№ 1456
гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501979 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Б. К., ЕГН
**********, чрез назначения му особен представител адв. Л. К., против
Решение №2331 от 24.05.2023г., постановено по гр.д. №3860/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ХХІІІ гр.с., с което е признато за установено,
че дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250,
сумата от 600,93 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 19.11.2018г.- 23.09.2021г. за
обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 51,46 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.01.2019г.-31.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда- 15.10.2021г. до окончателното й заплащане, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. №16324/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив,
VІІІ гр. с. В жалбата се излагат доводи за неправилност на посоченото
решение, като се иска отмяната му в обжалваната му част и
постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат
1
отхвърлени.
Ответната страна по жалбата- “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.
”Шести септември” №250, чрез пълномощника си по делото юрк. Х.Х., в
писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната
жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като
съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД против В. Б. К. за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 600,93 лв.,
представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 19.11.2018г.- 23.09.2021г. за обект, находящ се в
гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 51,46 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 31.01.2019г.-31.08.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-
15.10.2021г. до окончателното й заплащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. №16324/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, VІІІ гр. с.
За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да
2
установи, че между него и ответника са налице облигационни
отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за обект на ответника, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и че за
процесния период му е доставил такива на претендираната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К
услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които
се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а
и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К
оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на
същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия,
които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за
процесния период общи условия са представени и приети по делото.
Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и
съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8
от наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва,
че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието
на право на собственост или право на ползване или строеж върху
водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за
предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на право
3
на ползване или строеж върху имота. По делото е представена
декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника до Община
Пловдив, с която същият е декларирал, че е собственик на апартамент,
находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, като е посочил и документа си за
собственост. Независимо че по делото не е представен описания в
декларацията нотариален акт, то следва да се приеме, че със същата се
установява за целите на настоящото производство, че ответникът е
собственик на процесния апартамент. Предвид горното и с оглед
посочената по-горе правна рамка, настоящият съдебен състав намира, че
между страните по делото е налице облигационно отношение, като към
процесния период ответникът, като собственик на апартамента, е имал
качеството потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги.
По отношение на количеството доставени за обекта В и К услуги от
страна на ищцовото дружество се твърди, че същите са определени
съгласно чл.25 от Общите условия на дружеството, тъй като в имота не е
имало изправно измервателно устройство. От представените по делото
карнети се установява, че за целия процесен период за имота са били
начислявани по тарифа по 10 куб.м. месечно. Към исковата молба е
представено известие за нередовен водомер, за което се твърди, че е
било връчено на 23.05.2019г., но доказателства за това не са били
ангажирани.
По делото е представено споразумение за разсрочване на задължения
от 15.04.2019г., сключено между ищцовото дружество и ответника, с
което е постигнато съгласие задълженията на последния за периода
21.06.2009т.-31.03.2019г. в размер на 2944,83 лв. да се заплатят разсрочено
на 20 вноски до 15.11.2020г., както и споразумение за разсрочване на
задължения от 02.09.2022г., сключено между ищцовото дружество и
ответника, с което е постигнато съгласие задълженията на последния за
периода 21.06.2009т.-16.08.2022г. в размер на 2546,70 лв. да се заплатят
разсрочено на 20 вноски до 02.04.2024г.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че неплатената сума по партидата на ответника
за периода 19.11.2018г.- 23.09.2021г. за обект, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „***, възлиза на 600,93 лв.- главница и 37,65 лв.- обезщетение за
4
забава. Издадените за процесния период фактури са надлежно
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество. Сумите по
фактурите са изчислени съобразно начислените количества вода в
приложените копия от карнети и действащите цени, утвърдени от КЕВР
за съответния период.
При така събраните доказателства по делото съдът намира, че
исковите претенции срещу ответника за заплащане на задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 19.11.2018г.-
23.09.2021г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***,, и за
обезщетение за забавено плащане на същите са основателни и следва да
се уважат. Между страните са налице облигационни отношения по
сключен договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия
съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. За процесния период на
ответника са били предоставени и той е ползвал услуги по доставка на
питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект, поради което
за него е възникнало задължението да заплати стойността на
предоставените услуги. Размерът на същите е определен при спазване на
разпоредбите на действащите нормативни актове и Общите условия на
ищцовото дружество. От страна на ответника не са били ангажирани
доказателства, опровергаващи твърденията на ищцовата страна, че в
имота липсва водомер, отговарящ на нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбите на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационни системи и чл.25, ал.8, т.1 и
ал.10 от Общите условия на ищцовото дружество за потребители, които
нямат монтирани индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се определя в размер на по 5
куб.м. за всеки обитател, които съгласно ал.6 се завишават на всяко
тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател. В случая, видно от карнетите,
за процесния период за имота на ответника са били начислявани по 10
куб.м. месечно, като от страна на назначения му особен представител не
са наведени конкретни възражения срещу така определения размер на
задълженията, нито са ангажирани доказателства за процесния период
имотът да не е бил обитаван или да е бил обитаван от по- малък брой
5
обитатели. С подписаните споразумения от 15.04.2019г. и 02.09.2022г.
ответникът е признал задълженията си към ищцовото дружество,
включително и тези за процесния период, и се е съгласил да ги погаси
разсрочено, от което се налага изводът, че той не е имал възражения по
отношение на начина на формирането им. Предвид горното следва да се
приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на
стойността на предоставените му за процесния период и неплатени услуги в
размерите, установени от изготвената съдебно- счетоводна експертиза.
Възраженията във въззивната жалба, че липсвало редовно връчено
уведомление за неизправен водомер, че представените карнети не били
подписани от ответника, и не било доказано основанието за служебно
начисляване на количество вода, включително брой обитатели, са
неоснователни, тъй като, както вече се посочи по- горе, самият ответник
е признал дължимостта на сумите по основание и размер, сключвайки
споразумения за разсроченото им заплащане. Даже и да се приеме, че
липсват доказателства за размера на задълженията, изчислен съгласно
цитираните по- горе разпоредби, то това не може да е основание за
отхвърляне на иска. В процесния период имотът е бил водоснабден и
обитаван, поради което в случая следва да се приложи и разпоредбата на
чл.162 от ГПК, предвиждаща че когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Предвид
горното настоящият състав на съда намира, че начислените на ответника
задължения, установени от заключението на приетата ССЕ и признати от
нето със сключените споразумения, са действително дължими, поради
което искът е основателен и следва да уважи. Съгласно чл.31, ал.2 от
Общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни да
заплатят дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл.40, ал.1 от
Наредба №4 при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното
количество вода, определени в общите условия и договорите, се
заплаща законна лихва съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД. Доколкото по делото
е безспорно, че е налице забава от страна на ответника за заплащане
на дължимите суми, то същият дължи и обезщетение за забава.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
6
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК с оглед неоснователността
на въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 300
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2331 от 24.05.2023г., постановено по
гр.д. №3860/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІІІ гр.с.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250, сумата от
300 лв.- разноски по делото и сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Л. К.- особен представител на В. Б. К.,
ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7