РЕШЕНИЕ
№ 2432
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500810 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20166595/02.08.2021 г., постановено по гр. д. №
50300/19 г. по описа на СРС, 57 състав, Н.Б.Б.А.З. е осъдено да заплати на Б.
СТ. СТ. на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
52 ЗЗД сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
травматичните увреждания, причинени от пътно –транспортно произшествие
на 15.03.2018 г., поради виновно поведение на водача на лек автомобил „Ауди
А 6“, с рег. № **** – С, чиято деликтна отговорност е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ в чуждестранна застрахователна
компаня /в ЕС/ без кореспондент на територията на Република България,
ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от
07.11.2018 г. до окончателното плащане. С решението Н.Б.Б.А.З. е осъдено да
заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат М.Н.Т. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лв., а на основание чл. 78, ал. 6
ГПК в полза на СРС държавни такси и разноски в размер на 975,00 лв.
1
Постъпила е въззивна жалба от Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ срещу решение
№ 20166595/02.08.2021 г., постановено по гр. д. № 50300/19 г. по описа на
СРС, 57 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Посочва, че съдът неправилно е приел, че е доказан механизма на
настъпване на процесното ПТП, тъй като протоколът за ПТП в частта му,
касаеща механизма на настъпване на ПТП, е оспорен. В тази връзка
поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключението на САТЕ, тъй
като вещото лице е работило въз основа на протокола за ПТП. Твърди, че по
делото не е доказано и наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. №
**** С, тъй като АУАН и наказателното постановление не се ползват със
задължителна за съда сила по см. на чл. 300 ГПК. Поддържа, че по делото не
се установява по безспорен и категоричен начин и наличието на пряка
причинно – следствена връзка между всички претендирани вреди и механизма
на настъпване на ПТП. Счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява увреждане на нервните коренчета в шийния отдел, а само
сътресение на мозъка и контузия на главата, болките и страданията, от които
отшумяват в рамките на 30 дни. Твърди, че от събраните доказателства се
установява по делото, че ответникът е допринесъл в значителна степен за
получаване на твърдяните увреждания, тъй като е управлявал лекия
автомобил без поставен предпазен колан. Посочва, че от обясненията на
вещото лице по СМЕ, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че
водачът на МПС не би получил твърдяните травми, в случай, че същият е бил
с поставен предпазен колан, тъй като не би било налице съприкосновение на
тялото нито с дясната странична врата, нито с тавана на автомобила при
преобръщането му. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че липсва съпричиняване от страна на ищеца, тъй като с нарушаването
на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП ищецът е допринесъл в изключително
голяма степен за характера и степента на получените от него травми. Счита,
че по делото не са установени по безспорен начин твърдяните
психологически последици от ПТП – стрес и душевни страдания. Поддържа,
че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е в завишен размер
и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като ищецът
е получил единствено контузия на главата и сътресение на мозъка, които не
2
се съпътстват с интезивни и продължителни болки. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение
като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен, а при условията на евентуалност - да
намали размера на присъденото обезщетение с оглед принципа на
справедливостта, като отчете наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Претендира разноски.
Въззиваемият – Б. СТ. СТ. не е подал отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на въззиваемия претендира разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ.
Ищецът Б. СТ. СТ. твърди, че на 15.03.2018 г. в гр. София около 02,30 ч.
е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С,
управляван от И.Г.П., и лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № ****, управляван
от ищеца. Посочва, че водачът на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С,
при движение по Северната скоростна тангента, в посока от с. Мрамор към
бул. „Ботевградско шосе“, на кръстовището с ул. „Чепинско шосе“, при
наличие на знак Б1 не е спазил предимството на движещия се по път с
предимство лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № ****, и е предизвикал
сблъсък с него, като от удара лекият автомобил „БМВ 525“ е напуснал
пътното платно и се е преобърнал неколкократно извън пътя. Твърди, че
процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С, който не е съобразил
поведението си с правилата на ЗДвП и Правилника за прилагането му.
Поддържа, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са били причинени
следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, контузия на главата
3
и на нервните коренчета в шиен отдел и лордоза в Ц4 – 5 – 6 сегмент. Твърди,
че към момента на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Ауди А6“,
с рег. № **** С, е бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в германска застрахователна компания, която няма номиниран
кореспондент на територията на Република България, поради което за
причинените вреди на пострадалото лице отговаря Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/. Посочва, че с молба –
претенция /2 – 7892/07.08.2018 г./ е било сезирано НББАЗ с искане за
заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 515, ал. 1, т. 2
КЗ, но такова не е било изплатено. Претендира заплащането на сумата от
15 000 лв., предявена като частичен иск от иск в общ размер от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от
07.11.2018 г. /датата на изтичане на тримесечния срок за окончателно
произнасяне по претенцията/ до окончателното плащане. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на ищеца претендира
разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът - Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ оспорва иска по основание и
размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, изключителната вина на
водача на увреждащия автомобил за настъпването на ПТП, както и наличието
на причинно – следствена връзка между претендираните от ищеца вреди и
настъпилото събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият се е движил с превишена
и несъобразена с пътната обстановка скорост, поради което не е успял да
реагира при възникналата опасност и да предотврати удара, както и че е
управлявал автомобила без поставен предпазен колан /в нарушение на чл.
137, ал. 1 ЗДвП/, което е допринесло за травмите, които е получил. Оспорва
да са налице твърдяните психологически последици – стрес и душевни
страдания в резултат на ПТП. Оспорва иска за неимуществени вреди по
размер, като твърди, че същият е силно завишен и не отговаря на критериите
за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
От фактическата страна се установява от представения като
доказателство по делото протокол за ПТП № 1699742/15.03.2018 г., съставен
от органите на КАТ след посещение на място, и от неоспореното от страните
4
заключение на САТЕ, че на 15.03.2018 г., около 02:30 ч., лек автомобил
„Ауди А6 Авант“, с рег. № ****С, се е движел по Северна скоростна тангента
с посока от с. Мрамор към гр. Ботевград и на кръстовището с ул. „Чепинско
шосе“ поради неспазване на пътен знак „Б1“ водачът му реализира ПТП с
движещия се срещу пътен знак „Б3“, лек автомобил „БМВ 525“, с рег. №
****.
Според заключението на САТЕ причината за настъпването на ПТП от
техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил „Ауди А6
Авант“, с рег. № ****С, който при наличието на пътен знак Б1, не е
пропуснал движещия се срещу пътния знак лек автомбил „БМВ 525“, с рег. №
****. Вещото лице посочва, че от представените по делото доказателства не
може да се определи скоростта на двете превозни средства преди и по време
на настъпване на произшествието.
От заключението на САТЕ се установява, че процесният лек автомобил е
бил оборудван фабрично с въздушна възглавница на мястото на водача и
пасажера, странични завеси, два триточкови инерционни колани на предните
седалки и три триточкови колани на задните седалки.
Според заключението на САТЕ при удар в страничната дясна част на
автомобила коланът е неефективен, тъй като не предпазва преместването на
тялото надясно, където е настъпило първоначалното съприкосновение.
Разпитано в открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че коланът
предпазва при челен удар, а при страничен удар тялото се измества и той не
може го да спре. Твърди, че при преобръщане коланът би могъл да задържи
тялото на пасажера така, че той да не си удари главата в тавана.
За установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с процесното
събитие, по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на св. М.В. Ж..
От показанията на св. Ж., който работи като младши автоконтрольор в
отдел „Пътна полиция“ в ОПП – СДВР, се установява, че е посетил мястото
на процесното ПТП в тъмната част на денонощието след постъпил сигнал на
тел. 112. Потвърждава, че подписът върху предявения му протокол за ПТП,
находящ се на л. 7 от първоинстанционното дело, за „съставител“ е негов.
Заявява, че ПТП е станало на Северната скоростна тангента, като водачът на
единия автомобил е отнел предимството на другия автомобил при наличието
5
на пътен знак „Б1“, а другият автомобил е бил на път с предимство, като
двата автомобила са се ударили, и след удара единият автомобил е напуснал
пътното платно и се е преобърнал в канавката, встрани от ляво на пътя, в
тревните храсти. Посочва, че преживелият обръщането на автомобила водач
бил „ошашавен от притеснение“, но нямал външни белези от травма.
От удостоверение с рег. № 433200/8636/13.02.2020 г., издадено от отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, се установява, че срещу водача на лек автомобил
„Ауди А6“, с рег. № ****С, И.Г.П., е съставен АУАН с бл. №
316081/15.03.2018 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП
/за това, че не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка/ и
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП /за това, че не е носил контролния талон от
свидетелството за управление/, и е издадено НП № 18 – 4332 –
005296/20.04.2018 г., с което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. по чл. 179, ал. 2 ЗДвП и в размер на 10 лв. – по чл.
183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в законна сила на
10.05.2019 г.
Не се спори между страните по делото, а и от справка с изх. № 1 – 1816,
издадена от НББАЗ, се установява, че застраховател на гражданската
отговорност по сертификат „Зелена карта“ на лек автомобил „Ауди А6“, с рег.
№ ****С, рама № WAVZZZ4650014379, към 15.03.2018 г., е Gefion Insurance,
който няма кореспондент за територията на Република България.
На 07.08.2018 г. Б. СТ. СТ. е подал до Н.Б.Б.А.З. претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с вх. №
2 – 7892/07.08.2018 г. във връзка с процесното ПТП.
За установяване на състоянието на пострадалия ищец след процесното
ПТП и към настоящия момент по делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на св. Е.Й.Й..
От показанията на св. Й., която се намира във фактическо съпружеско
съжителство с ищеца, се установява, че през март 2018 г. през нощта един
приятел й се обадил, че за да й каже, че ищецът е претърпял ПТП и че пътува
към Окръжна болница. Заявява, че тръгнала веднага към болницата, а когато
пристигнала там, ищецът вече бил настанен в нея. Бил на легло и изглеждал
неадекватно, имал болки в главата, повръщало му се и го болял врата.
Посочва, че лекарят й казал, че ищецът трябва да остане 2 – 3 дни под
6
наблюдение в болницата. По време на престоя в болницата му правили
вливания. Заявява, че след като го изписали от болницата, и се прибрали
вкъщи, той не можел да се движи сам, поради което свидетелката го
придържала. Освен това се оплаквал от замайване и гадене. Наложило се
около две седмици да се движи с нейна помощ, а след това започнал сам да се
обслужва и да придвижва, като това отнело около месец.
От заключението на СМЕ, изготвено въз основа на представената по
делото медицинска документация, се установява, че в следствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: „Контузия на
главата. Сътресение на мозъка. Травма на нервни коренчета в шиен отдел“.
Получените телесни уврежания са реализирали медикобиологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Въз основа на
представените по делото документи вещото лице по СМЕ дава заключение, че
претърпените от ищеца телесни увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП. Според заключението на СМЕ при нормално протичане на
лечебния процес периодът на възстановяване при такъв вид травми е около 30
дни, като през първите 10 дни болките са с по – голям интезитет. По
отношение на представения амбулаторен лист за преглед при невролог с
описано главоболие и загуба на ориентация вещото лице дава заключение, че
не може да се направи извод за наличието на усложнение на неврологичния
статус на лицето след инцидента, тъй като в него няма данни за проведени
изследвания за установяване на причините за тези оплаквания и проведено
лечение.
Според заключението на СМЕ предпазните колани са най – ефикасни
при удар в предната част на автомобила. В случая автомобилът се е
преобърнал през таван няколко пъти, като тялото на водача се е преместило,
както нагоре – надолу, така и наляво – надясно, поради което травмите в
областта на главата и шията могат да се получат независимо от наличието
или не на поставен колан. Най – вероятно получените увреждания от ищеца
биха били с по – лека степен при поставен предпазен колан, тъй като той
намалява инерционното движение на тялото при удара, задържа пътника на
седалката и не му позолява да се премества свободно в купето на автомобила,
и го предпазва от удари в части от вътрешната конструкция на автомобила.
Според заключението на СМЕ най – вероятно медико – биологичния
7
характер на получените травматични увреждания не би се променил при
поставен предпазен колан.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 КЗ Н.Б.Б.А.З. е представително
национално бюро за Република България в Съвета на бюрата, като участва и
съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите
членки и държавите, подписали Многостранното споразумение, като
изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в
случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл.
511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието
на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните
правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена
пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в
срока по чл. 496, ал. 1, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил
с размера на претенцията /чл. 511, ал. 3 КЗ/.
8
Съгласно чл. 515, ал. 1 КЗ НББАЗ в качеството си на Компенсационен
орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република
България, само когато застрахователят на виновния водач или неговият
представител за уреждане на претенции в Република България не са дали
мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок
от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане
пред застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния
водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република
България.
По делото не се спори между страните, че застрахователят на виновния
водач не е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България,
поради което НББАЗ изпълнява функциите на компенсационен орган.
На 07.08.2018 г. пред Н.Б.Б.А.З., в качеството му на компенсационнен
орган, ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди с вх. № 2 – 7892/07.08.2018
г. във връзка с процесното ПТП. В 3 – месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ
НББАЗ не се е произнесло по претенцията за обезщетение, поради което
предявеният иск е допустим.
Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 515, ал. 1,
т. 2 КЗ следва да се установи: настъпване на ПТП, причинно - следствена
връзка между противоправното деяние на водач на МПС, по отношение на
когото има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в системата „Зелена карта“ в държавите - членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение, и причинените на
ищеца неимуществени вреди.
По делото не се спори между страните, а и от събраните доказателства
се установява, че на 15.03.2018 г. е настъпило ПТП в гр. София около 02,30 ч.
между лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ****С, управляван от И.Г.П., и лек
автомобил „БМВ 525“, с рег. № ****, управляван от ищеца.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
9
доказателства и от заключението на САТЕ и на СМЕ се установява механизма
на настъпване на процесното ПТП, вредите и причинната връзка между тях.
Действително протоколът за ПТП № 1699742/15.03.2018 г., съставен от
органите на КАТ след посещение на място, оспорен от ответника по
отношение на описания в него механизъм на настъпване на процесното ПТП,
не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по см. на чл.
179, ал. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП. Описаният в протокола за ПТП механизъм на настъпване на
процесното ПТП, а именно – че водачът на лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с
рег. № ****С, при наличието на пътен знак Б1, не е пропуснал движещия се
срещу пътния знак лек автомбил „БМВ 525“, с рег. № ****, и е реализирал
ПТП с него, обаче се подкрепя от показанията на разпитания на делото
свидетел Момчил Ж., който в качеството му на младши автоконтрольор при
отдел ПП КТ – ОПП – СДВР, е посетил мястото на ПТП непосредствено след
индицента, и е съставил схема на процесното ПТП, на която са отразени
обстоятелствата, касаещи разположението на МПС след удара, които
длъжностното лице е констатирало лично. В подкрепа на извода, че причина
за настъпването на процесното ПТП е противоправното поведение на водача
на „Ауди А6 Авант“, с рег. № ****С, който е нарушил разпоредбите на чл. 6,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП и не е съобразил поведението си с пътните знаци и
маркировката, е и представеното по делото удостоверение с рег. №
433200/8636/13.02.2020 г., издадено от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, от
което се установява, че по отношение на водачът на лек автомобил „Ауди А6
Авант“, с рег. № ****С, във връзка с процесното ПТП е налице влязло в сила
НП № 18 – 4332 – 005296/20.04.2018 г. за извършени нарушения на чл. 6, ал.
1, пр. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и експертния извод на вещото
лице по САТЕ, която не е оспорена от страните, че причината за настъпването
на ПТП от техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил
„Ауди А6 Авант“, с рег. № ****С, който при наличието на пътен знак Б1, не е
пропуснал движещия се срещу пътния знак лек автомбил „БМВ 525“, с рег. №
****.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че не всички получени
от ищеца травматични увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Видно от епикриза № 289/17.03.2018 г., издадена от Клиниката по
неврохирургия при УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София, Б. СТ. СТ. е
10
постъпил в болницата на 15.03.2018 г. с диагноза „Комоцио церебри.
Контузио капитис. Травма на нервни коренчета в шиен отдел“. Същите
травматични увреждания са описани и в т. 1 от неоспореното от страните
заключение на СМЕ, според което травматичните увреждания на ищеца са в
причинна връзка с процесното ПТП. Съдът кредитира като обоснован и
експертния извод на вещото лице по СМЕ, че не е доказано наличието на
усложнение на неврологичния статус на лицето след инцидента, тъй като в
представения амбулаторен лист N 88/18.09.2018 г. за преглед при невролог с
описано главоболие и загуба на ориентация няма данни за проведени
изследвания за установяване на причините за тези оплаквания и проведено
лечение.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. В случая, презумпцията за вина на
делинквента не е опровергана от ответника, който не е ангажирал
доказателства, които да изключват или намаляват вината на застрахования
водач за настъпване на процесното ПТП.
По делото не се спори между страните, а и от събраните доказателства
се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие по
отношение на лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ****С, е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, към която е издадена
Зелена карта, чийто номер е отразен в протокола за ПТП №
1699742/15.03.2018 г.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че ищецът е
допринесъл в значителна степен за получаване на твърдяните увреждания,
тъй като същият е управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан
в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
По отношение на предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за
необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува задължителна практика на ВС и
ВКС, обективирана в ППВС № 17/63 г. /т.7/ и в постановени при действието
на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, І т. о. и др./. Според задължителната практика на ВКС изводът за
11
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е
пътувал в лек автомобил, управляван от пиян водач, и/или че не е ползвал
предпазен колан не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан или
че пътувайки в управлявания от пиян водач лек автомобил, е улеснил със свои
действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици.
Не е спорно обстоятелство по делото, че пострадалият водач на лек
автомобил „БМВ 525“, с рег. № ****, e бил без предпазен колан при
настъпването на процесното ПТП. Спорният въпрос е дали вредите не биха
настъпили или биха били в по - малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е бил с предпазен колан.
Според заключенията на СМЕ и САТЕ, в т. ч. и разясненията на вещите
лица, дадени в открито съдебно заседание, които съдът кредитира като
компетентни и обосновани, предпазните колани са най – ефикасни при удар в
предната част на автомобила. В случая, се установява, че автомобилът се е
преобърнал през таван няколко пъти, като тялото на водача се е преместило,
както нагоре – надолу, така и наляво – надясно, поради което според вещите
лица травмите в областта на главата и шията могат да се получат независимо
от наличието или не на поставен колан. Според вещите лица най – вероятно
получените увреждания от ищеца биха били с по – лека степен при поставен
предпазен колан, тъй като той намалява инерционното движение на тялото
при удара, задържа пътника на седалката и не му позолява да се премества
свободно в купето на автомобила, и го предпазва от удари в части от
вътрешната конструкция на автомобила.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че изводът, че приносът
на пострадалия, изразяващ се в непоставянето на предпазен колан, с което се
12
е увеличил риска от настъпване на вредите, би бил основан на
предположение. Доколкото по делото липсват категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат,
претендираното обезщетение не следва да се намалява на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и се дължи в размера, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
При определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят
указаните в ППВС № 4/68 г. критерии и всички обстоятелства, които в
конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”.
Ето защо, съобразявайки се с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, и посочените в ППВС № 4/68 г. като релевантни за размера
на обезщетението и за прилагането на критерия „справедливост“ обективни
обстоятелства, а именно - характера и интензитета на претърпените болки и
страдания /през първите 10 дни с по – голям интензитет/, възстановителния
период – до 30 дни, липсата на данни за усложнения на нервологичния статус
на пострадалия, момента на настъпване на увреждането /15.03.2018 г./,
социално - икономическите условия в страната към този момент, и възрастта
на ищеца към момента на събитието /45 г./, съдът приема, че ищецът има
право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 11
000 лв.
Съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се произнесло по
нея в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, като съответно се прилага чл. 380 КЗ.
Следователно законната лихва се дължи след изтичането на 3 – месечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ. В случая, претенцията за заплащане на обезщетение е
предявена пред НББАЗ на 07.08.2018 г., като срокът за произнасяне е изтекъл
на 07.11.2018 г., от който момент ответникът е изпаднал в забава и дължи
заплащането на законната лихва за забава.
Предвид изложеното по – горе, частичният иск с правно основание чл.
515, ал. 1, т. 2 КЗ следва да се уважи до размера на сумата от 11 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
13
и страдания, вследствие на травматични увреждания, причинени от ПТП,
настъпило на 15.03.2018 г. в гр. София, поради виновано поведение на водача
на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. N **** – С, чиято деликтна отговорност е
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в чуждестранна
застрахователна компания в ЕС, без кореспондент на територията на
Република България, ведно със законната лихва върху главницата от 11 000
лв., считано от 07.11.2018 г. до окончателното плащане. За разликата над
сумата от 11 000 лв. до предявения размер от 15 000 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради частичното несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд решение № 20166595/02.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 50300/19 г. по описа на СРС, 57 състав, следва да се
отмени като неправилно в частта, в която е уважен частичният иск с правно
основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над сумата от 11 000 лв. до
предявения размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2018 г. в гр.
София, поради виновано поведение на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с
рег. № **** – С, чиято деликтна отговорност е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ в чуждестранна застрахователна
компания в ЕС, без кореспондент на територията на Република България,
ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от
07.11.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която НББАЗ е
осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат М.Н.-Т.
разликата над сумата от 715,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, както и в частта, в която НББАЗ е осъдено да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС разликата над сумата от 711,75
лв., представляваща държавна такса и разноски, като вместо това следва да
постанови друго решение, с което да се отхвърли като неоснователен
частичният иск с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над
сумата от 11 000 лв. до сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 15 000 лв., считано от 07.11.2018 г. до окончателното плащане. В
останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
Предвид изхода на спора следва да се разгледа и възражението по чл.
14
78, ал. 5 ГПК, направено от Б. СТ. СТ., за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от НББАЗ за първоинстанционното и въззивното
производство. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство е в размер на 996 лв. с вкл. ДДС /830 лв.
без ДДС/ и не надвишава минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 980
лв. без ДДС, респ. 1176 лв. с ДДС. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство е в размер на 1176 лв. с ДДС /980
лв. без ДДС/, докато минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 980 лв. без ДДС,
респ. 1176 лв. с вкл. ДДС. По делото са налице данни за регистрация на
процесуалния представител на НББАЗ по ЗДДС, поради което адвокатското
възнаграждение се дължи с включен ДДС – арг. от § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на спора Б. СТ. СТ. следва да бъде осъден да заплати на
НББАЗ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 379,62 лв., представляваща
дължими разноски за първоинстанционното производство /за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, за депозит за възнаграждение на свидетел, за
депозит за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, за депозит за
възнаграждение на вещо лице по САТЕ и за държавна такса за издаване на 1
бр. съдебно удостоверение/, както и сумата от 398,52 лв., представляваща
дължими разноски за въззивното производство /за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС/.
Предвид изхода на спора НББАЗ следва да бъде осъдено да заплати чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат М.Н.-Т. сумата от 858,48 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна правна защита
във въззивното производство. По делото са налице доказателства за
регистрация на адвокат М.Н.-Т. по ЗДДС, поради което адвокатското
възнаграждение се дължи с включен ДДС – арг. от § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20166595/02.08.2021 г., постановено по гр. д. №
50300/19 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, в която Н.Б.Б.А.З., ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** №****, е
осъдено да заплати на Б. СТ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Банкя, ул.
****, на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД
разликата над сумата от 11 000 лв. до предявения размер от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на травматични увреждания, причинени от ПТП,
настъпило на 15.03.2018 г. в гр. София, поради виновано поведение на водача
на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № **** С, чиято деликтна отговорност е
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в чуждестранна
застрахователна компания в ЕС, без кореспондент на територията на
Република България, ведно със законната лихва върху главницата от 15 000
лв., считано от 07.11.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта, в
която Н.Б.Б.А.З., ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. **** № ****, е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на
адвокат М.Н.-Т. от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. **** № ****,
разликата над сумата от 715,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, както и в частта, в която Н.Б.Б.А.З., ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** № ****, е осъдено да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС разликата над сумата
от 711,75 лв., представляваща държавна такса и разноски, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. СТ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Банкя, ул. ****, срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** № 2, eт. 2, частичен иск с правно
основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на разликата над сумата от
11 000 лв. до предявения размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2018 г. в гр.
София, поради виновано поведение на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с
рег. № **** – С, чиято деликтна отговорност е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ в чуждестранна застрахователна
компания в ЕС, без кореспондент на територията на Република България,
16
ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от
07.11.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Б. СТ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Банкя, ул. ****, да
заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** № ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 379,62 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 398,52 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** №****, да заплати на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА на адвокат М.Н.-Т. от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. **** №
****, сумата от 858,48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17