Решение по дело №2399/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  288           11.02.2021г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 2399 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Т.Р.Б.,ЕГН **********,с адрес:г*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-001235 от 24.05.2020г.,издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“,с която на основание чл.171,т.2,б.“в“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка-„временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка „Гражданска отговорност/ЗГО/“.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нару­шение на материалния закон.Поддържа още,че към датата на нарушението е била налична сключена ЗЗГО,за което представя застрахователна полица,а отделно от това се поддържа,че колата ,която временно е била спряна от движение,вече има нов собственик.

Ответният административен орган - Началник група към ОДМВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“ ,в писмено становище поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.Към датата  и часа на проверката жалбопадателят не е имал сключена ЗГО за собствения си лек автомобил ,поради което и правилно е приложена предвидената в закона ПАМ.

Административен съд –Пловдив, Първо отделение, І състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №20-1030-001235 от 24.05.2020г.,издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“, е подадена в срок по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №АА623837/24.05.2020г. срещу Т.Р.Б. за това,че при проверка на 24.05.2020г. около 12,30 часа в гр.Раковски,ул.“Петър Богдан“№3 е установено,че л.а. „Опел Корса“ с рег.№ РВ***,собственост на  Т.Б. , е без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,като е отнето СРМПС № Х 221807.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2 ,б.“в“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз­произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е прието ,че Т.Б. като собственик на казания по –горе лек автомобил няма ЗЗГО и е наложена принудителна административна мярка --„временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка „Гражданска отговорност/ЗГО/“.

По делото от страна на ответния административен орган е представена преписката по издаване на оспорената ЗППАМ,като в нея е налична и справка за нарушител  и от същата се установява,че жалбоподателят има много нарушения по ЗДвП,за което са издадени АУАН,фишове и НП.

Не е спорно по делото ,а и това се установява от служебна справка,че л.а. „Опел Корса“ с рег.№ РВ*** е собственост на  Т.Б..

Жалбоподателят е представил към жалбата Застрахователна полица,издадена от „Булстрад“,като видно е,че ЗЗГО е сключена за л .а. „Опел Корса“ с рег.№ РВ*** на 24.05.2020г. в 16,00 часа,т.е. след часа на проверката.

Представен е още договор за покупко-продажба на МПСот 27.05.2020г.,от който се установява,че на посочената дата Т.Б. е продал процесното МПС на С.А.И..

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив /л.19/е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от Т.Б.,а именно,че същият като собственик на лек автомобил няма сключена ЗЗГО ,в съответствие с което е приложена разпоредбата на чл.171,т.2,б.“в“ от ЗДвП- правното основание  на разпореждането за временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка „Гражданска отговорност/ЗГО/.

С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2,б“в“ ЗДвП.

За издаването на заповедта по чл.  171, т. 2,б“в“ ЗДвП  следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая липса на сключена валидна ЗЗГО за лекия автомобил,собственост на жалбоподателя. . Фактите от състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН №АА623837/24.05.2020г. - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по 171, т. 2,б“бв“ ЗДвП  ,оспорената заповед е законосъобразна.

Оспорената заповед е издадена  при точно прилагане на материалния закон.Съображенията са следните.

По делото не е спорно, че Т.Б. е собственик на процесния лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ РВ***.

 От данните в административната преписка правилно административният орган е приел, че на 24.05.2020г. около 12,30 часа  за посоченото МПС няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Така ЗЗГО е сключена на 24.05.2020г в 16,00 часа ,видно от застрахователната полица,приложена към жалбата.. Следва да се има предвид обаче, че принудителната административна мярка по  чл. 171, т. 2, б. "в" ЗДвП е временна, под условие – до сключване на задължителната застраховка. За постановяване на мярката е достатъчно установяване на обективирана противоправност на деянието. След отстраняване на пречката- т. е. след сключване на валидна застраховка / което в случая е и направено по данни от ответника/, ПАМ отпада и органът е длъжен да върне отнетото СРМПС/ ако това е извършено с налагане на ПАМ/. С представянето на договора за сключване на застраховка, ПАМ загубва своето действие и отпада по силата на закона. Това обстоятелство ,обаче, е ирелевантно за законосъобразността на заповедта, тъй като съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед, за процесното МПС не е имало валидна сключена застраховка" Гражданска отговорност".Ирелевантно е и установеното обстоятелство,че след издаване на ЗПАМ жалбоподателят е продал своя лек автомобил./Отделен въпрос е как е извършена тази продажба при отнето СРМПС/.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

След като Б. като собственик на МПС няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в  чл. 171, т. 2 б. "в" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

В заключение,административният орган е издал процесната ЗПАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост предполагат именно ограничаване на управлението на МПС до сключването на изискуемата от закона ЗЗГО и в този смисъл тези последици са не в резултат на волята на административния орган, за да му бъде вменено задължение да съобразява съразмерността на мярката.

За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателното производство, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, се прилага мярката. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл. 171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на Т.Р. Б. оспорената принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на  чл. 171, т. 2 б. "в" от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ  жалба на Т.Р.Б.,ЕГН **********,с адрес:г*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-001235 от 24.05.2020г.,издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: