№ 133
гр. Добрич, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230102491 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Д. Т. с ЕГН
**********, ***, чрез упълномощения адвокат Д. К. от ВТАК срещу ТП на
НОИ - Добрич, с адрес на управление: ***. Искът е с пр. осн. чл.3 във вр.
чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Молителят моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че П. Д. Т. е
придобил трудов стаж за периода от 07.12.1981г. до 01.05.1985г. на длъжност
първоначално „работник склад 2р“, а по-късно - „работник склад“ на пълен
осемчасов работен ден, при 5-дн. работна седмица в ***“ гр.Толбухин /после
преименовано в *** АД и понастоящем заличено в ТР/, при трудово
възнаграждение, съразмерно на заеманата длъжност по трудова книжка.
В ИМ се излага, че ищецът е достигнал пенсионна възраст и е подал в
ТП на НОИ-Добрич нужните документи за пенсиониране, но е получил отказ,
поради това, че липсвали данни за положен от него трудов и осигурителен
стаж за периода м.12.1981г. – 01.05.1985г. при работодател/осигурител – ***
гр.Добрич.
Оказало се, че ведомостите при горепосочения работодател за периода
до 31.12.2005г. били унищожени, вследствие на пожар, възникнал в
административната сграда на предприятието, поради което и не са били
предадени в ТП на НОИ-Добрич. Дружеството работодател било заличено от
ТР и нямало правоприемник.
Ищецът твърди, че през процесния период е работил в *** гр.Толбухин,
като трудовият му стаж бил надлежно отразен в трудовата му книжка. Видно
от нея, Т. започнал работа при горепосочения работодател на 07.12.1981гна
1
длъжност „началник склад 2 р“, а на 01.02.1982г. бил преназначен на
длъжност „началник склад“, която заемал до приключване на трудовия му
договор на 01.05.1985г. и в трудовата му книжка е отразено, че има трудов
стаж при работодателя общо 3 години 4 месеца и 23 дни. През процесния
период, Т. работил на пълен осемчасов работен ден, при 5-дн. работна
седмица с трудово възнаграждение, съразмерно на заеманата длъжност по
трудова книжка.
Колеги на ищеца през визирания период били Р. В. Г. и П. А. Т., също
работили на длъжност „началник склад“.
Поради възникнал пожар на 06.02.2006г. в административната сграда на
предприятието, съхраняваните ведомости до 31.12.2005г. били унищожени и
съответно не са предадени в ТП на НОИ-Добрич. Горното обстоятелство се
доказвало от издаденото от ответника удостоверение от 07.04.2023г. и от
служебна бележка от 08.03.2006г., изд. от Първо РУ на гр.Добрич /приложени
към ИМ./
С оглед гореизложеното, за ищеца възниквал правен интерес да предяви
настоящата искова молба, за да докаже наличие на трудов/осигурителен стаж
през периода 07.12.1981г. – 01.05.1985г. в *** гр.Толбухин.
Претендират се съдебни разноски.
С разпореждане от 25.09.2023г. ДРС е изпратил на ответника препис от
молбата и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от Л.
П. Ц. - юрисконсулт на 02.10.2023г., като в законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението, не е изпратил отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа предявения иск.
Ответникът ТП на НОИ Добрич-Русо гр.Добрич, редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предявеният иск е допустим, налице е правен интерес от водене на
настоящото производство. В тази връзка е издадено удостоверение от
ответника /л.5 по делото/, съобразно чл.5 от ЗУТОССР, че документите
/ведомости на ***/, въз основа на които се установява стажът на ищеца, са
2
унищожени при възникнал на 06.02.2006г. пожар в административната сграда
на предприятието. Горният факт се потвърждава от издадена на 08.03.2006г.
служебна бележка от Първо РПУ-Добрич /л.6/.
В хода на производството, бяха представени следните документи:
извлечение от трудова книжка на П. Д. Т. /л.7-9/, от която е видно, че в нея е
отразено, че ищецът има прослужено време от 07.12.1981г. до 01.05.19865.,
т.е. 3 години, 4 месеца и 23 дни като „работник склад” и „началник склад“ в
*** като в книжката е направена отметка, че трудовото правоотношение с
работника е прекратено на осн. чл.29а от КТ /отм./. В извлечението от
трудовата книжка са визирани и трудовите възнаграждения на ищеца за
сочения период. Така към момента на подписване на трудовия му договор на
07.12.1981г. трудовото възнаграждение на ищеца е било в размер на 5.53 лв. С
две допълнителни споразумения към трудовия договор – от 01.02.1982г. и от
01.07.1996г., след преназначаване на длъжност „началник склад“, заплатата на
Т. е била увеличена, съответно на 170 лв. и на 180 лв. Към момента на
прекратяване на трудовия договор на П. Д. – 01.05.1985г. уговореното му
месечно брутно трудово възнаграждение е било в размер на 180 лв.
Т. е представил и извлечение от ТР, относно обстоятелството, че
правоприемникът на *** е „***“ АД, ЕИК ********* и към 27.09.2023г.,
дружеството през 2020г. е заличено /л.19/.
Ищецът е представил декларация по чл.8 от ЗУТОССР /л.37/, в която
под страх от наказателна отговорност – чл.313 от НК е декларирал, че е
работил като „работник склад” и „началник склад в *** – гр.Добрич на пълен
работен ден /8ч./ и при петдневна работна седмица в периода от 01.02.1982г.
до 01.05.1985г.
3
По делото са разпитани като свидетели съпругата на ищеца П. А. Т. и Р.
В. Г., които са били колеги на Т. в ***. Двамата сочат, че първоначално Т. е
започнал работа в края на 1981г. като работник склад в горепосоченото
предприятие, а на следващата година е бил преназначен на длъжност
„началник склад“, която е заемал непрекъснато до 1985г., когато е напуснал и
трудовото му правоотношение е било прекратено.
Св. Т. казва, че съпругът и през процесния период е работил на пълен
осемчасов работен ден и на петдневна работна седмица.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй-като те имат
преки, лични непосредствени впечатления от периода, в който ищецът е
работил в процесното предприятие, а и изнесените данни кореспондират с
останалия събран доказателствен материал. В подкрепа на горното, по делото
са приложени извлечения от трудовите книжки на двамата свидетели, от
които е видно, че през процесния период, те са работили в *** и са били
колеги на П., поради това и нблюднията им са преки и непосредствени,
досежно правнорелеванти обстоятелства, относно длъжностите, на които е
работил ищеца през процесния период, работното му време и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан. Ищецът проведе пълно и
главно доказване на всички правнорелевантни факти, за които носи
доказателствената тежест, определена от материалноправната норма, и
разпределена от съда с доклада по делото. За да бъде уважена претенцията по
чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, е необходимо да се установи, че за процесния
период ищецът е работил в посоченото предприятие /фирма/, както и
4
работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и
начина на заплащане на положения труд.
Категорично и безспорно се установи от събраните писмени и гасни
доказателства, че за периода от 07.12.1981 г. - 01.02.1982г. е работил на
длъжност „работник склад - 2р” и в периода от 01.02.1982г. до 01.05.1982г.
на длъжност „началник склад“ в *** гр.Толбухин /после преименовано в ***
АД, ЕИК *********, като дружеството през 2020г. е заличено в ТР/ на
осемчасов работен ден при петдневна работна седмица.
Ищецът не е направил искане за заплащане на направените от него
разноски, а дори да е отправил такова искане, следва да се има предвид, че
настоящото производство е уредено в ЗУТОССР със специални правила,
отклоняващи се в някои отношения от установените в ГПК общи правила на
исковия процес. От разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУТОССР следва, че по този
вид дела, съдебните разноски, каквото безспорно е и адвокатското
възнаграждение, са за сметка на ищеца, поради което те не му се дължат и
съответно не следва да му се присъдят.
Доколкото в чл.9, ал.1 от с.з. е предвидено, че по делата за установяване
на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси,
съдът счита, че такава не следва да се възлага в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР в отношенията между П. Д. Т. с ЕГН **********, *** и ТП на
НОИ гр.Добрич - РУСО *** представлявано от директора, че ищецът е
придобил трудов и осигурителен стаж в периода от 07.12.1981 г. -
5
01.02.1982г., като е работил на длъжност „работник склад - 2р” и в периода
от 01.02.1982г. до 01.05.1982г., заемайки длъжността „началник склад“ в ***“
гр.Толбухин /после преименовано в *** АД, като дружеството през 2020г. е
заличено в ТР/ на пълен осемчасов работен ден и при петдневна работна
седмица, при месечно трудово възнаграждение, съразмерно на заеманата
длъжност по трудова книжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6