Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /10.02.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на трети февруари две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 324/2019
г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 240 ЗЗД
Производството е образувано по предявен от Р.Д.Т. срещу И.Я.Н. иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер 1000 лв. – заем, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претендираната сума.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
От края на 2017г. съпругът на ищеца - Т.Т.имал общ животновъден бизнес с
ответника. През стопанската 2016г.-2017г. заедно участвали в общ проект. В края
на месец септември 2017г. ответникът се отказал от участие в съвместния им
проект по ДФЗ и поискал да му върнат активите, което и направили. На
15.10.2017г. на ищеца се обадил съпругът й Т.Т.и й казал, че И.Н. го е помолил да му даде 1000.00 лева на заем.
Парите на Н. били нужни да заплати, докараните му бали със сено, като И е поел
ангажимент на следващия ден ще върне парите. Поради което ищеца взела 1000.00
лева от вкъщи и помолила приятел на мъжа й да я закара до фермата на Н. и дала
парите на съпруга й, който вече беше отишъл там. Ищцата дала парите на мъжа си
и той ги дал на шофьора на камиона. На следващия ден Н. не върнал парите, които
му били дадени в заем заем, каза, че му трябва малко време. Тъй като продължи
да не връща парите ищцата и съпругът й изпратили на Н. покана, в която му дали
срок да им върне сумата от 1000.00 лева, но той не ги е върнал и до настоящия
момент. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който заявява, че искът
недопустим, тъй като липсва активна легитимация на ищеца, доколкото от
обстоятелствата в исковата молба не може да се направи извод да е сключен
договор за заем между ищеца и ответника. Освен това не са изложени твърдения
защо паричните средства са общи, както и по каква причина сумата в размер на
1000 лв. е дадена на неизвестен шофьор на камион. Излага се, че искът е
неоснователен, тъй като не е налице реално предаване на паричната сума между
страните по делото. Излага се, че
отправената покана за връщане на паричната сума е голоословна, доколкото не се
излагат обстоятелства как е изпратена и от кого е получена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
240 ГПК, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 1000 лв. представляваща дадена в заем сума.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.Т. – свекърва на ищеца и М.М..
От разпита на Т. се установява, че нейният син и съпруг на ищцата – Т заедно с
ответника И. гледали крави заедно. Свидетелят сочи, че били получени бали сено
за кравите, който били получени от нейния син – Т, като тогава ответникът се
обадил на ищцата и казал, че трябва да се платят балите – 1000 лв. Свидетелката
сочи, че тъй като ищцата нямала толкова пари ги събрали от познати и ищцата
заедно с М.М. отишли да занесат парите на И.. Свидетел М. сочи, че докато бил
на гости на ищцата Р. по телефона й се обадил И. и й казал, че трябва да се дадат
1000 лв. за бали. Свидетелят сочи, че парите били събрани от ищцата и той я е
закарал да предаде парите. При разпита си свидетелят заявява, че откарал ищцата
до място извън С., където тя предала парите на съпруга си Т, който щял да ги
даде на шофьора на камиона с балите. Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото същите са
вътрешно непротиворечиви и взаимно се подкрепят.
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: действително
правоотношение по договор за заем между страните по делото, за възникването на
което заемодателят е предоставил на заемателя процесната сума в твърдения
размер.
Заемът
за потребление е регламентиран в разпоредбите на чл. 240 и 241 ЗЗД. Съгласно
легалното определение, съдържащо се в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е формален, той се счита за сключен в момента,
когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя. За да възникне претендираното от ищеца субективно
материално право следва между страните да е постигнато съгласие за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа и тази сума да е реално предадена
от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател. Ответникът
провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно трайно установената
съдебна практика, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в
договорните клаузи, вкл. относно обема на правата и задълженията по договор за
наем, които възникват между страните по него, действителната обща воля на
съконтрахентите се установява чрез тълкуване на волята на страните по смисъла на
чл. 20 ЗЗД. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се
споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават
отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво
поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват
те (така в Решение № 505 от 03.01.2013 г. постановено по гр.д. № 1476/2011 г. по описа на IV г.о. ВКС, Решение
№117 от 28.08.2013 г. постановено по гр.д. № 215/2012 г. по описа на IV г.о.
ВКС). Разпоредбата на чл. 75 ЗЗД предвижда, че изпълнението на задължението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от
закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил
или се е възползувал от него. От събраните по делото доказателства –
показанията и двамата свидетелите се установява, че действително ответникът се
е обадил на ищеца, като е заявил, че са нужни 1000 лв. за заплащане на бали
сено, т.е. между страните по делото е възникнала облиганиционна връзка, както и
че ищцата е предала тази сума на лице овластено по см. на чл. 75 ЗЗД да получи
изпълнението. От събраните по делото доказателства, обаче не се
установява между страните по делото да е постигната уговорка за връщане на тази
сума, както не се установява чий са тези бали, за плащането на които е поискана
посочената сума. Както бе посочено по-горе, дори и да се приеме, че шофьорът на
балите на когото действително са били предадени парите е бил овластен от ответника
да получи сумата предмет на заема, съобразно чл. 75 ЗЗД, от събраните по делото
доказателства не се установяват фактическите твърдения на ищеца, че
действително е имало уговорка за връщане на процесната сума, този извод не
може да се направи от събраните по делото гласни доказателства. От събраните по
делото доказателства съдът не може да направи извод за действителната воля на
страните, дори и при спазване разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. Доколкото не се
установява, при условията на пълно и главно доказване, постигната уговорка за
връщане на сумата, то съдът е лишен от възможност да направи извод за
действителното наличие на валидна облигационна връзка по договор за заем,
поради което претендирана сума в размер на 1000 лв. не следва да бъде присъдена
на основанието, на което се търси с исковата молба.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
полза на ответника следва бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер
на 400 лв. – представляващи възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са
своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени
– договор за правна защита и съдействие – л. 12 от делото.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от Р.Д.Т. *** срещу И.Я.Н. ЕГН: **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 240 ЗЗД, с който се иска да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер 1000 лв. – представляваща заем
даден на 15.10.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р.Д.Т. *** да
заплати на „И.Я.Н. ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 400 лв. - разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: