№ 733
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110116301 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „А” АД срещу „З Д Ж И З“ АД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 948,75 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи за ПТП, настъпило на 29.07.2019г.
около 20,00 часа в гр. София, ж.к. Разсадника, до блок № 20 по вина на водач на л.а. "Опел
Виваро", рег. № *****, застрахован по застраховка "Гражданска отгговорност" на
автомобилистите при ЗАД "Д Ж И З" АД, който в нарушение на правилата за движение по
пътищата е предприел маневра паркиране на заден ход и е ударил в предната лява врата
спрелия л.а. "Фолксваген Джета", рег. № *****, застрахован по имуществена застраховка
"Каско на МПС" и "Злополука" в ЗАД "А" АД с комбинирана застрахователна полица №
**********- щета № 10119030105239, ведно със законна лихва за период от 29.12.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 310,58 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 29.12.2020г. до 28.12.2023г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. дело № 476/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че на 29.07.2019г. в гр. София, ж.к. „Разсадника“, до блок № 20, било
настъпило ПТП между л.а. „Опел Виваро“, peг. № *****, собственост на Н. Х., управляван
от него, и л.а. „Фолксваген Джета“, peг. № *****, с лизингодател „П Л БГ“ ЕООД и
лизингополучател И. Д. Б., ЕГН **********. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол. Съгласно същият вина за настъпилото ПТП с материални щети имал
Н. Х., който в нарушение на правилата за движение по пътищата предприел маневра
паркиране на заден ход и ударил в предната лява врата спрелия лек автомобил „Фолксваген
Джета“, peг. № *****. Вследствие на настъпилото ПТП били нанесени щети на л.а.
„Фолксваген Джета“, per. № *****, който бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“
при ищеца със застрахователен договор под формата на застрахователна полица №
********** (**********) от 14.12.2016г., със срок на застраховката 4 години и период на
застрахователно покритие от 14.12.2016г. до 13.12.2020г. Била образувана щета № 10119
0301 05239. Причинените материални щети на пострадалото МПС, застраховано при ищеца,
се изразявали в увредена лява врата и др. Същите били описани в описа на щетите по
1
претенцията от 30.07.2019г. и в описа на щетите по претенцията от 16.01.2020г. в резултат на
допълнителния оглед в автосервиз, както и в извършената на 27.11.2019г. калкулация -
ремонт на щетата. С възлагателно писмо от 16.10.2019г. ремонтът на увредения процесен
автомобил бил възложен на автосервиз „П И А“ ЕООД съобразно избрания начин на
обезщетение от собственика на автомобила и в съответствие с Общите условия на
застраховката „Каско на МПС” на застрахователя. В качеството си на застраховател по
имуществена застраховка „Каско на МПС”, клауза „П - Пълно каско“ ЗАД „А” било
изплатило обезщетение по щета № 101 19 0301 05239 в резултат на описаното по - горе
ПТП, в размер на 1867,51 лева по фактура - оригинал № **********/03.12.2019г., издадена
от автосервиз „П И А“ ЕООД “. Въз основа на доклада по щетата - плащане № 1/19.12.2019г.
горецитираната сума за ремонта и възстановяването на увредения автомобил била изплатена
от застрахователя на автосервиза на 31.12.2019г. съгласно преводно нареждане за кредитен
превод № П19053217/31.12.2019г. Твърди, че към момента на ПТП отговорността на
виновния водач Н. Х. била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „З Д Ж И З“ АД със застрахователна полица №
BG/30/119001866114/04.07.2019г. с период на застрахователно покритие от 05.07.2019г. до
04.07.2020г. Поддържа, че с плащането на застрахователно обезщетение била предявена
претенция срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение и 15 лева
ликвидационни разходи, като претендира половината от стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение, а именно сума в размер на 948,75 лева. Навежда твърдения,
че с писмо, изх. № Л-350/17.01.2020г., получено от длъжника на 20.01.2020г. бил предявил
регресната си претенция към ответника в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като претенцията не била
възстановена. Претендира и мораторна лихва в размер на 310,58 лева, считано от
29.12.2020г. до 29.12.2023г. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че виновен за
настъпване на ПТП е изцяло водача на МПС, застрахован при ищеца. Поддържа, че водачът
на л.а. „Фолксваген Джета“, peг. № ***** не се е съобразил с разпоредбата на чл. 95, ал. 1
ЗДвП и е станал основна причина за осъществяване на процесното ПТП. Счита, че водачът
на МПС марка „Опел“, рег. № ***** не е имал техническа възможност да предотврати
процесното ПТП поради внезапно появилата се опасност. Оспорва предявения иск и по
размер като намира, че същият е в завишен размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната
сума, както и възражението си за съпричиняване.
2
В конкретния случай с определението от 18.08.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 24.10.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, извършеното от ищеца плащане
на застрахователното обезщетение.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите препис от комбинирана
застрахователна полица № ********** от 14.12.2016г., препис от Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/119001866114, както и преводно
нареждане от 31.12.2019г. /л. 19 от делото/.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера на
вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината за
настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
От двустранен констативен протокол за ПТП от 29.07.2019г. се установява, че на
29.07.2019г. около 20:00 часа лек автомобил „Фолксваген Джета“, рег. № *****, е бил
паркиран в района пред блок № 20 в ж.к. Разсадника, където водачът е предприел маневра за
отваряне на предна врата, при която е реализирано ПТП с извършващия в същия момент
маневра за паркиране на заден ход от лявата му страна МПС „Опел Виваро“, рег. № *****
КН.
Св. И. Б., водач на лек автомобил „Фолксваген Джета“, е посочил, че е подписал
двустранния констативен протокол, както и уведомлението за щета. Твърди, че ПТП-то е
станало 2019г. в квартал „Разсадника“. Неговият автомобил бил спрял през цялото време.
Отворил вратата да излезе и го ударил бус. Той давал назад, ударил го във вратата и тя се
огънала. Не успял да види буса преди да отвори вратата, че идва към колата. Не били викали
полиция. Не помни скоростта, с която се движил автомобила. Нямало човек, който да му
помага при маневрата назад. Бил спрял пред блока, където жителите на блока си паркирали
колите. Не помнел защо бил написал в протокола, че е виновен. Не знаел кой бил виновен за
настъпилото ПТП. Колата била на лизинг и била застрахована, но не помнел кой бил платил
застрахователното обезщетение. След удара трудно се затваряла вратата. Не бил обърнал
внимание дали на място има пътни знаци. Друг път не бил спирал на това място. Не можел
да прецени колко време минало от момента, в който отворил вратата до удара. Не си спомнял
дали цялата врата е била отворена, когато настъпил удара. Неговият автомобил бил паркиран
с лице към блока. Не бил видял от коя посока бил дошъл буса, видял го, когато го ударил във
вратата. Не помнел дали бил погледнал в огледалата преди да отвори вратата. Не помнел в
негово ляво дали имало други паркирани коли. На място за участник А разпознавал
собствения си почерк, „Виновен съм“ бил написал той.
Св. Н. Х., водач на МПС „Опел Виваро“, твърди, че бил подписал протокола за
участник Б. ПТП-то било станало в ж.к. Разсадника, пред бл. 20, карал бус, при маневра
назад ударил колата, водачът си бил отворил вратата. Извършвал маневра за паркиране. Дал
назад, погледнал другото огледало и не видял човек, че отваря врата. Възприел отворената
врата, когато го ударил. Нямало спор за вината. Според него другият водач бил виновен,
защото отворил вратата рязко. Карал бяла кола. Вратата била нагъната цялата встрани и
била сгъната откъм паркинга. По буса също имало увреждания- страницата отзад в ъгъла.
Спрял веднага. Мястото било много тясно. Имало три блока и болница и нямало видимост.
Гледал само в страничното огледало, не бил видял човек, който да си отваря вратата.
Водачът скочил, казал „Не знаеш ли какво правиш“. Обадил се на застрахователя, който
казал да направят протокол. Сочи, че се движил много бавно назад, вратата не била увредена
много, не можела да се затвори, стърчала настрани. Пантите били изкривени и нямало как да
3
се затвори вратата.
От приетата САТЕ се установява, че в т. 12 от двустранния констативен протокол
било записано, че ПТП-то било настъпило за лек автомобил „Фолксваген Джета“, рег. №
***** в паркирано състояние при отваряне на врата, а за МПС „Опел Виваро“, рег. № *****-
при паркиране. Вещото лице е посочило, че видимите щети по превозните средства,
отразени в протокола за ПТП, били следните: за лек автомобил „Фолксваген Джета“- предна
лява врата, а за МПС „Опел Виваро“- задна броня от ляво. Експертът е посочил, че от така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описите на ЗАД „А“ АД и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налагал извод, че щетите по лек
автомобил „Фолксваген Джета“ се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 29.07.2019г. произшествие в гр. София. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Джета“, рег. № *****, изчислена на база
средни пазарни цени съгласно приложената фактура № **********/03.12.2019г., издадена от
„П И А“ ЕООД в качеството му на официален за „Фолксваген“ сервиз към датата на ПТП
била 1867,51 лева. Вещото лице е посочило, че при ликвидация на щета на даден автомобил
застрахователят правил обичайни разноски, свързани с опис на щетите от експерт, изготвяне
на снимков материал, изчисляване стойността на уврежданията, разходи за съхранение на
преписка по щета. Обичайните разноски по риск Каско били в размер между 15-25 лева. От
заключението се установява, че всички увреждания по лек автомобил „Фолксваген Джета“ се
намирали в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.07.2019г.
произшествие в гр. София. Вещото лице е посочило, че съгласно свидетелските показания в
момента на удара лек автомобил „Фолксваген Джета“ се намирал в спряло състояние, а
предвид извършваната маневра за паркиране на заден ход от водача на МПС „Опел Виваро“
можело да се направи извод, че същият се е движил с около 5-10 км/ч. Вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Фолксваген Джета“ е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако преди да
предприеме отваряне на предна лява врата се е уверил, че пространството от лявата му
страна е свободно и няма да създаде опасност за извършващия маневра за паркиране на
заден ход от лявата му страна „Опел Виваро“. Експертът е посочил, че водачът на лек
автомобил „Опел Виваро“ не е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, тъй като водачът на лек автомобил Фолксваген Джета е отворил внезапно
вратата си. Инициалният удар бил настъпил в предната лява врата на лек автомобил
„Фолксваген Джета“ и лявата част на задната броня на МПС „Опел Виваро“. Експертът е
посочил, че за процесния автомобил не се предлагат алтернативи на предна лява врата, както
и че по делото няма данни подменената врата да е била върната в ищцовото дружество.
В проведеното съдебно заседание на 16.12.2024г. експертът е посочил, че от
техническа гледна точка няма способ, на база на който по аналитичен път да се достигне до
извод в кой момент е била отворена вратата- възможно било вратата да е отворена рязко,
възможно било да е била отворена и преди това. При двата варианта щяло да се получат
едни и същи увреждания. Вещото лице е посочило, че ако вратата е била отворена през
цялото време и е погледнал в страничните огледала, водачът на МПС „Опел Виваро“ е могъл
да предотврати удара. Водачът на МПС „Фолксваген Джета“ можел да погледне през вратата
и да възприеме движещия се автомобил. Експертът е уточнил, че ако е имало човек, който
през цялото време да наблюдава зоната зад превозното средство, тогава също не може с
категоричност да се каже, че е щяло да се предотврати произшествието, защото наличието
на човек не означавало, че другият водач няма да си отвори вратата, както и че другият
водач ще спре. Вещото лице е посочил, че ако е имало човек, който да се намира зад зоната
на превозното средство, който да указва със знаци вероятна маневра, тогава най-вероятно
ударът нямало да настъпи. Експертът е посочил, че водачът на лек автомобил „Опел Виваро“
също е могъл да предотврати произшествието, ако вратата е била отворена през цялото
време, то тогава е имал възможност да я възприеме, ако е била отворена рязко- нямало как да
4
я възприеме.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че от приетата и
неоспорена САТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание
чл. 202 ГПК, от изслушаните свидетелски показания, както и от протокола за ПТП, се
установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно че на 29.07.2019г. около 20:00 часа
лек автомобил „Фолксваген Джета“, рег. № *****, е бил паркиран в района пред блок № 20 в
ж.к. „Разсадника“, където водачът е предприел маневра за отваряне на предна врата, при
която е реализирано ПТП с извършващия в същия момент маневра за паркиране на заден ход
от лявата му страна МПС „Опел Виваро“, рег. № ***** КН.
От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения
автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява съвина на участниците в него.
На първо място, съдът намира, че следва да бъде посочено обстоятелството, че по
делото не е доказано по категоричен начин обстоятелството, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген Джета“ е отворил вратата на автомобила рязко, т.е. внезапно, по начин, който е
бил непредвидим за останалите участници в движението. По отношение на момента и
начина, по който е отворена вратата са събрани гласни доказателствени средства, от които не
може по категоричен начин да се изведе извод, че вратата е била отворена рязко от св. Б..
Действително, св. Х. е посочил, че вратата е била отворена рязко, но водачът на „Опел
Виваро“ не е възприел самото отваряне на вратата, а е посочил, че в момента, в който дал
назад е погледал другото огледало. Т.е. същият непосредствено не е видял самото отваряне
на вратата. По отношение на начина на отваряне на вратата и момента на отварянето същите
не могат да се установяват и от приетата техническа експертиза, доколкото вещото лице в
проведеното съдебно заседание на 16.12.2024г. е заявил, че от техническа гледна точка няма
способ, на база на който по аналитичен път да се установи в кой момент е отворена вратата.
С оглед на което при прилагане на неблагоприятните последици от разпределението на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че по делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Джета“ е
отворил вратата на паркирания автомобил рязко.
На следващо място, съдът намира, че водачът на МПС „Опел Виваро“, извършвал
маневра движение назад е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 40
ЗДвП съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност и затруднения за
останалите участници в движението. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасностите. В конкретния случай, безспорно не е имало човек, който да подпомага водача
на МПС „Опел Виваро“ при извършване на маневрата. Св. Х. /водач на МПС „Опел Виваро“/
е посочил, че мястото, където е искал да паркира е много тясно, имало три блока и болница
и нямало видимост. В този смисъл съдът приема, че св. Х. е следвало след осъществената от
него първоначална проверка в страничното огледало да наблюдава постоянно
5
пространството зад управлявания от него бус с оглед извършване на безопасна маневра,
свързана с движение на заден ход с управлявано от него по-голямо превозно средство на
място с ограничена видимост и пространство. Щом видимостта е била ограничена и е било
трудно да се наблюдава пътя зад превозното средство водачът е бил длъжен да осигури лице,
което да му помогне да осъществи маневрата по начин, по който да не създаде опасност за
останалите участници в движението. Съдът приема, че при наличие на човек, който да се е
намирал зад зоната на превозното средство, удар не би настъпил, доколкото по този начин
останалите участници в движението са щели своевременно да възприемат предприетата
маневра и да съобразят поведението си спрямо нея, а от друга страна водачът на
маневриращия автомобил би могъл да възприеме знак на подпомагащия го в маневрата
човек и да предприеме спиране при отваряне на вратата на спрелия автомобил. Още повече,
че мястото на настъпване на процесното ПТП се е използвало за паркинг на живущите
наоколо лица, предвид което водачът е следвало да очаква и наблюдава дали от паркиралите
превозни средства влизат/излизат други водачи или пътници. Т.е. поведението на водача на
МПС „Опел Виваро“ е противоправно, доколкото е предприел маневра движение назад, без
да я е подсигурил с участие на лице, което да го сигнализира за евентуални опасности.
Относно своевременно заявеното възражение за съпричиняване съдът намира, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген Джета“ също има вина за настъпване на процесното
ПТП, доколкото не е погледнал през прозореца и не е възприел маневриращия назад бус.
Предвид което с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП съгласно
която водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да
слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението. В конкретния случай св.
Б. е посочил, че не е видял буса, възпроизвел го е чак, когато го е ударил във вратата. Т.е
безспорно се установява, че с поведението си водачът на лек автомобил „Фолксваген Джета“
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В този смисъл са и изводите на вещото
лице в проведеното съдебно заседание на 16.12.2024г., че водачът на лекия автомобил е
могъл да предотврати удара, ако се е убедил, че отсрещната зона на автомобила е свободна и
няма да създаде опасност за преминаващи други превозни средства. Налице са доказани по
безпорен начин конкретни действия на водача на увредения автомобил, с които същият
обективно е способствал за настъпване на вредите /така и Решение 99/08.10.2013г. по т.д.
44/2012г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013г. по т.д. 596/2012г. на ВКС, Второ ТО/.
Предвид което съдът приема, че възражението от страна на ответника, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат е доказано.
Съдът приема, че е налице основанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението с 50 %, тъй като на толкова съответства приноса на водача на увредения
автомобил за настъпване на вредите, доколкото същият съзнателно е предприел отваряне на
вратата на управлявания от него автомобил, без да се увери предварително, че няма да
създаде опасност за преминаващи превозни средства в нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП.
Относно стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил,
съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че същата се равнява на 1867,51
лева, като ответникът отговаря за половината от нея, а именно за сумата от 933,75 лева, към
6
която следва да се прибавят сторените ликвидационни разноски за щетата в размер на 15
лева, тоест общо 948,75 лева /933,75 + 15/. Т.е. предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, доколкото предмет на настоящото производство е именно половината
от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок
от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на
регресната покана, когато не са налице данни, както и в настоящия случай, адресатът на
поканата да е изискал допълнителни документи. Разпоредбата недвусмислено изисква
погасяване на регресното вземане в посочения срок. В настоящия случай видно от известие
за доставяне ответникът е получил регресната покана на 20.01.2020г. /л. 11 от делото/, като
не е възстановил заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. В случая лихва се
претендира след изтичане на 30-дневния срок, а именно от 29.12.2020г. до 28.12.2023г.
/датата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК/, като след изчисление с
лихвен калкулатор на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че лихвите, изчислени върху
главницата от 948,75 лева възлизат на 310,58 лева, какъвто е и размерът на исковата
претенция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер на 75,19 лева /25,19
лева, държавна такса и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение/, които следва да му се
присъдят. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ
размер от 74,81 лева, депозит за САТЕ в размер на 250 лева, депозит за свидетел в размер на
80 лева и претендират юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание
чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева, тоест общо 504,81 лева, които следва да му се
присъдят.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „Д Ж И З“ АД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ......... дължи на ЗАД „А“ АД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „С......., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 948,75 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи за ПТП, настъпило на 29.07.2019г. около 20,00 часа в
гр. София, ж.к. Разсадника, до блок № 20 по вина на водач на л.а. "Опел Виваро", рег. №
*****, застрахован по застраховка "Гражданска отгговорност" на автомобилистите при ЗАД
"Д Ж И З" АД, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е предприел
маневра паркиране на заден ход и е ударил в предната лява врата спрелия л.а. "Фолксваген
Джета", рег. № *****, застрахован по имуществена застраховка "Каско на МПС" и
"Злополука" в ЗАД "А" АД с комбинирана застрахователна полица № **********- щета №
10119030105239, ведно със законна лихва за период от 29.12.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата 310,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от
7
29.12.2020г. до 28.12.2023г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 476/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д Ж И З“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ......... да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С......., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,19 лева, представляваща
сторените разноски в заповедното производство и сумата от 504,81 лева, представляваща
сторените разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8