РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЦВ. Й. АНДР. чрез пълномощника му –
адв.А.И.-САК срещу Наказателно постановление № 21-4332-
020506/11.10.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение на чл.104 а ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които
ограничавали правото на защита на жалбоподателя и били непреодолими в
съдебната фаза на административно –наказателното производство.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят и
процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват. В съда е
депозирана писмена молба от адв.И. по хода и по същество на делото, в която
се прави искане за присъждане на сторените по делото разноски, за които
1
представя списък и доказателство за плащането им.
Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2021 г. около 22:34 часа в гр.София жалбоподателят ЦВ. Й.
АНДР. управлявал лек автомобил марка „Нисан Микра” с рег. № СВ 33 24
НС. Автомобилът се движел по бул.“Тодор Александров“ с посока на
движение от ул.“Опълченска“ към ул.“Средна гора“. По време на движение
водачът на лекия автомобил използвал мобилен телефон, без устройство
„Handsfree” (свободни ръце).
Водачът на лекия автомобил бил забелязан на кръстовището на
бул.“Тодор Александров“ и ул.“Опълченска“ и спрян от полицейски екип в
състав: св.ПЛ. и колегата му –Веско Стоянов Стефанов –мл.автоконтрольори
в ОПП-СДВР, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата.
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на водача на МПС – ЦВ. Й. АНДР., като за констатираното
нарушение свидетелят ***** съставил срещу жалбоподателя Ц.А. Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, №
390338/23.09.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.104
а от ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение
срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 21-4332-020506/11.10.2021 г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП жалбоподателят А. е санкциониран с
налагане на „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
2
жалбаподотеля на 28.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН серия GA, № 390338/23.09.2021 г., справка –
картон на водача, Заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г. и Заповед № 8121 з-
515/14.05.2018 г. на министър на вътрешните работи; както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля–актосъставител Христов,
който потвърди, че на инкриминираната дата е работел в екип с колегата си
Веско Стефанов, с когото са спрели за извършване на полицейска проверка
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, след като се видели, че
водачът говори по мобилния си телефон. Свидетелят беше категоричен в
показанията си, дадени пред съда, че при предявяване на АУАН на
нарушителя, последният е казал, че по този начин (говорейки по телефона) си
изкарва хляба и че няма как да се докаже, че е използвал мобилния си
телефон, докато управлявал автомобила си и затова ще обжалва.
Възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка,
установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на
АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, показанията
на св.Христов и приобщените писмени доказателства, не беше оборена от
страна на жалбоподателя. С оглед спецификата на производството и на
защитаваните обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено
изключение от общите правила за доказването в административно-
наказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест
на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на
противното се считат за верни.
В настоящия случай жалбоподателят не ангажира доказателства и не
опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата, с която е сезиран за процесуално допустима,
доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН и
срещу административно –наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен
3
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Също така, е спазена предвидената от закона писмена форма
и задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
Констатираното нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи
от обективния му състав, както и съответстващата правна квалификация, като
по никакъв начин не е ограничена възможността на нарушителя да разбере
фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира
защитата си, което в действителност е сторил.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на издадения санкционен акт, като приема възраженията в жалбата
в тази насока за неоснователни.
От събраните по делото доказателства, анализирани по-горе безспорно се
установява, че жалбоподателят ЦВ. Й. АНДР. е извършил вмененото му
нарушение, като на посоченото в наказателното постановление време и място
е управлявал процесния лек автомобил, и по време на управлението му е
използвал мобилен телефон, без устройство тип „handsfree” –свободни ръце.
От субективна страна това нарушение на разпоредбата на чл. 104а от
ЗДвП е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вината пряк
умисъл – същият е съзнавал, че извършва нарушение на правилата за
движение по пътищата, съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
4
целял настъпването им.
Предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ за извършеното нарушение е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 и чл.63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
020506/11.10.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на ЦВ. Й. АНДР. на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение на чл.104 а ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5