ОПРЕДЕЛЕНИЕ
24.06.2021г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №576 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №40/07.05.2021г., издадено от Кметски наместник на с.Бодрово, Община Димитровград, в частта му, в която са определени разходите по предоставянето на достъп до исканата по Заявление вх.№29/20.04.2021г. обществена информация в заявената форма – на хартиен носител , а именно 0,22 лв с ДДС.
В уточнителна молба с вх.№4025/18.06.20201г. жалбоподателят пояснява, че оспорването е насочено само срещу размера на начисления ДДС върху нормативно определената основа съгласно Заповед №ЗМФ-1472/2011г. на Министъра на финансите като не е в състояние да разграничи този размер от общо посочената като дължима сума от 0,22 лв. В молбата излага и съображения относно претенцията си за присъждане на разноски като моли съобразно правилото по §1, т.6 от ДР на АПК същите да бъдат репарирани от Община Димитровград, тъй като Кметство с.Бодрово не разполага със собствен бюджет, нито с второстепенен такъв от бюджета на общината.
От административния орган е постъпил писмен отговор по жалбата с вх. №4109/23.06.2021г. В отговора се сочи, че действително съгласно чл.3, ал.5 от ЗДДС органите на местната власт не са данъчно задължени лица, освен в изрично посочените в разпоредбата хипотези, поради което не следва да начисляват ДДС и да издават първични счетоводни документи, като такъв документ на жалбоподателя не е издаден. Сочи се, че във връзка с последното е издадено Решение №63/16.06.2021г. за изменение на оспореното решение в частта му т.5 „Разходи“ като вместо първоначално изписаното 0,22 с ДДС, вече е записано 0,18 без ДДС и е разпоредено да бъде върната на заявителя парична разлика, за което е издаден платежен ордер с уникален рег.№ BORD03038805.
Предвид изложеното, ответникът моли оспорването да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес и липса на правен спор между страните. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли в случай на присъждане на такова, същото да бъде определено в размер под минималния такъв по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като се има предвид липсата на правен спор и липсата на правна сложност на делото. Към молбата прилага заверени копия от Решение №63/16.06.2021г., ведно с доказателства за съобщаването му на жалбоподателя, както и платежно нареждане УРН BORD03038805 за възстановена по сметка на жалбоподателя сума в общ размер 0,12 лв по няколко решения, вкл. процесното.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира жалбата за недопустима.
От събраните по делото доказателства се установява, че със Заявление вх.№29/20.04.2021г. П.Т.З. е поискал от Кметския наместник на с.Бодрово достъп до обществена информация. Във връзка със заявлението е издадено Решение №40/07.05.2021г., с което исканата информация е предоставена. В т.5 от решението са определени разходите по предоставяне на достъпа до исканата обществена информация в заявената форма – на хартиен носител , а именно 0,22 лв с ДДС. С Решение №63/16.06.2021г. оспореното решение е изменено в частта му т.5 „Разходи“ като е определен размер на същите 0,18 лв без ДДС, вместо 0,22 лв с ДДС и е разпоредено разликата от 0.04 лв да бъде възстановена на заявителя. Решение №63/16.06.2021г. е съобщено на П.З. на 18.06.2021г., видно от приложената обратна разписка.
Предвид така установеното, съдът намира, че към настоящия момент за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от обжалване на Решение №40/07.05.2021г., издадено от Кметски наместник на с.Бодрово, в частта му по т.5 относно начисления ДДС върху сумата, представляваща разходите по предоставяне на достъп до поисканата обществена информация, тъй като неправилно начисленият от административния орган ДДС в размер на 0.04 лв е възстановен на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява
недопустима на основание чл.159 , т.4 от АПК и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на производството на жалбоподателя
се дължат разноски, независимо от отпадналия му правен интерес от оспорване. Начислявайки
ДДС върху сумата, представляваща разходите по предоставяне на достъп до поисканата
обществена информация , административният орган
е предизвикал търсената защита по съдебен ред, респ. е дал повод за
завеждане на делото. В тази връзка и по
повод направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът съобрази следното:
Претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 550.00
лв. Следва да се има предвид, че процесното производство не се отличава с
каквато и да било фактическа и правна сложност, за да бъде оправдано
възлагането на пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение за един
адвокат в тежест на другата страна, която дори изрично не оспорва жалбата.
Освен това по делото не е осъществено процесуално представителство, защита и
съдействие в открито съдебно заседание от упълномощения от жалбоподателя
адвокат. В такива случаи, с оглед фазата, на която производството се
прекратява, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 8, ал.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно
и такова следва да се присъди в размер на 150.00 лв, а не в пълния му договорен
и заплатен размер от 550.00 лв. В този
смисъл е сформираната трайна практика на ВАС по идентични случаи, изразена
в Определение № 4786 от 23.04.2020г. на
ВАС по адм. дело № 2817/2020г., Определение № 5148 от 29.02.2020г. постановено
по адм. дело № 2812 от 2020г., Определение № 1103/23.01.2020г. постановено по
адм. дело № 28/2020г. и др.
По изложените съображения, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 170.00
лева, от които 10.00 лева - внесена държавна
такса и 160.00 лева - изплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, против Решение №40/07.05.2021г., издадено от Кметски наместник на с.Бодрово, Община Димитровград, в частта му по т.5, в която при определяне на разходите по предоставянето на достъп до исканата по Заявление вх.№29/20.04.2021г. обществена информация е начислен ДДС в размер на 0,04 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 576/2021г. по описа на Административен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П.Т.З. направените по делото разноски в размер 170.00 (сто и седемдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: