№ 144
гр. Плевен, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Частно наказателно дело
№ 20214400200637 по описа за 2021 година
Производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА.
Плевенският окръжен съд е сезиран с искане за предаване на
българската гражданка Д. С. Ш., родена на 20.11.1997г. в гр.Кнежа, с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ***
на компетентните власти на Кралство Испания въз основа на ЕЗА издадена на
20.12.2019г. от съдия при Съд №15 за наказателни дела гр.Барселона,
Кралство Испания.
Предаването е поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от
свобода за срок от девет месеца, наложено на исканото лице с присъда №
384/2017г., постановена на 15.10.2017г. от Наказателен съд №23 в
гр.Барселона, Кралство Испания, влязла в сила на 22.11.2018г.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен поддържа искането,
като счита, че са изпълнени законовите условия за изпълнение на
европейската заповед за арест, както и че не са налице основанията при които
съдът може да откаже предаването.
Защитникът на исканото лице – адв.Т. – оспорва искането на испанските
власти за предаването на исканата българска гражданка с аргумент, че
липсват гаранции по чл.8 от ЗЕЕЗА, както и че деянието за което е осъдена в
издаващата държава, представлява маловажен случай съгласно НК на РБ и не
1
би могло да и се наложи ефективно наказание, както и че е изтекла давността
за наказателно преследване по отношение на престъплението, за което е
осъдена Ш., съгласно българското законодателство. При условията на
евентуалност се иска предаването на искането лице на компетентните органи
на издаващата държава да бъде отказано и българският съд да приеме
наложеното на исканото лице наказание „лишаване от свобода“ да се изпълни
от българската прокуратура.
Исканото лице Д.Ш. поддържа становището на защитника си.
При решаване на въпроса за предаването на българската гражданка Д.
С. Ш. на компетентните власти на издаващата държава въз основа на
получената ЕЗА, съдът следва да обсъди и даде отговор на въпросите ,
посочени в чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА, а именно: налице ли са условията за
предаване по чл.36 и чл.41 от ЗЕЕЗА и има ли основания за отказ по чл.39 и
чл.40 от ЗЕЕЗА, има ли основания за отлагане на изпълнението или за
условно изпълнение на заповедта по чл.52 от ЗЕЕЗА.
При решаване на посочените въпроси се налагат следните изводи:
Европейската заповед за арест е издадена от компетентен съдебен орган
– Съд №15 за наказателни дела в гр. Барселона, Кралство Испания, за
изпълнение на присъда на Наказателен съд № 23, гр.Барселона,с която
българската гражданка Д. С. Ш. е осъдена на девет месеца лишаване от
свобода. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържанието й отговаря на
изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА и в съответствие с разпоредбата на чл.
37, ал. 3 от ЗЕЕЗА тя е придружена с превод на български език.
Исканото лице е българската гражданка Д. С. Ш., родена на 20.11.1997г.
в гр.Кнежа, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в Република
България, гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ***.
В Европейската заповед за арест са посочени характера и правната
квалификация на престъплението –кражба на движими вещи на обща
стойност 720 евро, извършена на 31.05.2017г. в 15,15ч на летище „Ел Прат“ в
съучастие с М.С., действащи в сговор. Деянието представлява престъпление
по чл.234, ал.1 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.
В Европейската заповед за арест са посочени и обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, включително време, място и степен на
участие на исканото лице. Фактическото описание на деянието, за което е
осъдено исканото лице обосновава квалифицирането му като престъпление и
по българския наказателен кодекс – по чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.194, ал.1 от НК
т. е. налице са условията по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
По отношение на възраженията на защитата относно правната
квалификация на деянието, настоящият състав прие, че същите не могат да
бъдат споделени, тъй като квалификацията съобразно присъдата и
2
изложените към нея мотиви от чуждия съд съответстват на правната
квалификация съгласно разпоредбата на чл. чл.195, ал.1, т.5 вр.чл.194, ал.1 от
българския НК, не както твърди защитата, това да представлява маловажен
случай , който се наказва с административно наказание глоба от 100 до 300
лева – първо маловажен случай не е уреден от законодателя за кражба
извършена от две или повече лице, сговорили се предварително, а и общата
стойност на отнетите вещи /720 евро/ е много над размера на две минимални
работни заплати към 31.05.2017г./460 лв., т.е. 920 лв./ и обстоятелството, че
Ш. не е осъждана не води автоматично до приложението на чл.66,ал.1 от НК
на РБ /условно наказание/. Отделно от това, съгласно НК на РБ, за
престъплението по чл.195 ал.1 т.5 от НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една до десет години“ и е изтекла давността за
наказателно преследване.
Съдържанието на процесната ЕЗА напълно покрива законовите
изисквания, установени в чл.37, ал.1, т.3, 4 и 5 от ЗЕЕЗА – съдържа
достатъчни по обем и съдържание и безпротиворечиви данни за времето ,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено престъплението и
степента на участието на исканото лице в извършване на престъплението.
Не са налице данни, които биха обосновали отказ на основанията по
чл.39 от ЗЕЕЗА да се изпълни ЕЗА - престъплението за което е издадена
заповедта не е амнистирано в Република България и не попада под нейната
наказателна юрисдикция,исканото лице е пълнолетно и липсват данни
същото да е осъждано от български съд или съд на трета държава – член на
ЕС за същото престъпление, за което е издадена заповедта.
Неоснователни са и доводите на защитата, че при постановяване на
присъдата са били нарушени правата на осъдената, поради проведеното
задочно производство и в тази връзка неоснователно е и направеното искане
за предоставяне на гаранции по чл.8,т.4 от ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице Д.
С. Ш. е била призована лично за датата и мястото на съдебния процес в
Кралство Испания, била е уведомена за възможността за решаване на делото
и постановяване на осъдителна присъда включително и ако не се яви. Същата
не се е явила и присъдата е била постановена задочно, но Ш. е знаела за
провежданото срещу нея наказателно преследване, което се потвърждава
освен от данните в ЕЗА, но и от приложените към нея касационна жалба
против присъдата, с която оспорва направената оценка на свидетелските
показания и заключението на експертизата относно стойността на отнетите
движими вещи и иска да бъде оправдана и решението на девети състав на
Окръжен съд гр.Барселона, с което е потвърдена присъдата и решението на
Върховен съд, наказателно отделение на Кралство Испания, с което е
отказано възобновяване на делото по направеното от осъдената искане. От
същите документи е видно и че е имала е защитник по време на делото и
действително и е била оказана защита.
В настоящото производство осъденото лице не може да поддържа
3
възражения срещу постановената от чуждия съд присъда, доколкото
същността на производството изключва тя да бъде преразгледана по
същество, доколкото присъдите могат да бъдат проверявани само от
компетентните органи на държавата в която са постановени. Националният
съд на изпълняващата държава е длъжен да зачете изцяло съдебното решение,
което му е изпратено и да изпълни наказанието , наложено с присъдата на
изпълняващата държава /решение по дело №С-554-14 на СЕС/.
При оценка на основанията по чл.40 от ЗЕЕЗА, съдът установи
наличието на предпоставките по чл.40, ал.1,т.4 от ЗЕЕЗА да откаже
изпълнение на заповедта.Първо исканото лице Д.Ш. е българска гражданка и
живее постоянно в Република България. Същата има трайна обвързаност с
територията на Република България произтичаща от нейното раждане и
израстване в страната. Исканото лице има семейство – малолетно дете –
Ванеса , родена на 22.05.2020г., роднини и близки на територията на
Република България.
На основание чл.44,ал.8 от ЗЕЕЗА, доколкото са налице предпоставките
на чл.40,ал.1,т.4 от ЗЕЕЗА вр.чл.29,ал.2 от Закона за признаване , изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки включващи лишаване от свобода, съдът намира, че следва да
приеме да се приведе в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца, наложено на българската гражданка Д. С. Ш. с присъда №
384/2017г. на Наказателен съд №23, гр.Барселона, Кралство Испания.
След влизане в сила на решението в сила заверен препис от него на
основание чл.44,ал.10 от ЗЕЕЗА да се изпрати ОП-Плевен за иницииране на
процедура за неговото изпълнение по реда на чл.29,ал.2 от Закона за
признаване , изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от
свобода.
По изложените съображения, съдът намери че са налице основанията по
чл.40, ал.1,т.4 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнението на ЕЗА и на основание
чл.44,ал.8 от ЗЕЕЗА вр.чл. 40,ал.1,т.4 от ЗЕЕЗА вр.чл.29,ал.2 от Закона за
признаване , изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от
свобода да се приеме да се приведе в изпълнение наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл.44,ал.9 от ЗЕЕЗА съдът служебно се занима с МН
която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане
в изпълнени на наказанието „лишаване от свобода“, като счита, че МН
„Домашен арест“ би обезпечила безпрепятственото провеждане на тази
процедура. Лицето има установен адрес на територията на страната , на който
пребивава, и може да бъде открита за целите на процедурата по привеждане в
изпълнение на наказанието, наложено в издаващата държава, има бебе, което
4
изисква голям обем и постоянни грижи.
По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест от 20.12.2019 г.,
издадена от съдия при Съд №15 за наказателни дела гр. Барселона, Кралство
Испания по присъда № 384/2017г. на Наказателен съд №23, гр.Барселона,
Кралство Испания за предаване на българският гражданин Д. С. Ш. с ЕГН
********.
На основание чл.44,ал.8 от ЗЕЕЗА вр.чл. 40,ал.1,т.4 от ЗЕЕЗА
вр.чл.29,ал.2 от Закона за признаване , изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки
включващи лишаване от свобода ПРИЕМА да се приведе в изпълнение
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца на
българската гражданка Д. С. Ш., родена на 20.11.1997г. в гр.Кнежа, с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ***,
с присъда № 384/2017г., постановена на 15.10.2017г. от Наказателен съд №23
в гр.Барселона, Кралство Испания, влязла в сила на 22.11.2018г.
На основание чл.44,ал.9 от ЗЕЕЗА ВЗЕМА мярка за неотклонение
„Домашен арест“ по отношение на исканото лице Д. С. Ш. до приключване на
процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“, като мярката се изпълнява на адрес : гр.Долни Дъбник, обл.Плевен,
***.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗЕЕЗА да се уведоми незабавно издаващия
орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по
изпълнението му, които ще се предприемат.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕЕЗА заверен препис от влязлото в сила
решение да се изпрати незабавно на Върховната касационна прокуратура,
Министерството на правосъдието и на Окръжна прокуратура-гр. Плевен.
Препис от решението – в частта, относно мярка за неотклонение
„Домашен арест“, да се изпрати незабавно началника на РУ на МВР-Долни
Дъбник.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВТАС в 5-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6