СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
159 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 457842 от
25.07.2018 г. по гр. д. № 57156/2017 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е
уважен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, като е разпределено ползването на процесния
недвижим имот, представляващ дворно място - УПИ XXI-22, кв. 153, Зона Б-3, с
административен адрес - гр. София, бул. „******, при граници по скица: бул. „Христо Ботев“, УПИ
XX-21, УПИ X-10, УПИ IX-9, УПИ VIII-8, УПИ XX-23, с площ по скица от 401,00
кв.м., а по нотариални актове от 393,17 кв.м., както следва:
ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от Ю.Й.В., ЕГН: **********,
И.В.В., ЕГН: **********, притежаващи 47,03 % идеални части от имота, оцветения
в червено дял на Приложение № 1 от допълнителното заключение по
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.Х., с площ от 40
кв. м., която част се намира между т. 8,6,5,4,3,2 и 1 на приложението.
ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от М.М.М., ЕГН: **********,
притежаващ 19.34% идеални части от имота, оцветения в жълто дял на Приложение №
1 от допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице А.Х., с площ от 16,44 кв.м., която част от имота се намира между т.
14, 13, 12, 11, 10, 9 на приложението.
ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от Е.Л.К., ЕГН: **********,
притежаващ 33.64% идеални части от имота, оцветения в зелено дял на Приложение
№1 от допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвена
от вещото лице А.Х., е площ от 28,41 кв.м, която част от имота се намира между
т. 17, 16, 15 и 12 от приложението.
ОПРЕДЕЛЯ общо ползване от Ю.Й.В., ЕГН: **********, И.В.В.,
ЕГН: **********, М.М.М., ЕГН: **********, Е.Л.К., ЕГН: **********, и Е.П.К.,
ЕГН: **********, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, площ от 93,74 кв.м., обозначено
като част от имота защрихована с квадратчета и части от имота около двете
постройки в имота, защриховани с черни вълнообразни линии, находяща се между
точки 8, 6, 5 и сградата в имота, която се намира до бул. „Христо Ботев“ и между
точки 4, 3, 2, 1, необозначена точка, 17 и 16 и сградата, находяща се във
вътрешността на имота на Приложение № 1 от допълнителното заключение по
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.Х..
ОБЯВЯВА Приложение № 1 от допълнителното заключение по
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.Х. и находяща се на
л. 85 от делото, за неразделна част от решението.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М.М.М. и Е.Л.К., в която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Поддържа се, че разпределението е следвало да бъде
извършено по Приложение № 2 към заключението на вещото лице, а не както е приел
районният съд по варианта предложен в Приложение № 1 от заключението. В тази
връзка се сочи, че при варианта приет от СРС в обжалваното решение,
въззивниците са лишени от възможността да ползват тази част от двора, към която
има достъп с МПС до улицата, както и да ползват част от тази площ за паркиране
на МПС.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК Ю.Й.В. и И.В. К. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който
оспорват същата и молят за оставянето ѝ без уважение. Поддържат, че обжалваното
решение е правилно, а подадената срещу него въззивната жалба е неоснователна.
Посочват, че разпределението извършено от СРС с обжалваното решение се
доближава в максимална степен до действителните права на страните в
съсобствеността, като същевременно дава възможност на съсобствениците за
най-целесъобразно ползване на мястото. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК Е.П.К. не е депозирала отговор на подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 143 състав
е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 45, т. 1, рег. № 759, д. № 44/2011 г. от 07.06.2011 г. на нотариус Е.Е., с
рег. № 52 на НК и район на действие СРС е видно, че Ю.Й.В. и И.В.В. са
придобили в собственост първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в
гр. София, бул. „******, със застроена площ от 43.13 кв.м., ведно с прилежащите
идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястото, върху което
е построена сградата, както и 1/2 идеална част от 67.27% върху дворното място,
върху което е построена сградата, и представляващо УПИ XXI-22, кв. 153, Зона Б-З, с административен адрес - гр. София, бул. „******.
Въз основа на договор, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти от дата 07.06.2011 г. с № 46 , т. I, рег. №
760, д. 45/2011 г. на нотариус Е.Е., с рег. № 52 на НК и район на действието
СРС, Ю.Й.В. и И.В.В., са придобили в собственост и следния недвижим имот, а
именно - магазинно помещение, находящо се в гр. София в сградата на бул. „****** в дворно
място, представляващо УПИ XXI-22 в кв. 153, ведно със съответните идеални части, върху
което е построена сградата, както и 13.39% идеални части от мястото, в което е построена
сградата.
Видно от представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с дата 02.03.2005 г. с № 32, рег. № 1437, д.
№ 30/2005 г. на нотариус Л.С., с рег. № 400 на НК и район на действие СРС, М.М.М.
е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от следния имот -
едноетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена на около 57.51 кв.м., ведно с
припадащите се 19.34% идеални части от дворното място, върху което е построена
и представляващо УПИ XXI-22, кв. 153, Зона Б-З, с административен адрес - гр.
София, бул. „******. Сградата се намира във вътрешността на имота.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от дата 25.08.2005 г., с № 64, т. VI, рег. № 14390, д. № 0960/2005
г., на нотариус В.Б., с рег. № 302 на НК и район на действие СРС, се установява,
че Е.Л. М.е придобила правото на собственост върху следния имот - 33.64%
идеални части от следния недвижим имот - УПИ XXI-22, кв. 153, Зона Б-З, с административен
адрес - гр. София, бул. „******.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от дата 21.12.2006 г., с № 192, т. VI, рег. № 31871, д. № 7127/2006
г., на нотариус Б.Я., с рег. № 258 на НК и район на действие СРС, се
установява, че Е.Л. М.е придобила правото на собственост върху следния имот -
втори етаж на жилищна сграда в гр. София, бул. „******, с площ 102,40 кв.м.,
ведно със 57,40 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото върху което е построена сградата, съставляващо недвижим
имот - УПИ XXI-22, кв. 153, Зона Б-З, с административен адрес - гр.
София, бул. „******. Имотът е бил дарен на М.от майка й - ответницата Е.П.К.,
като дарителката е запазила пожизнено правото си да ползва дарения имот. Намира
се в масивната постройка, която се намира до бул. „*****.
В първоинстанционното производство е допуснато
изслушването на съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
от които се установява, че процесният имот представлява дворно място,
съставляващо УПИ XXI-22, кв. 153, м. „Зона Б-3“, по плана
на гр. София, като поземленият имот е застроен с две двуетажни масивни жилищни
сгради. Сградата, намираща се на уличната регулационна линия към бул. “Христо
Ботев“, се състои от магазинни помещения на първо ниво и втори жилищен етаж, а
сградата намираща се във вътрешния двор е двуетажна, с пристройка и надстройка,
като площта и етажността на същата не отговаря на документа за собственост.
След осигурен достъп до вътрешната част на двора, вещото лице в допълнителното
заключение е констатирало наличието на масивна стопанска постройка в груб
строеж, разположена на южната регулационна линия и на регулационната линия в
дъното на парцела. Вещото лице по допълнителната експертиза е предложило два
варианта за разпределение: вариант 1
- площта по т.1,2,3,4,6,7,8,1, оцветена в червено, е предвидена за собственика
на първия етаж - ищеца, на двуетажна жилищна сграда, която е с лице към бул.
„Христо Ботев“; площта по т.9,10,11,12,13,14,9, оцветена в жълто, за
собственика на 19,34 % ид. ч. от дворното място и площта по т. 12,15,16,17,12,
оцветена в зелено, за ползване от собственика на 33,64 % ид. ч. от дворното
място; вариант 2 - площта по т.
1,2,3,4,5,6,1, оцветена в червено, е предвидена за собственика на първия етаж -
ищеца, на двуетажна жилищна сграда, която е с лице към бул. „Христо Ботев“;
площта по т. 1,7,8,9,10,2,1, оцветена в жълто, за ползване от собственика на
19,34 % ид. ч. от дворното място и площта по т. 11,12,13,14,15,16,11, оцветена
в зелено, за ползване от собственика на 33,64 % ид. ч. от дворното място.
Спорният въпрос по делото е за начина на разпределение
на процесния недвижим имот.
Първоинстанционният съд е приел, че най-подходящо и
удобно за страните би било разпределението, посочено в допълнителното
заключение по съдебно-техническата експертиза, по скица проект представляваща
приложение № 1.
Въззивният състав намира извършеното разпределение за
правилно, съответно на дяловете на страните в съсобствеността и по
най-целесъобразния начин с оглед техните нужди, действителното фактическо
положение и наличното застрояване в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ - чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или
взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява
спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите,
когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата
вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването
на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в
съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота,
както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва
да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки
от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и
незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.
Посоченият от вещото лице вариант I по допълнителната съдебно-техническа експертиза е най - удачен, защото същият, както е посочил и районният съд, съответства
в най-голяма степен на обема на съпритежаваните от страните права (предоставеното на
страните право на ползване се различава само с + 0,28 кв. м. за Ю.Й.В. и И.В. К., + 0,11 кв. м. за М.М. и - 0,35
кв. м. за Е.К.), за разлика от втория вариант (- 18,58 кв. м. за Ю.Й.В. и И.В. К., + 9,62
кв. м. за М.М. и + 8,88 кв. м. за Е.К. ).
Първият вариант съответства на фактическото ползване на имота към момента и дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно ползване на
мястото. Вариант I удовлетворява напълно изискванията на закона и
практиката на ВКС за съобразяване на дяловете на страните във вещта, запазване
на установеното фактическото положение /фактически ползваните сгради са до
разпределената на страните площ от дворното място/, както и се създават
възможности за спокойно и безпрепятствено ползване на сградите и площите.
Поддържаният от ответниците вариант 2 не е съобразен с
обема на правата на страните. Съдът е компетентен да прецени дали установеният
към момента на предявяване на иска начин на ползването като решение на
мнозинството от съсобствениците е в рамките на компетентността на мнозинството,
дали е вредно за общата вещ и с оглед изводите си да постанови решението си,
като се съобрази или не с волята на мнозинството - виж Решение № 200 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2254/2013 г., II г. о., ГК. Извън компетентността на мнозинството от
съсобствениците е да взема решение за ползване на общата вещ, което накърнява
дяловото им участие в съсобствеността. Вторият вариант, предложен от вещото
лице, не е подходящ, тъй като ответниците
биха получили значителни площи, които не им се следват.
Във връзка с възраженията на въззивниците ответници, че при кредитирания
от районния съд вариант, са лишени от възможност да ползват единствената част
от двора с възможен достъп от улицата с МПС, следва да бъде посочено, че съдът няма задължение да предоставя възможност на всеки от
съсобствениците за паркиране на МПС в дворното
място. Това в частност е и невъзможно предвид разположението на
сградите на страните в процесния поземлен имот. Вещото лице в изготвеното допълнително заключение изрично посочва, че в
прохода между южната страна на вътрешната двуетажна жилищна сграда и
материалната граница на имота в южна посока може да се паркира МПС, но
разстоянието е без спазване на сервитута и пътеката за общо ползване, тоест
изисква се съгласие за паркиране от всички съсобственици. В този смисъл дори и
при разпределение на процесния имот по вариант II на
допълнителното заключение липсва възможност за паркиране на МПС от ответниците
без да се засяга сервитута и пътеката за общо ползване.
За пълнота на изложението, съдът намира, че сам по себе си фактът, че приетото от
съда разпределение не удовлетворява предпочитанията на всички страни за това кой
коя част да ползва от имота, не е основание да се приеме, че съдебното решение
е неправилно. Напротив, производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е спорна съдебна
администрация, която има за цел да разреши именно невъзможността на страните да
постигнат съгласие как да ползват съсобствения си имот.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
обаче не претендира такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 457842 от 25.07.2018 г. по гр. д. №
57156/2017 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.