Определение по дело №1947/2016 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2016 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20163330101947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№4004

 

06.12.2016 г., гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Разградският районен съд на 06.012.2016 г. /на 05.12.2016г. съдията докладчик е бил в редовен платен годишен отпуск/, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Атанас Христов

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 1947/2016 г.

 

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Н.Д.Е., ЕГН **********, с адрес ***,  чрез пълномощника адвокат Сезгин Вели от АК – Разград, против И.Е.Б., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, с която са предявени искове за даване заместващо съгласието на ответника разрешение за пътуване на общото на страните дете – Дениз И.Б., ЕГН **********, род. на ***г. - извън Р. България до навършването на пълнолетие, и снабдяването му с паспорт.

В исковата молба се сочи, детето е родено по време на брака на страните, като бракът им е прекратен с Решение № 350 от 19.11.2014г. по гр.д. № 758/2014г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 09.12.2014г.  С това решение упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на ищеца, а на ответника е определен РЛО.

 Ищецът сочи, че желае да се установи с детето в Кралство Великобритания, където ще живее и работи. Сочи, че по- голямата й дъщеря който вече се е установила там и реализира добри доходи я е поканила да се установят при нея, като е намерила и работа на ищеца. Сочи, че детето ще бъде записано на училище там. Ответникът не давал съгласие за това.

Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на гласни доказателства.

 

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат  Е.С. ***,  депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Сочи, че исканията не са в интерес на детето. Излага подробни съображения. Относно представените от ищеца писмени материали прави искане по чл. 183 ГПК. Претендира разноски.

ДСП Разград депозира доклад, на осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗД.

ДСП Исперих депозират уведомително писмо.

Съдът намира исковите претенции за допустими.

По представените писмени доказателства съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание. Основателни са исканията на страните за допускане на гласни доказателства.

С оглед направеното искане по чл. 183 ГПК, съдът следва да задължи ищеца да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него.

По гореизложените съображения, Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА с.з. за 19.01.2017 г. от 09,30 часа, за която дата да се призоват страните и ДСП – Разград и ДСП – Исперих.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните и ДСП- Разград и ДСП – Исперих. На ищеца и ДСП – Разград и ДСП – Исперих да се връчи и препис от отговора на ответника.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЯВЯВАНЕ ИМ НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Същото да се отрази и в призовките им с главни букви.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по един свидетел, при режим на довеждане от страна на всяка от страните. УКАЗВА на страните, че следва да водят в съдебно заседание лицата, които желаят да бъдат разпитани в качеството им на свидетели. Указва на страните, че следва да водят свидетелите в съдебно заседание, като в противен случай свидетелите ще бъдат заличени.

На осн. чл. 183 ГПК, ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи оригинала на документите приложени към исковата молба или ОФИЦИАЛНО ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от тях. Ако не стори това, представените преписи ще се изключат от доказателствата по делото, на осн. чл. 183, изр.2 ГПК.

УКАЗВА на страните, че същите биха могли да постигнат доброволно уреждане на спора чрез медиация, споразумение помежду им или друг начин за доброволно уреждане на спора.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Чл.146, ал.1, т.1, ГПК

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:

- отношения родител – дете; липса на съгласие между двамата родители за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

2. Чл.146, ал.1, т.2 ГПК.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца:

–127а, ал.2 СК.

3. Чл.146, ал.1, т.3 ГПК

Кои права и кои обстоятелства се признават:

 страните са родители на детето; ответникът не дава съгласие за пътуване на детето в чужбина.

4. Чл.146, ал.1, т.4 ГПК

Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:

  – признатите от ответника обстоятелства.

обстоятелствата се изменятН5. Чл.146, ал.1, т.5 ГПК

Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

 Ищецът следва да докаже необходимост от пътуване на детето в чужбина, както и че пътуването е в интерес на детето.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Не са представени доказателства за горните обстоятелства.

      

 

       ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /извлечение/

 

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

 

 

 

 

Задължение за уведомяване

 

 

 

 

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

 

Неприсъствено решение

Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

 

 

 

 

 

Постановяване на неприсъствено решение

 

 

 

 

Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: