№ 304 / 26.9.2019 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 26.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Гинка Митова и в присъствието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ ЧНД № 1490 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ,,В.” ЕООД, чрез адвокат Г.Л. – САК против Постановление от 27.08.2019г. на Районна прокуратура - гр. Монтана, с което е прекратено досъдебно производство № 101/2018г. по описа на ОДМВР – гр.Монтана за престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт. В заключение се иска от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното постановление и върне делото със задължителни указания по приложението на закона.
Съдът, като съобрази наведените в жалбата фактически и правни доводи, събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
За да прекрати наказателното производство прокурорът при Районна прокуратура – гр.Монтана е приел, че е налице липса на извършено престъпление по НК – чл.24, ал.1 т.1 от НПК. Според него е налице несъставомерно деяние, което не е породено от търговската дейност на В. Крумов.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.243, ал.4 от НПК, но от лице, което няма право да обжалва постановлението за прекратяване на досъдебно производство.
За да провери материално правните изводи за съответствие с доказателствата и изградените на тяхната основа правни изводи за съответствие със закона предварително условие е процесуалната допустимост на подадената жалба против постановлението, т.е. съдът следва да бъде надлежно сезиран.
В конкретния случай, подадената жалба не би могла да инициира производство по обжалване, тъй като е подадена от лице, което няма качеството на пострадал, тъй като не попада в кръга от лицата, посочени в задължителните указания на ВКС и определени в трайната съдебна практика, като пострадали от престъплението или ощетеното юридическо лице, които могат да бъдат допуснати до участие в процеса.
В чл.74 и сл. от НПК законодателят не е определил кръга от лица, имащи качеството на ,,пострадал” временна фигура, без самостоятелно значение на страна в процеса, създаваща потенциална възможност на носителя си да встъпи в съдебното производство в действително процесуално качество на граждански ищец и/или частен обвинител. Наличието на процесуалната фигура ,,пострадал” изисква лицето да е претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. В случая е налице жалба от юридическо лице, което обаче претендира за обезщетение за сторени разноски. Настоящата процедура в НПК не предвижда обезщетяване на разноски, а само на имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от инкриминирано деяние. За да претърпи такива вреди обаче престъплението, за което е образувано досъдебно производство, следва да предвижда настъпването на съставомерни вреди.
От обективна страна престъплението по чл.227б, ал.2 от НК е формално, на просто извършване, което се счита за довършено с факта на допуснато еднократно бездействие от търговеца в рамките на преклузивния срок, в който е бил длъжен да обяви пред съда своята неплатежоспособност.
Инкриминираното деяние е на формално извършване, като изпълнението му е подчинено на проявната форма - бездействие. Систематичното място на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК е в Глава VІ, Раздел І ,,а” от Особената част на Наказателния кодекс, а именно ,,Престъпления против кредиторите" и засяга обществените отношения, изразени с изпадането на търговеца в неплатежоспособност. За съставомерността на същото законодателят не е предвидил настъпването на общественоопасни последици. Нито общият обект на престъплението, нито непосредственият обект не посочват директно към защита на индивидуалната правна сфера, поради което и не може да се приеме, че от извършеното престъпление има пострадал по смисъла на чл.74 от НПК или ощетено юридическо лице.
В конкретния случай престъплението се изразява в непоискване от управителя на търговското дружество от съда да открие производство по несъстоятелност в 30 - дневен срок от спиране на плащанията. Вредите, които закона изисква да са настъпили за пострадалия, следва да са настъпили в резултат на посоченото в текста на чл.227б, ал.2 от НК бездействие на извършителя. Такива вреди, които да са пряка и непосредствена последица от изпълнителното деяние - в случая в резултат от неуведомяването на съда, не са възникнали за дружеството. В се съдържа единствено претенция за разноски - държавна такса, заплатена по гражданско дело и адвокатско възнаграждение.
В заключение следва да се посочи, че наказателното производство не може да удовлетвори конкретно търсената от жалбоподателя защита с оглед релевираните в жалбата оплаквания, по повод на която е образувано прекратеното досъдебно производство. Умишленото изпълнение на признаците по чл. 227б, ал.2 от НК би довело единствено до евентуално реализиране на наказателна отговорност за дееца, но не и до репариране на вреди, изразяващи се в направени разноски по гражданско дело. Процесуалният ред на претенциите по чл.78 от ГПК е различен и следва да бъде реализиран посредством гражданските закони.
Ето защо след като в състава на инкриминираното деяние не са включени вреди, то липсва и процесуална провоспособност по чл.243, ал.4 от НПК от жалбоподателя, тъй като последното не е придобила качеството на ощетено от престъплението юридическо лице и респективно правото да обжалва постановлението на прокурора, с което е било прекратено наказателното производство.
За процесуална прецизност следва да се посочи, че трябва да бъде направено разграничение между лице, имащо право да сезира прокуратурата и органите на досъдебното производство по повод извършено престъпление и пострадалия. Действително най – често подобно сезиране се извършва от пострадал от престъплението. Процесуалният закон в чл.208 т.1 от НПК предоставя възможност на всяко лице да депозира жалба до органите на досъдебното производство за извършено престъпление. Както беше посочено по – горе в мотивите обаче ощетено юридическо лице може да бъде само онова, което е претърпяло съставомерни имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с инкриминираното деяние.
В случая жалбоподателят не притежава това качество, независимо от обстоятелството, че нейната молба е послужила като законен повод за образуване на прекратеното досъдебното производство. То обаче не е лишена от възможността да защити правата си, които претендира да са били накърнени, тъй като по реда на чл.200 от НПК има възможност да обжалва пред по – горестоящата прокуратура постановлението на прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана, което според настоящата инстанция не подлежи на съдебен контрол.
Предвид изложеното жалбата срещу постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство – прекратено.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата от 17.09.2019г. подадена от ,,В.” ЕООД, чрез адвокат Г.Л. – САК, против Постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Монтана от 27.08.2019г., с което е прекратено досъдебно производство № 101/2018г. по описа на ОДМВР – гр. Монтана и пр.пр. № 399/18г. по описа на Районна прокуратура – гр.Монтана по обвинение за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 от НК като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1490/2019г. по описа на Районен съд – гр.Монтана.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от съобщението пред Окръжен съд – гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: