РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Варна, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500432 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество, понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество/ЗИД на ЗПКОНПИ, ДВ бр.84/06.10.2023г./, чрез процесуалния й
представител главен инспектор П. О. срещу решение №
260008/20.07.2023год., постановено по гр. д. № 468/2018 г. на ОС Добрич, в
частите с които са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове, както
следва:
Срещу Д. И. С. с правно основание чл.142, ал.2, т.1, вр. Чл.141,
вр.чл.151 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на сума в размер на
3 986,64лв., представляваща предоставен от Д. С. заем на „Стрелец ДС“
ЕООД през 2009г., за който няма данни да е върнат през проверявания
период; сума в размер на 1075,62лв.- предоставен заем от Д. С. на „Агроком
В. Търново“ ЕООД през 2011г., без данни да е върнат до края на
проверявания период;
срещу Д. С. и Д. С., с правно основание чл.142, ал.2, т.2, вр. Чл.141
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на: недвижим имот, находящ се
в гр. Добрич, ул.“Балкан“ №**, представляващ дворно място от 300 кв.м., с
идентификатор 72624.615.3520, пристройка с идентификатор
1
72624.615.3520.4 с площ от 18 кв.м. и надсройка с идентификатор
72624.615.3520.4 с площ от 118,44 кв.м., представляваща ид. Част от имот,
целия с площ от 708 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 72624.902.38 с
площ от 805 кв.м./ по скица/ и 850 кв.м. по НА, находящ се в гр. Добрич, м-ст
„Гаази Баба“, ведно с подобренията и приращенията в имота; полуремарке
„Беналу“, модел ЕТ32 П 38 Ь“, рег. № ТХ8361 ЕХ.
Срещу Д. П. С., с правно основание 142, ал.2, т.4, вр. чл.141, вр.чл.151
за сумата от 5 000лв., представляваща стойност на отчуждени дружествени
дялове от капитала на „Конкорд 2“ ЕООД.
Наведените в жалбата оплаквания са за необоснованост и неправилност
на решението, оспорвайки изводите на съда за липса на изискуемото
несъответствие, съгласно §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, въведено като абсолютна
предпоставка за отнемане на имущество в полза на държавата. Счита, че тези
изводи не съответстват на приетите по делото доказателства и са в
противоречие с мотивите изложени в обстоятелствената част на решението.
Съдът не е приел заключението на СИЕ, а е направил собствен анализ въз
основа на констативната част на заключението, като е допуснал
математически грешки в изчисленията довела до неправилно изчисляване и
определяне на размера на нетния доход, съответно и при изчисляване то на
размера на несъответствието. Допусната е техническа грешка и при
изчисляването на разхода за придобиването на МПС през периода и
сумирането на разходите за придобиването на недвижими имоти. Неправилно
съдът е приел за приход суми, получени при отчуждаване на имущество, за
което не е установен законен източник на доходи към момента на
придобиването му – 34 746, както и щета в размер на 20966,66лв., изплатена
от ХДИ „ Застраховане“ АД. Неправилно и в противоречие с ТР № 4/2021г.
от 18.05.2023г. за приход са признати и постъпили суми от трети лица по
банкова сметка на ответника в размер на 442 708,94лв. Счита също, че
неправилно са изключени от разходната част, разходите за задгранични
пътувания на ответниците, установени по размер от заключението на СИЕ.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението
в обжалваните части и уважаване на предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите Д. И. С. и Д. П. С., чрез адв. С. Г.
и адв. М. З. са депозирали отговори, с което оспорват въззивната жалба кат
неоснователна. Изразяват становище, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно, съответно на материалния закон и съобразено със съдебната
практика. Претендират присъждане на разноските по делото.
В останалите части, с които са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 142,ал.2, т.1, вр. Чл.141, вр. Чл.151 ЗПКОНПИ за отнемане от
Д. С. и Д. С. в полза на държавата на имущество, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка
2
по валидността на обжалваното решение съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Исковото производство пред ОС - Варна е образувано по предявени от
КОНПИ срещу Д. И. С. и Д. П. С. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ
/отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ на основание § 5 ал.2 ПЗР на
ЗПКОНПИ / сегашно наименование ЗОНПИ, ДВ бр.84/2023г./
В подаденото въз основа на Решение № 741/19.09.2018г. КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Окръжна прокуратура-Добрич с вх. № УВ-1584/24.07.2013г. за привличане
като обвиняем на Д. И. С. по досъдебно производство № 79/2013 по описа на
СПИП при ОД на МВР Добрич г за извършено от него престъпление по
чл.255, ал.1, т.2, т.6, пр.2 и т.7 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от
ЗОПДНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-8684/25.07.2013г. Комисията е
образувала проверка, обхващаща периода 25.07.2003г. – 25.07.2013г. Твърди
се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от
поверяваното лице Д. И. С. и съпругата му Д. П. С., несъответно на
реализирания от тях доход и за придобиването на което не е установен
законен източник. Наведени са твърдения за конкретно придобити
имущества, реализираните доходи с признат законен източник и направени
разходи. Направен е икономически анализ, в резултат на който се твърди, че е
налице несъответствие между нетния доход и придобитото имущество, което
несъответствие за целия проверяван период е в размер на 1 078 103,91 лева,
същото е значително по см. на чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ вр. §1 т.7 ДР на
ЗОПДНПИ и съставлява основание за отнемане на незаконно придобитото от
проверявания имущество, съответно равностойността на неналичното такова.
С оглед на тези твърдения са предявени и исковете за отнемане на имущество
на обща стойност в размер на 601 810,82лв., подробно описано в исковата
молба, включващо подробно посочени парични суми, съставляващи
равностойност на дялове от капитала на „Диамант Мел“ ООД, „Еко ресурс
енерджи“ АД и „Конкорд 2“ЕООД, „Конкортгруп България“ АД;
равностойност на придобити през проверявания период и отчуждени към
датата на предявяване на искането 5 недвижими имота и три леки
автомобила, направени вноски по банкови сметки, преводи по банкови сметки
от трети лица, предоставени от ответника заеми на трети лица; недвижим
имот, находящ се в гр. Добрич местност „Гаази Баба“ с площ от 805 кв.м.,
полуремарке „Беналу“, модел „ЕТ 32П38 А“, рег. № ТХ8361 ЕХ, с дата на
първа регистрация 1803.2003г.
В срока по чл.131 ГПК въззиваемият Д. И. С. не е депозирал отговор и
не е изразил становище по предявените срещу него искове. Въззиваемата Д.
С. е оспорила исковете като недопустими, евентуално неоснователни. Твърди,
че не е налице изискуемото се от закона несъответствие, придобитото
имущество не е незаконно, тъй като са разполагали с доходи за
придобиването му. Не е налице връзка между престъплението за което е
повдигнато обвинение и придобиването на всяко от имуществата. Навежда
3
конкретни твърдения относно източниците на приходи- разпределение на
дивиденти, получена от Д. С. застрахователна сума от 20000, суми получени
от продажбата на собствено на ответниците имущество. Оспорва наведените
твърдения и размери на направените разходи, както и относно пазарните
стойности на отчуждените движими вещи и недвижими имоти.
С оглед предмета на въззивното обжалване и наведените в жалбата
оплаквания към настоящият момент не е спорно между страните, а това е
установено и от доказателствата по делото, че по повод постъпило
уведомление от ОП Добрич, вх. № УВ-1584/24.07.2013г., за повдигнато
обвинение срещу въззиваемия Д. С. вр. Извършено то него престъпление по
чл.255, ал.1,т.2, т.6, пр.2 и т.7 от НК / като управител на дружество избегнал
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 30 926,86лв., с
протокол № ТД04ВАУВ-8684/25.07.2013г., Комисията е образувала проверка
по чл.21 ЗОПДНПИ/отм./ срещу обвиняемия и свързаните с него лица.
Проверката обхваща периода 25.07.2003г. – 25.07.2013г., съответен и на
предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а
престъплението, за което е повдигнато обвинение, съответно е постановена
осъдителна присъда попада в приложното поле на чл.22, ал.1,т.18 от
ЗДПДНПИ. В хода на същата е извършено обследване на имущественото
състояние/придобито имущество, получени парични средства, банкова и
осигурителна информация, направени разходи/ както на проверяваното лице,
така и на Д. С., с която Д. С. е бил в брак през проверявания период/ бракът
сключен на 01.12.2017г. е прекратен с развод с решение № 76/23.10.2013г. по
гр.д. № 3826/2013г. на ДРС/. Въз основа на констатациите от проверката с
решение № 290/31.05.2018г. Комисията е образувала производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след
изпълнение на процедурата по чл.60 ЗОПДНПИ/отм./ е взето и решение за
предявяване на настоящите искове.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла
на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ/ЗОНПИ/, обуславящо правото на държавата
чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество,
за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка какво се
включва в понятието „имущество“ съгласно легалната дефиниция на §1, т.4,
участват ли в преценката за несъответствие равностойността / направените
разходи / на придобитото, но отчуждено имущество, кои от получените от
въззиваемите суми са такива със законен произход и като такива следва да
участват в анализа на получените от тях доходи. Отговорът на тези въпроси е
даден със задължителните постановки тълкувателното решение постановено
по тълкувателно дело №4/2021г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в това
решение, на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като
актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, придобито и в последствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
4
както и получени при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период не
представляват имущество“ по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ, същите не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане в полза на
държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобито и в последствие отчуждено
или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума
на лицето към края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.
Няма спор в съдебната практика, че при преценка за това налице ли е
несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ на първо място следва да
бъде направен извод за наличието в края на проверявания период имущество
определено съобразно дадените с тълкувателното решение разрешения и само
ако между наличното в края на проверявания период имущество и
имуществото притежавано в началото на периода е налице превишение в
размер на 150 000лв., то при отчитане и на направените обичайни и
извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи
предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно
придобито. Само в този случай може да се стигне до изчисление, при което
несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото см. на §1,
т.8, вр.в.2 ДР на ЗПКОНПИ нетния доход съставлява имуществено благо, с
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите за
придобиване на това благо в хипотезата на отрицателна величина на нетния
доход, изчисленията по правилото на §1,т.8 ще означава, че лицето въобще не
е разполагало със средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да е имущество, поради което при изчисленията дали е
налице превишение нетния доход не би следвало да се прибавя към
стойността на имуществото.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема следното:
1.Притежавано имущество в началото на проверявания период
В началото на периода въззиваемите са притежавали имущество на
стойност 14 539,39лв./ 2500 лв. -равностойност на 50% от капитала на „Ди-
Ви“ ООД, придобити на 11.04.2003г. от Д. С.; 5000лв. равностойност на 100%
от капитала на „Стрелец 2000“ЕООД, придобити от Д. С. на 22.04.2003г.;
недвижим имот придобит с договор, обекивиран в НА № 25/01.11.2000г.,
представляващ къща, находяща се в гр.Добрич, ул.“Балкан“ №12, състояща
се от две стаи, , антре кухня и санитарни помещения с площ от 55 ,25 кв.м.,
гараж и лятна кухня с площ от 28,50кв.м., ведно с отстъпено право на строеж
върху дворно място с площ от 300 кв.м. в идеални части от имот,№ 3520,
целият с площ от 709 кв.м. с цена на придобиване – 7 000лв.; земеделска земя
5
с площ з дка, с. Горица ,община Ген.Тошево, придобита по наследство; лек
автомобил „Пежо“, модел 205; парични средства по банкови сметки –
39,30лв./
2.Придобито през периода и налично към 25.07.2013 г.
имущество:Проверяваното лице е придобило собственост върху недвижими
имоти, няколко МПС, от които в края на проверявания период са били
налични: поземлен имот с идентификатор 72624.902.38, с площ от 805 кв.м. в
местност „Гаази баба“, придобит с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 10/2011г. с цена на придобиване – 2588лв. ; дворно
място с площ от 300 кв.м., ПИ 72624.615.3520, гр. Добрич,ул.“Балкан“ № 12-
8110,60лв.; пристройка към сграда с площ 18,36кв.м. в ПИ 72624.615.3520- с
придобивна стойност 6651,83лв. и надстройка на сграда в ПИ 72624.615.3520
с придобивна стойност – 44782,16лв./ съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ/; полуремарке „Беналу“, модел ЕТ 32 П 38 А – 34 140лв.
Към наличното имущество в края на проверявания период се включват и
притежаваните от Д. С. и Д. С. парични средства по банкови сметки общо в
размер на 57,26лв., и притежаваните от Д. С. и Д. С. дялове от капитала на
„Конкорт“ ЕООД, „Стрелец ДС“ЕООД, „Дези ико“ ЕООД, „Екоресурс
енерджи“ АД, „Евротанс Дони -Роси 7788“, „Диаманд мел“ ООД, „Конкорт
груп България“ АД, които са на обща стойност 127 800лв.
Предвид така установеното съдът приема, че общата стойност на
притежаваното в края на проверявания период от Д. С. и Д. С. имущество,
съответно имущество по отношение на което е приложим чл.151 ЗПКОНПИ,
изчислена съобразно разпоредбата на чл.148 ЗОНПИ и въз основа на приетите
по делото основни и допълнителни заключения на СТЕ, САТЕ и СИЕ е в
размер на 231 129,85лв. Сумата е формирана като сбор от придобивните цени
на описаните недвижими имоти според нотариалните актове и договора за
придобиване на. общинска земя, договор за покупко-продажба на МПС,
стойността на СМР вр. изграждането на пристройката и надстройката в имот
двуетажната жилищна сграда в ПИ 72624.615.3520 І – 643 /129 548.67 лв.,
наличните суми по банковите сметки на ответниците. Разликата между
наличното в началото на периода и края на периода имущество е в размер на
216 590,55лв., т.е налице е превишение в притежаваното от проверяваното
лице и свързаните с него лица имущество в края на периода спрямо
имущественото им състояние в началото на периода, което представлява
значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
По изложените по-горе мотиви в стойността на имуществото не следва
да се включват направените през проверявания период от ответниците вноски
по банкови сметки, всичките неналични в края на проверявания период, както
и допълнителни парични вноски в дружества, които са станали част от
имуществото на самите дружества. Същите следва да се отнесат в графа
разходи. По същите съображения съдът не споделя направените във
въззивната жалба доводи, че получените по банкови сметки суми от трети
лица в размер на 442 708,94лв., които не са налични към края на проверявания
6
период, следва да участват при направата на извода за несъответствие.
3. Обичайни и извънредни разходи
Съгласно заключението на вещото лице по СИЕ обичайните разходи за
издръжка на семейството на въззиваемите съобразно данните на НСИ периода
25.07.2003г. – 25.07.2013г. са в общ размер на 90 107,94лв., а извънредните
разходи и разходите за платени данъци и такси – 23 173лв. или общо -
113 280,68лв.
От ангажираните по делото доказателства и съгласно заключението на
СИЕ, през проверявания период въззиваемият е предоставил заеми на трети
лица общо в размер на 79 040,66лв. , която сума следва да се добави към
направените в периода разходи.
Направените от въззиваемите обичайни и извънредни разходи са общи
в размер на 192 321,34лв. / 113 280,68лв.+ 79 040,66лв./
4. Доходи, приходи и източници на финансиране
В настоящият спор признатите и безспорни доходи, приходи и
източници на финансиране са в размер на 66954,81лева, посочени в
заключението на СИЕ. В тази сума се включват получени доходи от Д. С. и Д.
С. трудови възнаграждения /32190,71лв./, получени обезщетения и социални
помощи /28020,77лв./, продажба на дружествени дялове /5500лв./, доход от
продажба на наследствен имот /1243,33лв./
Съдът намира, че към графа „доходи, източници на финансиране“
следва да се включи и сумата от 27 232лева / представляваща разликата
между цената на която са придобити 5 земеделски имота/13560лв./ и тази на
която същите са отчуждени през 2009г./40792лв./, както и сумата от
442 708,94лв., представляваща постъпили по банкова сметка на въззиваемия
суми от трети лица / изчислени и описани от в.л. в СИЕ/. Разпоредбата на §1,
т.2 ДР на ЗПКОНПИ посочва какво се включва в понятието доходи, приходи
и източници на финансиране, без изброяването да е изчерпателно /в т.см.
Решение № 147/16.09.2019г. по гр.д. № 1998/2018г. на ВКС, IV г.о./.
Основният критерий е изискването за законност на доходите, т.е. те да не са
придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от
закона дейност. Без значение е начинът на получаване на паричните средства
– в брой, превод по сметка в банка и др. Меродавно за преценката дали даден
доход/приход е законен е основанието за неговото получаване. Самото
основание може да страда от порок, който да води до неговата нищожност,
унищожаемост, относителна или висяща недействителност. В тези случаи
обаче получаването на дохода няма да е лишено от основание с оглед целите
на ЗПКОНПИ, стига порокът да не се дължи на забранени от закона действия
на лицето или да е от такова естество, че всяко лице може да се позове на
него. Не може да се презумира, че недекларираните доходи са поначало
незаконни, щом не се твърди и не се установява те да са придобити от
забранена със закон дейност и обратно, всички декларирани за нуждите на
данъчното облагане доходи се предполага да са законни, освен ако не се
7
установи друго /в т.см. Решение № 200/14.02.2019г. по гр.д. № 4143/2017г. на
ВКС, III г.о.; Решение № 97/18.05.2018г. по гр.д. № 3224/2017г. на ВКС, IV
г.о./.
В настоящия казус няма наведени твърдения от Комисията получените
по банковите сметки на Д. С. вноски от трети лица да са придобити от
забранена от закона дейност. С оглед на това и независимо, че от ответната
страна не са ангажирани доказателства относно основанието за получаването
им, по делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства, въз
основа на които да се направи извод, че тези суми съставляват незаконен
доход. Същите не могат да бъдат отнесени в графа „разходи“, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства за какво са разходвани и в какво са
вложени същите.
Ето защо същите следва да бъдат включени в изчисленията относно
получените от въззиваемите през процесния период доходи по см. на §1, т.2
ДР на ЗПКОНПИ. В резултат на това общият размер на реализираните
доходи, приходи и източници на финансиране по см. на §1, т.2 ДР на
ЗПКОНПИ е сумата от 536 535,75 лева /66 954,81 лв. + 27232лв.+
442 708,94лв./.
5. Нетен доход. Нетният доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ДР на
ЗПКОНПИ е в размер на сумата от 344 215 лева /приходи 536 535,75 лева
минус разходи 192 321,34лв лева/.
При така установените стойности на придобито през проверявания
период от въззиваемите имущество и нетния им доход следва, че не е налице
несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1, т.3, поради което и не
е налице необходимата предпоставка за възникване на правото на държавата
за отнемане на незаконно придобито имущество.
Следователно предявените искове от КПКОНПИ за отнемане на
имущество от Д. И. С. и Д. П. С. са неоснователни и същите следва да бъдат
отхвърлени.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение, в
оспорените части следва да бъде потвърдено.
Комисията следва да заплати в полза на въззиваемите сторените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000лв., съгласно представените доказателства. Същото е под
минималния размер по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. Неоснователни са
доводите на КОНПИ, че не следва да отговаря за разноски по арг. На чл.156,
ал.6 ЗОНПИ, тъй като неоснователността на иска не е последица от
визираното в тази разпоредба поведение на ответниците.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на исковете е в размер на 1 020 лева.
8
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/20.07.2023г., на ОС Добрич,
постановено по гр. д. № 468/2018г., в частите с които са отхвърлени
предявените срещу Д. И. С. и Д. П. С. исковете за отнемане на незаконно
придобито имущество, а именно: от недвижим имот, находящ се в гр.
Добрич, ул.“Балкан“ №**, представляващ дворно място от 300 кв.м., с
идентификатор 72624.615.3520, пристройка с идентификатор
72624.615.3520.4 с площ от 18 кв.м. и надсройка с идентификатор
72624.615.3520.4 с площ от 118,44 кв.м., представляваща ид. Част от имот,
целия с площ от 708 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 72624.902.38 с
площ от 805 кв.м, находящ се в гр. Добрич, м-ст „Гаази Баба“, ведно с
подобренията и приращенията в имота; полуремарке „Беналу“, модел ЕТ32 П
38 Ь“, рег. № ТХ8361 ЕХ; сумата от 5 000лв., представляваща стойност на
отчуждени дружествени дялове от капитала на „Конкорд 2“ ЕООД.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на Д. И. С., ЕГН ********** и Д. П. С., ЕГН ********** сумата от
2000лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка
на съда сумата от 1 020 лева, представляваща дължима държавна такса върху
цената на исковете за въззивното производство, на основание чл.157, ал.2
ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9