№ 3999
гр. С, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110167637 по описа за 2022 година
Ищецът ,,Т‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... е предявил срещу С. К. К, с
ЕГН **********, адрес: гр. С, ул. „Х“ № ... искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца вземания за топлоснабден имот – магазин ..., находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. О, бл. ..., както следва: 82,15 лв. - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в посочения по-горе топлоснабден имот за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до
изплащане на вземането; 17,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2019г. до 04.05.2022г.; 20,61 лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната
лихва от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането; 4,24 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 01.07.2019г. до 04.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 06.06.2022г. по ч.гр.д. № 25478/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 30-ти
състав.
Ответницата С. К. К е получила препис от исковата молба и приложенията към нея и в
срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове.
В исковата молба се твърди, че на основание § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката
(обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012г.)
ответницата е потребител на топлинна енергия, в качеството на собственик на топлоснабден
имот, а именно магазин ..., находящ се на адрес: гр. С, ж.к. О, бл. ..., с абонатен № 428146 и
за нея важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.
Поддържа се, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
1
писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. В настоящия
случай, между страните по делото нямало подписан договор за продажба на топлинна
енергия, но ответницата ползвала топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. Твърди се, че поради незаплащане стойността на
ползваната топлинна енергия ответницата се обогатила неоснователно за сметка на
ищцовото дружество и дължала връщане на онова, с което се е обогатила, до размера на
обедняването. Топлоснабденият имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, в
който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се извършва от „Т“ ЕАД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответницата,
били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа на
задълженията, същите не били погасени. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022г. по ч. гр. д. №
25478/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 30-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо, моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Ответницата е подала отговор на исковата молба чрез адв. Л.я Т., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване
на ответницата като твърди, че ответницата не е ползвала топлинна енергия в процесния
имот, както и че в същия няма монтирани отоплителни тела. Твърди, че в периода от
01.11.2019 г. до 01.04.2021 г. имотът не се ползвал от ответницата, тъй като същият бил
отдаден под наем на трето лице на 13.08.2018 г., а преди това е бил необитаем. Отделно от
това, в проведено на 17.05.2011 г. общо събрание на собствениците ответницата изрично
заявила, че не желае да участва в топлофицирането на сградата, отклоненията на
инсталациите за отопление и горещо водоснабдяване към процесния имот били трайно
прекъснати от общите сградни инсталации на сградата и всички собственици изразили
съгласие да заплащат бъдещите дължими суми за топлинна енергия за имота на ответницата.
Въз основа на взетите на посоченото общо събрание решения бил сключен договор между
ищцовото дружество и Етажната собственост на сградата, в която се намирал процесния
имот, видно от който ответницата не била потребител на топлинна енергия, като останалите
собственици се задължили да заплащат дела от топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, общи части и др. за имота на ответницата. Оспорва да е получавала покана за
сключване на индивидуален договор с ищцовото дружество, както и че общите условия на
ищеца обвързват ответницата. Сочи, че между страните са били водени и други дела за
същия имот, но за други периоди, по които претенциите на ищеца били отхвърлени с влезли
2
в сила решения, тъй като било доказано, че процесният имот не е топлоснабден и
ответницата не е потребител на топлинна енергия. Оспорва да е изпаднала в забава за
заплащене на претендираните суми за доставена топлинна енергия и извършена услуга за
дялово разпределение. Твърди, че не е получавала покана за заплащане на претендираните
суми, поради което счита, че не се дължи мораторна лихва. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да отвхърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи и не се спори по този въпрос, че
ответницата е собственик на процесния недвижим имот. Но предявените искове макар да са
допустими, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради следното:
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Но в
разглежданият казус ищецът не доказа, че ответницата С. К е ползвала процесния недвижим
имот през исковия период, както и че е доставял до него топлинна енергия и поради това е
извършил услуга за дялово разпределение. От изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че процесния имот не е свързан към топлопреносната мрежа на „Т“
ЕАД. В него няма изградена отоплителна инсталация и няма монтирани отоплителни тела,
няма щрангове свързани с топлепреносната мрежа на дружеството и няма монтирани и
регистрирани водомери за топла вода. По тази причина, като не е ползвала доставена от
дружеството топлинна енергия не е имала основание да плаща цената й, макар такава да е
начислявана и ответницата не се е обогатила чрез спестяване на разходи за заплащане на
топлинна енергия за сметка на обедняването на ищеца с цената на тази енергия. Липсата на
доставка на топлинна енергия, вкл. и до сградна инсталация, която да минава през имота на
ответницата, изключва и осъществяването на услуга за дялово разпределение. Не е налице
обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответницата, затова исковете като
недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а разходите за водене на делото,
сторени от ищеца, да останат за негова сметка. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т“ ЕАД трябва
да заплати сторените от ответницата разходи по делото в общ размер на 450 лв., от които: 50
лв. депозит за вещо лице и 400 лв. заплатено на пълномощника адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ,,Т‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с
адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... срещу С. К. К, с ЕГН **********, адрес: гр. С, ул. „Х“ № ... за
признаване за установено, че С. К. К дължи на ,,Т‘‘ ЕАД вземания за топлоснабден имот –
3
магазин ..., находящ се на адрес: гр. С, ж.к. О, бл. ..., както следва: 82,15 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в посочения по-горе
топлоснабден имот за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
16.05.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 17,36 лв. - мораторна лихва за периода от
31.12.2019г. до 04.05.2022г.; 20,61 лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната
лихва от 16.05.2022г. до изплащане на вземането; 4,24 лв. - мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 04.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 06.06.2022 г. по ч.гр.д. № 25478/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 30-ти състав.
ОСЪЖДА ,,Т‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... да плати на С. К. К, с
ЕГН **********, адрес: гр. С, ул. „Х“ № ... сторени по делото разноски в общ размер на 450
лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4