РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330104937 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр., вр. с чл. 79 от ЗЗД
вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от ЕК ПЕТРОЛ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Михалаки Георгиев № 38,
представлявано от Е. Д. и К. Ф. чрез адв. Т. срещу С. Т. Ч., ЕГН ********** с
адрес гр. *******, ул. ************, вх. **,ет. **, ап. *** за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 403,47 лв., ведно със
законна лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2017 г. между ищеца и
************* е сключен договор за продажба на горива и стоки. Ответника
е поръчител по договора. Покупки са извършени на 13.08.2020 г.-150 л.
дизелово гориво, 14.08.2020 г.-30 л. дизелово гориво, 18.08.2020 г. -63,050 л.
мястото на доставката е ************* на ищеца в гр. ********, ул. ********
№ ***. Издадени са фактури, платими по банков път на 15 и последно число
на месеца. Само една от тях е предадена на ответника. Не са извършвани
плащания. Вземанията са притендирани по реда на чл. 410 от ГПК.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди
изтичане на 6 месечен срок погасяващ отговорността на поръчителя.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
1
делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна
следното.
От представените писмени доказателства-договор за продажба от
01.09.2017 г. е видно, че на същата дата между ищцовото дружество и
************** е сключен договор за продажба от първото на последното на
горива на ************* на ЕК Петрол на разсрочено плащане. От страна на
купувача се предоставя списък с ************* имащи право да зареждат
горива при посочените условия. Издава се фактура за зареденото количество.
Цената се заплаща по банков път в срок от 30 дни от издаване на фактурата.
Задълженията се поръчителствани от С. Ч..
От приложените фактури на лист (136 от делото) е видно, че на
13.08.2020 г. ищеца е издал на ************* фактура за цена от 249 лв. с
ДДС за доставено дизелово гориво, заредено от Ю. И. в автомобил с рег. №
*********; на 14.08.2020 г. –за 49,80 лв. за доставено дизелово гориво
заредено от Д. М. в автомобил № ******* и на 18.08.2020 г.- за сума от 104,67
лв.-дизелово гориво заредено от С. Т. в автомобил ********.
От показанията на свидетеля А. С. С., служител в ищцовото
дружество, се установява, че между ищцовото дружество и ответника бил
сключен договор за зареждане на негови камиони на фирмената
************* в **************. При подписване на договора му се дава
персонален код, който той има право да дава на когото прецени. Шофьорите,
които изпраща дават този код, за да зареждат. При самото зареждане в този
случай са издадени фактури оригинал и фактура дубликат. Оригиналът се
дава на шофьора, дубликатът се подписва от шофьора, записват се трите
имена на шофьора и номера на МПС, и дубликатът остава във фирмата,
където се пази 5 години по закон. В годините винаги е забавяно плащането и
поради тази причина преустановили работата. По-голямата част от
задълженията, които били натрупани се заплатили, но после ответника
изключил телефона си и отказал да плаща. Разплащането е само и единствено
по банков път.
От приложеното копие от ч. гр. дело № *****/2020 г. на **** е видно,
че за притендираното вземане ищеца е подал заявление на 19.11.2020 г. По
същото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК.
2
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед установените данни за проведено предходно заповедно
производство между страните за притендираното вземане, по което е
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК съдът намира, че
предявения иск по чл. 422 от ГПК е допустим за разглеждане.
Предвид характера на възникналите между страните отношения съдът
намира, че в настоящия случай приложими за решаване на спора се явяват
разпоредбите на чл. 327 от ТЗ и чл. 138 и следващите от ЗЗД.
С оглед представените писмени доказателства –договор и фактури
съдът намира за доказано осъществяването през м. 08.2020 г. на доставки на
дизилово гориво от ищеца на ************** на ************* на ищцовото
дружество в гр. ************** извършени чрез зареждане на автомобили на
**************, чиято обща стойност е 403,47 лв. До този извод съда достига
съобразявайки клаузите на сключения договор между страните и издадените
финансови документи, както и показанията на свидетеля А. С., които се
преценят като безпристрастни и обективни, въпреки наличието на
трудовоправна връзка между същия и ищеца, защото изложението му е
обстойно, логично и последователно. Посочените доказателства разкриват
обстоятелствено възникналите между страните отношения и тяхното развитие
във времето. Ето защо при липса на ангажирани доказателства оборващи
фактите за момента и начина на получаване на доставеното гориво съдът
намира за доказана продажбата на същото. Предвид това при липса на
ангажирани доказателства за извършено плащане след настъпване на падежа
на задълженията, 30 дни след издаване на фактурата, а именно след
18.09.2020 г. съдът намира, че сумата от 403,47 лв. е дължима към момента на
притендирането й -19.11.2020 г. и към настоящия такъв. Това налага
заключение за дължимост и на обезщетение за забава за периода от
притендиране на вземането до окончателното плащане.
Тъй като ответника е поръчител по договора между ищеца и
************** съобразно чл. 138 от ЗЗД същия се е задължил спрямо
продавача да отговаря за задължението на купувача. Ето защо при липса на
плащане на задължението от купувача по сделката е налице основание
продавача да притендира цената от поръчителя. В тази дръзка следва да се
отбележи, че от падежа на задължението- 18.09.2020 г. до подаване на
3
заявлението по чл. 410 от ГПК 19.11.2020 г. е изтекъл срок от два месеца,
поради което не е налице основание за приложение на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и
освобождаване на ответника от отговорност, каквото възражение се отправя
от особения му представител в настоящето производство.
С оглед изложените по-горе мотиви съдът намира, че иска е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Съобразно изхода на делото на ищеца се дължат разноски за държавна
такса от 25 лв., 300 лв. за възнаграждение на особен представител и 500 лв. за
адвокатско възнаграждение по настоящето производство, установени от
приложените доказателства и при липса на представен списък, както и 25 лв.-
за държавна такса и 250 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство..
На ответника разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Т. Ч., ЕГН ********** с адрес
гр. *******, ул. ************, вх. **,ет. **, ап. *** дължи на ЕК ПЕТРОЛ
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Михалаки Георгиев № 38, представлявано от Е. Д. и К. Ф., сумата от 403,47
лв.(четристотин и три лева и 47 ст.), ведно със законна лихва от 19.11.2020 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г.
д. *****/2020 г. на ****.
ОСЪЖДА С. Т. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул.
************, вх. **,ет. **, ап. *** да заплати на ЕК ПЕТРОЛ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Михалаки
Георгиев № 38, представлявано от Е. Д. и К. Ф. сумата от 825 (осемстотин
двадесет и пет) за разноски по настоящето производството и сумата от 275
(двеста седемдесет и пет) лева за разноски по заповедното производство по ч.
г. д. *****/2020 г. на ****.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5