РЕШЕНИЕ
№ 3751
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330111990 по описа за 2021 година
Ищецът Ф. Н. Т. е предявила срещу „ЕНЕРДЖИБИ“ ООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на
бруто трудово възнаграждение за периода м.06.2020г.- м.10.2020г. в размер на
66000 лв. и за м.03.2021г. в размер от 1100 лв.- правно основание чл. 128 т. 2
КТ, 2) обезщетение съответно за 2 и 20 работни дни неизползван платен
годишен отпуск за 2019г. и 2020г. в размер от 1210 лв.- правно основание чл.
224, ал. 1 КТ,. 3 ) за заплащане на сума в размер от 642 лева, представляваща
мораторна лихва върху горепосочените главници, дължима за периода
1.07.2020г.- 20.07.2021г.- правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / *****г./ до окончателното им погашение.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор от
*******г., по силата на който ищцата заемала длъжност „*********”.
Трудовото правоотношение било прекратено на ********г. Ищцата сочи, че
горепосочениете суми останали неизплатени от ответното дружество.
Предвид изложеното, претендира се ответното дружество да бъде осъдено да
1
заплати горепосочените суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответната страна, в която се оспорват исковете по осование и размер, като
неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 128 т. 2 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.
По претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
претендираното обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Между страните не се спори, че е възникнало трудово правоотношение
по силата на сключен трудов договор . По делото се установи съществуването
на трудово правоотношение между страните като съдът приема, че ищецът е
полагал труд за релевирания период. В приложение на установената от чл. 8,
ал. 2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на
ответника, съдът приема, че за същия период ищецът е изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да
престира работна сила.
Следователно, за процесния период за работодателя са възникнали
задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното
възнаграждение за извършената работа. Тежестта да докаже изпълнението на
задължението си за заплащане на дължимото трудово възнаграждение носи
работодателят, като същият бланкетно оспорва в отговора на исковата молба,
че не дължи сумите. Съгласно чл.128, ал.1, т.2 КТ работодателят е длъжен да
начислява във ведомости за заплати трудовото възнаграждение на
работниците и служителите за положения от тях труд и да изплаща
последното по начина, определен в императивната разпоредба на чл.270, ал.3
КТ – лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на
работника или служителя-на влог в посочена от него банка.От страна на
работодателя не бяха ангажирани доказателства за изплащане на
претендираните суми.
Следователно въз основа на правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема за недоказано изпълнението на
2
задълженията на ответника да заплати трудовото възнаграждение на ищеца за
процесния период, поради което и предявените искове се явяват основателни,
като следва да се присъди нетната сума на трудовото възнаграждение,
предвид обстоятелството, че същата е претендирана. От приетото по делото
обективно изготвено заключение по ССчЕ се изяснява, че дължимото нетно
трудово възнаграждение на ищеца за релевантния период възлиза на
1867,13лв.
Съгласно трайната съдебната практика на ВКС ( решение №
154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III г. о. на ВКС и решение №
166/25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., III г. о. на ВКС) има възможност за
присъждане на сумите за трудово възнаграждение, както в брутен, така и в
нетен размер и следва на ищеца да се присъди нетният размер на трудовото
възнаграждение/доколкото него е претендирал/ за процесния период, а
именно- 1867,13лв. Ищецът на основание чл. 214 от ГПК е изменил
предявеният иск с правно основание чл.128 КТ до този размер и съответно
следва да бъде уважен. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погашение.
Върху главницата се дължи мораторна лихва за в размер на 143 лева,
дължимо за периода 1.07.2020г.- 20.07.2021г.
По претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съобразно нормата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. В конкретния случай,
между страните не съществува спор, че трудовото правоотношение е
прекратено. Предвид това, в полза на ищеца се поражда вземане за дните
платен годишен отпуск, които не е ползвал.. Съобразно това, при
прекратяване на трудовото правоотношение, на работника му се дължи
обезщетение за 20 дни платен годишен отпуск ( пропорционално на времето,
през което е съществувал трудовият договор ). В тази връзка, то следва да се
кредитира заключението по допълнителната ССчЕ, в което е посочено, че
дължимата нетна сума за 20 дни платен годишен отпуск възлиза на 360 лв.
Ищецът на основание чл. 214 от ГПК е изменил предявеният иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ до този размер и съответно следва да бъде уважен.
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
3
исковата молба до окончателното й погашение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца му се
следват разноски, съобразно уважената част от първоначално предявените
искови претенции. По делото са представени доказателства за сторени
разноски от ищеца за процесуално представителство в размер от 800 и
съответно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 264,37 лв
При този изход на спора на ответника му се следват разноски, съобразно
първоначално предявените искови претенции. По делото са представени
доказателства за сторени разноски от ответника в общ размер от 750 лв. и
съответно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в
размер от 198, 46 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 84,16 лева,
представляваща дължима държавна такса по Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и и депозит за ВЛ, съобразно
уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИБИ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Ф. Н.
Т., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ нетно
трудово възнаграждение за месеците юни, юли,август, септември, октомври
2020 г. и март 2021г в общ размер от 1867, 13 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – ****** г., до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава за неизплатените трудови възнаграждения в
размер на 143 лева, дължимо за периода 1.07.2020г.- 20.07.2021г;; на
основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 20 дни през 2019г.,2020г,2021г в размер на 360 лева, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на
4
исковата молба в съда – ****** г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИБИ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Ф. Н.
Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 264,37
лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство, съобразно уважената част от първоначално предявените
искови претенции.
ОСЪЖДА Ф. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на „„ЕНЕРДЖИБИ“
ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сума в размер от 1 98,46
лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство, съобразно първоначално предявените искови претенции.
ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИБИ“ ООД да заплати в полза на Държавата-
бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в
размер от 84,16 лева, представляваща държавна такса и депозит за ВЛ,
съобразно първоначално предявените искови претенции.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5