Решение по дело №153/2014 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№  ........ /.......11.2014г., гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненски окръжен съд, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело №153 по описа за 2014г. на ВОС,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от ХИЛЕЗ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , р-н Северен, бул. Дунав No194А, представлявано от К.З.В., чрез пълномощник адв.М.Н., срещу ДП НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, бул.Княгиня Мария Луиза No110, представлявано от М.А.Л., с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 74509лв, представляваща равностойността на доставени, незаплатени и невърнати инструменти , дължима на отпаднало основание по развален договор за продажба.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен устен договор за продажба и доставка на инструменти от 20.07.07г., като ищецът работил по заявки на клиента. Твърди, че в изпълнение на договора е предал на ответника инструменти по асортимент, количество и цена, описани в приложена справка, които били предадени на ЖП секция –Варна чрез техен представител в складовете, за което са съставени приемо-предавателни протоколи. Тъй като ответникът не заплатил в установения от Наредбата за плащания срок , с устно изявление развалил договора поради неизпълнение на 28.11.13г. , като изявлението за разваляне било достигнало до ответника. Излага, че с приемо-предавателен протокол от 28.11.13г. ответникът му върнал част от доставените инструменти, като останалата част от тях, а именно -  ключ Т-образен за тирфони-125бр, лопати прави с дръжка -250бр, лостове -192бр, вили с 4 рога с дръжки – 250бр, чук с дръжка голям – 100бр, киркоподбивки – 176бр, коси с дръжки за косене – 242бр, не били налични в складовете и не били върнати , нито заплатени. С допълнителната искова молба оспорва представеният отговор, като твърди, че е канил ответника за заплати стоките както устно, така и писмено.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ДП НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, бул.Княгиня Мария Луиза No110, е представил отговор, с който излага, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че никога не е сключван договор за продажба и доставка на инструменти с ищеца , както и че никога не са отправяни заявки  за това. Твърди, че ответникът е ДП , поради което при покупка и доставка на каквито и да е стоки се прилага режимана ЗОП. Излага, че не е ясно с кой представител е сключен договора, нито пред кого са правени изявления за разваляне. Оспорва представените протоколи , като сочи, че от тях не се установява какво е основанието за предаване на вещите. Твърди, че посочените в приемо-предавателните документи инструменти са били оставени от ищеца на съхранение в складовете на компанията и при поискване от негова страна са му били върнати, като тези инструменти не са били закупувани от ответника. Прави възражение за изтекла погас.давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила / в тази насока е Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с посоченото основание, ищецът следва да докаже наличието на сключен договор за продажба и пораждане на задължението на ответника за връщане на дадената на отпаднало основание сума. Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, а именно– твърдението си за изтекла погас.давност, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ищецът основава своята претенцията на твърдението за осъществено от него като изправна страна разваляне на сключен между страните договор за продажба на  инструменти от 20.07.07г. В подкрепа на това същият е представил по делото протоколи за приемане на стоки. Представените протоколи от 28.11.13г. и 27.11.13г. свидетелстват за получени обратно от ищеца инстументи от ЖП Секция Варна. Останалите три протокола / от 07.11.07г., 14.09.07г. и без дата/ свидетелстват за доставени в ЖП Секция Варна материали. По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на св. К.С. се установява, че като шофьор същият е доставял 3-4 пъти материали ЖП-то, като ги разтоварвали работниците на ЖП склада. От показанията на св.В.П. пък се установява, че инструменти от ХИЛЕЗ АД са доставяни , което било процедура за цялото НКЖИ, но не помни точно за 2007г. дали са доставяни; свидетелства още, че не е извършвана в железопътна секция Варна обществена  поръчка.

От така събраните по делото доказателства съдът намира, че не може да се изведе извода за съществували между страните облигационни отношения, възникнали на основание сключен договор за продажба. Описаните по-горе протоколи за доставка не могат да обосноват подобен извод, доколкото е видно, че единият от тях / от 07.11.07г./ не е подписан от приемаща стоките страна, за този от 14.09.07г. е налице неяснота относно подписалото го като приемащо лице предвид и предприетото от отв.страна оспорване в тази насока.  Протоколът, удостоверяващ доставка на ключове, доколкото не е датиран, не може да се отнесе към твърдяните процесни отношения. От друга страна, гласните доказателства, преценявани от съда при съобразяване на ограниченията предвидени в чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, не съдържат достатъчна конкретика нито за това кога са извършвани доставките във времеви период, нито е налице достатъчна яснота за вида и количеството на доставяните материали, респ. основанието за извършването на тези действия. Фактът на извършено предаване на стоки от ответника на ищеца с протоколи от 27 и 28.11.13г. не  е достатъчен да обоснове извод за съществуващи облиг.отношения по повод договор за продажба. Други доказателства, които да установяват възникването между страните на договорни отношения за продажба на инструменти от 20.07.07г. не са ангажирани по делото.

В същото време по делото не са ангажирани и доказателства за твърдяното от ищеца разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно и главно доказване, надлежно право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Доказателства в подкрепа на твърдението си за надлежно упражняване на правото да развали договора ищецът не е ангажирал, въпреки указаната му доказ.тежест за това.

При така събраните доказателства съдът намира за недоказан както факта на съществували между страните облигационни отношения по договор за продажба, така и факта на надлежно упражнено извънсъдебното волеизявление за разваляне на така твърдяното правоотношение поради виновно неизпълнение от страна на ответника. С оглед на това  предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД се явява неоснователен.

Предвид своевременно направеното искане и изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за ю.к.възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК в претендирания от страната размер от 2630лв. Възражението за прекомерност на същото, релевирано от ищцовата страна, се явява неоснователно, доколкото така претендирания размер не надвишава минимално определения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адв.възнаграждения, размер от  2765,27лв.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ХИЛЕЗ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , р-н Северен, бул. Дунав No194А, представлявано от К.З.В., срещу ДП НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, бул.Княгиня Мария Луиза No110, представлявано от М.А.Л., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 74509лв / седемдесет и четири хиляди петстотин и девет лева/, представляваща равностойността на доставени, незаплатени и невърнати инструменти , дължима на отпаднало основание по развален договор за продажба, като неоснователен.

ОСЪЖДА ХИЛЕЗ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , р-н Северен, бул. Дунав No194А, представлявано от К.З.В., ДА ЗАПЛАТИ на ДП НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, бул.Княгиня Мария Луиза No110, представлявано от М.А.Л., сумата от 2630лв. /две хиляди шестстотин и тридесет лева/, представляваща направенито по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: