Р Е Ш Е Н И Е
Номер 71 Година 08.01.2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 10555
по описа за 2017 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск за
делба във фазата по допускането ù.
Предявен е иск за делба от Е.Г.Г. ЕГН ********** с постоянен
адрес: ***,
чрез пълномощника си адв. К.В.Г.,***, офис *, против Х.Т.Д. ЕГН **********,***, с която иска от съда да се допусне извършване на съдебна
делба на съсобствен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 700 кв.м.
находящо се в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съставляващо УПИ IX – 555, в кв. 77
по плана на с. *. с административен адрес: с. *. ул. «*К.» №*, одобрен съе
Заповед № */*77 г., при граници и съседи: улица, УПИ X 554, УПИ ХІІІ – 555, УПИ
III – 553, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП 140 кв.м. и
СЕЛСКОСТОПАПСКИ ПОСТРОЙКИ с площ 17 кв.м., при квоти: за Е.Г.Г. 5/6 ид. части,
за Х.Т.Д. 1/6 ид. части.
Ищцата твърди, че сключила граждански брак на
03.06.2006 г. с А.Г.Г.. По врсме на брака в режим па СИО ищцата и съпругът й А.Г.Г.
придобили 5/6 ид.ч. от дворно място от 700 кв.м.. находящо се в с. *, общ. *,
обл. Пловдив, съставляващо УПИ IX - 555. в кв. 77 по плана на с. *, с
административен адрес: с. *. ул. «*К.» № *, одобрен със Заповед № */*77 г. при
граници и съседи: улица, УПИ X 554, УПИ XIІІ – 555, УПИ III – 553, ведно с
построените в имота масивна жилищна с РЗП 140 кв.м. и селскостопански постройки
/навес с оградни стени/ с РЗП 18 кв.м. и трайни насаждения по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № *, вх.
peг. №*/*.11.2011 г. но описа на СВ - Пловдив и Нотариалсн акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело *. вх. peг. № */06.04.2012
г. по описа на СП - Пловдив.
Твърди, че по силата на
брачен договор от 30.12.2014 г.. вписан в СВ Пловдив, акт № *. том *. вх. peг.
№ */30.12.2014 г. ищцата е собственик на 5/6 ид.ч. oт дворно
място от 700 кв.м. находящо се в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съставляващо УПИ
IX - 555. в кв. 77 по плана на с. *, с административен адрес: с. *. ул. «*К.» №
*, одобрен със Заповед № */*77 г., при гранини и съседи: улица, УПИ X – 554, УПИ ХІІІ – 555, УПИ ІІІ – 553,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв.м. и селскостопапски постройки /навес с оградни стени/ с
РЗП 18 кв.м. и трайни насаждения.
Твърди, че в поземления имот
са съществували три стопански постройки, но две от тях отразени в приложената
скица като ПМС с площ 41 кв.м. и ПЖ с площ * кв.м. не съществували.
Единствената стопанска постройка съществуваща в имота била ПМС с площ 17 кв.м.
Твърди,
че описаният по-горе недвижим имот бил съсобственост на съпрузите Т.А.Д.и А.Х.Д.,
придобит на основание Нот. акт №*, том *, дело № */*95 г. по описа на РС –
Пловдив. Твърди, че А.Х.Д.била починала на 30.01.2009 г. След смъртта й и на
основание наследяване собственици станали преживелият съпруг Т.А.Д.с дял 4/6
ид.ч., общия им син Х. Т.Д., с дял 1/6 ид.ч. и сина на А.Д.- И.С.А., с дял 1/6 ид.ч.
Т.Д. и И.А.се разпоредили със своите 5/6 ид.ч. от имота. Т.А.Д. също починал
през месец ноември 20* г.
Твърди, че ответникът Х.Д.
притежавал 1/6 ид.ч. от имота на основание наследство от майка си А.Х.Д..
Твърди, че по силата на
Констативен нотариален акт за недвижим имот №*, том *, дело № *, вх. рег. № */11.09.2015
г. по описа на СВ Пловдив, Х.Т.Д. бил признат за собственик на пристройка към
съществуващата жилищна сграда със застроена площ от 65.50 кв.м. и РЗП от 1*
кв.м.. представляваща едноетажна монолитна постройка, ситуирана в УПИ IX 555, в
кв. 77 по плана на с. *, представляващо дворно място от 700 кв.м., находящо се
в с. *, общ. *, обл. Пловдив, с административен адрес: с. *. ул.»*К.» № *. Тази пристройка, отразено в плана като Мсбж с площ
65.50 кв.м. не била предмет на съдебната делба.
ОТВЕТНИКЪТ Х.Т.Д., чрез
пълномощника му адв. М.И., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният
иск е частично недопустим и неоснователен и затова го оспорва.
Видно от приложените по делото
нотариални актове и скица на имота построената в имота жилищна сграда била
отразена на скицата като 2ПМЖ със застроена площ от 63 кв.м., с декларирано РЗП
по данъчна оценка 140 кв.м. и селскостопанска постройка(навес с оградни стенн),
с площ от 17 кв.м. по скица, с декларирано РЗП по данъчна оценка от 18 кв.м.
Твърди, че в поземления имот
действително, както твърди ищцата съществували три стопански постройки, но две
от тях, отразени в приложената към исковата молба скица, като ПМС с площ от 41
кв.м. и ПЖ с площ * кв.м. не съществували, били съборени. Единствената
стопанска постройка, съществуваща в имота била ПМС с площ 17 кв.м., а по
данъчна оценка от 18 кв.м.
Твърди, че по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №*, т.*, дело №*, вх. per. №*/*.11.2011 г.
по описа на СВ - Пловдив А.Г.Г. придобил от Т.А.Д. - негов баща, неговите 4/6
ид.части (1/6 ид.ч. придобита по наследство, 3/6 ид.ч. индивидуална собственост
от придобит по време на брака с А.Х.Д.имот по замяна) от гореописания недвижим
имот, и с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том.*, дело *,
вх. рег.№*/06.04.2012г. по описа на СВ-Пловдив придобил от И.С.А., негов брат,
неговата 1/6 ид.ч., придобита по наследство от покойната им майка А.Х.Д., от
недвижимия имот.
Твърди, че по силата на брачен договор,
вписан в СВ - Пловдив, акт № *, т.*, вх.рег.№ */30.12.2014г. ищцата станала
собственик на недвижимия имот, предмет на делото.
Твърди, че Т.А.Д. и съпругата му А.Х.Д.в
режим на СИО придобили чрез замяна с Нотариален акт №*, т.*, д.№*/*95г. по
описа на Районен съд Пловдив, недвижимия имот, предмет на делото.
Твърди, че А.Х.Д.била починала на
30.01.2009 година. От процесния недвижим имот той притежавал на основание
наследство от майка си 1/6 идеална част, баща му Т.А.Д. 4/6 ид.ч.(1/6ид.ч. от
наследяване на съпругата си и 3/6 ид. ч. от прекратяване на СИО след смъртта на
майка му). Брат му И.С.А. притежавал останалата 1/6 ид. ч. по наследство от
майка им. Т.А.Д. и И.С.А. се разпореждали чрез покупко-продажба със своите 5/6
ид. ч. от съсобствения недвижим имот на А.Г.. Т.А.Д. починал на 25.ХІ.20* г.
Твърди, че с Нотариален акт №*, т.*,
вх.рег.* от 21.03.2007 година на АВ Пловдив родителите му, притежаващи, в режим
на СИО, процесният имот му учредили право на строеж върху дворно място от 700
кв.м. в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съгласно скица №*/*.12.2007г., изд. от
Община * гр. Пловдив и представляващо УПИ IX - 555, в кв.77 по плана на с. *,
при граници: улица, парцел X - 554, парцел XIII - 555 и парцел ІІІ-553, ведно с
построените в това дворно място масивна жилищна сграда, стопански постройки и
трайни насаждения, за изграждане на обект: Пристройка към съществуваща жилищна
сграда, със застроена площ 65,50 кв.м. и разгъната застроена площ 1*,00 кв.м.,
представляваща едноетажна монолитна постройка с използваем таван (за складови
нужди), отделена на фуга от съществуващата сграда и включваща две спални,
дневна с кухненски бокс, санитарен възел и коридор в моя полза, безсрочно и
възмездно, съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж №*/27.12.2006г.
на Община *, гр. Пловдив.
Твърди, че със Заповед №*/03.04.2009 г. на
Гл. архитект на Община * бил вписан като възложител (собственик) в разрешение
за строеж №*/27.12.2006 г. Издадена му била скица с виза №*/09.08.2006г. С
Удостоверение №*/01.07.2009 година на Главен архитект на Община * пристройката
към съществуваща жилищна сграда била въведена в експлоатация. Сградата била
самостоятелно жилище с отделен вход и била нанесена в кадастралната карта
(кадастралния план) на с. *. С Нотариален акт №*, т.*, д.№*, вх. рег.№*/11.09.2015г.
по описа на СВ Пловдив бил признат за собственик на пристройка към съществуваща
жилищна сграда със застроена площ от 65,50 кв.м. и РЗП от * кв.м.,
представляваща едноетажна монолитна постройка, ситуирана в УПИ IX - 555, в
кв.77 по плана на с. *, представляващо дворно място от 700 кв.м., находящо се в
с . *, общ. *, обл. Пловдив, с административен адрес: с. *, ул."*К."
№*.
Заявява, че не оспорва становището на ищцата, че тази сграда, отразена в
плана като Мсбж, с площ 65,50 кв.м. не била предмет на съдебната делба.
Сградата била индивидуална собственост на един от съделителите, не била
съсобствена и не следвало да бъде предмет на делбата. Сградата била изградена
без отстъп от уличната регулационна линия, входът й се намирал от северната
страна на сградата с подход до него през дворното място, с изградена пред входа
на къщата водоплътна септична яма, която се явявала принадлежност към главна вещ
- сградата, по силата на чл.98 ЗС, с водопроводни тръби през двора до сградата.
По силата на закона за обслужването й били необходими прилежащи части от
земята.
Ето защо счита, че било
необходимо същата да не се включва в делбата и да бъде съобразено
съществуването й за целите на производството, като при допускането на делбата
към допуснатите до делба имоти се отбележи без построената в дворното място
масивна жилищна сграда с площ от 65,50 кв.м., с РЗП * кв.м., с прилежащи части
от земята, индивидуална собственост на единия съделител.
Оспорва претенцията на ищцата
да бъде допуснато до делба дворното място от застроено и незастроено от 700
кв.м., находящо се в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съставляващо УПИ IX - 555, в
кв.77 по плана на с. *, с административен адрес: с. *, ул."*К." №*,
одобрен със Заповед №*/*77 г. при граници и съседи: улица, УПИ Х-554, УПИ
ХІІІ-555, УПИ ІІІ-553, тъй като в имота имало три сгради, две жилищни и една
стопанска постройка, като едната от тях била индивидуална собственост на единия
съделител с право на строеж, който бил и съсобственик в дворното място и
дворното място имало характер на обща част по силата на чл.38, ал.1 от ЗС, по
предназначение да обслужва сградите и като принадлежност към тях, за да може
последните да отговарят на критерия за обект на основно застрояване със
съответните принадлежности - прилежащ терен (акцесорум). А по силата на чл.38,
ал.З от ЗС общи части не подлежали на делба. Едновременно с това било
невъзможно да се подели мястото по изискванията на ЗУТ.
Счита, че искът за делба на
дворното място е недопустим в тази част и следва да се отхвърли.
Твърди, че следвало да се
допусне до делба само построената в имота масивна жилищна сграда, по скица
2ПМЖ, със застроена площ от 63 кв.м., с декларирано РЗП по данъчна оценка 140
кв.м. и селскостопанска постройка ( навес с оградни стени), с площ от 17 кв.м.
по скица, с декларирано РЗП по данъчна оценка от 18 кв.м, със съответната
принадлежност, без дворното място и без построената в дворното място пристройка
към съществуваща жилищна сграда със застроена площ от 65,50 кв.м. и РЗП от 1*
кв.м., представляваща едноетажна монолитна постройка, със самостоятелен вход,
ситуирана в УПИ IX - 555, в кв.77 по плана на с. *, представляващо дворно място
от 700 кв.м., находящо се в с. *, общ. *, обл. Пловдив, с административен
адрес: с. *, ул."*К." №*, с прилежащата й част от земята,
индивидуална собственост на един от съделителите Х.Т.Д.. при квоти 5/6 за
ищцата и 1/6 за ответника.
Моли съда, ако счете, че това искане е
неоснователно и не е приложим чл.38 от ЗС, придаващ характера на дворното място
на обща част по предназначение да обслужва отделните сгради в имота, то да
допусне до делба: ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено от 700 кв.м., находящо
се в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съставляващо УПИ IX - 555, в кв.77 по плана на
с. *, с административен адрес: с. *, ул."*К." №*, одобрен със Заповед
№*/*77 г. при граници и съседи: улица, УПИ Х-554, УПИ ХІІІ-555, УПИ ІІІ-553,
ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, по скица 2ПМЖ, със
застроена площ от 63 кв.м., с декларирано РЗП по данъчна оценка 140 кв.м. и
селскостопанска постройка ( навес с оградни стени), с площ от 17 кв.м. по
скица, с декларирано РЗП по данъчна оценка от 18 кв.м., БЕЗ построената в това
дворно място с право на строеж пристройка към съществуваща жилищна сграда със
застроена площ от 65,50 кв.м. и РЗП от 1* кв.м., представляваща едноетажна
монолитна постройка, със самостоятелен вход, ситуирана в УПИ IX - 555, в кв.77
по плана на с. *, представляващо дворно място от 700 кв.м., находящо се в с. *,
общ. *, обл. Пловдив, с административен адрес: с. *, ул."*К." №*,
индивидуална собственост на един от съделителите Х.Т.Д., с прилежащата й част
от земята, между страните Е.Г.Г. и Х.Т.Д. и при следните квоти: за Е.Г.Г. -5/6
ид.ч.; за Х.Т.Д. - 1/6 ид.ч.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са като доказателства заверени
преписи от Нотариалн акт за покупко-продажба на недвижим имот №* том *, рег. № *, дело № */*.11.2011 г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */06.04.2012 г.
, с които съпругът на ищцата А.Г. придобил в режим на СИО 5/6 идеални части от процесното
дворно място.
По силата на Брачен договор от
30.12.2014 г. ищцата се легитимира като собственик на 5/6 ид. части от същия
имот, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв. м. и
селскостопански постройки/навес с оградни стени/с РЗП 18 кв.м. и трайни
насаждения.
Ответникът се легитимира с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот – констативен №*, том I* рег. № **, дело № */11.09.2015 г. на пристройка към
съществуваща жилищна сграда със застроена площ от 65,50 кв. м. и разгъната
застроена площ от 1* кв. м. като твърди, че същата не е съсобствена.
Останалите представени доказателства не
променят направените изводи.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
По
отношение на иска за делба:
Правото
на делба е потестативно субективно право, което съгласно член 34 от ЗС може
винаги да се упражни, освен ако закона разпорежда друго. В случая делбата се
води между съсобственици, като съсобствеността е възникнала въз основа на правни
сделки и наследяване.
Страните по делото не
спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
страните по делото са съсобственици на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 700 кв.м. находящо се в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съставляващо
УПИ IX – 555, в кв. 77 по плана на с. *, с административен адрес: с. *. ул. «*К.»
№*, одобрен със Заповед № */*77 г., при граници и съседи: улица, УПИ X 554, УПИ
ХІІІ – 555, УПИ III – 553, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с
РЗП 140 кв.м., отразена по скица като 2 ПМЖ със застроена площ от 63 кв. м. и селскостопанска
постройка с площ 17 кв.м., отразена по скица ПМС.
Страните
не спорят и за обстоятелството, че отразените в скицита ПМС с площ 41 кв. м. и
ПЖ с площ * кв. м. не съществуват.
Не се
спори и относно обстоятелстовото, че ответника Х.Т.Д. е самостоятелен собственик
на пристройка към съществуваща жилищна сграда със застроена площ 65,50 кв. м.,
отразена на скицата като масивна Мсбж, с
площ 65,50 кв.м. не била предмет на съдебната делба.
Видно от представените доказателства и
заключението на вещото лице беше устантовено, че една от съществуващите сгради
е индивидуална собственост на съделителя Х.Т., а процесното дворно място не
може да бъде разделено така, че да не бъде засегната някоя от изградените
сгради на улично регулационната линия, т.е. не могат да се обособят нови УПИ
съобразно ситуиране на сградите и прилежащите им части с оглед собствениците
им.
Съобразно установената съдебна
практика, когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на
земята, последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно
разделянето на дворното място на толкова УПИ, колкото са съсобствениците и
съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и
лице за всеки новообособен УПИ, отстоянията от съществуващото застрояване,
достъп до улици и т.н. Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз
основа на действащия градоустройствен статут на дворното място, което следва от
характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост
чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част
от общите до момента вещи, поради което допустимостта на делбата се преценява с
оглед състоянието на тази съсобственост към момента на постановяване на
решението в първата фаза. Делбата не би била несъвместима с предназначението на
дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към
посочения момент вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на
ПУП, с която се обособяват отделни УПИ за собствениците на сградите. В този
смисъл и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №201/*.10.2015г. по
гр.д.№2585/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че е
допустима делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти,
принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по
делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за
обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура
по чл.201 ЗУТ.
С оглед изложеното по горе и като съдът
намира, че процесното Дворно място от 700 кв.м. находящо се в с. *, общ. *,
обл. Пловдив, съставляващо УПИ IX – 555, в кв. 77 по плана на с. *, с
административен адрес: с. *. ул. «*К.» №*, одобрен със Заповед № */*77 г., при
граници и съседи: улица, УПИ X 554, УПИ ХІІІ – 555, УПИ III – 553, представлява
обща част, то същото не следва да бъде допуснато до делба.
Съдът намира, че
следва да допусне до делба единствено построените в същото дворно място Масивна
жилищна сграда с РЗП 140 кв.м., отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена
площ от 63 кв. м. и Селскостопанска постройка с площ 17 кв.м., отразена по
скица ПМС, при квоти 5/6 ид. части за Е.Г. и 1/6 ид.части за Х.Т..
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна
делба между Е.Г.Г. ЕГН **********
с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адв.
К.В.Г.,***, офис *, от една страна и Х.Т.Д. ЕГН **********,***, от друга, на съсобствени недвижими имоти: Масивна жилищна сграда с РЗП 140 кв.м.,
отразена по скица като 2 ПМЖ, със застроена площ от 63 кв. м. и Селскостопанска постройка с площ 17
кв.м., отразена по скица ПМС, построени в дворно място от 700 кв.м. находящо се
в с. *, общ. *, обл. Пловдив, съставляващо УПИ IX – 555, в кв. 77 по плана на
с. *, с административен адрес: с. *. ул. «*К.» №*, одобрен със Заповед № */*77
г., при граници и съседи: улица, УПИ X 554, УПИ ХІІІ – 555, УПИ III – 553,
ведно с прилежащите части от дворното място, ПРИ КВОТИ: 5/6(пет шести) идеални части за Е.Г.Г.
и 1/6(една шеста) идеални части за Х.Т.Д.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария
Личева-Гургова
Вярно с оригинала: Ц.Т.