Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
12.07.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 838 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Градска потребителна кооперация Наркооп - Бяла“ депозирана
против наказателно постановление № 38-0000271/21.03.2019г., издадено Началник
ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с
което на кооперацията жалбоподател, на основание чл. 96в, ал. 2 ЗАП е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 12б, ал. 11 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и се моли за
неговата отмяна. В подкрепа на така релевираните твърдения се излагат доводи,
че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, ал. 1 т. 4 ЗАНН, съответно чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като липсва дата на извършване на нарушението и
същевременно е посочена дата на издадения на дружеството лиценз 25.03.2011г., а
лицензът на дружеството е бил издадена на 25.03.2016г. Оспорва се материалната
компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган. В условията
на евентуалност се релевират твърдения, че е нарушен материалния закон, относно
приложението на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните фактически и правни доводи, прецени събраните по
делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 260392/05.03.2019г. против кооперацията
жалбоподател, за това, че на 05.03.2019г. при извършена комплексна проверка на
кооперацията жалбоподател, притежаваща Лиценз № 10474 за превоз на товари на
територията на Р. България, издаден от МТИТС било установено, че същата не е
уведомила писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършва
превоз за собствена сметка на товари еднократно, не по-късно от деня на
започване на дейността по извършване на превоз на товари с лиценз № 1074,
издадена на 25.03.2011г., което било установено от справка в областен отдел
„Автомобилна администрация“ от 05.03.2019г. и които факти са субсумирани като
нарушение по чл. 12б, ал. 11 ЗАП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така приетият
за установен състав на административно нарушение, на основание чл. 96в, ал. 2
ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
В АУАН
и в НП като дата на нарушението, изводима, чрез посочване на датата, на която е
издаден лиценза на кооперацията за превоз на товари е посочена 25.03.2011г.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014
г. на ВКС и ВАС, относно прилагането на т.нар. „абсолютна” давност в
административнонаказателното производство е дадено задължително разрешение, че
предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието
на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на
наказателното преследване по давност в НК следва да намерят приложение именно
разпоредбите на НК.
Съгласно
посочената в АУАН и НП дата на която административнонаказващият орган е приел,
че е осъществен състава на нарушението – 25.03.2011г., приложение следва да
намери именно уредбата на чл. 81, ал. 3 НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно които правни норми наказателното преследване се изключва, ако не е
възбудено в срок от четири години и шест месеца. В процесния случай – от датата,
на която е прието в АУАН и НП, че е извършено административното нарушение, а
именно 25.03.2011г. до датата на установяване на нарушението 05.03.2019г. са
изтекли 7 години и 11 месеца, което обосновава извод, че към тази дата е
изтекъл срок, който изключва наказателното преследване.
Предмета
на доказване се определя именно, въз основа на фактите изложени в
обстоятелствената част на АУАН и НП, поради и което съдът не е в състояние да
коригира допуснатия порок, досежно датата на нарушението и да приеме различна
дата на извършване на нарушението от посочената в АУАН и НП, макар и видно от
представеното писмено доказателство Лиценз № 10474 за превоз на товари, същият да
е издаден на дата 25.03.2016г., а не както е прието в АУАН и НП - 25.03.2011г.
С оглед
на изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че са неоснователни развитите с
жалбата доводи, касаещи липсата на материална компетентност на актосъставителя
и административнонаказващия орган, тъй като същите напълно се опровергават от
приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г.
Неоснователни
са доводите, че наказателното постановление е нищожно, тъй като същото е
издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма.
На
последно място неоснователни са и релевираните доводи, касаещи нарушение по чл.
40 ЗАНН. В АУАН е посочен свидетел, който е очевидец и същият е призован и
разпитан в съдебно заседание.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0000271/21.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ГРАДСКА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ НАРКООП - БЯЛА“, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление град Бяла, ул. „Стефан Стамболов“ № 46, на
основание чл. 96в, ал. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева, за нарушение по чл. 12б, ал. 11 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: