РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 23.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на девети
юни две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Геновева Димитрова сложи за разглеждане гр. дело №2258
по описа за 2008 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.109 от Закона за
собствеността.
Образувано е по искова молба на Г.И.С. с ЕГН ********** и С.В.С. с ЕГН
**********,***, представлявани от процесуалния представител адвокат М.В. ***,
кантора №9, срещу В.И.М. с ЕГН ********** ***, Ж.Х.М. с ЕГН ********** *** и Г.Х.Н.
с ЕГН ********** *** (последните двама – конституирани след смъртта на техния
праводател и баща Х.К.М. на 22.12.2008 г.) по чл.109 от Закона за собствеността
в качеството им на собственици на масивно едноетажно жилище със застроена площ
от 60 кв.м. с кадастрален идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д. с
изби с полезна площ от 28 кв.м., намиращо се в гр. Д., ул.... №..., заедно с
отстъпеното право на строеж върху 334 кв.м. в общински поземлен имот с площ от
345 кв.м. и кадастрален идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д., за
осъждане на ответниците да премахнат изградените от тях в имота на ищците и в
съседния имот с кадастрален №... по кадастралната карта на гр. Д. постройки
(пристройки към жилището на ответниците), изградени в нарушение на строителните
правила и нормативи. С протоколно определение в последното съдебно заседание на
09.06.2011 г. е прието направеното от ищците уточнение на исковата молба, че претенцията на ищците е за осъждане на ответниците да
премахнат изградените от тях в имота на ищците с кадастрален №... и в съседния
имот с кадастрален №... по кадастралната карта на гр. Д. постройки (пристройки
към жилището на ответниците), които пристройки са означени като пристройки А,
Б, Б1, В и Г на скица - приложение №4 към заключението на вещите лица от
18.06.2010 г., намираща се на лист 185 от делото. В исковата си молба и
поправената си искова молба ищците са посочили, че в качеството си на съпрузи
са собственици на масивно едноетажно
жилище със застроена площ от 60 кв.м. с кадастрален идентификатор №... по
кадастралната карта на гр. Д. с изби с полезна площ от 28 кв.м., намиращо се в
гр. Д., ул.... №..., заедно с отстъпеното право на строеж върху 334 кв.м. в
общински поземлен имот с площ от 345 кв.м. и кадастрален идентификатор №... по
кадастралната карта на гр. Д. по силата на договор за покупко-продажба от 06.07.2005 г. (на лист 2 от
делото); с него са закупили процесните имоти от В. И. В. и В. Д. В.; ответниците
са собственици на съседния имот с кадастрален идентификатор №... по
кадастралната карта на град Д., в който има построени сгради като пристройки
към жилището им в отклонение на строителните правила и норми, навлизащи в
ползваното от ищците дворно място и върху което те имат учредено право на
строеж; покривите на тези постройки са с височина между 2 и 3 метра и са
издадени с около 50-60 см. към двора на ищците, поради което всички води от
дъждовете и снеговалежите се стичат в техния двор; освен това от отглежданите в
процесните постройки животни и съхраняването на зърно има много гризачи,
преминаващи в двора на ищците и увреждащи тяхното имущество; многократно ищците
са говорили с ответниците да премахнат постройките си от мястото, върху което
на ищците е отстъпено право на строеж, но те не са пожелали да направят това;
настоява се за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по
делото разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника Г.Х.Н., в
който се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като
изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното
фактическо положение. Посочва, че на нейния наследодател Х.К.М. с разрешение за
строеж №97/22.02.1994 г. е разрешено да извърши СМР и да построи пристройка до
10 кв.м. за натурно помещение в парцел ... в кв.... по плана на гр. Д., намиращ
се на ул.... №...; при построяването на имот с идентификатор №... по
кадастралната карта на гр. Д. тогавашният собственик е навлязъл неправомерно в
границите на нейния имот с 20 сантиметра, тъй като в противоречие със
строителните правила е ползвал общата стена; покривите на техните постройки не
навлизат в имота на ищците и не са изградени в нарушение на строителните
правила; нейният имот с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д. е
неправилно планоснет и отразен в СГКК – Д., което не я лишава от правото на
собственост върху него; ответниците с действията си не пречат на упражняването
в пълен обем на правото на собственост на ищците; ищците не са направили всичко
възможно за доброволното уреждане на спора.
В
отговора си чрез назначения процесуален представител ответникът Ж.Х.М. посочва,
че оспорва изцяло предявения иск; с нотариален акт №..., том ..., нотариално
дело №.../... г. на нотариус Ц. А. ищците са закупили правото на строеж върху
334 кв.м. от общинското дворно място с площ от 345 кв.м., представляващо имот с
идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.; извършеното надстрояване
от ищците е незаконно с оглед на липсата на съгласие на ответниците; тя оспорва
правото на ползване на ищците върху общинското дворно място, тъй като
праводателят им е притежавал право на строеж само до размера на постройките в
имота, но не и върху останалия терен; Ж.Х.М. оспорва правото на ползване на
ищците върху 11 кв.м. от имот №...., разположени на границата с имот №...; не
отговаря на истината твърдението, че стряхата на сградите на ответниците
навлиза в дворното място на ищците; всички сгради на ответниците са разположени
върху притежавания от тях имот и са изградени с редовни строителни книжа
съгласно разрешение за строеж №.../... г.
В
последното съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител са
посочили, че по делото е установена основателността на предявените искове по
чл.109 от Закона за собствеността относно постройки А, Б, В и Г, като не
поддържат иска по отношение на постройка Б1; посочените четири сгради са
незаконно построени и пречат на ищците да ползват собственото си място; ответниците
не са доказали, че сгради А, Б, В и Г са законни или търпими; не е представено
по отношение на сграда А удостоверение по §16 от ПЗР на ЗУТ за търпимостта на
сградата, въпреки твърденията за нейното изграждане преди 1978 г.; постройка Б
е изградена с разрешение за строеж, но в нарушение на същото и не е съобразена
със строителната площ и предназначението на сградата – съгласно чл.120 от
ППЗТСУ (отм.) това са временни постройки, които подлежат на събаряне, както е
посочило в заключението си вещото лице; в писмото на РДНСК е отразено, че
съгласно §17 ал.1 от ПЗР на ЗУТ такива строежи се запазват до реализирането на
строителството, предвидено с действащия ПУП – за да бъде запазен такъв строеж,
трябва да има съответното разрешение на Областния управител или Общинския
съвет, за каквото по делото няма представени доказателства; относно постройки В
и Г има признание от ответниците, че ще започне демонтирането на сградите и към
настоящия момент частично е съборена сграда Г; относно първоначалните претенции
за животните – ответниците са преустановили отглеждането им и ищците не си
поддържат иска в тази част; настоява се за уважаване на предявените искове
относно сгради А, Б, В и Г, както и присъждане на направените по делото
разноски.
В последното съдебно заседание Г.Х.Н.
(лично и в качеството си на процесуален представител на своята майка В.И.М.) е
посочила, че оспорва предявените искове относно сгради А, Б и Б1, като не
оспорва исковете по отношение на сгради В и Г; исковете трябва да бъдат
отхвърлени за първите 3 сгради, след като и в отговора на РДНСК е посочено, че
те са търпими сгради и не подлежат на събаряне; изразява готовност да бъдат
сложени улуци на процесните сгради с цел благоприятното уреждане на отношенията
с ищците, което ще направи при оказано съдействие от тяхна страна; сгради А, Б
и Б1 са съобразени с всички строителни книжа и изисквания; ответниците ще
съборят сгради В и Г и ще сложат ограда.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на Г.Х.Н. адвокат Х.Х. е подкрепил казаното от
неговата доверителка и е посочил, че сгради А, Б и Б1 са построени със заповед
на кмета по изменени и одобрени ПУП и ПРЗ, които не са обжалвани от праводателя
на ищците; никога не е имало спорове за тях между праводателя на ищците и
ответниците; при закупуването на имота ищците би следвало да бъдат запознати,
че много по-рано процесните сгради са били построени, съобразно отговора на
РДНСК са търпими и не са опасни и самосрутващи се; независимо от липсата на
удостоверителен документ по делото при извършената проверка се е установило, че
тези обекти са търпими и не подлежат на събаряне; допустимото разминаване в
границите на имотите на ищците и ответниците е 60 сантиметра, което е в рамките
на допустимата грешка при заснемането, измерването и наслагването на
съответните кадастрални карти през различните години; вещото лице е посочило,
че няма отправни точки, откъдето да могат да се засекат тези граници и да се
каже откъде точно минават; незаконността на строежите и факта, че не са търпими,
не биха били достатъчни за уважаването на исковете, в който смисъл е и
решението по гр. дело №715/2010 г. по описа на ДОС; настоява се за отхвърляне
на предявените искове относно сгради А, Б и Б1, както и присъждане на
направените по делото разноски. В писмената си защита адвокат Х.Х. е посочил,
че от събраните по делото гласни доказателства, включително на предишните
собственици на имота, е станало ясно, че границите му са такива повече от 50
години и не са променяни; дори и да приемем, че е налице незаконност на
строежите и фактът, че не са търпими, не е достатъчен за уважаването на
исковете на ищците; необходимо е ищците да посочат как тези постройки, търпяни
от тях от закупуването през 2005 г. и от праводателите им, в продължение на
почти 50 години, им пречат да упражняват правата си на съсобственици върху терена,
респективно да докажат, че те действително ги възпрепятстват да упражняват тези
си права в пълен обем.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на Ж.Х.М. адвокат С.И. е посочила, че предявените
искове за премахването на сгради А и Б по изготвената експертиза са
неоснователни; искът по отношение на сграда Б1 не се поддържа и няма спор между
страните, че може да се съкрати производството в тази насока; от изразените
становища на двете страни е станало ясно, че няма спор по отношение на сгради В
и Г, които ответниците са съгласни да премахнат и са започнали да премахват; след
изявлението на ищците, че вече не се отглеждат животни, не се съхраняват фуражи
за животни, не се твърди, че съхраняването и отглеждането на такива животни
създава пречки; остава единствено твърдението, че сгради А и Б пречат за
осъществяването на правото на собственост на ищците, защото се намират на
границата с техния имот и защото са незаконни, но това не е достатъчно да се
приеме, че тези постройки пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост; ищците са закупили своя имот при наличието на процесните постройки;
доказано е от приложения по делото договор от 13.06.1963 г. между един от
праводателите на ответниците и един от праводателите на ищците, че на мястото
на стената, която е на границата между имотите на ищците и на ответниците за постройки
А и Б е имало стена – близнак още през 1963 г.; установено е от показанията на
свидетелите М. С. П. и Н. Й. В., че действително когато първата е продала имота
на ответниците, постройка А е съществувала във вида, в който е сега; постройка
Б е изградена с разрешение за строеж по чл.120 от ППЗТСУ (отм.); както е
констатирано от представеното писмо от РДНСК, тези 2 сгради представляват
сгради на допълващото застрояване; те се ползват за кухня и стая за живеене и
не създават пречки на ищците да упражняват правото си на собственост, защото са
разположени изцяло в имота на ответниците; ответниците са изразили становище да
ремонтират покрива, да скъсят стряхата, да поставят улуци, което означава, че
тези хора се грижат за състоянието на тези постройки и то така, че да не
създават затруднение за собствениците на съседния имот; по тези съображения
искът за премахване на постройки А и Б е неоснователен и недоказан.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.109 от Закона за
собствеността са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, исковете за премахване на сгради А, Б и Б1 на скица - приложение
№4 към заключението на вещите лица от 18.06.2010 г. са неоснователни, а
исковете за премахване на сгради В и Г са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаването на исковете
по чл.109 от Закона за собствеността за премахването на сгради В и Г. В
последното съдебно заседание всички ответници са посочили, че признават основателността
на тези искове, започнали са събарянето на двете постройки и в най-кратък срок
след влизането на съдебното решение в сила ще съборят изцяло сгради В и Г и ще
изградят на тяхно място ограда на границата между ползвания от тях имот и имота
на ищците.
В последното
съдебно заседание ищците са посочили, че не поддържат претенцията си за
събаряне на сграда Б1, която се намира от вътрешната страна на имота на
ответниците. Затова предявеният иск за събарянето на тази сграда е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Спорът по делото е фокусиран върху
ищцовата претенция за премахването на сгради А и Б. Искът за премахването на
сграда А е неоснователен, след като същата е била изградена към 1963 година
(при действието на ЗПИНМ (отм.) и преди влизането в сила на ЗТСУ през 1973
година). По отношение на законността на тази постройка трябва да се има
предвид, че според показанията на свидетелите М. С. П. и Н. И. М. същата е била
изградена към 1963 г., а съгласно Тълкувателно решение №96/1971 г. на ОСГК на
ВС (което константната съдебна практика приема за приложимо не само при
делбата, както е посочено в него, но и при прехвърлителните сделки и останалите
способи за придобиване на правото на собственост) при заварени към 17.05.1963
г. сгради същите могат да не отговарят на нормите на §38 и §39 от Строителните
правила и норми, тъй като тези разпоредби имат материален характер и са
започнали да действат на 17.05.1963 г. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че процесната постройка е използвана за обслужването
на битови нужди от праводателите на ответниците, без да има спорове със
съседите, при което дори единствено с факта на нейното изграждане преди
процесната дата същата представлява търпим строеж и не подлежи на събаряне (при
изготвянето на експертизата си от 18.06.2010 г. вещото лице не е имало на
разположение показанията на разпитаните в съдебното заседание на 30.09.2010 г.
свидетели относно момента на изграждането на процесната постройка и не е можело
да съобрази това обстоятелство, посочвайки, че няма данни за момента на нейното
изграждане и с оглед на липсата на строителни книжа тя е незаконен строеж и не
е получила статута на търпима сграда). Ищците и техните праводатели са търпяли
постройката около 50 години и не може да се приеме, че същата едва сега е
започнала да им пречи да упражняват правото си на собственост върху техния
имот. Освен това ищците не са доказали с какво сграда А им пречи към настоящия
момент – в последното съдебно заседание Г.И.С. и С.В.С. са признали, че
посочените в исковата молба пречещи им животни (отглеждани в процесните
постройки), поради което в сградите са се развъдили гризачи – вредители, са
премахнати от ответниците и не се отглеждат към момента на даването на ход на
устните състезания по делото; относно обстоятелството дали сградите на
ответниците навлизат в имота на ищците вещото лице инж. А.Б.С. в заключенията
си от 18.06.2010 г. и 21.09.2010 г. е посочило, че поради липсата на
идентичност между графиките на действащата кадастрална карта от 2005 г. и
предходните кадастрални планове не би могло с категоричност да се установи дали
процесните сгради са навлезли в имота на ищците или това видимо по
кадастралната карта от 2005 г. навлизане се дължи на неправилното графично
изместване на границата между имотите по предишните кадастрални планове и реално
навлизане няма (допустимото отклонение при графичното отразяване е в рамките на
1 метър на място, а различните точки на процесните сгради отстоят на разстояние
между 65 сантиметра и 97 сантиметра навътре в контурите на планоснетия по
действащата кадастрална карта имот на ищците); на трето място ответниците са
пожелали сами да ремонтират улуците на техните сгради и са посочили, че не им се оказва извънсъдебно
и съдебно съдействие от ищците за осъществяването на този ремонт. Следователно предявеният
иск по чл.109 от Закона за собствеността за премахването на сграда А е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Освен по посочените по-горе и
отнасящи се до сграда А причини предявеният иск за премахване на сграда Б е
неоснователен и заради обстоятелството, че същата е изградена законно на
основание на чл.120 от ППЗТСУ (отм.) и въпреки че не е получила статут на
търпима сграда, то от представеното в последното съдебно заседание становище на
РДНСК е видно, че този строеж е разрешен на вътрешната междуимотна граница
съгласно издадена скица – виза и нотариално заверена декларация за съгласие от
собствениците на съседния имот, което означава, че съгласно §17 ал.1 от ПЗР на
ЗУТ такива строежи се запазват до реализирането на строителството, предвидено с
действащия ПУП, а такова строителство в процесния имот до настоящия момент не е
извършено.
С оглед на изложеното предявените искове
за премахване на сгради А, Б и Б1 са неоснователни и трябва да бъдат
отхвърлени, а исковете за премахване на сгради В и Г са основателни и следва да
бъдат уважени.
На ищците с оглед изхода от спора трябва да
бъдат присъдени поисканите и заплатени от тях съдебно-деловодни разноски съобразно
уважаването на два от петте иска, т.е. в размер на 288.94 лева (от внесените
67.34 лева държавна такса, 5 лева за издаването на съдебно удостоверение, 300
лева адвокатско възнаграждение и 350 лева за изготвянето на заключенията на вещите
лица). На ответника Г.Х.Н. следва да бъдат присъдени поисканите
съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлянето на три от петте иска, т.е. в
размер на 320.40 лева (от действително внесеното адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лева и 384 лева за изготвянето на заключенията на вещите лица).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.И.М. с ЕГН ********** ***, Ж.Х.М. с ЕГН ********** *** и Г.Х.Н. с ЕГН ********** *** по иска, предявен от Г.И.С. с ЕГН ********** и С.В.С. с ЕГН **********,***, да премахнат изградените от тях (и техните праводатели) в имота на ищците с кадастрален №... и в съседния имот с кадастрален №... по кадастралната карта на гр. Д. постройки (пристройки към жилището на ответниците), които пристройки са означени като пристройки В и Г на скица - приложение №4 към заключението на вещите лица от 18.06.2010 г., намираща се на лист 185 и представляваща неразделна част от решението по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.И.С. с ЕГН ********** и С.В.С. с ЕГН **********,***, срещу В.И.М. с ЕГН **********
***, Ж.Х.М. с ЕГН ********** *** и Г.Х.Н. с ЕГН ********** *** искове за осъждане
на ответниците да премахнат изградените от тях (и техните праводатели) в имота
на ищците с кадастрален №... и в съседния имот с кадастрален №... по кадастралната
карта на гр. Д. постройки (пристройки към жилището на ответниците), които
пристройки са означени като пристройки А, Б и Б1 на скица - приложение №4 към
заключението на вещите лица от 18.06.2010 г., намираща се на лист 185 и
представляваща неразделна част от решението по делото.
ОСЪЖДА
В.И.М. с ЕГН ********** ***, Ж.Х.М. с ЕГН
********** *** и Г.Х.Н. с ЕГН ********** *** да заплатят на Г.И.С. с ЕГН **********
и С.В.С. с ЕГН **********,***, направените от тях съдебно-деловодни разноски съразмерно
на уважената част от исковете по гражданско дело №2258/2008 г. по описа на ДРС в
размер на 288.94 лева.
ОСЪЖДА Г.И.С. с
ЕГН ********** и С.В.С. с ЕГН **********,*** да заплатят на Г.Х.Н. с ЕГН **********
*** направените от нея съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете по гражданско дело №2258/2008 г. по описа на ДРС в размер на
320.40 лева.
УКАЗВА
на ищците в 6-месечен срок от влизането в
сила на съдебното решение да извършат вписването му в Службата по вписванията –
гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: