№ *6
гр. гр.Н., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
**222150100174 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
ищеца „П.Д.” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Н.,
ул. „И.В.” № * срещу С.В.С. с БУЛСТАТ ****, с адрес: с. Р., общ. Н., к.к.
„Е.”, бл. *, вх. Д., ет. *, ап. 313. В исковата молба се сочи, че на 23.11.2006г.
между страните е сключен Договор за поддръжка и управление на Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda № ММС - S1- PD/ 220-11.06/
23.11.2006г. Договорът бил сключен от ответника като собственик на имот -
апартамент № ****, ет. *, в сграда А - „Е.” , крило „Д.”, находяща се в с. Р., с
площ 87.45 кв.м. Имотът се намирал в УПИ ****, *** и *** , в кв. 22 по плана
на с. Р.. По силата на договора Свидерский, в качеството му на собственик и
възложител, се задължил по т. 1, 2, 3 и 4 да заплаща месечна такса в размер на
1 евро без ДДС за кв.м., за което ищецът следвало да извършва дейност по
техническа поддръжка, организационно и административно управление на
посочения комплекс. Дейностите били извършвани чрез „Е. Хоспиталити“
ООД, гр. С.. Заплащането на таксата следвало да става до 15 февруари на
текущата година. Въпреки, че дружеството регулярно и в цялост изпълнявало
задълженията си по договора, от ответната страна не били правени
дължимите плащания на услугите за 2019г., 2020г. и 2021г. Ищецът
претендира да се постанови решение, с което ответната страна да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 8 863.95 лева,
представляваща сбор от неплатена такса за поддръжка в размер на 2 462.94
лева за 2019г., ведно с лихва за забава за периода 15.02.2019г. до 10.02.2022г.
в размер на 741.68 лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 2 462.94
лева за 2020г., ведно с лихва за забава за периода 15.02.2020г. до 10.02.2022г.
1
в размер на 491.94 лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 2 462.94
лева за 2021г., ведно с лихва за забава за периода 15.02.2021г. до 10.02.2022г.
в размер на 241.52 лева, дължими съгласно Договор за поддръжка и
управление на Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda №
ММС - S1- PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез процесуалния му
представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват като неоснователни. На първо място се сочи, че няма доказателства
Свидерский да е собственик на посочения апартамент. На следващо място се
твърди, че представеният договор е нищожен. Аргумент за последното е
уговорката за предвидения срок на договора – 5 години, както и клаузата в
Раздел IV, т. 9 за реда и начина на продължаване срока на договора.
Ответната страна намира, че условието това да стане чрез писмено взето
решение, не по - късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок,
от собствениците притежаващи повече от 3/4 от застроената площ на
комплекса за неподновяването му, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС
и чл. 17, ал. 3 и ал. 7 от ЗУЕС и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.
Наред с това се твърди, че посочената уговорка е неравноправна клауза
според чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. Възможността да се прекрати договорът
била поставена в зависимост от волята на трети лица, чужди на
правоотношението и собственици на други СОС. Това водело до
невъзможност договорът да се прекрати по воля на ответника. Взема се
становище, че срокът на договора е изтекъл на 23.11.2011г. и след тази дата
страните не се намирали в облигационно правоотношение. След тази дата
страните не си дължали изпълнение по договора.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно
претенцията за дължима такса за 2019г. - падежът на същата бил 15.02.2019г.,
а исковата молба била подадена в съда на 16.02.2019г. Ответникът се позовава
на изтекла тригодишна давност. Ответната страна възразява и за това, че след
2012г. ищецът е бил в неизпълнение по посочения договор, след като не е
давал отчет за извършената дейност. Самият договор представлявал такъв за
поръчка и се подчинявал на правилата на чл. 280 и сл. ЗЗД. Ответникът се
явявал потребител по смисъла на §13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП и съгласно чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално.
Сочи се също, че дружеството „Е. Хоспиталити“ ООД е уведомило през
м. април 2018г. собствениците на СОС, че преустановява поддръжката и
управлението на комплекса. През м. април 2018г. е свикано и проведено ОС и
е регистрирана етажна собственост, която е започнала да извършва дейности
по поддръжка и управление. На 07.08.2018г. е проведено още едно ОС на ЕС,
на което също са взети решения относно управлението и поддръжката на
сградата, в която се намира имотът на ответника. Претендира се за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
2
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител адвокат К., поддържа изложеното в исковата молба.
Претендира присъждане на сторените разноски, като представя списък на
същите по реда на чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание по делото ответникът оспорва исковите
претенции, като моли същите да бъдат отхвърлени. Сочи, че ищецът не е
доказал, че клаузите в договора са индивидуално уговорени, а той има
качеството на потребител. Намира за нищожна клаузата в договора, която
предвижда автоматично продължаване на срока на действие на същия. Сочи,
че е представил доказателства, от които се установява, че през 2018г. е
проведено общо събрание на ЕС, на което е прието, че договорът се счита
прекратен. Претендира присъждане на разноските по делото, като представя
списък на същите.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка с ответника - Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda № ММС - S1- PD/
220-11.06/ 23.11.2006г., както и качеството на ответника - собственик на
апартамент № ****, ет. *, в сграда А - „Е.”, крило „Д.”, находяща се в с. Р., с
площ 87.45 кв.м, по който договор ищецът е престирал - изпълнил
задълженията си за 2019г., 2020г. и 2021г., а за ответника е възникнало
задължение за заплащане на претендираните суми. Ищецът следва да докаже
размера на претенцията си и настъпването на нейната изискуемост.
В доказателствена тежест на ответника е да установи въведените от
него възражения, в това число че Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda № ММС - S1- PD/
220-11.06/ 23.11.2006г. е нищожен поради противоречие със ЗЗП, както и че е
потребител по смисъла на ЗЗП.
При доказването на обстоятелството, че ответникът е потребител в
доказателствена тежест на ищеца е докаже, че клаузите по Договор за
поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort
Ravda № ММС - S1- PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г., са уговорени индивидуално
с него.
Ищецът основава претенцията си на Договор за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda №
ММС - S1- PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г., сключен със С.В.С. (на л. 5 - л. 11 от
делото). Видно от договора ответникът се легитимирал като собственик на
апартамент 313, сграда А - Е., крило „Д.“. В качеството си на възложител той
възложил на ищеца (мениджър според терминологията на договора)
извършване на целогодишна техническа поддръжка и провеждане на
целогодишно организационно и административно управление на „Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“, находящ се в кв. 22 по плана
3
на с. Р.. Поддръжката следвало да включва (според отразеното в чл. 1 - чл. 4
от раздел I от договора) техническо поддържане на общите части, вкл. ВиК и
ел. инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и вентилационните,
техническо поддържане на басейните и обслужващите ги съоръжения,
поддържане на асансьорите в общите части и общодостъпните спортни
съоръжения, детската площадка, зелените площи. Мениджърът следвало да
организира режима за достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-
хигиенните услуги в общите части и общодостъпните съоръжения, занимания
с деца, административно управление и всякакъв вид помощ на възложителя,
единна рецепция, достъп до спортните съоръжения. В раздел II, чл. 1 от
договора било уговорено, че възложителят се задължава да заплаща на
мениджъра сумата от 1 евро без ДДС на квадратен метър площ от собствения
му имот. Възнаграждението следвало да се заплаща авансово за текущата
година - до 15.02 (чл. 2, б. „b”). Договорът бил сключен за срок от 5 години от
момента на въвеждане във владение (раздел V, чл. 2), но според раздел IV, чл.
9 от договора този срок се подновява на всеки пет години и за същия период
от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди
изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече
от 3/4 от застроената площ на комплекса за неподновяването му. В раздел VI,
чл. 4 била дадена възможност на възложителя да прекрати договора, а
съгласно раздел VII, чл. 1 и чл. 2 при разпореждане с правото на собственост
възложителят не се освобождава от задълженията си по договора ако не е
осигурил подписването на договор с новия собственик.
Съдът намира, че посоченият договор представлява годна облигационна
връзка, възникнала между страните по делото. Не съществува пречка при
спазване на принципите за свобода на договаряне, отделните собственици да
сключват договори за поддръжка и управление на целия комплекс, които
договори не се влияят от правилата на ЗУЕС. В подобна насока е и
практиката на ВКС - напр. Определение № 37 от 20.01.2021г. по т.д. №
606/2020г. по описа на I търг. отделение на ВКС, в което е прието, че няма
забрана за етажните собственици да сключват договори относно финансиране
управлението на общи части, когато жилищният комплекс не е от затворен
тип, а е налице обикновена ЕС, доколкото с такава правна сделка не се
създават други, непосочени в закона органи на ЕС и не се създават права за
трети лица, извън посочените в чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. Наред с това
процесният договор не се изчерпва само с уговорки относно управлението на
общите части. Същият има комплексен характер, като в него са включени
елементи на договор за поръчка (организация на вътрешния ред, санитарно-
хигиенните услуги и др.) и на договор за изработка (техническа поддръжка).
Посочените задължения на мениджъра по договора са насочени както към
общите части, така и към други съоръжения в имота - басейн, зелени площи,
детска площадка. Както е прието и в цитираното определение на ВКС
посредством всеки от тези договори не се реализира забранен от закона
резултат. Договореното общо възнаграждение инкорпорира както
възнаграждение за различните услуги, така и предварително определените
разходи за изпълнение на възложената поръчка. В случая ответникът, в
4
унисон със свободата на договаряне, е процедирал именно по-горния начин и
е сключил с ищеца договор за управление и поддръжка на комплекса. Както
се посочи става въпрос за управлението и поддръжката на целия комплекс, а
не само на общите части в сградата, обитавана от ответника.
С оглед горното съдът намира, че цитираният договор представлява
годна облигационна връзка, като при извършена служебна проверка по
смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК се констатира, че в определени клаузи от
договора е налична неравноправност. На първо място става въпрос за
договор, сключен с потребител, като последното е намерило отражение и в
практиката на върховната инстанция - Определение № 60132 от 29.06.2021г.
по т.д. № 1835/2020г. по описа на I търг. отделение на ВКС, а въпросът е
разрешен окончателно с Решение от 27.10.2022г. по дело С- 485/21г. на СЕС,
в което е прието, че физическите лица - страни по подобни договори, са
потребители. Наред с това става въпрос за типов договор, който се сключва с
множество собственици в комплекса (с оглед предмета му за поддръжка и
управление на целия комплекс) като ищецът не твърди и не доказва (по
смисъла на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП), че клаузите в договора са индивидуално
уговорени. Ето защо те подлежат на проверката по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
според който текст неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от
ЗЗП е даден неизчерпателен списък от възможни неравноправни клаузи (с
оглед предвиденото чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, че такива са и клаузи с други
подобни условия). Според настоящия съдебен състав клаузите на раздел IV,
чл. 9 от договора и раздел VII, чл. 2 са неравноправни, тъй като и в двете се
предвиждат определени последици за страна по договора, които обаче изцяло
зависят от поведението на трети лица. Т.е. предвижда се възможност за
прекратяване на договора с изтичане на срока му, но само с решение на
собствениците, притежаващи 3/4 от застроената площ в комплекса. В случая
обаче става въпрос за индивидуален договор, сключен с конкретно физическо
лице и не отговаря на правилата за добросъвестност клаузата, която
предвижда прекратяване на облигационната връзка за конкретното лице
единствено по решение на множество други лица, които не са страни по
договора. Последното води до значително неравновесие между търговеца и
потребителя, тъй като правата и задълженията на търговеца по договора
зависят единствено от неговото поведение, докато тези на потребителя
зависят изцяло от волята на други лица. По подобен начин клаузата на раздел
VII, чл. 2 предвижда обвързване на потребителя с договора, което зависи от
волята на друго лице. Възлагането на потребителя на задължение да влияе
върху волята на друго лице и да го мотивира да сключва договори безспорно
не съответства на изискванията на добросъвестност и на чл. 9 от ЗЗД относно
свободата на договаряне. Обвързването на потребителя с такава клауза също
води до съществено неравновесие, тъй като в случай на разпореждане с
правото на собственост договорът вече не би имал предмет за потребителя и с
цитираната клауза той се задължава да заплаща за услуги, от които не се
5
възползва.
Горното мотивира съда да приеме, че в посочените части съответните
клаузи са неравноправни. По арг. от чл. 146, ал. 5 от ЗЗП обаче наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Съдът
намира, че договорът може да се прилага и без посочените клаузи, тъй като те
не са част от съществените му елементи. Горното, отнесено към спора по
делото означава, че нормата на чл. 9 от раздел IV следва да се тълкува в
смисъл, че потребителят може да заяви и сам прекратяване на договора не по-
късно от 4 месеца преди изтичането на петгодишния му срок. В тази си част
клаузата не е неравноправна, тъй като даденият срок (с оглед срока на
договора) не е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният
договор.
Ответникът твърди, че през 2018г. е проведено общо събрание на ЕС, на
което е взето решение индивидуалните договори и в частност процесният
такъв, да бъдат прекратени. Твърди се, че ищецът е уведомен за това
обстоятелство. От представените по делото доказателства не се установява
нито едно от посочените от ответника твърдения. Видно от приложения по
делото протокол от общо събрание, с мнозинство от 31,22% от общо
присъствалите 47.35% от собствениците, е взето решение да се предприемат
действия по прекратяване на сключените договори за поддръжка и
управление с „П.Д.” ЕООД, поради неизпълнение на задълженията на
изпълнителя. По делото не са представени доказателства, които да сочат на
действителното прекратяване на тези договори, нещо повече, не се установява
и ответникът да е присъствал на това общо събрание, нито да е гласувал „за“
прекратяването на договора си. Твърдението, че ищецът е изрично уведомен
за прекратяването на договора, не е подкрепено с никакви доказателства,
поради което и възражението, че договорът е надлежно прекратен въз основа
на взето решение на ОС на ЕС от 2018г. е неоснователно.
По делото не се твърди (респ. не се и доказва) ответникът да е направил
изявление, че желае договорът да бъде прекратен с изтичане на срока му. Не
се твърди и не се установява ответникът да се е разпоредил с апартамент №
313. При това положение следва да се приеме, че договорът е продължил
действието си по смисъла на чл. 9 от раздел IV и към момента продължава да
действа със срок до 23.11.2026г. В тази връзка е неоснователно и
възражението на процесуалния представител на ответника, че срокът на
договора към момента е изтекъл.
От процесуалния представител на ответника са въведени възражения за
неизпълнение на договора от ищцовото дружество. В тази връзка по искане на
ищеца е допусната и проведена Съдебно-икономическа експертиза. По
делото е постъпило заключение на вещо лице, което е прието към
доказателствения материал по спора. От същото се установява, че за 2019г.,
2020г. и 2021г., задълженията на ищеца по договора са изпълнени чрез трето
лице - „Е. Хоспиталити“ ООД. От счетоводството на дружеството вещото
лице е установило, че ищецът, чрез горепосоченото дружество, е реализирал
6
разходи за поддръжка и управление на хотела (фасилити) и на общите части и
инфраструктура на комплекса. Като извършени разходи вещото лице е
установило такива за Вода, Природен газ, Гориво за МПС, Ел.енергия,
Канцеларски материали, Консумативни материали, Масло и смазочни
материали за МПС, Материали поддържане, Материали за ремонт, Работно
облекло, Резервни части, Резервни части за автомобили, Инструменти,
Консумативни материали, както и Разходи за външни услуги за IT услуги по
договор, Адвокатски консултации, Дератизация и дезинсекция, Доставка на
радиотел. услуги, под държане на тв инсталация, Други разходи за външни
услуги, Застраховка гости на хотела, Застраховка Каско, ГО на МПС,
Застрахователна отговорност на туроператот, Интернет, Куриерски услуги,
Нотариални такси, охрана, Поддръжка асансьори, Поддръжка басейн,
Поддръжка канало - помпена инсталация, Поддръжка на електросъоръжения
,Поддръжка на фискални устройства, Поддръжка на пожарогасителна
система, Поддръжка на пожароизвестителна система, Под дръжка поливна
система, Поддръжка софтуерни продукти, Правни и консултантски услуги,
Пране, химическо чистене, Преводи и легализация, Разходи за ремонт,
реклама, Ремонт на климатична техника, Ремонти МПС, Счетоводни услуги,
Такси МПС, Телефонни разговори, Транспортни услуги, Трудова медицина,
Други разходи за външни услуги. Дружеството е осчетоводявало и отчитало
тези разходи за всеки от процесните периоди – 2019, 2020 и 2021г.
Така посоченото заключение и установените обстоятелства от вещото
лице водят до извода, че за процесните периоди дружеството изпълнител,
чрез друго дружество, е изпълнявало задълженията си по договор ММС - S1-
PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г., респективно възражението на ответника в тази
насока е неоснователно.
В договора изрично е вписано, че става въпрос за месечно
възнаграждение от 1 евро без ДДС на кв. м. от площ на собствения на
възложителя недвижим имот. От представения по делото нотариален акт на
лист 47, се установява както фактът, че ответникът е собственик на
апартамент 313, така и и площта на имота - 87.45 кв. м. Следователно
годишното възнаграждение е определяемо и е в размер, който съответства на
сочените в исковата молба суми - 2 462.94 лв. на година. Настъпил е и
падежът за плащане на сумите за 2019г., 2020г. и 2021г. - съответно на
15.02.2019г., 15.02.2020г. и 15.02.2021г.
От всичко изложено до тук може да се направи извод, че за ответника е
възникнало задължение да заплати на ищеца задълженията си по договора за
2019г., 2020г. и 2021г.
При това положение следва да се разгледа и въведеното възражение за
погасяване по давност на претенцията за 2019г. Съдът счита същото за
неоснователно, доколкото от договора се установи, че падежът на вземането е
настъпил на 15.02.2019г., а исковата молба е подадена на 15.02.2022г. в
17:45м. по електронен път - по арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК видно от
доказателства за подаването по този ред на л. 11 от делото - т.е. в последния
ден преди изтичане на тригодишната давност. С подаването на исковата
7
молба давностният срок е прекъснат, съобразно разпоредбата на чл. 116, б.
„б“ от ЗЗД.
Всичко изложено по-горе води до окончателния извод, че предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг, настъпването на падежа на същия, както и изпадането на ответника в
забава за периодите 15.02.2019г. - 10.02.2022г., 15.02.2020г. - 10.02.2022г. и
15.02.2021г. - 10.02.2022г.
Както вече беше посочено по-горе, съдът намира, че по делото се
установи наличието на главен дълг за 2019г., 2020г. и 2021г. в размер на по 2
462.94 лв. При това положение следва да се изчисли дължимата за процесните
периоди законна лихва, като съдът е длъжен да съобрази разпоредбата на чл.
6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., според който до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви. Следва да се съобрази и последвалата редакция
на посочената норма, влязла в сила от 09.04.2020г., съгласно която се
изключва начисляването на лихви само в правоотношения, касаещи
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени
от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции, включително когато вземанията са придобити от други банки,
финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, а договорът,
предмет на настоящото дело, не попада в този обхват.
При това положение от посочените в исковата молба процесни периоди
следва да се изключи периодът от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. Респективно
дължимата лихва за периода 16.02.2019г. - 10.02.2022г., без горепосочения
период, възлиза на сумата от 727,92 лв., като това е и размерът на исковата
претенция по реда на чл. 86 от ЗЗД, който следва да бъде уважен. В
останалата част за разликата до пълната искова претенция от 741,68 лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
По аналогичен начин следва да се изчисли дължимата лихва и за
периода от 16.02.2020г. - 10.02.2022г., която възлиза на сумата от 478,21 лв.
Искът следва да се уважи до този размер, като за разликата до сумата от
491,94 лв. следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до последната претендирана лихва за периода от
15.02.2021г. до 10.02.2022г. искът следва да бъде уважен в пълния размер,
съобразно посоченото в исковата молба, с изключение на дължимата лихва за
забава за 15.02.2021г., която дата предхожда датата на настъпване на забава за
вземането, а именно за сумата от 240,84 лв.
По разноските:
8
При този изход на делото на страните следва да се присъдят разноски
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Видно от
представения по делото списък на разноските, ищецът претендира сумата от
358,15 лв. - платена държавна такса, сумата от 600 лв. възнаграждение за един
адвокат, както и 300 лв. депозит за вещо лице.
Ответникът също е представил списък на сторените разноски, от който
е видно, че същият претендира сумата от 1955,83 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че възражението на ищцовата страна за
прекомерност на претендираното от адв. М. възнаграждение е неоснователно,
доколкото са предявени отделни искове, за защитата по които се дължи
адвокатско възнаграждение. Не без значение е и правната и фактическа
сложност на спора, както и спецификата на процесните правоотношения.
Предвид горното, съразмерно на уважената част от исковете, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 254,11 лв. В полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 5,87 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.В.С. с БУЛСТАТ ****, роден на *****г., гражданин на
Р.Ф., с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. Д., ет. *, ап. 313, да заплати на
„П.Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Г.В.“ № **, сумата от 7 388,82 лв. /седем хиляди триста осемдесет и осем
лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от такси за поддръжка
за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 2 462,94 лв. за всяка от годините) по Договор за
поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort
Ravda № ММС - S1- PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г., на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА С.В.С. с БУЛСТАТ ****, роден на *****г., гражданин на
Р.Ф., с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. Д., ет. *, ап. 313, да заплати на
„П.Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Г.В.“ № **, сумата от 727,92 лв., представляваща лихва върху главницата за
2019г. от 2 462,94 лв., дължима за периодите 16.02.2019г. - 12.03.2020г. и
09.04.2020г. - 10.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 741,68 лв., за датата 15.02.2019г. и за периода от 13.03.2020г. до
08.04.2020г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.В.С. с БУЛСТАТ ****, роден на *****г., гражданин на
Р.Ф., с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. Д., ет. *, ап. 313, да заплати на
„П.Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Г.В.“ № **, сумата от 478,21 лв., представляваща лихва върху главницата за
2020г. от 2 462,94 лв., дължима за периодите 16.02.2020г. - 12.03.2020г. и
09.04.2020г. - 10.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 491,94 лв., за датата 15.02.2020г. и за периода от 13.03.2020г. до
08.04.2020г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
9
ОСЪЖДА С.В.С. с БУЛСТАТ ****, роден на *****г., гражданин на
Р.Ф., с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. Д., ет. *, ап. 313, да заплати на
„П.Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Г.В.“ № **, сумата от 240,84 лв., представляваща лихва върху главницата за
2021г. от 2 462,94 лв., дължима за периода 16.02.2021г. - 10.02.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 241,52 лв. за датата
15.02.2021г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.В.С. с БУЛСТАТ ****, роден на *****г., гражданин на
Р.Ф., с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. Д., ет. *, ап. 313, да заплати на
„П.Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Г.В.“ № **, сумата от 1 254,11 лв., представляваща направени в настоящото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Г.В.“ № **, да заплати на С.В.С. с БУЛСТАТ ****,
роден на *****г., гражданин на Р.Ф., с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *,
вх. Д., ет. *, ап. 313, сумата от 5,87 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
10