Р Е Ш Е Н И Е
№ …. гр. Бургас, 14.10.2010 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд –
Бургас
ХІІІ Наказателен състав
На четвърти октомври през две хиляди и десета
година
в публичното
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар : Теменуга
Тишева,
Прокурор : С. Ч.
като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев
наказателно административен
характер дело номер 3080 по описа
на съда за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по реда на глава Двадесет и
осма от НПК.
Образувано е по внесен обвинителен акт срещу А.Б.Й., ЕГН
– **********, за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2
от НК.
С определение, постановено в съдебно заседание, проведено
на 04.10.2010 г., съдът е приел, че са налице предпоставките делото да бъде
разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК, по който протича и самото
производство.
Представител на Районна прокуратура – Бургас пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000 лева.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия пледира да му
бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер.
В последната си дума обвиняемият пледира съдът да му
наложи „глоба” в по-нисък размер, ако прецени, че е виновен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
По фактите :
Подсъдимият
А.Б.Й. е роден на *** *** Паничарево, българин, български гражданин, неженен,
безработен, с ЕГН – **********. Той е реабилитиран, като мотивите за този
правен извод са следните :
За
последиците на осъждането му по НОХД №
41/1977 г. по описа на БРС е амнистиран на основание Закон за амнистията ( обн.,
ДВ, бр. 54 от 10.07.1981 г., в сила от 10.07.1981 г. ) - аргумент от чл.3 от
закона.
По НОХД № 262/1989 г. по описа на БРС Й. е
признат за виновен за извършени четири престъпления, а именно: по чл. 131, т. 1,
вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 325, ал. 1 от НК, чл. 144, ал. 3 от НК. След като е определил наказание за всяко едно от тях,
състав на БРС е наложил най-тежкото от тях, а именно една година и шест месеца
„Лишаване от свобода”, като към него е присъединил наказанията „Задължително
заселване” за срок от две години, „Обществено порицание” и „Глоба” в размер на
300 лева.
На
19.01.1990 г. влиза в сила Закон за амнистия и за освобождаване от изтърпяване
на наложени наказания. Съгласно чл. 1 на Закона се амнистират изчерпателно
посочени престъпления по членове от НК, като в тях попадат всички извършени
престъпления от подсъдимия Й. по НОХД № 262/1989 г. по описа на БРС. Съгласно
чл. 2 от същия закон, лицата извършили тези престъпления се освобождават от
наказателна отговорност, от изтърпяване на наложеното наказание и от
последиците от осъждането по смисъла на чл. 83 от НК. Видно от справката за
изтърпени наказания, изготвена от ГД „ИН” - л. 66 от ДП, подсъдимият Й. е
започнал да търпи наказанието от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода” на
08.08.1989 г. и е освободен от затвора на 19.01.1990 г., именно на основание на
влезлия в сила ЗА.
По-нататък,
по отношение на деянията, предмет на НОХД № 241/1994 г. по описа на БРС и НОХД
№ 45/1994 г. по описа на Районния съд гр. Айтос, са били налице предпоставките
на чл. 25 и чл. 23 от НК, поради което състав на Районния съд гр. Айтос е
определил и наложил едно най-тежко общо наказание на подсъдимия в размер на 10
месеца „Лишаване от свобода”, което е увеличил с 4 месеца на основание чл.24 от НК. Видно от цитираната по-горе справка от ГД „ИН”, общото наказание по тези
две дела в размер на 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода” е изтърпяно в
периода 25.01.1995 г. до 22.03.1996 г. От този момент нататък лицето не е
извършило други престъпления в период от три и повече години, поради което са
налице предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК и същото следва да се счита
реабилитирано по право за осъжданията по тези две дела. Налага се крайния
правен извод, че към момента на извършване на посоченото в обвинителния акт по
настоящото дело престъпление, а именно 03.02.2010 г., подсъдимият А.Б.Й. е
реабилитиран, т.е. неосъждан.
Възможна
е обаче и друга хипотеза, защото както от справката за съдимост, така и от
бюлетина за съдимост, не може да се изведе извод, че извършените от Й. деяния
по НОХД № 262/1989 г. по описа на БРС са във връзка с промяната на имената на
българските граждани, както изисква Закон за амнистия и за освобождаване от
изтърпяване на наложени наказания. И при нея обаче крайният правен извод е
същият – Й. е реабилитиран. Мотивите за това са следните :
На
основание чл.3 от Закона подсъдимият е освободен от изтърпяване на наказанията
„лишаване от свобода”, „задължително заселване” и „обществено порицание”. От
доказателствата по делото ( писмо на директора на ТД на НАП – Бургас до РУП –
Приморско ) се установява, че не е образувано изпълнително производство за
събиране на глобата, поради което по аргумент от чл.82, ал.1, т.5 от НК
изпълнението на това наказание е погасено по давност на 14.07.1991 г.
След
служебна справка в бюро „Съдимост” при Бургаски районен съд съдът установи, че
деянието по НОХД № 241/1994 г. по описа на БРС Й. е извършил на 04.03.1994 г.,
а това по НОХД № 45/1994 г. по описа на Районен съд – Айтос – на 17.06.1994 г.
Следователно за осъждането по НОХД № 262/1989 г. по описа на БРС подсъдимият е
реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК, тъй като в течение
на три години от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, а именно от
19.01.1990 г. до 19.01.1993 г. ( в който срок се включва и периодът от една
година по чл.86, ал.1, т.3 от НК, откакто изпълнението на наказанието „глоба” е
погасено по давност ), не е извършил друго престъпление.
За
осъжданията по НОХД № 241/1994 г. по описа на БРС и по НОХД № 45/1994 г. по
описа на Районния съд гр. Айтос Й. е реабилитиран на основание чл.88а от НК,
тъй като в продължение на 5 години от изтърпяване на общото наказание по тях не
е извършил друго престъпление.
С
обвинителния акт на Й. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до една година или
„Пробация”, поради което са налице предпоставките на чл.78а от НК.
На
03.02.2010 г. свидетелят Николай Младенов отива до дома на свидетеля Иван
Петков, находящ се в с. Ново Паничарево, ул. „Христо Ботев” № 8, тъй като
кранчето на чешмата му се е повредило, а Петков имал инструменти, с които да го
поправи. Там се намира и подсъдимият А.Й. и свидетелят Йордан Тодоров. След
като поправят кранчето, свидетелят Николай Младенов решава да почерпи и отива
до близкия магазин, от където купува една бутилка ракия. След като четиримата я
изпиват, Младенов купува още една бутилка, след което си тръгва. Свидетелите Петков
и Тодоров и подсъдимият Й. продължават да пият, като първият от тях купува още
две шишета по половин литър ракия. Не след дълго подсъдимият, ставайки от
масата, казва на двамата свидетели, че ще отиде да нахрани кокошките на брат
си. На излизане от дома на свидетеля Петков, подсъдимият взема от раница в
коридора газ сигнален пистолет марка „Екол” ( „EKOL” ), модел 88 „Майор” ( “Major” ) с фабр. № М 5110529, кал. 9 мм., заедно с калъфа, в
който е поставен. Тръгва пеш към кафенето, което стопанисва свидетелят Йордан
Андреев, находящо се в ромската махала на с. Ново Паничарево, като поставя
пистолета в джоба си. Пристигайки, вижда, че вътре са свидетелите С.Й., брат му
– свидетелят Генчо Й., свидетелят Николай Андреев, свидетелят Георги Й. и
свидетелят Йордан Андреев. Подсъдимият отива до бар-плота при собственика на
заведението – свидетелят Йордан Андреев, и му поисква цигара, но след като му е
отказано, помолва свидетелят С.Й., който му дава. Последният стои на маса,
намираща се до бар – плота, заедно с брат си – свидетелят Генчо Й., като в
същия момент подсъдимият бръква в джоба си и изважда пистолета, показва го на
свидетелят С.Й., след което го изважда от калъфа. Свидетелят Й. го помолва да
прибере оръжието, но подсъдимият не го послушва, сяда на стол от лявата му
страна, опира в главата му пистолета и произвежда изстрел, в резултат на което
свидетелят инстинктивно отмества глава. С.Й. усеща силно главоболие, а лявото
му ухо започва да „пищи”. Спира да чува с него за известно време. Много е
уплашен и в същото време изненадан от постъпката на подсъдимия, тъй като
двамата нито са провели разговор, нито са се карали. След изстрела подсъдимият
излиза от заведението заедно с оръжието, връща се в дома на свидетеля Петков,
прибира газовия пистолет в раницата, от която го е взел по-рано, и разказва на
свидетелите Тодоров и Петков, че ходил в циганската махала и стрелял с
пистолета на брат си. Половин час след това в дома на Петков пристига
свидетелят Димитър Неделчев – младши полицейски инспектор при РУП – Приморско,
който поисква подсъдимият да му предаде пистолета, с който е стрелял. В този
момент свидетелят Иван Петков, усъмнявайки се, че подсъдимият може да е взел
неговия пистолет, става и отива да провери дали е на мястото си, а именно в
раницата, която е поставена върху шкаф в коридора на жилището. Установява, че
същият е на мястото си, но когато изважда пълнителя, разбира, че с него са
произвеждани изстрели, тъй като в цевта се намира само едни патрон, а той е
сложил четири броя халосни такива. С протокол за доброволно предаване от
03.02.2010 г. Иван Петков предава на разследващия орган пистолета с калъфа,
който впоследствие му е върнат.
На
свидетеля С.Й. е причинена звукова травма, която води до болка. Първоначално не
е чувал с лявото ухо, но постепенно слуховата функция се възстановява.
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 1,34 промила.
Използваният
от подсъдимия пистолет не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ
и при изстрел с него от упор могат да се нанесат телесни повреди.
По доказателствата :
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите С.Й., Николай Младенов, Генчо Й.,
Йордан Андреев, Иван Петков, Георги Й., Йордан Тодоров, Димитър Неделчев,
заключението на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска, химическа и балистична експертизи и писмените доказателства
по делото.
Посоченият доказателствен материал е безпротиворечив,
поради което съдът го кредитира изцяло.
По правото :
Съдът
намира, че обвиняемият е осъществил състав на престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Мотивите за това са следните :
Телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, ще
бъде налице, когато деецът цели чрез увреждане здравето на лицето да покаже
явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност. При него отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия
като вражда, завист и други подобни.
От
обективна страна телесната повреда се предхожда и се съпровожда от хулигански
действия, които именно подтикват дееца да посегне на здравето на пострадалия. Безпричинното
изваждане на пистолет от калъфа му на обществено място, каквото е кафенето в
селото, неприбирането му, след като е помолен за това, са действия, които са в
разрез с общоприетите норми за човешко поведение. С опиране на пистолета в главата
на пострадалия и възпроизвеждане на изстрел, за които действия липсва провокиращ
фактор от страна на увредения, подсъдимият Й. демонстрира „превъзходство” - за
него не важат правила и норми, защото очевидно не се притеснява, че поведението
му може да бъде възприето от неограничен кръг лица и да ги скандализира (
доколкото събитията се развиват в заведение ). След изстрела, без да провери
състоянието на пострадалия, подсъдимият Й. напуска местопроизшествието, като по
този начин показва явно неуважение към обществото и към личността на
пострадалия.
Изпълнителното
деяние, а именно изстрелът, в резултат на който са причинени телесните
увреждания на С.Й., са част от непристойните действия.
Ето
защо следва да се приеме, че с действията си от обективна страна А.Й. е
причинил на С.Й. по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на звукова травма на лявото ухо, довела до болка.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал, че с действията си е възможно да причини наранявания,
които да доведат до болка, но въпреки това е предприел такова поведение и е
искал настъпването на този резултат.
По наказанието :
Налице
са всички предпоставки, предвидени в чл.78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Деянието
е извършено в заведение, по време, когато може да бъде и е възприето от много
лица, под въздействие на алкохол, като телесната повреда е нанесена чрез
използването на газов пистолет, с който е произведен изстрел от упор в главата
на пострадалия, без последният да е провокирал по някакъв начин такова
поведение, след което деецът напуска местопроизшествието. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство може да се приеме само фактът, че подсъдимият е безработен.
Налага се изводът, че на Й. следва да бъде наложено наказание над средния
размер, а не в минимален от 500 лева ( в
редакция на чл.78а, ал.1 от НК към деня на извършване на деянието на основание
чл.2, ал.2 НК ), както пледира защитата. В този смисъл „глоба” в размер на 3500
лева се явява справедливо наказание и ще спомогне за превъзпитанието на дееца,
а ще изиграе възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове
на обществото, че държавата няма да подминава с пренебрежение неправомерното
боравене с пистолет, макар и газов, при това не за отблъскване на нападение, а
за демонстриране на превъзходство.
По разноските :
С оглед факта, че подсъдимият е признат за виновен, на
основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати в полза на държавата по сметка
на Бургаски районен съд направените разноски по делото в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 378, ал.4 от НПК Районен съд - Бургас
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА А.Б.Й., роден на *** *** Паничарево, българин,
български гражданин, неженен, безработен, неосъждан ( реабилитиран ), с ЕГН – **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 03.02.2010
г. в кафене в ромската махала на с. Ново Паничарево, стопанисвано от Йордан Магриотов Андреев, причинил на С.Г.Й.,
ЕГН – **********, лека телесна повреда, изразяваща се в звукова травма на
лявото ухо, довела до болка без разстройство на здравето, чрез опиране в
главата на пострадалия на газ сигнален пистолет марка „Екол” ( „EKOL” ), модел 88 „Майор” ( “Major” ) с фабр. № М 5110529, кал. 9 мм. и възпроизвеждане на
изстрел, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
и му налага административно наказание „глоба” в размер на 3500 ( три хиляди и петстотин ) лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА А.Б.Й., със снета по-горе самоличност, да
заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 50 лева разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му
пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Стоян Мутафчиев
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.