Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шести април
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка Костадинова- Младенова
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №14228 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №20224890 от 14.10.2020г.
на СРС, постановено по гр. д. №75883/2018г. по описа на СРС, 40-ти състав е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу С.Г.С., ЕГН: **********, с адрес:
***, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20892/2018г. по описа на CPC, а именно:
333,35лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
м.03.2015г.-м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
аб. № 123878, ведно със законната лихва от 29.03.2018г. до окончателното
плащане; 13,55лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода
28.06.2016г.-30.04.2017г„ и 39,59лв. - цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от
29.03.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 333,35лв. до
пълния предявен размер от 420,58лв. и за периода м.07.2014г.-м.02.2015г., искът
за законна лихва за забава върху главницата за разликата над уважения размер от
13,55лв. до пълния предявен от 68,51лв. и изцяло искът за законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,03лв. Осъдена е С.Г.С.
да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 54лв. - разноски в заповедното производство
и 522,08лв. - разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Срещу така постановеното решение в уважените
части е подадена въззивна жалба от ответницата С.Г.С., чрез адв.Х.,
назначен особен представител, в която посочва, че решението е незаконосъобразно
и неправилно, моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят
изцяло исковете. Сочи, че първоинстанционният съд не е взел в предвид, че е
направено възражение за нередовност на исковата молба, защото не е посочено
топлинна енергия за кой имот е доставена, оспорени са извлеченията от
счетоводството, оспорени са приложения към протокол, като не е конкретизирано
към кой протокол са и е поискано да се представят оригинали от документи, но
същите искания неоснователно не са уважени. Изтъква, че по делото не се доказва
наличие на договор за доставка на ТЕ. В съдебно заседание пред въззивния съд
адв. Х. поддържа ваззъвната жалба и моли да се уважи като се отмени
първоинстанционното решение и исковете срещу ответницата се отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор
на въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“АД Подадена е молба в която се прави искане да
се остави без уважение жалбата и се претендират разноски по делото.
Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3028727/29.03.2018г. срещу С.Г.С. за
осъждане за посочените суми и по което е образувано гр.д.№20892/2018г. по
описа на СРС, 40-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за неплатена
ТЕ за периода от месец 07.2014год. до
месец 04.2017г. в размер на 420,58лв.-главница, сумата от 39,59лв. –за
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК ******с абонатен №123879 и 68,51лв.-законна лихва за забава за периода от 16.09.2015год.
до 15.03.2018год. и 8,03лв.-лихва върху сумата за дялово разпределение за същия
период, както и законната лихва върху главниците от 29.03.2018год.-датата на
подаване на заявлението до окончателното и изплащане. След като заповедта за изпълнение на парично задължение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо нея за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано
гр.д. №75883/2018г. СРС, 40-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата, чрез назначения й особен
представител адв. Х. е депозирала такъв и в който оспорва исковете и се
позовава и на изтекла в нейна полза давност.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответницата дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 333,35лв.- главница за незаплатена
топлинна енергия за периода м.03.2015год.
до 04.2017год., ведно със законната лихва от 29.03.2018год. и сумата от 39,59лв.,
представляваща главница за възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 07.2014г. до 30.04.2018 г., сумата от 13,55лв. законна
лихва за забава върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 28.06.2017год.
до30.04.2017год. за следния топлоснабден имот: ап. 69, находящ се в гр. София, ЖК
******с абонатен №123879 , като е отхвърлил в останалата част претенциите за
главницата до пълния претендиран размер
и период, за разликата до пълния претендиран размер за лихва върху главницата и
изцяло е отхвърлил претенциите за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение. Приел е, че страните са в облигационни отношения, след като
ответницата е съсобственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес с
оглед на приложено решение на СРС за прекратяване на брака, като след отправени
искания от ответницата е разделена партидата за имота и с аб.номер. За да уважи претенциите за посочените суми,
съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че за периода м. 07.2014год. до м.04.2017год.
стойността на ТЕ е за сумата от 422,55лв. и представлява сума за ТЕ, отдадена
от сградна инсталация и за щранг лира в банята, след като не е имало отопление
в имота и БГВ и която е изчислена при спазване на Методиката за дялово
разпределение към Наредбата за топлоснабдяване и след изравнителните сметки за
периода. Разгледано е и частично е уважено
възражението на ответницата за погасяване на вземането за ТЕ по давност след
като заявлението е подадено на 29.03.2018год. и при
действието на ОУ от 2014год. и 3 год. погасителна давност за вземанията, като
периодични, погасени се явяват вземания за периода преди 29.03.2015год. и в общ
размер от 89,20лв. Приел е, че дяловото
разпределение е извършвано от третото
лице помагач и за процесния период с оглед на ССЕ общо за отчитане на уредите и
за дялово разпределение дължимата сума е от общо 39,59лв. за периода 05.2015г.
до 04.2017год. Отхвърлени са исковете за лихва за забава върху главницата за ТЕ
до пълния претендиран размер.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответника дължи процесните суми,
търсени от ищеца като стойност на топлинна енергия, ищецът следва да установи
главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата,
където е имотът на ответника има монтиран топломер в АС, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
След като не се оспорва и в тази връзка
са и представените писмени доказателства-
решение №91/03.05.2006г. по гр. д. № 4416/2005г. на
СРС, че ответницата е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот,
представляващ ап. № 69, находящ се в гр. София, ж. к. „******след като същото е
придобито по време на брака й с Г.Д.И., който брак е прекратен, видно от
приложеното решение на СРС и е предоставено ползването на жилището на двамата
съпрузи. В тази връзка с молби от 10.07.2006г.
и 25.08.2006г. ответницата е поискала да бъде разделена партидата на имота на
две части, с оглед на приложеното решение на съда, като авторството на двете молби, които изхождат от
ответницата и са подписани, не е оспорено от представителя на ответницата,
поради което и не е открито производство по чл. 193 ГПК. Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда
във връзка с искания за представяне на оригинали на документи след като от
представителя на ответника не е заявено оспорване на писмените доказателства, които
са получени с връчване на исковата молба. След като ответницата е съсобственик
относно процесния недвижим имот, поискала е откриване на нова партида при
предоставеното за ползване семейно жилище и на двамата съпрузи при декларирания
общ отопляем обем, същата се явява е потребител на ТЕ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл.153, ал.1 от
ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление
за домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответницата,
като съсобственик на процесния имот, има качеството на потребители на топлинна
енергия, поради което е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове. Неоснователни се явяват
оплакванията, направени във въззивната жалба, че исковата молба е нередовна
като в петитума не е посочено за кой имот се отнасят претендираните суми и след
като в обстоятелствената част на исковата молба ясно е заявено и са изложени
конкретни твърдения за доставена и незаплатена ТЕ за конкретно посочен
апартамент с адрес в гр.София.
Не са изложени оплаквания във въззивната жалба на ответницата по
стойността на ТЕ, която първоинстанционният съд е приел по СТЕ и ССЕ от общо 422лв., която включва стойност на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация при посочения в молбите на
ответницата отопляем обем и за щранг лира в банята след като няма спор, а и се
установява от СТЕ и приложените писмен доказателства, че сградата в която се
намира жилището на ответницата е топлоснабдена,
тъй като при закупуване на жилище в топлоснабдена сграда -етажна
собственост купувачът е длъжен да понесе разноските за общите инсталации,
включително топлоснабдителната, доколкото не е било упражнено правото на отказ
от услугите на ищеца при спазване на определена процедура. Право на отказ е
уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че когато собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или
горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. В случая обаче ответницата не твърди и не е доказала, че е спазила
законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153, ал.2 ЗЕ и в тази връзка
е неоснователно възражението във въззивната жалба, че ответницата не дължи суми
за ТЕ след като от 2006год. е била
преустановила ползването на ТЕ в имота.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в
действалата към процесния период - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
От заключението на приетата СТЕ,
която не е оспорена и е компетентно
изготвена от вещо лице специалист в областта на топлотехниката и след като
вещото лице е работило по отчетите на топломера в АС снети по електронен път,
но без несъответствия и разминавания в стари и нови показания и която съдът
кредитира като обоснована и компетентно изготвена се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено съобразно нормативните
изисквания, след като технологичните
разходи са извадени от общото количество ТЕ влязла в АС и са за сметка на
топлофикационното дружество. Посочено е от вещото лице, че фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон и в
случая след като ответницата не е имала монтирани отоплителни тела в жилището и
не е ползвала топла вода, е начислена ТЕ, отдадена от сградна инсталация и за
щранг лира в банята, изчислена съгласно Методиката към действалата Наредба за
топлоснабдяване и за процесния период при
основателност на възражението за давност за вземанията преди 02.2015год., задължението за ответницата за периода
м.03.2015год. -30.04.2017год. възлиза на 333,35лв. и което включва стойността на ТЕ отдадена от
сградна инсталация и за щранг лира в
банята, и до който размер искът е основателен и следва да се уважи. Основателен
се явява искът за заплащане на сумата от 39,59лв.-цена на услугата дялово
разпределение за процесния период, както и претенцията за лихва върху
главницата за незаплатена ТЕ след като в тази част и няма оплаквания във
въззивната жалба, която се явява и бланкетна.
Поради изложените съображения и поради
съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд в обжалваните уважени части следва да се потвърди.
При
този изход на делото и неоснователност
на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивницата ответник, а на
въззиваемата страна ищец, но не следва да се присъждат след като не е направено
искане за това за въззивното производство.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20224890 от 14.10.2020г. на СРС, 40-ти състав, постановено по
гр.д.№75883/2018г. в обжалваните части.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.