Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г., гр.Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Я.
Ганчева адм. дело № 2785 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с §8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по жалба на Д.Л.Н. против мълчалив отказ на Началника на СГКК
– Варна да извърши административна услуга „Издаване на скица на поземлен имот“
по заявление с вх. № 01-384348/26.08.2019 г. за УПИ VІІІ – 125, кв. 21 по
регулационния план на вилна зона „Лазур“, с. Константиново, Община Варна,
Област Варненска, идентичен с ПИ с идентификатор ************* по КК и КР на с.
Константиново.
В жалбата се сочи, че административното производство за издаване на скица е
инициирано от Д. Н. във връзка с охранително производство пред нотариус за
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Обжалва постановения от
ответника мълчалив отказ като незаконосъобразен и неправилен. Доводите в
подкрепа на основната теза са, че Началникът на СГКК – Варна е бил длъжен да
изпълни заявената от Д. Н. административна услуга тъй като не са били налице
материални предпоставки за постановяване на отказ – изричен или мълчалив,
какъвто се оспорва в настоящото производство. Развити са конкретни съображения
за това, че оспореният мълчалив отказ има характер на административен акт по
смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Сочи се, че при справка в деловодството на
ответника е установено, че същият е уведомил Община Варна по реда на чл.26 от АПК за откриване на административното производство за издаване на скица и до
датата на депозиране на жалбата срещу мълчаливия отказ Общината не е изразила
становище. В тази връзка се подчертава, че няма данни Община Варна да е
заинтересована страна в административното производство като собственик на
имота, за който е поискана скицата, поради което неправилно е уведомена за откриването му. В допълнение се сочи, че
отказът да се извърши административната услуга не може да се постановява
с цел да се осъществи превантивна защита на право на собственост на трети лица.
Изразено е становище, че скицата като копие от действащ план отразява само
фактическото положение на имота, но вещните права върху него не произтичат от
самата скица. Още повече, че в тези производства органът не е компетентен да
извършва самостоятелна преценка за наличието на вещни права върху конкретния
недвижим имот, а има задължение единствено да издаде скицата като коректно
отрази в нея данните от КК и КР досежно имота. В заключение е формиран петитум
за отмяна на оспорения мълчалив отказ да се издаде скица за конкретно посочения
имот. Иска се присъждане на сторените по делото разноски, в това число – и
адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание жалбоподателката чрез процесуален представител адв. М. Й. поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Последната в пледоарията си по същество
сочи, че вилната зона, в която попада имотът, във връзка с който е инициирано
производството пред ответника, е в регулация от 1990 г., с оглед на което
представеното с административната преписка Решение на Поземлената Комисия –
Варна от 2006 г. е неотносимо към повдигнатия правен спор. Поддържа
искането за присъждане на разноски.
Ответната
страна – Началника на СГКК –Варна, редовно призован, не се явява представител в
с.з. В писмено становище, представено с административната преписка, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че след уведомяване за
образуваното производство с писмо от 26.08.2019 г. в СГКК- Варна са постъпили
две писма от Общината Варна – вх. № 02-1134/ 13.09.2019 г. и писмо вх.
№07-12444/ 01.10.2019 г., видно от които данни от предходни планове сочат, че
имот с идентификатор ************* /идентичен с УПИ VІІІ – 125, кв. 21 по РП на
вилна зона „*******“, с. *********, Община ******, Област ********/ е бил
собственост на Б. М. К. и за същия имот има издадено решение на ПК- Варна в
полза на наследниците му, поради което възразява срещу издаването на скица за
този имот. Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че жалбата бъде
уважена и се претендира хонорар за жалбоподателя в размер по-висок от
определения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство за дела от рода на настоящото.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало пред ответника на 26.08.2019 г. когато
жалбоподателката Д.Л.Н., действаща чрез своя упълномощен представител – адв. М.
Й., е депозирала в деловодството на СГКК- Варна заявление вх. № 01-384348. С
него е поискано да се извърши административна услуга като се издаде скица за
имот с идентификатор *************, находящ се във вилна зона „*******“ на с. *************,
Община ******, Област *******. Услугата е заявена като обикновена – за 7
работни дни. Към заявлението на Д. Н. са приложени във вид на копие следните
документи: 1/ Молба-декларация до
нотариус с район на действие РС –Варна за откриване на производство по реда на
чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК и чл. 79 от Закона за собствеността; 2/
Удостоверение рег. № МД-Т19004600ВН/ 08.08.2019 г. от Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, удостоверяващо, че по партидата на имота, деклариран от Н. с декларация вх. №
**********/ 03.07.2019 г. няма неплатени изискуеми задължения; 3/ пълномощно.
Във връзка с
откритото производство СГКК- Варна е изпратила до Община Варна и до Областна
управа – Варна писмо изх. № 24-24515 от 04.09.2019 г. В писмото е посочено, че
за ПИ с идентификатор *************, във връзка с който е образувано
производството, в КРНИ е отразено: „Няма
данни за собственост“. Посочено е, че в 7-дневен срок уведомените могат да
изразят становище във връзка с откритото производство.
Предвид
горното писмо Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“
/ОСИСД/ при Община Варна е изпратила до кмета на с. Константиново писмо рег. №
ОСИСД19005004ВН_002ВН/ 12.09.2019 г. С него кметът на с. Константиново също е
уведомен за производството пред СГКК- Варна. Дадено е указание да се извърши
обстойна проверка, оглед на имота на място, както и копия от съществуващите и
съхранявани в кметството кадастрални планове и разписни листи за посочения имот
ведно със становище да бъдат изпратени по компетентност в Дирекция ОСИСД, на
Община Варна и на Началника на СКГГ – Варна.
Също на
12.09.2019 г. Директорът на Дирекция ОСИСД при Община Варна е отправил до
Началник СГКК-Варна писмо рег. № ОСИСД19005004ВН_001ВН, в което е направено
възражение срещу издаването на скица за ПИ ************* в с. ************ до
приключване на процедурата по проучване и изясняване собствеността на имота.
С последващо
писмо рег. № ОСИСД19005004ВН_003ВН от
27.09.2019 г. Директорът на Дирекция ОСИСД повторно е изразил възражение срещу
издаването на скица за ПИ ************* по заявлението на жалбоподателката Д. Н.
от 26.08.2019 година. Към писмото е приложено копие от писмо изх. № ОСИСД19005004ВН_002ВН-002К от
20.09.2019 г. от Кмета на с. Константиново, от съдържанието на което е видно,
че заявителката Д. Н. живее във вилна зона „Лазур“ на с. Константиново от 05.08.2019 г. в имот,
който е в непосредствено съседство с ПИ *************, за който е поискала да
ѝ бъде издадена скица. По сведения от жители на с. Константиново кметът
на селото е установил, че ПИ ************* е собственост на С. Б. П..
Последната е уведомена за производството по издаване на скица за същия имот, с
оглед на което тя е представила в кметството на с. Константиново копие от
Решение на ПК- Варна, с което на нея и на останалите сънаследници на починалото
лице Б. М. К. е признато правото на собственост върху три земеделски имота,
находящи се в землището на с. Константиново, един от които – в местност
„Лазур“. В писмото се твърди също, че имотът е поддържан и обработван от С. П.
години наред, но поради влошаване на здравословно ѝ състояние през
последните години не е могла да се грижи за него. Пред кмета П. е заявила, че
не притежава нотариален акт за този имот, но желае да се снабди с такъв и моли
да ѝ се даде такава възможност. От справките, направени в разписните
листи, съхраняващи се в кметството на с. Константиново е установено, че за имот
*************, стар номер *** в кв. 21 няма записан собственик. Към писмото на
кмета на с. Константиново са приложени както следва: 1/ копие от разписен лист;
2/ копие-извадка от РП и КП на вилна зона „Лазур“ в землището на с.
Константиново; 3/ удостоверение за наследници на починалото лице Б. М. К. и 4/
Решение № 1320/10.02.2006 г. на ПК- Варна.
От
приложената към административната преписка скица № 15-897145/03.10.2019г. на ПИ
№************* се установява, че същата е извадка от действащата за имота КК и
КР, одобрена със Заповед № РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в гр. София; имотът е с
площ 905 кв.м., Трайно предназначение на територията – Урбанизирана; начин на
трайно ползване: „за вилна сграда“; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: 125, квартал 21, парцел VІІІ; собственици: няма данни; носители
на други вещни права: няма данни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
С оглед
разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК, съгласно която непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт Административен съд
Варна в настоящия си състав намира, че предмет на обжалване в настоящото
съдебно производство е мълчалив отказ на Началник СГКК – Варна да извърши
административна услуга като издаде официален документ - скица за ПИ с
идентификатор *************, находящ се в с. Константиново, Община Варна,
Област Варненска.
В настоящия
случай жалбоподателката Д. Н. е заявител на конкретната услуга по смисъла на
чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на
услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри във р. с чл.58, ал.1 от ЗКИР. Съгласно
чл.58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде административен акт. Страните не спорят, че ответникът не е извършил
заявената от Н. административна услуга, както в предвидения за това с
нормативен документ срок, така и до приключване на съдебните прения. Предвид
изложеното съдът намира, че оспорващата Д. Л. Н. разполага с правен интерес да
оспори формирания мълчалив отказ на Началник СГКК – Варна.
Съгласно
нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в
кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и
тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В приложимия
закон – Закона за кадастъра и имотния регистър, няма уредени специални правила
за обжалване на отказите за извършване на административни услуги, предвид което
се налага извода, че в настоящото производство са приложими общите разпоредби
на АПК. Съгласно чл. 149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие
може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. Като се има предвид
датата на подаване на Заявлението от оспорващата – 26.08.2019 г. и като
съобрази, че жалбоподателката е заявила услугата като обикновена, което по
аргумент от процедурата, разписана в Таблица 1 към Приложение №2 на Наредбата
във вр. с чл.40, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, е 7 работни дни,
срокът за изпълнение на услугата е изтекъл на 04.09.2019 г. (сряда) работен
ден, респективно от следващия ден – 05.09.2019 г., е започнал да тече
едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ. Съответно този срок е
изтекъл на 05.10.2019 г. (събота – неприсъствен ден). Жалбата до
Административен съд – Варна е подадена по пощата с клеймо на приемащата
пощенска станция от 07.10.2019 г. (понеделник), т.е. в първия работен ден след
изтичане на срока. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.60, ал.6 от ГПК,
субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок, от лице, което има правен интерес от
оспорването и при липса на процесуални пречки за разглеждане на делото.
Съгласно
чл.55, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър Агенцията по геодезия,
картография и кадастър извършва при поискване услуги с данни от кадастралната
карта и кадастралните регистри, като предоставя официални документи и справки в
електронна форма и/или в писмен и графичен вид. Официалните документи са скици,
схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните
регистри, удостоверения и копия от данни и материали по аргумент от ал.2 на
същия чл.55 от ЗКИР. В чл.58, ал.1 от ЗКИР е посочено, че условията и редът за
предоставяне на услугите /по този закон/, както и видът, форматът и
съдържанието им се определят с наредба, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. В тази връзка Министърът на РРБ е издал Наредба №
PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и
кадастралните регистри, обнародвана в ДВ, бр. 83 от 21.10.2016 г., в сила от
22.11.2016 г. /ще се изписва по-долу само като Наредбата/. Чл.20, ал.1 от Наредбата сочи, че заявление за
извършване на услуга, когато не се изменят граници и очертания на обектите на
кадастъра, се подава в избрана от заявителя служба по геодезия, картография и
кадастър независимо от местонахождението на обекта или чрез административната
информационна система. С оглед последната цитирана разпоредба съдът намира, че
релевантно за установяване на териториалната компетентност на ответника в
съдебното производство е обстоятелството кое от териториалните звена на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър е сезирано за извършване на
услугата. В настоящия случай оспорващата Д. Н. е сезирала със заявлението си
Началника СГКК – Варна, респективно – същият е бил длъжен да се произнесе по
заявлението ѝ. Това обуславя и извода, че именно Началникът на СГКК -
Варна следва да участва в производството пред съда като ответник.
Между
страните не се спори, а и от представената с административната преписка скица
на ПИ с идентификатор ************* е видно, че за територията на с.
Константиново, Община Варна, Област Варна,
има действащи КК и КР, одобрени със Заповед
№ РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър в гр. София. Същата е публикувана в ДВ, бр.102/
11.12.2018 г.
В чл.26,
ал.1, изречение І-во от АПК законодателят е вменил на органите на
администрацията задължение да уведомят известните заинтересовани граждани и
организации освен заявителя за започване на производството. По делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че за имота за който се иска
издаване на скица са налице данни за наличие на вписани собственици в кадастралния
регистър, въпреки това са изпращани уведомления. Това не би било съществено
нарушение на процесуалните правила, ако този факт не бе рефлектирал негативно
върху правната сфера на жалбоподателката като е довело до неоснователно
забавяне на производството и в крайна сметка – до постановяване на оспорения
пред настоящата съдебна инстанция мълчалив отказ за извършване на
административна услуга. Още повече, че мълчаливият отказ е резултат от
възражение, направено от Община Варна, за която няма данни да има качеството на
заинтересована страна в административното производство.
В Таблица 1
към Приложение № 2 от Наредбата подробно са разписани условията и процедурата
по предоставяне на услугата „издаване на скица за поземлен имот“. От
съдържанието на посочената таблица е видно, че заявителят на този вид услуга
следва да представи пред органа само следните документи: 1/ Заявление; 2/
Документ за самоличност – при заявяване на място и 3/ Документ/данни за платена
такса. От изложеното се налага извод, че за извършване на услугата не е
необходимо заявителят да доказва наличието на вещни права върху имота, за който
е поискал издаване на скица. Още повече, че в настоящата хипотеза скицата е
била необходима на заявителката Д. Н. именно във връзка с провеждане на охранително
производство по реда на чл.587 от ГПК, доказателства за което са представени на
ответника още с подаване на заявлението.
С оглед на
горното съдът намира за необходимо да коментира и това, че записванията в КК и
КРНИ не са източник за установяване правото на собственост върху поземлените
имоти, не пораждат, не погасяват или не изменят вещните права и не са
доказателство за тях. Отразяването на даден имот в КК и в КР няма пряко
въздействие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка
за тяхната защита по съдебен ред. Основателността, обосноваността и
действителното наличие на претендираните от заявителя права пред нотариуса в
производството по чл.587 от ГПК - че е собственик по давност на имота, не
подлежат на разглеждане и преценка от административния орган в производството
по издаване на скица. Компетентен да извърши такава проверка относно вещните
права на заявителя/декларатор върху конкретния имот е само и единствено
нотариуса, пред който се развива охранителното производство. Извън
компетентността на административният орган е да преценява наличието или
отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имот, както и да
извършва преценка при конкуренция на материални права, ако такива бъдат
установени.
Предвид
горното, началникът на СГКК-Варна като не е издал исканата скица, за която са
били налице всички необходими материални предпоставки и условия, разписани в
закона и в Наредбата от 11.10.2016 г., е постановил акт, който е в
несъответствие с материалния закон.
Съдът счита,
че оспореният мълчалив отказ е в несъответствие и с целта на закона. ЗКИР цели
да се създават предпоставки за актуалност на поддържаните данни в КК и КР,
същевременно да се ограничава дейността по поддържането им от разрешаването и намесата в спорове за
материално право. Право на всеки гражданин е да се снабди с констативен
нотариален акт за собственост, както и да получи документ, който е от значение
за признаване и упражняване на права - чл.21 ал.3 от АПК. Мълчаливият отказ на
административния орган е незаконосъобразен, тъй като с него е препятствано
правото на оспорващата Д. Н. да инициира производство по реда на чл.587 от ГПК
по отношение на имота.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че жалбата се явява основателна. Оспореният
мълчалив отказ за извършване на административна услуга „Издаване на скица“ за
ПИ с идентификатор *************, находящ се в с. Константиново, Община Варна,
следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за
произнасяне по заявлението съобразно задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл.143 ал.1 от АПК, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят съдебни разноски в размер
на 10 /десет/ лева- внесена държавна
такса и 600 /шестстотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение, което е в
минимално предвидения съгласно чл. 8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. размер,
т.е. ответника следва да бъде осъден за заплати общо сумата от 610 лв.
Водим от
горното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ, чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.Л.Н. мълчалив отказ на Началника на СГКК – Варна да извърши административна услуга
по заявление с вх. № 01-384348/26.08.2019 г. като издаде скица за УПИ VІІІ – ***,
кв. ** по регулационния план на вилна зона „****“, с. *******, Община ****,
Област *********, идентично с ПИ с идентификатор ************* по КК и КР на с.
Константиново.
ВРЪЩА делото като
преписка на Началника на СГКК – Варна за произнасяне по подаденото заявление,
съобразно указанията в мотивите на настоящото решение
ОСЪЖДА СГКК-Варна да
заплати на Д.Л.Н. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 610 лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: