Р Е Ш Е Н И Е
№ 195/27.04.2021 г., гр.
Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в
открито заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря
Лазарова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова адм. дело № 97 по описа за 2021 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Г. ***, чрез пълномощника адв.Г., с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0243-000028/10.02.2021 г. на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, издадена в противоречие с материалния закон, при нарушение на административно производствените правила и целите на закона, поради което се иска нейната отмяна или алтернативно намаляване на срока до предвидения в закона минимум. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържат жалбата.
Ответникът, началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че на 10.02.2021 г. около 14.55 часа на път ІІІ-817, с посока на движение от с.Б*** към с.Г*** , Г.Д.Г. е допуснал Д*** Д*** С*** да управлява лек автомобил Б*** 320, с рег.№ *, негова собственост, като същата е неправоспособен водач. На Д*** С*** е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, след направена справка от ОДЧ, с което е нарушила чл. 150 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел. Като доказателства са иззети два броя табели с регистрационния номер на автомобила и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство /СРМПС/. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата. В него е отразено възражение, че не е карала, а само е седяла на шофьорското място и като видяла патрулката се е изплашила..
Въз основа на този АУАН, началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед, с която на жалбоподателя Г.Д.Г., като собственик на МПС, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за девет месеца, затова, че като собственик на процесния лек автомобил допуска/предоставя управлението му на Д*** Д*** С*** , неправоспособен водач, за което на същата е съставен АУАН.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя са допуснати до разпит двама свидетели.
Свидетелят Д*** Д*** С*** , непълнолетна, в присъствието на своята майка Ц*** И*** С*** , приятелка на жалбоподателя, която всъщност е седяла на шофьорското място и на която е съставен АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, заявява, че с жалбоподателя са пътували от Берковица към Г*** , спряли са на отбивка от пътя и Г.Д. и е разрешил да седне на шофьорското място, т.к. са обсъждали, че и е време да кара курсове за шофьор, а тя не знае нищо за управлението на автомобил, да види как ще се почувства като шофьор евентуално. Въобще не е управлявала автомобила, същият е спрян в отбивка на пътя и тогава са дошли проверяващите, като Г. побързал да извади ключа, без да иска го завъртял и затова колата леко подскочила, но тя не е управлявала, въобще не е докосвала волана, т.к. нищо не разбира и въобще я е страх, никога не е карала кола.
Свидетелят Н*** К*** К*** , също приятел на жалбоподателя Г.Д.Г., твърди, че на въпросната дата пътувал от с.Б*** към Б*** , когато видял автомобила на Г., че е спрял на отбивката след прелеза по пътя за с.Г*** . Решил, че може да е аварирал и му позвънил по телефона, но същият му затворил. Видял, че Г. слиза от колата и си разменя мястото с момиче. Спрял по-надолу по пътя, видял, че колата стои, но т.к. видял и пристигащата партулка, която спряла зад колата на Г. и тогава той продължил пътя си, не е присъствал на проверката.
Показанията на разпитаните свидетели следва да се преценяват, като се отчита тяхната заинтересованост, но същите са логични, последователни и непротиворечиви..
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които ОД на МВР. Директорът на ОД на МВР Монтана със заповед № 301з-1411/07.06.2017 г., е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по ЗДвП служители от ОД на МВР Монтана, сред които в т. 9 е и началникът на РУ Берковица. По делото е представено удостоверение № УРИ 301 р- 25810/06.12.2019 г., издадено от ОД на МВР Монтана, от което се установява, че издателят на обжалваната заповед П*** Х*** А*** е назначен на длъжност началник РУ Берковица при ОД на МВР Монтана, съгласно заповед № 8121К- 7098/18.03.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 01.04.2019 г. и продължава да заема същата длъжност и към момента.
Обжалваната в настоящото производство заповед е издадена на 10.02.2021 г. от началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания.
Административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Обжалваният индивидуален административен акт обаче не е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал. 1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“. Тази мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.
Настоящият съдебен състав счита, че фактите не са такива, каквито са възпроизведени от административния орган в обжалваната заповед. По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че жалбоподателят Г. е собственик на автомобила Б*** 320, с рег № 7877 ВМ. Но в производството се събраха гласни доказателства, най – вече показанията на свидетеля К*** , който е видял, че автомобилът е спрял и е възприел, че сигурно има някакъв проблем, авария, с които се оборва формалната доказателствена сила на съставения АУАН, т.к. се установи безспорно, че въпросният автомобил е бил спрял на отбивка и не се е движил, т.е. Деница С*** не е управлявала автомобила, същият е бил спрял, не се е движил, макар същата да е седяла на шофьорското място. Предвид което съдът не приема за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената ПАМ.
Съдът намира също, че обжалваната заповед не е издадена в съответствие с целта на закона. В чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е регламентирано, че тази ПАМ се прилага за срок от шест месеца до една година. В случая с обжалваната заповед е наложена на жалбоподателяа ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от девет месеца. Административният орган не е изложил мотиви, нито в обжалваната заповед, нито в други писмени материали, съставляващи част от административната преписка защо и по какви съображения е определил този срок на наложената ПАМ.
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК, включително съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. Липсата на мотиви на административния орган, отнасящи се до определения от него срок, възпрепятства съда да извърши проверка относно изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви съобразно тежестта на конкретното нарушение. След като в ЗДвП е предвиден срок от шест месеца до една година за процесната ПАМ, административният орган е следвало да изложи мотиви съобразно фактите по преписката, защо е определил срок на мярката от девет месеца. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
Обжалваната заповед е издадена при неправилно установена фактическа обстановка, поради което неправилно е приложен материалният закон, т.к. в конкретния случая Д*** не е управлявала автомобила, същият е бил спрял, същата е издадена и в несъответствие с целта на закона, съгласно чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК, поради което е незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора, основателно се явява искането за присъждане на направените в производството разноски - държавна такса в размер на 10.00 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0085356/24.02.2021 г.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0243-000028/10.02.2021 г. на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица.
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на Г. ***, сумата от общо 160/ сто и шестдесет/ лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на административно дело и 150 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 24.02.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Административен съдия: