№ 996/9.12.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1081 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касациона
жалба на А.Д.П. от гр. Пазаржик, чрез адв. В.С. против решение № 572/10.08.2020
г., постановено по адм. дело № 41/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
С подадената от А. Д. П. жалба се
обжалва решението в цялост. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания
размер.
В съдебно заседание, касаторът не се
явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита от процесуалния му
представител, в която се излагат доводи по същество и моли да бъде уважен
предявения иск.
В писмен отговор, ответникъ по касация
оспорва жалбата като неосновтелна.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационната жалби е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му части, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба от А.Д.П.,***, чрез адв.В.С.,
АК - Пазарджик против ГД“Изпълнение на
наказанията „- София. Искът е в размер на 30 000 лв. Период за който се твърди,
че са причинени неимуществените щети – 22.02.2018г. до 10.01.2020г.при
пребиваването му в следствения арест и в Затвора Пазарджик.
В исковата молба са изложени твърдения, че е налице
свръхнаселеност, не му е осигурен санитарен възел и течаща вода, наличие на
гризачи и дървеници, мръсотия в килията , липса на медицинско обслужване, както
и липса на кабелна телевизия в целия затвор.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил
изцяло предявения иск за сумата от 30 000 лв. като неоснователен. За да
постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че касаторът
постъпва в Следствен арест гр. Пазарджик на 22.02.2018 г. с МНО „Задържане под
стража“. Настанен е в спално помещение № 303 с капацитет 5 легла с още 4
задържани лица. Спалното помещение е с площ 22,8 кв. м., като в същото има баня
и тоалетна, които са с размери 1,9 кв.м. Спалното помещение е оборудвано и с
три броя шкафове.
На 21.06.2018 г. е изведен в Затворническо общежитие от
открит тип – Пазарджик и настанен в спално помещение № 9 с капацитет 4 легла и
17 кв. м. площ, както и обща тоалетна в коридора.
На 02.07.2018 г. е приведен в Затворническо общежитие от
открит тип – Ср. Гора и е настанен в спално помещение № 1 с капацитет 8 легла и
с още 4 лишени от свобода. Спалното помещение е с площ 30 кв.м., със санитарен
възел 3 кв.ч. В помещението има 4 броя двойни легла с размери 70х190 см и 4
броя метални шкафа с размери 40х45х90 см, маса и 2 броя столове.
На 28.09.2018 г. е приведен в приемно отделение на
затвора и е настанен в спално помещение № 404 с капацитет 16 легла и с още 6
лишени от свобода. Помещението е с площ 40 кв.м., в тази площ има санитарен
възел 1,25 кв.м., 8 броя двойни легла с размери 70х190 см единичното, 4 броя
метални шкафове с размери 40х45х90 см, 3 броя прозорци с размер 60х120 см.
На 02.10.2018 г. е настанен в Седмо отделение, в спално
помещение № 707 с площ 45,56 кв.м., санитарен възел с площ 1,25 кв.м., капацитет
20 легла и с още 15 лишени от свобода. В спалното помещение има 10 броя двойни
легла с размер 70х190 см единичното, 10 броя метални шкафове с размери 40х45х90
см. Помещението има 4 броя прозорци с размери 60х120 см.
На 10.01.2019 г. е настанен в Осмо отделение, в спално
помещение № 812 с площ 20,3 кв.м., 3 броя прозорци с размери 130х69 см, баня и
тоалетна с площ 1,9 кв.м., прозорец с размери 66х56 см. Има 4 броя двойни легла
с размери 70х190 см единичното и 4 броя шкафове с размери 40х45х90 см.
Затворът е сключил договор за 2018 г. и 2019 г. с фирма
„ДД1“ ООД, която осъществява третирането на спалните помещения, както следва
през 2018 г. – 9 пъти и през 2019 г. - 9 пъти / Видно от приетите по делото
писмени доказателства – Протоколи за извършени услуги/.
Ежемесечно на лишените от свобода се раздават санитарни и
хигиенни материали – метли, лопати, кофи, парцали, прах за пране, сапуни и
препарати за почистване на тоалетни и подове / Видно от приетата по делото
писмена справка – неоспорена от страните/.
По делото са приети два броя медицински справки изготвени
от Директор МЦ при Затвора Пазарджик и лекар Дентална медицина, от които е
видно , че касаторът страда от определени заболявания още преди постъпване в
Следствен арест и Затвор Пазарджик, като при необходимост му е оказвана
медицинска помощ. От медицинска справка от 29.01.2020 се установява, че дори
припадъците на ищеца в затвора Пазарджик са намалели, т.е. налице е подобрение
а не влошаване на здравословното състояние на касатора. От Медицинска справка
от 29.01.2020 изготвена от лекар дентална медицина в МЦ- се установява, че
касаторът за периода 14.01.2019г.- 21.02.2019г. е преминал през лечение в
рамките на пет посещения в кабинета. Не е имал други стоматологични оплаквания.
В първоинстанционното производство, П. се е отказал от
съдебно-медицинска експертиза с оглед така приетите медицински справки, както и
от събиране на гласни доказателства.
От правна страна, първоинстанционния
съд е приел, че в проведеното исково производство не са били установени
незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ареста в
гр.Пазарджик и Затвора Пазарджик, които да имат за последица унижаването на
човешкото достойнство на ищеца /касатор в настоящото производство/.Съдът е
установил, че не е налице пренаселеност в нито един от процесните периоди.
Касаторът винаги е разполагал с над 4кв.м. , освен това в килиите в които е
пребивавал е имало тоалетна и баня, като единствено за периода 21.06.2018г. –
02.07.2018г. е бил в килия, която не е разполагала със собствена тоалетна, но
пък става въпрос за Затворническо общежитие от открит тип, и по всяко време
ищецът е можел да посещава тоалетната намираща се в коридора. Контролираната
инстанция е приела, че на лишеният от свобода са раздавани редовно почистващи
препарати и ако в помещенията, в която е бил настаняван касатора е било мръсно,
това е било по вина на лишените, които са пребивавали там. Съдът е констатирал,
че на касатора е оказвана навременна и адекватна медицинска и стоматологична
помощ, както и че спирането на кабелната телевизия не е от категорията
действия, кито са довели до уронване на човешкото достойнство на лишения от
свобода.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Касационната инстанция намира, че в
първоинстанционното производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на ищеца
от правото му на лично участие по делото. Ищецът е бил редовно призован за
първото по делото заседание, видно от приложената на лист 18 от
първоинстанционното производство призовка, поради което спрямо него е приложима
разпоредбатана чл. 138 ал.2 от АПК- на страните които са редовно призовани не
се изпращат последващи призовки, освен ако делото не еотсрочено в закрито
заседание или по- нататъшния му ход е бил преграден. Такава хипотеза не се
констатира и след като веднъж е бил редовно призован, ищецът е бил длъжен сам
да се информира за датите на следващите съдебни заседния. Още повече, че е бил
представляван по делото и от процесуален представител, който е взел активно
участие в събирането на доказателства.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, тъй като не са установени незаконосъобразни
бездействия или действия на затворническата администрация.
Неоснователно е твърдението в
касационната жалба, че за периода 02.10.2019 до 20.02.2020 г. касаторът е
пребивавал в помещение на 3 кв.м. площ, за което му се дължи съответно
обезщетение. Следва да се отбележи, че в посочения период от време, осъдения е
пребивавал в ЗООТ Ср. Гора, което представлява затворническо общежитие от
открит тип. Съгласно разпоредбата на чл. 52 т.2 от
ППЗИНЗС в общежитията от открит тип, коридорите се заключват само нощем- т.е.
след като е можел да се придвижва свободно в рамките на общежитието,
поставянето на ищеца в спални помещения
на площ по- малка от 4 кв. м. само формално е нарушило изискването за жилищна
площ, поради кооето правилно не му е присъдено обезщетение.
Противно на твърдението в
касационната жалба, касаторът не е доказал, че в общежитието е имало гризачи и
дървеници. Напротив, от съответните справки се доказва, че редовно са
извършвани мероприятия по дезинфекция и дератизация.
Твърдението в писмената
защиита на касатора, че ареста е под нивото на земята и няма условия за
раздвижване е изцяло нов факт, който изобщо не е наведен
като твърдение в исковата молба и няма как първоинстанционния съд да го е
изследвал. Исковата претенция се
индивидуализира по основание и петитум и след като определени факти не са
посочени в исковата молба, би било дори недопустимо съдът да се произнася по
тях.
Съдът е изследвал подробно медицинските
оплаквания на ищеца и правилно е кредитирал приложената по делото справка, че
след постъпването на ищеца в затвора, припадъците му са намалели- т.е. отчетено
е дори подобрение в състоянието на ищеца.
Обобщено казано, касационната инстанция
заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 572/10.08.2020
г., постановено по адм. дело № 41/2020 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/