Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061
гр.
Пловдив, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Пенка Гергиева, като разгледа
докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1157 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото производство е
въззивно такова за проверка на решение на Районен съд
– Пловдив, постановенно в първа фаза на производство
по делба на недвижим имот – производство по допускане на делбата.
Образувано
е по въззивна жалба на З.И.А., ЕГН **********,***, Ц.К.Г.
ЕГН **********,***, К.К.А. ЕГН **********,***, А.И.К.
ЕГН **********,***, П.И.Р. ЕГН ********** *** и И.С.К. ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. В.И.-С., против Решение № 142/13.01.2020 г. по гр. дело №
4921/2019 г. по описа на РС – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателите и от Д.А.Т. ЕГН **********,***, Б.Д.Ф., ЕГН **********,***, А.Б.Е.,
ЕГН ********** *** и В. Б. И.-Ч., ЕГН **********,***, срещу И.Р.К., ЕГН **********,***; Я.Д.Я., ЕГН ********** с адрес ***,
Й.Я.М. ЕГН ********** с адрес *** и Д.Я.Д. ЕГН ********** с адрес *** /тримата
като наследници по закон на С.Р.Я. ЕГН **********/; П.Р.К. ЕГН **********,***; Г.П.П. ЕГН **********,***;
Р.Т.П. ЕГН **********,***; Й.Т.Г. ЕГН **********,***; С.И.Й. ЕГН **********,***;
И.И.С. ЕГН ********** с адрес ***; В.П.Л. ЕГН **********
с адрес ***; М.Г.Л.-Л. ЕГН **********,***; Ц.П.Г. ЕГН
**********,***; К.П.П. ЕГН **********,***; М.П.П. ЕГН **********,***; С.С.П. ЕГН
********** с адрес *** и Д.С.К. ЕГН ********** с адрес *** /двамата като
наследници по закон на М.Д. К. ЕГН **********/; И.Д.К. с ЕГН ********** с адрес
***, В.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** и М.В.К. ЕГН **********,***, /тримата
като наследници по закон на Д.И.К., ЕГН **********/; Д.Г.Т. ЕГН **********,***; Д.А.Т. ЕГН **********,***;
Н.Г.Г. ЕГН **********,***; Н.А.Д. ЕГН **********,***;
Д.А.К. ЕГН **********,***; Л.Н.Е. ЕГН **********,***; Р.Н.К. ЕГН **********,***;
С.А.Р. ЕГН **********,***.; Л.Р.Б. ЕГН **********,***,; Т.Н.Й. ЕГН **********,***;
А.Н.Б. ЕГН **********,***; А.И.С. ЕГН ********** ***; М.А.С. ЕГН ********** с
адрес *** и П.А.С. ЕГН ********** с адрес *** /двете като наследници по закон
на С. Н.С. с ЕГН **********/, иск с
правно основание чл. 76 ЗН за обявяване относителна недействителност на
договор, обективиран в Нотариален акт № **** том ІІІ,
рег. №1672, нот. дело № **** на нотариус И. ***
действие РС – Пловдив, вписан в СВ вх. Рег. № 28953 от 23.09.2015 г. , акт № ****,
том 59, дв. вх.рег. № ****, с който Д.И.К. ЕГН **********
и съпругата му М.В.К. ЕГН **********, са се разпоредили в полза на А.И.С. ЕГН **********
с ПИ с идентификатор 63567.627.2 по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18- 7/10.03.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес село ****, местност ****, с площ от 7507 кв.м (седем хиляди
петстотин и седем квадратни метра), трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване НИВА, четвърта категория, с номер по
предходен план 627.002, при съседи: 63567.627.999, 63567.627.004,
63567.627.003; 63567.640.999; 63567.627.001, както и иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане до делба на
недвижим имот ПИ с идентификатор 63567.627.2 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18- 7/10.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес село ****,
местност „****“, с площ от 7507 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване НИВА, четвърта категория, с номер по
предходен план 627.002, при съседи: 63567.627.999, 63567.627.004,
63567.627.003; 63567.640.999; 63567.627.001.
В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно
и постановено в противоречие с трайната съдебна практика, както и с
установените по делото факти. Излагат се съображения за порочност на
проведеното нотариално производство, приключило с издаване на констативен
нотариален акт за собственост в полза на Д.И.К. и съпругата му М.В.К.. Твърди
се, че съдът не бил обсъдил издаденото по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ Решение №
013/22.02.1999 г. за възстановяването на собствеността върху процесния недвижим имот, както и законосъобразността на
констатацията на нотариуса, предвид разпоредбите на ЗС, според който давност
между съсобственици не тече. Претендира се отмяна на решението и постановяване
на друго такова, с което да се отмени констативния нотариален акт, да се обяви
относителна недействителност на сделката, обективирана
в нотариалния акт за покупко-продажба, и да се допусне съдебна делба между
наследниците на Г. К. на процесния недвижим имот.
Претендират се деловодни разноски.
По
делото не са постъпвали отговори на въззивната жалба,
а въззиваемите страни или техни представители не се
явяват за проведеното съдебно заседание.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем
съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което
има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е
длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
Безспорно
е установено, че страните по делото, с изключение на А.И.С., М.А.С. и П.А.С.,
са наследници по закон на Г. И.К.. Последното е видно още и от удостоверение за
наследници № 786/28.09.2015 г. на Община **** на Г. И.К., удостоверение за
наследници № ****/20.09.2016 г. на Община **** на Д.И.К., удостоверение за
наследници № ****/13.07.2018 г. на Община **** на М.Д. К. и удостоверение за
наследници № ****/03.05.2019 г. на Община **** на С.Р.Я.. Не се спори, че с
Решение № 13/22.02.1999 г. на ПК с. ****, нива от 7,507 дка., представляваща
имот № 627002 по картата на землището на с. ****, понастоящем поземлен имот с
идентификатор 63567.627.2 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
7/10.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. ****, местност „****“,
с площ от 7507 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване НИВА, четвърта категория, с номер по предходен план 627.002,
при съседи: 63567.627.999, 63567.627.004, 63567.627.003; 63567.640.999;
63567.627.001, е възстановен на наследниците на Г. И.К.. Видно от приложената по
делото Нотариална преписка № **** на нотариус И. *** действие РС – Пловдив, образувана
по обстоятелствена проверка, с Нотариален акт № ****, том ІІІ, рег. № 1654, нот. дело № ****, Д.И.К. и съпругата му М.В.К., са признати
за собственици в режим на СИО въз основа на давностно
владение на горепосочения поземлен имот с идентификатор 63567.627.2. От
документите към преписката се установява, че нотариалното производство е
инициирано по молба – декларация на Д.И.К. и М.В.К., разпитани са също така
трима свидетели, видно от протокол от 18.09.2015 г., а за извършените в хода на
преписката констатации е издадено от нотариуса постановление, с отразена на
него дата 04.05.2015 г. Във връзка с оспорване от ищците на подписите върху в
молба – декларация към нотариалната преписка, по делото е прието заключение по
допусната съдебно-графологична експертиза, от което
се установява, че подписите, положени срещу „С уважение:...“ под номер 1 и 2, не са изпълнени от Д.К. и М.К..
По
делото е разпитан и един свидетел – И. А., от показанията на който се
установява, че той не знае къде се намират наследствените на страните имоти и
не е бил информиран от майка си З. А. – ищец и настоящ жалбоподател, за
извършвана доброволна делба между наследниците на имотите останали от Г. И.К..
Представен
е по делото и Нотариален акт № **** том ІІІ, рег. №1672, нот.
дело № **** на нотариус И. *** действие РС – Пловдив, вписан в СВ вх. рег.
№28953 от 23.09.2015 г., акт № ****. том 59, дв. вх.
Рег. № ****, с който Д.И.К. и съпругата му М.В.К. са се разпоредили в полза на А.И.С.
с поземлен имот с идентификатор 63567.627.2. Продавачите са се легитимирали
като собственици с Нотариален акт № ****, том ІІІ, рег. № 1654, нот. дело № ****. Не се спори, че към момента на сделката,
купувачът А.И.С. е бил в граждански брак със С. Н.С..
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да
отхвърли предявените искове районния съд е приел, че по делото не са представени
надлежни доказателства, с които да се обори правото на собственост на Д.К. и М.К.,
установено с Нотариален акт № ****, том ІІІ, рег. № 1654, нот.
дело № ****. В тази насока е прието, че двамата, като съсобственици, придобили
правото на собственост в резултат на давностно
владение, а не по наследство, са прехвърлили на А.С. процесния
поземлен имот с идентификатор 63567.627.2. От това следвало, че ищците не можели
да се позоват на уредената в чл. 76 ЗН относителна недействителност на прехвърлителната сделка. Този извод на първоинстанционния
съд се споделят от настоящия състав, предвид следните съображения.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд „в исковото производство доказателственото значение на констативния нотариален акт
може да бъде отречено със съдебното решение в две хипотези: 1) при събрани
доказателства, че представлява нищожно нотариално действие (в хипотезите чл.
576 и чл. 588, ал. 2 ГПК) и 2) когато според разпределението на доказателствената тежест събраните в исковото производство
доказателства опровергават извода на нотариуса, че титулярът
по нотариалния акт е собственик на имота“ (вж. Решение № 267 от 15.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 3225/2014 г., I г. о., ГК).
Неоснователно
се твърди в жалбата, че установените технически и процедурните пороци в Нотариална
преписка № **** на нотариус И. *** действие РС – Пловдив, водят до порочност и
на процесния констативен нотариален акт. Действително
се констатира по делото, че молбата – декларация не е подписана от заявителите Д.К.
и М.К., както и че датата на издаденото от нотариуса постановление не съответства
на отразената в протокола за разпит на тримата свидетели. Тези пороци обаче не
са предвидени в лимитативно изброените в чл. 576 вр.
чл. 588, ал. 2 ГПК хипотези, водещи до нищожност на нотариалното
удостоверяване. По силата на цитираните разпоредби нотариалното действие е
нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал.
1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са
били нарушени чл. 580, т. 1 и чл. 589, ал. 2. От данните по делото не може да
се изведе такова нарушение, допуснато в нотариалното производство, което да
обоснове нищожност на констативния нотариален акт за собственост, с оглед на
разгледаната норма.
По
отношения на втората, посочена в решението възможност, следва да се отбележи, че
в хода на настоящото делбено производство не са
събрани убедителни и достатъчни по обем доказателства, с оглед на които да се
преодолеят обвързващата доказателствена сила и
легитимиращо действие на процесния констативен
нотариален акт, относно удостовереното с него право на собственост на Д.К. и М.К..
По делото е разпитан само един свидетел - И. А., от показанията на който не се
установяват положителни факти и обстоятелства, които да изключат правото на
собственост на Д. и М.К., или да сочат за действия на другите наследници,
водещи до прекъсване на давността. Отделно от това същият не възпроизвежда свои
лични впечатления, а преразказва това, което неговата майка - жалбоподателката З. А., му е говорила за процесния имот. За отбелязване е още близката родствена
връзка на свидетеля с жалбоподателката А., предвид
което неговите показания са ценени и съобразно с нормата на чл. 172 ГПК.
Изложеното предпоставя невъзможността единствено от
тези показания да се обори презумпцията за собственост по констативния
нотариален акт. Неоснователно пък се твърди в жалбата, че районният съд
неправилно не бил взел предвид Решение № 13/22.02.1999 г. на ПК с. ****, с
което е възстановена собствеността върху процесния
поземлен имот на наследниците на Г. И.К.. Действително това решение на
поземлената комисия има сходен легитимиращ за правото на собственост ефект.
Само по себе си обаче то не може да изключи действието на констативния Нотариален
акт № ****, том ІІІ, рег. № 1654, нот. дело № ****,
доколкото същият е издаден въз основа на обстоятелства, настъпили след
постановяването на Решение № 13/22.02.1999 г. на ПК с. ****, а именно давностно владение на двамата съсобственици, продължило 15
години и установено след възстановяването на собствеността с посоченото решение
въз основа на неформална делба между сънаследниците. В
тази насока следва да се посочи, че съдът не може да извършва проверка дали са събрани
необходимите доказателства в нотариалното производство за установяване
реализирането на фактическия състав на придобивното
основание, а решава правния спор според установените в исковото производство факти
и при зачитане на правилата на доказателствената
тежест (вж пак Решение № 267 от 15.05.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3225/2014 г., I г. о., ГК).
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че не е проведено успешно обратно
доказване на нотариалното удостоверяване, поради което следва да се зачете доказателствената сила Нотариален акт № ****, том ІІІ, рег.
№ 1654, нот. дело № **** и да се приеме, че Д.К. и М.К.
са придобили на оригинерно основание процесния имот. В тази насока, както и районният съд е
посочил, двамата са се разпоредели не със сънаследствен недвижим имот, а със съсобствен, придобит по давност такъв. Следователно ищците
не могат да се позовават на уредената в чл. 76 ЗН относителна недействително,
тъй като делбения поземлен имот не е част от наследствената
маса, т.е. искът е неоснователен.
Неоснователен
също така се явява и искът по чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с
идентификатор 63567.627.2 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
7/10.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес село ****, местност „****“,
с площ от 7507 кв.м., тъй като същият не е съсобствен
между страните в настоящото производство. Съгласно Нотариален акт № **** том
ІІІ, рег. №1672, нот. дело № **** той е собственост
на А.С. и наследниците на С. С..
По изложените
съображения въззивната жалба се намира за
неоснователна, а първоинстанционното решение като
правилно ще се потвърди изцяло.
Предвид изхода на спора в
полза на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски. Въззиваемите страни не са направили искане за заплащане на
сторените от тях разноски, поради което също няма да им бъдат присъдени такива.
На основание чл. 280, ал.
3 от ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му при наличието на предпоставките за това
съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 142/13.01.2020 г., постановено по гр. дело № 4921/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. състав.
Настоящото
въззивно решение подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му при
наличието на предпоставките за това съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./ 2./