Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 11.07.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и седми юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2598 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото
дружество юриск. Б. Р. твърди, че на . г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба н.вземания (цесия) от дата . г. между „С."
ООД, ЕИК *** и „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК ***, по силата на което вземанията
на „С." ООД срещу И.Р.Д., произтичащи от Договор за паричен заем № *** от
дата *** г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Сочи, че
Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Заявява, че с изрично пълномощно законният
представител н.„С." ООД е упълномощил „А.з.с.на в." ЕАД, в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от *** г. да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда н.чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „С." ООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД било
изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/*** от г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния
адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в
цялост, като видно от известието за доставяне, пратката не била потърсена от
получателя. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх. № /***
от г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриер до постоянни
адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от обратната
разписка към товарителница №, писмото отново се е върнало в цялост, като
получателят не бил намерен на посочения адрес.
Към настоящата искова молба представя и моля
да бъде прието копие от уведомлението за извършената цесия от страна н.„С."
ООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД с изх. № /*** от г., което да се връчи на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кого и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013Г.,
ТК.
В исковата молбата юриск. Р. сочи, че на ***
г. „С." ООД, като Заемодател и И.Р.Д. като Заемател бил сключен договор за
паричен заем с № ***, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата
на заем парична сума в размер на 1300,00 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия
заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че
същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя,
чиито параметри и условия били описани в предоставения от Заемодателя на
Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с
които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и
безусловно. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят,
е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на
Заемодателя. Сочи, че така предоставянето на посочената в поле „размер на
отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на
Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка съставляващ печалбата на заемодателя. Годишния процент на
разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна
на Заемодателя.
Заявява, че страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 176,55 лв. Така, страните са
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1 476,55
лв., платима на 8 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
184,57 лв. при първа погасителна вноска 26.10.2016 г. и последна погасителна
вноска с падеж на плащане 26.05.2017 г. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 26.05.2017 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на
приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения
по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обещетения за
забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на
забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от
падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни
вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските
по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят е
декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо
Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната
от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 2 броя месечни погасителни
вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 28.12.2016
г., която дата представлява падежа на трета погасителна вноска. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната
изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от
дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени
главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Така, на 28.12.2016 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 406,60 лв., представляваща 20% от сумата от 2 032,99 лв.,
формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка,
дължими до края на срока на договора.
Твърди, че съгласно клаузите на сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването
на запис на заповед от страна на Заемателя; поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на з.ема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
Сочи, че с подписването на договора за заем,
Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен
срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното
обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна
на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 847,44 лева, която е разсрочена
на 8 равни вноски, всяка в размер на 105,93 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 290,50 лева.
Съгласно
Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че
Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 196,12 лв.
за периода от 29.12.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Заемателят не е
заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 291,00лв., с която са погасени, както
следва: главница: 146,61 лв., договорн.лихва: 37,96 лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: 106,43 лв.
Заявява, че предвид изложеното з."А.за с.на
в." ЕАД възниква правен интерес з.предявяване н. претенциите по съдебен
ред, с оглед н.което претендират от длъжника И.Р.Д., да заплати на „А.за с.на в."
ЕАД, ЕИК *** сума в общ размер на 2 635.71 лева, от които главница 1 153,39
лева, договорна лихва 138,59 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение 741,01 лева, неустойка за предсрочна изискуемост 406,60 лева, ведно
със законната лихва за забава до окончателното изплащане н.задължението, както
и обезщетение з.забава в размер на 196,12 лева.
"А.за с.на
в." ЕАД подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу длъжника И.Р.Д.. Съдът е уважил претенцията ни и по
образуваното ч. гр. д. № 1388/2018 г., III състав, по описа на РС - К. е
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта
за изпълнение, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Предвид изложеното моли съда да постанови
съдебен акт, по силата н.който да призн.е, з.установено по отношение на
ответникът И.Р.Д., ЕГН **********,***, че същата дължи на „А.за с.на в."
ЕАД ЕИК *** следните суми: 1 153,39 лв., представляващи главница за периода от
28.11.2016 г. до 26.05.2017 г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
28.12.2016 г.; 138,59 лв., представляващи договорна лихва: за периода от
28.11.2016 г. до 26.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по
отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 28.12.2016 г.; 741,01 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от
28.11.2016 г. до 26.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 28.12.2016 г.; 406,60 лв.,
представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
дата 28.12.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост); 196,12 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 29.12.2016 г. (денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва з.забава върху главницата от датата на входиране н.заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждането н. разноски
по заповедното и по настоящото гражданско дело.
Моли, в случай, че в първото по делото
съдебно заседание не се яви представител на „А.за с.на в." ЕАД, да бъде
даден ход и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие, като в случай че в същото
заседание бъде допуснато доказателствено искане на отсрещната страна, моли да
им бъде даден срок за становище по него, а в случай че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли такова да бъде
постановено. Моли, правото на ответника да оспори факти, да представя или
изисква доказателства извън оспорените и изискани с отговора на исковата молба,
както и да привлече трето лице да бъде преклудирано, съгласно разпоредбата на
чл. 133 ГПК.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител адвокат И. Д., с който
заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна и
недоказана.
Заявява, че
намира сключения между праводателя на ищеца от една страна и ответницата от
друга страна Договор за паричен заем № ***/***г., от който договор ищецът черпи
правата си, за недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, а редица клаузи в договора за нищожни на основание чл. 21 от ЗПК и чл.
26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Сочи, че
съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗПК цялата преддоговорна информация, която законът
предвижда, както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12. Това изискване е заложено и по отношение на
договора за потребителски кредит в чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Счита, че
видно от приложеното към исковата молба копие както на Договор за паричен заем
№ ***/***г., така и на Общи условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016г.
(ОУ), и двата документа очевидно не отговарят на изискванията, посочени по-горе
за размер на шрифта, на който са изписани. От приложените към исковата молба
писмени доказателства не може да се направи извод, че е спазено изискването
цялата необходима по закон преддоговорна информация да е предоставена на
заемоискателя предварително като му е осигурена възможността спокойно и
подробно да се запознае с нея. Действително в чл. 4, ал. 2 от Договора за
паричен заем № ***/***г. е налице деклариране на това обстоятелство от страна
на ответницата, но предвид факта, че всички документа - молбата за отпускане на
заем, стандартният европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредита и договор за паричен заем, са с една и съща дата, може
да се направи извод, че тази декларация е само формална.
Съгласно
чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Видно от
приложените към исковата молба ОУ, същите са подписали от заемателката само на
първата и последната страница, т.е. налице е нарушение и на тази разпоредба от
ЗПК - самостоятелно основание за недействителност на сключения договор съгласно
чл. 22 от ЗПК.
На следващо
място, заявява, че видно от договора за заем, същият е сключен при следните
условия: На заемателката се отпуска сумата от 1 З00 лв., представляваща
главницата по кредита, при годишен лихвен процент 35,04%, ГПР 41,522%, размер
на погасителната вноска - 184,57лв. при 8 броя месечни погасителни вноски и
обща сума за плащане 1 476,55 лв. Към договора е приложен погасителен план, в
който са посочени дължимите вноски по дата в цитирания размер и същите вноски в
размер с дължима неустойка по чл. 8 от договора.
Сочи, че от
така представените документа не става ясно как е формирана погасителната вноска
от страна на кредитора - каква част от тази вноска съставлява главницата, каква
част възнаградителната лихва - нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 9 от ЗПК. По
тази причина не може да се направи и извод за основателността на размера на
претендираните от ищеца суми, тъй като при неяснота на главницата по вноските
не може да се определи правилно ли е определена възнаградителната лихва,
респективно лихвата за забава, нито пък каква част от кой елемент на вноската е
погасен с извършеното от заемателката плащане. Не е ясен и начинът, по който е
определена стойността на двата вида неустойка, която се претендира - тази при
непредставяне на обезпечение и тази при предсрочна изискуемост, което също води
до недействителност на тези клаузи (Решение № 606/03.12.2018г. по гр.д
№344/2018г. на Районен съд -Търговище и Решение № 345/27.12.2018г. по гр.д. №
208/2018г. на Районен съд - Севлиево). Съгласно действащите към момента
законови разпоредби, касаещи начисляването на лихви върху определено вземане, е
забранен както анатоцизмът, така и капитализирането на лихвите в гражданските
правоотношения, доколкото липсва наредба на БНБ, издадена на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл е и Решение №
107/26.10.2015г. по в.т.д. № 232/2015г. на Бургаски апелативен съд. Т. е.
претендираните от ищеца лихви би следвало да бъдат начислени единствено върху
главницата по отпуснатия кредит.
Особеният
представител на ответника счита редица клаузи от сключения договор за нищожни,
противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона - основания за нищожност по
смисъла на чл. 21 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – клаузите на чл. 3, ал. 7, чл. 7, ал. 4, изр.
3 и чл. 8 от Договора, предвиждащи размера на възнаградителната лихва и два
вида неустойки - при непредставяне на обезпечение и при предсрочна изискуемост
на кредита.
Заявява, че
типичното възнаграждението по договорите за кредит е възнаградителната лихва,
като законодателят е предвидил, че лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет - чл. 10 от ЗЗД. Министерският съвет обаче не е
определил максимален размер на възнаградителната лихва, поради което съдебната
практика приема, като ограничение на нейния размер, критерият "добрите
нрави". В този смисъл сочи Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.
д.№ 1106/2003 г., IIг. о. (Решение №
1270/09.01.2009г. по гр.д. № 509372007г. на ИГО на ВКС, Решение №
378/18.05.2006г. по гр.д. № 31572005г. на ИГО на ВКС, Решение № 79/15.01.2019г.
по в.гр.д. № 178072018г. на Пловдивски апелативен съд, Решение №
906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на IIГО на ВКС, Решение №
452/25.06.2010г. по гр.д. № 427772008г. на IV ГО на ВКС и други. Според друго
решение на ВКС- № 1270 от 9.01.2009 г. по гр. д. № ********* г., IIг. о. и
други).
Сочи, че
видно от приложения към исковата молба договор за кредит, с него е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 35,04%, който размер надхвърля трикратния
размер на законната лихва, определен съобразно член единствен, ал. 1, т. 1 от
Постановление № 100/29.05.2012г. на Министерски съвет за определяне размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Поради това и
счита, че клаузата на чл. 3, ал. 7 от сключения между „С." ООД и И.Р.Д.
договор за паричен заем № ***/*** г. е нищожна, противоречаща на добрите нрави.
За нищожни на това основание намира и разпоредбите на чл. 7, ал. 4, изр. 3 и
чл. 8 от Договора, предвиждащи два вида неустойки, дължими от кредитополучателя
- при непредставяне на обезпечение и при предсрочна изискуемост, настъпваща при
неплащане в случая на две месечни погасителни вноски. Видно от предвиденото
обезщетение при непредставяне на обезпечение, същото е в размер на 847,44 лв.,
който размер представлява около 65% от отпуснатия кредит. Счита, че изложеното
по-горе по отношение на договорната лихва се отнася и за това обезщетение,
чийто размер противоречи на добрите нрави, поставя в неравностойно положение икономически
слаб участник в гражданския оборот. Такова е и предвиденото обезщетение при
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, което пък има характер на
мораторна лихва и е предвидено в размер на 20% върху всички дължими до момента
плащани - главница, възнаградителна лихва и неустойка по чл. 8 от договора.
Счита за
недопустимо да се начисляват лихви върху лихви, а с предвидените 2 вида
неустойки се цели заобикаляне на закона и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
Годишният процент на разходите по кредита да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление на Министерски съвет.
Макар
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части да не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, в настоящия случай направи извод, че заемодателят не
би сключил представения договор без нищожните разпоредби. Поради това и тъй
като чл. 22 от ЗПК предвижда като последица от посочените в разпоредбата
нарушения недействителност на целия договор, то в настоящия случай счита, че
посочените по-горе нарушения на ЗПК, допуснати при сключване на процесния
договор и нищожността на трите посочени клаузи, влекат недействителност на
целия договор. Като такъв съответно той не е породил права и задължения за
страните - обстоятелство изключващо ангажирането на договорната отговорност на
ответницата и обуславящо отхвърлянето на предявените установителни искове за
съществуването на вземания по процесния договор. Що се отнася до последиците от установената недействителност на
процесния договор по чл. 23 от ЗПК, същите излизат извън предмета на настоящия
спор, доколкото съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в
рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК (Решение №
152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02.
2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, 1т.о. и др.).
Счита, че по отношение на сключения
между „ С. " РОД и И.Р.Д. Договор за паричен заем може да бъде приложена и
разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, който предвижда, че е унищожаем
договорът, сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия.
Макар до
настоящия момент особеният представител на ответника да не е могла да осъществи
контакт с ответницата по делото, от представените от ищеца писмени
доказателства прави предположение, че И.Д. е сключила този договор, тъй като е
била в крайна нужда. Сочи, че от молбата, отправена до заемодателя е видно, че
ответницата е била пенсионер към момента на подписване на договора, а целта на
заема е била за лечение. В този смисъл, заемателката не би сключила този
договор, ако е нямала нужда от парични средства за лечение. По отношение на
явно неизгодните условия, моли съда да приеме съображенията ѝ, изложени в
настоящия отговор, касаещи клаузите от договора, които предвиждат
възнаградителната лихва и обезщетенията.
В случай, че
съдът не приемете съображенията за нищожност, респективно унищожаемост на
сключения договор за паричен заем, от който ищецът черпи правота, който
претендира, то счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Предвид
факта, че в представения към договора за паричен заем погасителен план е
посочен единствено размера на вноската, без да са посочени нейните компонента -
каква част съставлява главницата и каква част лихвата, то заявява, че не става ясно
и какъв е точният размер на отделните искове и как е определен този размер. Посочено е в исковата молба, че дългът е
погасен частично в размер на 291,00 лева, с която сума са погасени 146,61 лв.
главница, 37,96 лв. договорна лихва и 106,43 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, но в действителност липсват каквито и да било
доказателства за това, както и не става ясно какъв е механизмът на погасяване
на отделните задължения, съставляващи погасителната вноска.
Намира
твърдението, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично, считано от
28.12.2016г. и към тази дата е начислено обезщетението при настъпване на
предсрочна изискуемост - на основание чл. 7, ал. 4 от Договора за неоснователно
и в противоречие с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСКТК на ВКС, което макар и касаещо договора за банков кредит, се
прилага и по отношение на договора за потребителски кредит, какъвто е налице и
в настоящия случай. Съгласно Решение от
11.02.2019г. по гр.д. № 6788/2017г. на Старозагорски районен съд „ВКС приема,
че постановките на т. 18 от цитираното решение са приложими и към договорите за
потребителски кредит, поради което началният момент на изискуемостта на вземане
по такъв договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването
на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (както по чл. 410 ГПК, така и по чл. 417 ГПК) кредиторът
да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита
(Решение № 123/2015 на II т.о. на ВКС, Решение № 114/2016г. на II т.о. на ВКС,
Решение№ 169/2017г. на II т.о. на ВКС, Определение № 130/2016 на I т.о. на
ВКС). Поради това и предсрочната изискуемост на вземането по такъв договор има
действие от получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в
договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, защото не му се връчва, а връчването на
издадената заповед за изпълнение също няма характер на уведомяването му за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, защото не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа негово волеизявление в този смисъл. Само исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем
и с връчването на препис от нея на ответника/особеният му представител (Р
198-2019-1 т.о.), предсрочната изискуемост се обявява."
В изложения
смисъл счита, че предсрочната изискуемост по Договора следва да се счита
настъпила от момента на уведомяване на ответницата за това, който момент в
настоящия случай е датата на получаване на исковата молба от нея в качеството
ѝ на особен представител на длъжницата. Счита, че това ще окаже влияние
на размера на предявените искове.
Сочи, че по
правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение, съгласно
Решение № 68/09.07.2012 г. по дело № 450/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, I
ТО. В цитираното решение е посочено също,
че „Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за
неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката не е
предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза
кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не му се дължи.
Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на
парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка
за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът
претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение. В
тези случаи, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен само за разликата между
неустойката и по-големия размер на законната лихва.
Предвид
изложеното счита, че ищецът следва да претендира само едно от двете обезщетения
- това по чл. 7, ал. 4 от Договора или законната лихва за забава, но не и
двете.
С оглед
изложените по-горе съображения и въз основа на приложените към исковата молба
писмени доказателства намира същата за неоснователна и недоказана, поради което
и моли съда да остави без уважение предявения с нея иск по чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание адвокат И. Д. моли съда
да отхвърли предявените искове поради обстоятелството, че съобщението за
извършената цесия не е връчено лично на
ответника.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите н.страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е
иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от
приложеното частно гражданско дело № 1388/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед з. изпълнение №
811/05.06.2018 г. в полза на кредитора „А.за с.на в.“ ЕАД *** срещу длъжника И.Р.Д.
за изпълнение на парично задължение, за сумите: 1 153.39 лева главница за
периода от 28.11.2016г. до 26.05.2017г., 138.59 лева договорна лихва за периода
от 28.11.2016г. до 26.05.2017г., 741.01 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 28.11.2016г. до 26.05.2017г., 406.60 лева
неустойка за предсрочна изискуемост, 196.12 лева обезщетение за забава за
периода от 29.12.2016 до датата на подаване на заявлението и законната лихва
върху главницата от 31.05.2018г., както и сумата 152.71 лева разноски. Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор за
паричен заем № *** от *** г., сключен
между длъжника и „С.“ ООД, Приложение № 1 от г. към рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от г.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
По делото е
представен на договор за паричен заем №*** от ***г.
сключен между „С.“ ООД като кредитодател и И.Р.Д. - кредитополучател. От същия
се установява, че „С.“ ООД е предоставило в заем на
кредитополучателя сума в размер на 1 300 лева. Ответникът като
кредитополучател е поел задължението от своя страна да върне сумата на 8 броя погасителни вноски, всяка от които в
размер на 184.57 лева. Договор за паричен заем №*** от ***г. е сключен при
следните условия и параметри: обща стойност на плащанията 1 476.55 лева,
годишен лихвен процент – 35.04 %, ГПР – 41.522 %, ден на плащане – 26 число,
дата на първо плащане – 26.10.2016г., дата на последно плащане – 26.05.2017г. С
подписването на договора за заем кредитополучателя удостоверява, че надлежно е
получил заемната сума в размер на 1 300 лева. В чл.6 е уговорено договорът
за заем да бъде обезпечен с поне от
посочените обезпечения : 1. Запис на заповед издаден от заемателя. 2. Банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия
към договора за заем. Съгласно чл.7, ал.1 от договора в случай на забава на
която и да е погасителна вноска заемателя дължи за нея обезщетение в размер на
законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Според чл.10 от Общите
условия към договора за заем заемодателят има право едностранно да обяви своето
вземане в това число дължимите и изискуеми непогасени главница, дължимата към
момента договорена лихва, неустойки и обезщетения, за предсрочно изискуемо в
целия му размер при неплащане в срок на 4
погасителни вноски, считано от
падежа на четвъртата вноска при ежеседмично погасяване на договора за заем; 3
погасителни вноски, считано от падежа на
третата вноска при двуседмично погасяване на договора за заем; 2. погасителни
вноски, считано от падежа на втората вноска, при ежемесечно погасяване на
договора за заем. В чл.17, ал.1 от Общите условия по договор за заем е посочено, че всички писма, покани, съобщения
или други документи до страните ще се считат за получени и узнати от тях, ако
бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочен при подписване
на договора за заем изпратени по факс или електронен адрес, посочени за заемателя в
искането за заем, а за заемодателя – в договора за заем. Официален адрес н.физическите
лица представлява постоянния адрес на лицето, а з.юридическите лица – адресът
на седалището им.
От рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от. се установява, че същия
е сключен между „С.“ ООД в качеството на
продавач – цедент и „А.за с.на в.“ ЕАД в качеството на купувач – цесионер.
Съгласно договора страните са се уговорили, че продавача ще прехвърли на
купувача вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит сключени в съответствие с действащото
законодателство на Р.Б. Вземанията се прехвърлят в едно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности и са подробно изброени и
индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение №1, което е неразделн.част
от договора /лист 12 - 16 от делото/.
Представено е потвърждение з.сключен. цесия на основание
чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, с което „С.“ ООД потвърждава
извършената цесия на всички в. цедирани от „С.“ ООД на „А.за с.на вземания“
ЕАД, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от.
Вземанията са индивидуализирани в Приложение №1/., представляващо неразделна част договор за продажба и
прехвърляне на в. /цесия/ от.
По
делото е представено извлечение от Приложение №1/. към договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от., от
което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника,
което е индивидуализирано с номера н.договора и датата на договора, непогасения
остатък от главница – 1 153.99 лева,
договорна лихва – 138.59 лева, остатъчна лихва за просрочие – 132.08
лева, общо дължима сума към датата н.продажбата 2 571.67 лева //лист 18 от
делото/.
Представено е пълномощно
съгласно което „С.“ ООД чрез законният
и представител е упълномощило „А.з.с.на в.“ ЕАД да уведомява всички длъжници по всички вземания на „С.“
ООД, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е
цедирало, съгласно рамковия договор, сключен на. като цедент и „А.за с.на
вземания“ ЕАД като цесионер, във връзка с изпълнение на задължението на
упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания от г. с право
упълномощения да преупълномощаване други лица с горните права.
До
ответника е изпратено уведомително писмо изх.№ /*** за извършената цесия, но
видно от известие за доставка на „Б.“ ЕАД същото се е върнало с отбелязване, че
„пратката не е потърсена от получателя“.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото
като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че не са изплатени от ответника следните задължения по договор за паричен заем №*** : главница в размер на
1 153.39 лева, договорена лихва в размер на 138.59 лева, такси еднократно начислена неустойка – 406.60
лева, неустойка – 741.01, лихва за забава за периода от 29.12.2016г. до
31.05.2018г. – 165.97 лева. Посочено е, че след датата на цесията 31.10.2017г., няма извършени
плащания.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение издадена по реда на чл.410 №811/05.06.2018г., по ч.
гр.дело №1388/2018г. по описа на Районен съд – К. от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно
чл.99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
По
делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът - цесионер е упълномощен от
цедента и предишен кредитор „С.“ ООД
от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията по договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по
гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
От
представените по делото доказателства става ясно, че цедентът е изпратил
съобщение за извършената цесия, но същото не е достигнало до длъжника.
Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с
Общите условия на договора с потребители на универсалната пощенска услуга и
пощенски парични преводи, извършвани от „Б.” ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ –
чл.44 и чл.53. Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в
ОУ хипотези – да остави писмено служебно известие в пощенската кутия
с покана получателят да се яви в пощенската служба. Действително в чл.17, ал.1 от
Общите условия по договор за заем е уговорено, че
всички писма, покани, съобщения или други документи до страните ще се считат за
получени и узнати от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочен при подписване на договора за заем изпратени по
факс или електронен адрес, посочени за
заемателя в искането за заем, ако бъдат доставени до адресите за
кореспонденция, изпратени на посочените в договора адреси. За да е в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази
клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената
конкретна предпоставка съдържаща се в посочената договорна клауза, при която би
могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато
адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия
си адрес. В настоящия случай липсват доказателства ответникът изобщо да е
променял адреса си. Предвид това съдът намира, че волеизявлението на цедента по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№1388/2018
г. по описа на Районен съд - К. не е достигнало до длъжника. Ответникът не е открит нито в хода на заповедното
производство, нито в настоящото исковото производство на адреса, посочен в
договора и от ищеца –, който по справката в НБДН е постоянният и настоящ адрес
на лицето, поради което за да бъдат защитени правата на ответника - длъжник И. Р.Д. му е назначен особен представител.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /т.см.
т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/ в случая ответника/ материално - правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД
за сключения договор за продажба и прехвърляне на в. /цесия/ от 31.10.2017 г., а и след като особен представител
не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се
счита з.уведомен за цесията чрез особения представител
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява кредитор н.ответника
поради което предявени искове за установяване съществуването на вземания
с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на претенцията за разноски на ищеца се
явява неоснователна.
Воден от
горните мотиви съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”А.за с.на вземания” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление ***, против И. Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** искове
с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД с за установяване съществуването на вземане
за сумите: 1 153.39 лева главница
за периода от 28.11.2016г. до 26.05.2017г., 138.59 лева договорна лихва за
периода от 28.11.2016г. до 26.05.2017г., 741.01 лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 28.11.2016г. до 26.05.2017г., 406.60 лева
неустойка за предсрочна изискуемост, 196.12 лева обезщетение за забава за
периода от 29.12.2016 до датата но подаване на заявлението и законната лихва
върху главницата от 31.05.2018г., по договор
за паричен заем №*** от ***г., сключен между „С.“ ООД и И. Р.Д., ЕГН ********** и законната лихва върху главницата
от *** г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед №811/05.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
частно гражданско дело №1388/2018 г. по описа на Районен
съд – К.
като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: