№ 681
гр. Варна, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20213100900529 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:54 часа се явиха:
Ищците Д. Л. С. и С. Л. С., редовно призовани, не се явяват,
представлява се от адв. П. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , представляван от
Главния изпълнителен директор К.Х.Ч., редовно призован, представлява се от
адв. П. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Б.: Нямаме възражения по проекта за доклад. Моля, да го обявите
за окончателен.
Адв. П.: Поддържаме изцяло отговора на исковата молба, отговора на
допълнителната искова молба, ведно с всички възражения и доказателствени
искания. Запознати сме с определение на съда от 21.07.2022г. Нямаме
възражения по отношение на проекта за доклад. Не се противопоставяме да
бъде обявен за окончателен.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
1
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1120 от 21.07.2022 година:
Постъпила е искова молба от Д. Л. С. и С. Л. С., против “ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, с която са предявени субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всяка от
ищците сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на баба
им – Б.Б. С., починала на 24.06.2019г. в следствие от ПТП настъпило на
23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след
кръстовището между бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в
гр.Варна по вина на Л.В.С.-водач на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.
№******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с
Полица № *******, със срок на покритие от 01.06.2019г. до 11.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие – 26.06.2019г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2019г., около 21.50ч. Л.В.С.,
при управление на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№******, виновно и в
нарушение на правилата на ЗДвП, предизвикала ПТП на пешеходна пътека,
намираща се след кръстовището между бул.”Осми приморски полк” и
ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна, в резултат, от което настъпила смъртта на
пешеходките Л.Д.Б. и Б.Б. С.. Твърди се, че по отношения на процесното
МПС към датата на описаният инцидент с ответника е имало сключена и
валидна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Полица
№******. Сочи се, че деянието, вината на Л.В.С. като водач на МПС и
причинноследствената връзка между деянието и причинените телесни
увреждания, довели до смъртта на Б.Б. С., са установени с влязла в сила
Присъда от 26.05.2021г. по НОХД №307/2021г. по описа на Окръжен съд
Варна. Сочи се още, че ищците, са ищците са внучки по бащина линия на
починалата Б.Б. С., както и че между тях е съществувала близка и силна
емоционална връзка, до степен на симбиотичност и надхвърляща обичайната
за този тип родствени отношения близост. Двете ищци са живели в едно
2
домакинство със своята баба от раждането им, която ги е отглеждала и
възпитавал по време на тяхното израстване, осигурявала е хармонична среда,
осъществявала е физическите и материални грижи за тях, участвала е при
формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Починалата е
изпълнявала спрямо внучките си родителски отговорности свързани с
училищната им подготовка и приготвяне на храна, като предвид факта, че е
била учителка по математика, тя изключително много ги е подпомогнала при
обучението и при кандидатстването им в гимназия след 7 клас. Твърди се, че
ищците нямат друга баба и дядо в гр.Варна, поради което отговорността за
тях е била изцяло на починалата и на нея те дължат успехите си в училище.
Сочи се, че поради това ищцата Д. Л. отишла да получи наградата си в
Министерството на образованието в София за спечелено 3 място в България
на състезание по математика ”Европейско кенгуру” в категорията 3-4 клас,
придружена само от баба си. Сочи се, че бабата е подпомагала и насърчавала
й другата ищца-С. Л. в писането, като разказ на последната е включен в
Алманаха на руското училище. Освен развитието в училище, бабата е била
ангажирана и с всички извънкласни дейности на своите внучки-водела е
децата на уроци по китара, на вокален педагог във вокално студио “Да“ и
Общински детски център, на лека атлетика и др. Сочи се, че когато ищцата С.
Л. е била по-малка, баба й е била организатор на клуб на бабите в класа и е
организирала игри и разходки на децата от класа в свободното им време.
Твърди се, че служебните ангажименти на родители на ищците са били
свързани с непрекъснати, включително дългосрочни командировки в страната
и чужбина, обучения и квалификационни курсове, което налагало честото им
отсъствие от дома за продължително време. Ето защо починалата не само е
поемала изцяло родителската отговорност за двете деца и полагала
непосредствена грижа за тях, а е била тяхна ежедневна морална опора и
обединител на семейството, и в този смисъл фигурата и е била от основна
важност за децата и правилното им личностно формиране. Поддържа се, че
честото отсъствие на родителите, е направило връзката между прародител и
деца още посилна и важна за тях, като децата от най-ранна детска са
споделяни всичко възраст с баба си, били са много привързани към нея,
доверявали са своите тайни, болки и притеснения, търсили са нейния съвет,
водели са много сериозни и задълбочени разговори. Поддържа се още, че с
годините тези отношения са се задълбочили, като ищците чувствали баба си
3
като своя майка. Твърди се, че внезапното прекъсване на така изградените
отношение на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ, се е
отразило изключително негативно на психиката на двете момичета. Особено
мъчително те са изживели узнаването за пътния инцидент, трагичните
обстоятелства по причиняването на травмите на баба им и очакване на
кончината й в лечебното заведение. Сочи се, че след настъпилия трагичен
инцидент характера на двете ищци рязко се е променил, като от
жизнерадостни и общителни млади момичета, те са се затворили в себе си,
ограничили рязко контактите си с приятелския си кръг, променили се,
физически много отслабнали. Поддържа се, че загубата им е непреодолима,
тъй като нелепата смърт на баба им завинаги отнела възможността да живеят
в хармония, в топла семейна среда, загубили са своята опора и стожер в
живота. Поради загуба на най-близкия си човек в живота, те чувстват
състоянието на празнота и безпомощност, защото в бъдеще любимата баба
няма да е до тях, няма да споделят с нея, загубата й е сложила край на
получаваната морална и психологическа подкрепа. Невъзвратима е загубата
на човек, върху който са били концентрирани както положителните спомени
и признателност на деца, получили грижа и подкрепа при израстването им,
така и очакване на взаимност и споделяне на вече самостоятелно натрупван
житейски опит между възрастни, ползващи се с изключително взаимно
доверие. Твърди се, че и до днес двете ищци не са преодолели психическата и
емоционална травма от преждевременната загуба на толкова близък за тях
член от семейството. С оглед изложеното се поддържа, че освен формалната
връзка на родство между ищците и починалата, е била установена трайна и
дълбока емоционална връзка, сходна на тази между майка и деца, заради
съдържанието на която ищците са претърпели морални болки и страдания от
смъртта на своята баба, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките. Ето защо се твърди, че в случая са
налице предпоставките на визираното в TP №1/21.06.2018г. изключение
позволяващо присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг.
На следващо място се сочи се, че на 26.06.2019г. ответния застраховател е бил
уведомен от виновния водач за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ с Уведомление вх.№87/26.06.2019г. На
11.09.2020г. при условията на чл.380, ал.1 от КЗ към ответника е била
отправена претенция за изплащане на обезщетение за нанесените на двете
4
ищци неимуществени вреди в резултат на смъртта на баба им, за което е
образува преписка по щета №******, но застрахователят е отказа
изплащането на обезщетение.
Сочат се банкови, по които евентуално да бъде преведено
застрахователно обезщетение, а имено с IBAN ****** за ищцата Д. С. и с
IBAN ******* за ищцата С. С..
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се
оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на
водача на процесният автомобил към датата на инцидента, както и причинно
следствената връзка между деянието и смъртта на Б.Б. С.. Не се оспорва и
уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
извършено от застрахования с Уведомление с вх. №87/26.06.2019г., както и че
ищците са депозирали застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от
КЗ, по повод която е била образувана Преписка №******, по която е
постановен за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва
наличието на “особено близка връзка с починалия и действително претърпени
вреди от смъртта му“ по смисъла заложен в т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС. Оспорва се наличието на въпросното изключение, което да е създало
трайна и дълбока емоционална връзка, между ищците и починалата, като се
твърди, че в отношенията им не е имало нищо изключително, а са налице
традиционните за българското общество семейни отношения в близкия
родствен и семеен кръг, каквито са бабата и внуците. В условията на
евентуалност се поддържа, че в случая е налице нормативно регламентиран
лимит на отговорността на застрахователя, почиващ на изменения в Кодекса
за застраховането, направени със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ бр.101 от
07.12.2018г., а именно в § 96, ал.1, според който до влизането в сила на
Наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ,
обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4
от КЗ се определя в размер до 5000лв. Освен това се поддържа, че
претендираните обезщетения от по 50000лв., са прекомерни и не отговарят на
понесените от ищците болки и страдания, с оглед критерия за справедливост
визиран в чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика по аналогични случаи.
Поддържа се, че претенциите се явяват завишени и с оглед икономическата
обстановка в страната, преценена към датата на събитието. Оспорваме се
5
претенцията за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 от КЗ-26.06.2019г.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
изложените в отговора на исковата молба възраженията на ответника за
отсъствието на изключението предвидено в решението по т.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС и наличието на нормативно регламентиран лимит на
обезщетението. Поддържа се, че ищците са активно материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за причинените неимуществени вреди
от смъртта на тяхната баба в резултат на ПТП, тъй като между тях и
починалата им баба, е била установена трайна и дълбока емоционална връзка,
респективно те са претърпели сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания от смъртта й. Оспорват се доводите на ответника
за приложимост на разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ,
бр.101/2018г./. тъй като същата противоречи на правото на ЕС, доколкото
предвижда значително по-малка сума от лимитите посочените в чл.1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Поддържа се, че при
наличие на противоречие между европейското и националното право, съдът
следва, да приложи общностното право в неговата цялост, като остави без
приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му
противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Сочи се
относима задължителна съдебна практика постановена от СЕС преюдициално
запитване.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът
поддържа вече развитите съображения за неоснователност на претенциите.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
вр. чл.493, ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното
ПТП-23.06.2019г., с ответното дружество е съществувало валидно
6
облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№******, което е
обективирано в Застрахователна полица №******, валидна за периода от
01.06.2019г. до 31.05.2020г., сключена със собственика Л.В.С.. Също така, че
застрахования е уведомил с застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие с Уведомление с вх.№87 от 26.06.2019г. и че на 11.09.2020г. ищците
са депозирали застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, в
резултат, от което е била образувана Преписка №******, по която е
постановен за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай
ищците, следва да установят, че са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалата и че търпят от нейната смърт продължителни болки и
страдания. Следва да установят още, че смъртта на починалата им близка, е
резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на
автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с
ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Ответника следва да
установи обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил
процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и противоправно, както
обстоятелства редуциращи размера на отговорността-наличие на
съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо
същите вреди.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си.
Адв. Б.: Представям и моля да приемете 6 броя удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на двете ищци, на починалата тяхна баба. Също
така моля да приемете като доказателство и представените с молба от
05.04.2022 г., заверени от съда за вярност преписи на присъдата по НОХД
№307/2021 г. и въззивното решение, с което е потвърдена присъдата.
Адв. П.: Нямам възражения.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
7
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 11896; Копие от Писмо за образуване на
досъдебно производство; Копие от Протокол за оглед на местопроизшествие
от 23.06.2019г.; Копи от Препис от Протокол за оглед на местопроизшествие
от 23.06.2019 г.; Копие от Съдебномедицинска експертиза за аутопсия № 88/
2019г.; Копие от Комплексна съдебно – автотехническа и съдебномедицинска
експертиза; Извлечение от Търговския регистър относно актуалното
състояние на „ДЗИ – Общо застраховане“ към 29.07.2021 г.; Копие от
Застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ с вх. № 83/11.09.2020 г.; Копие
от Писмо с изх. № О–92–11924/17.09.2020 г.; Копие от Акт за раждане №
2822 на Л. С. С.; Копие от Удостоверение за раждане № 016873; Копие от
Удостоверение за раждане от 19.09.2003 г. на С. Л. С.; Извлечение от
Информационната система на Гаранционен фонд към датата на настъпване на
ПТП, удостоверяващо наличието на застрахователна полица, издадена от
ответника.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 8229/05.04.2022 г. документи, както следва: Копие от Присъда
№42/26.05.2021 г. по НОХД № 307/2021 г., по описа на ВОС; Копие от
Мотиви към присъда по НОХД № 307/2021 г., по описа на ВОС, постановена
на 26.05.2021 г.; Копие от Решение № 118/21.12.2021 г. по ВНОХД №
278/2021 г., по описа на Апелативен съд – Варна.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото, постъпилото
НОХД № 307/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно
отделение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата
страна документи, както следва: Удостоверение за промени на постоянен
адрес с изх. № АУ076222ОД/03.08.2022 г.; Удостоверение за промени на
постоянен адрес с изх. № АУ076228ОД/03.08.2022 г.; Удостоверение за
промени на постоянен адрес с изх. № АУ076225ОД/03.08.2022 г.;
Удостоверение за промени на постоянен адрес с изх. №
АУ076220ОД/03.08.2022 г.; Удостоверение за промени на постоянен адрес с
изх. № АУ076219ОД/03.08.2022 г.; Удостоверение за промени на постоянен
8
адрес с изх. № АУ076223ОД/ 03.08.2022 г.
Адв. Б.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване отношенията на ищците с починалата, както и за интензитета на
претърпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетели:
Д.М.В. и Р.И. С., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността , както следва: Д.М.В., 52 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката В.: Д. Л. и С. Л. ги познавам от раждането им. С техните
родител сме семейни приятели. Доста често се виждахме и комуникирахме
със семейството. Моята малка дъщеря е родена между Д. и С. и доста често
имахме много сходни теми.
Отношенията между двете момичета /ищците/ и тяхната баба бяха
повече от чудесни, много повече от обичайно възприемащите се отношения
между баба и внуци, тъй като целият ден, в който децата са активни, за тях се
грижеше бабата. Всеки знае, че младите сме в гонене на кариера, вечно по
пътищата, в командировки, ангажирани и тя отговаряше не само за
изхранването им, но за възпитанието им, за изграждането им като личности.
Играеше с тях, учеше с тях, развеждаше ги по различни форуми, включително
е вземала и моите деца, и ги водила заедно с нейните внуци. Чудесни
отношения. Те споделяха с нея. Живееха там. Хранеха се там. Не, че са
нямали родители. Родителите са си родители, но когато детето е активно през
целия ден, беше под грижите на баба си и дядото. Моите приятели Р. и Л.
живееха при покойната, когато се роди Д.. Първите години живееха там.
Адв. Б.: Знаете ли да е имало някакви събития в семейството, които
допълнително да са сближили децата с тяхната баба до степен надхвърляща
9
обичайните за този тип родствен отношения, близост?
Адв. П.: Противопоставям се на така поставения въпрос. Моля, да
задължите страната да преформулира въпроса.
Адв. Б.: Имало ли е някакви събития в семейството на тези деца, които
допълнително да ги сближат?
Адв. П.: Отново възразявам. Моля, да се зададе коректно въпроса.
СЪДЪТ, отклонява въпроса на адв. Б., като предупреждава страна да
избягва насочващи въпроси.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката В.: Родителите им бяха ангажирани, особено Л. –
бащата, а пък и Р. – майката, достатъчно често пътуваха, работиха до късно.
Баща им Л. се занимаваше с търговските продажби в софтуерна фирма, а след
това беше изпълнителен директор на фирма, която изграждаше и обслужваше
хотели.
Майката се казва Р. и работата е свързано с много проверки,
командировки. Естеството на работата й е свързана с пътуване и с работа в
офис от сутрин до вечер. Държавен служител е и извършва проверки,
включително на място и пътува в чужбина включително. По повод на тези си
ангажименти доста често са отсъствали.
През цялото време и когато са били тук, Б. /за мен тя е г-жа С., защото
ми беше учителка в училището/ се грижеше за тях, включително и когато те
са отсъствали, децата са и нощували там, освен че целият ден са били там, тъй
като училището беше близо до тях. След училище ги е прибирала. Водила ги
е. Работата на родителите не е позволявала такива дейности през работния
ден.
Имаше период от няколко години, когато имаше проблеми в
семейството, като родителите се разделяха и някъде през 2009 г. – 2010 г.
официално се разведоха. В този период, когато отношенията не бяха
достатъчно добри, децата споделяха и живееха при баба си и дядо си. Това
беше за няколко години. Година – две след развода, родителите си оправиха
отношенията и отново с събраха и в момента живеят заедно, макар и
разведени.
За нас, като странични наблюдатели смъртта на Б. беше шокираща за
10
всички, а пък за децата беше супер шокиращо и изненадващо. Една внезапна
смърт е винаги изненадваща. Децата го преживяват тежко. Затварят се. Не
искат да говорят, гледат в една точка. Една мъка на едно относително
пораснало, но не още изградило се дете, особено визирам С., когато беше
около 16 г., като това е една пубертетна възраст. Опората откакто си се родил
е била до теб и за хубаво, и за лошо си споделял с нея /защото те така си
споделяха, а не само се изхранваха и прибираха от училище/, изчезва в един
момент. Шокиращо е. Отслабна. Затвори се. Майка я е водила на психолог
няколко пъти. Що се отнася до Д., тя беше малко по – голяма, но внезапната
смърт се отрази и на нея. Мълчание. Мъка. Тъга. Не искаше нищо. Моите
деца звъняха, за да се разходят, да излязат, но за определен период от време
избягваха срещи с хора. Дали вътрешно са го преживели, не мога да кажа.
Съмнявам се.
Адв. Б.: Към настоящия момент как мислите, справили ли са се с
травмата?
Адв. П.: Възразявам срещу този въпрос.
Свидетелката В.: Личи им. Личи им, когато говорим за нещо, защото
ние като се съберем някой път си спомняме различни неща и ни се насълзяват
очите. Това им личи. Все още, когато си спомним, как сме ходили тук и там с
нея, къде ги е водила, но според мен е нормално да тъгуваш за някой близък.
Когато се съберем, рано или късно стигаме и до нея и до спомените за нея. На
мен също ми е мъчно, въпреки че съм много далеч от тесния роднински кръг.
На въпросите на адв. П.:
Свидетелката В.: Познавам С. и Д. от тяхното раждане. Когато се роди
Д., семейството живееше в едно домакинство с Б.. Мисля, че малко преди да
се роди С., семейството на моите приятели Р. и Л. си построиха вила, къща и
живееха тях, но децата по– често бяха при баба си. Семейството на моите
приятели вече не живееше в едно домакинство с Б.. С Б. живееха в едно
домакинство малко преди раждането на С.. Формално не знам къде им е била
адресната регистрация. Аз казвам фактически къде са живели. Когото
живееха в едно домакинство, достатъчно често посещавах дома на нашите
приятели – родителите на С. и Д., там сме се срещали излизайки на разходка,
на рождени дни… Когато бяхме по майчински, всеки ден посещавах дома им.
Когато почнахме да ходим на работа относително по – често – събота и
11
неделя. В почивни дни, но общо взето много често. С времето, децата
започнаха сами да излизат, аз по – рядко съм ходила – на гости, на рождени
дни, лични.
Д. е единадесет месеца по – голяма от моята голяма дъщеря. Р. я
гледаше до две години.
Б. беше учителка. Мисля, че през 2001 г. се пенсионира. Когато Д. беше
първи клас, тя вече беше пенсионерка, защото руското училище нямаше
занималня и като свърши училище, тя е вземаше, учиха с нея. Водеше ги по
школи. Вземала и моето дете и съм ходила там да си го прибирам. Моята
голяма дъщеря и Д. бяха в един клас. Четири години бяха заедно в
–ти
Математическата гимназия. Това което описвам продължи докато стана 6 –
–ми
7 клас, докато започна сама да се движи. През цялото време тя се
ангажираше с развеждане на детето извън града. Това го виждах. Те отиваха
заедно на школа, тя ги прибираше, заедно с моята дъщеря и аз отивах от тях
да си прибера детето. Когато сме ги оставяли на състезания по математика, тя
ги е прибирала. Водила ги е на обучения за национални състезания, имаше
подготовки. Грижила се е много. Б. на мен ми преподаваше „Информатика“.
–ва
Тогава го наричахме „Програмиране“. След седми клас Д. учеше в I
Езиковата гимназия. Тогава вече не учеше с моята дъщеря. Дали е учила с Д.,
не мога да кажа, но Д. се прибираше след училище в Б. и там си подготвяше
уроците. Дали тя е учила с нея, не мога да кажа. Това го сподели приятелката
ми. После го сподели и дъщеря ми, защото когато е имала среща с Д. я е
вземала от там и отиваха към Морската градина. Тя живее на такова място – в
центъра и се вижда.
Малко преди раждането на С., семейството се изместиха в Евксиноград.
Не знам дали Евксиноград е извън рамките на града. Доста често съм ги
виждала Б. и С., по повод среща с приятелката ми на адреса на Б., която е
прибрала С. от детската градина. Вземам ги и примерно отиваме на разходка
в Морската градина. Ако родителите са били във Варна е нормално да спят в
тях. Не съм ходила всяка вечер да гледам дали са спали в тях. Когато са били
в командировка, със сигурност спали в Б.. Едно дете, което няма
необходимата възраст, само не може да остане вкъщи. Вие това нещо го
знаете добре.
Когато Л. е бил в командировка, майката по някой път и била в града, а
12
друг път не е била в града. Когато двамата родители ги е нямало, разбира се,
че децата са ги гледали Б. и Стоян – съпругът ѝ.
Адв. П.: След като Л. е бил в командировка, майката е била в града, кой
се е грижел за децата? Къде са нощували? Кой ги е прибирал от училище?
Къде са живеели през това време? Съвпада ли периодът на отсъствие с
командировките, във времето, когато са живеели в дома на Б. и на нейния
съпруг? Или това вече е бил периодът, в който те са живеели в тази вила на
Евксиноград?
Адв. Б.: Възразявам срещу начина на задаване на въпроса!
Свидетелката В.: Вие зададохте десет въпроса, аз на кой по – напред
да отговоря?
На въпросите на адв. П.:
Свидетелката В.: За децата през деня, задължително се е грижела Б.,
тъй като Ви обясних, че ако Р. е била в града, тя е била на работа. Няма как
дете на малка възраст, каквато е била С., да ходи само по улиците. Ако е било
на градина, го е прибирала от градината и се е грижила за него. Ако Р. ще го
прибере вечерта, да дойде да си го прибере и да отидат да спят във вилата.
Ако ли не, ще спи при нея. Аз не знам кой ден. Нямам график, кога е спала
при баба си. Сигурно често се е случвало да нощува при баба си. Нямам
графика кога двамата са били едновременно в командировка. Достатъчно
често са оставали да спят при баба си и дядо си, по различни обстоятелства.
Някои пък децата са уморени, остават и заспиват докато се върнат родителите
от работа. Има различни обстоятелства. Нищо, че родителят е града, децата са
оставали да спят при баба си. Когато и двамата ги е нямало, пак казвам, че не
може дете, което няма определената възраст по закон да остане само вкъщи.
Сами не са оставали. Ние сме отговорни родители. Знаем и правата, и
задълженията си.
Когато се разделиха родителите на С. и Д., те основно продължиха да
живеят при баба си. Започнаха да нощуват там и по – често, защото когато
има семейни неразбории и разправии, никой не иска децата да стават
свидетели. Не знам колко дена са спали. Това е един относително
продължителен период от три – четири години. При раздялата не знам къде
живееше Л.. Майката живееше във вилата. Децата предимно живееха при
баба си.
13
Д. и С. учиха за висше образование и бяха студентки. Д. продължи
своето образовани в чужбина, а С. е студентка от тази година. Към момента
на събитието С. е била на 16 г. и все още ученичка в гимназията. Д. стана
студентка през 2013 г., когато завърши училище кандидатства и започна да
учи в Германия. Семестърът в германия е три месеца. След това има един
месец изпити. После има два месеца ваканция. След това пак по същия начин.
Такъв е графика в Германия. По врече на студентстването си, шест месеца
беше в България, шест месеца в Германия. По време на ваканцията тя
задължително е била в България. Когато се връщаше в България, предимно
беше при Б.. Някой път се връщаше при родителите си в Евксиноград. Като
бакалавър завърши през 2017 г.. След това имаше период, в който беше
стажант. После записа магистратура, пак в Германия. До около 2020 г.
основно се е ангажирала с обучението си в Германия.
–ва
С. продължи образованието си също в I гимназия. Към онзи момент и
тя живееше по същия начин. Аз Ви обясних. Колкото и път да ми дадете
въпроса, аз вече Ви казах защо. Евксиноград не е място, където дете може
през деня само да се прибере. С. от 14 г. до смъртта на Б. основно живееше в
дома на баба си и дядо си. Когато родителите изгладиха отношенията,
сигурно си е отивала вкъщи.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката В.: Децата нямат други баба и дядо във Варна. Всички
баби са вече баби по Skype. Това е средството или друго комуникационно
средство за комуникация с внуците. Почти ежедневно говориха, както и
моите деца говориха с моите родители, след като заминаха да учат. Ако
питате дали Б. се е интересувала от развитието на Д. – Да, силно се
интересуваше. Най – интересното беше, че за Д. беше важно мнението на
маминка / не я наричаше баба, а маминка/. Тя споделяше с нея. Това не
може да се случи с хора, които не са близки. Това е моето мнение.
На въпросите на адв. П.:
Свидетелката В.: Освен Д. и С., Б. имаше и други внуци. Има двама
внука – момче и момиче на брата на Л., които живеят в Канада. Ходи, когато
се родиха. Внучката беше на няколко месеца, когато Б. почина. Момченцето
беше на няколко години. Ходиха няколко пъти до Канада за месец – два, да се
грижи и помага в домакинството на другия си син, но поради разстоянието,
14
езиковата бариера и т.н. се връщаха. Отделено от това започваше учебната
година и има задълженията към внуците, които са тук. Никога не е делила
внуците си. Тя не беше такъв човек и никога не е имала предпочитания към
някой от внуците си.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетелката, с оглед на което сне
самоличността , както следва: Р.И. С., 52 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– Майка съм на ищците. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката С.: Първоначално, когато се роди Д. ние живяхме при
свекърва ми от момента, в който се сгодихме. Така, че тя се роди и израсна на
този адрес, но през цялото време сме били в едно домакинство. В момента, в
който детето порасна и се върнах на работа, реално огромната роля и грижата
за децата беше на свекърва ми, защото като всички млади хора ние се
втурнахме да правим кариера, което с течение на времето откривам, че не е
било най – доброто. Факт е, че и аз, и съпругът ми се опихме да израстем в
професията, да направим нещо със себе си, да на правим някаква реализация.
След като родих Д. започнах да уча английски от „А“, за да стигна до ниво
„С1“. По образование, аз съм инженер и реших, че в тези сложни
икономически времена трябва да имам и някакво допълнително
икономическо образовани, т.е. учих в Икономически университет – Варна.
Така, че грижите пое моята свекърва. Водеше детето на детска градина.
Вземаше го от детската градина. Когато учих, тя пое почти изцяло грижата за
тях. Като цяло хубавото в цялата ситуация беше, че тя не просто чисто
физически се грижеше за тях, а и много духовно, защото тя беше един
изключителен човек, който надвишаваше в своята духовност. Беше се
извисила над тези земни елементарни неща. По ирония на съдбата, точно като
почитател на изкуството я убиха на връщане от откриване на „Варненско
лято“, заедно с една от приятелките ѝ, на една пешеходната пътека.
Децата имаха невероятното щастие да израснат с нея. Тя имаше две
страсти. Едното беше математиката, завършила е „Математика“ в Софийския
15
университет, а другото е, че четеше страшно много.
Едната ми дъщеря имаше това удоволствие да развие нейния
математически талант. За тях математиката беше форма на невероятно
развлечение и удоволствие. Голямата ми дъщеря беше още в 3 клас, на
състезание – „Европейско кенгуру“, /където в една възрастова група са
трети и четвърти клас/, спечели първо място в България сред
четвъртокласниците. Беше поканена на награждаването в Министерството на
образуванието, където пожела да отиде с маминка си. Нормално е, човекът
който направи това за нея.
Малката ми дъщеря я запали в четеното и писането. Така, че тя пише
стихове, пише разкази. Даже са публикували.
Допълнително в „плюс“ беше цялата ситуация за нас, че двете деца са
учили в Руското училище, т.е. те имат 7м да пресекат от дома на маминка си
до там. Общо взето невероятна грижа. Не просто физическа грижа да я
нахрани, а общуване, което „Дай Боже“ ако съм баба някога, да стигна до
такава малка степен от тази близост, която тя имаше с моите деца. Тя за тях
беше невероятен приятел. Даже имаха една реплика: „Маминке, хайде да
пием чайче като приятелки!“. Много си споделяха с нея. Тук вече и е нашият
грях като родители, че ние имахме един период, в който имахме много
сериозни проблеми в семейството, които доведоха и до развода. Слава Богу
преодоляхме го, но след доста години, които общо взето тя беше стожер и
благодарение на нея децата оцеляха психически, защото колкото и ние, като
интелигентни хора да сме се опитвали да не правим явни скандали, но децата
усещат кога нещо не е наред.
Още повече малко след като се роди малката, съпругът ми си смени
работата и започна да работи за една фирма /голям холдинг/, която строеше на
седем места в България. Буквално физически го нямаше.
Добре, че беше маминка, защото пък аз представлявам една
организация на територията на Североизточна България – Добрич,
Търговище, Варна, Шумен, преди бяха и Силистра и Разград. Това беше
свързано с много отсъствия, много командировки, обучения и моята свекърва
беше тази, която се занимаваше с тях и те бяха изключително близки с нея.
Всичко си споделяха. Особено в периода на пререкания при нас, когато се
разделихме, те пожелаха да останат там и там се чувстваха спокойни, и там се
16
чувстваха сигурни, и това им съхрани психиката.
Събитието се отрази много стресиращо и на двете момичета.
Изключително шокиращо. Нормално. Като във всяка загуба на близък човек,
но в техния случай, те загубиха и много близък човек до душата си, човек, с
който винаги са общували и са били изключително близки, като приятели. Те
си имаха и общи среди. Примерно: Имаше „Клуб на бабите“, с които излизаха
с малката ми дъщеря. Всички извънкласни форми ги е водила тя и покрай тях
те си имаха и среда, в която си общуваха. Реално по този начин загубиха и
тази среда, защото баби с внучки, без бабите трудно се получаваше. На чисто
физическо ниво много зле се отрази на малката ми дъщеря. Тя е висока 1.71
м. В един момент стана 48 кг. Започнаха непрекъснати проблеми със стомаха.
Тръгнахме да ходим по изследвания. Почнахме да се притесняваме, че това е
някаква форма на „анорексия“ или не знам какво. В крайна сметка казаха, че
това е на стресова основа, от всичките ехографии, които правиха и
изследвания. Посъветваха ни да потърсим психоаналитик, което направихме,
защото беше едно жизнено дете. Тя винаги е спортувала, т.е. мускулна маса,
да 171 см и да станеш 48 кг, гледката беше много стресираща.
Голямата ми дъщеря беше студентка и беше запознала маминка си с
приятеля си. Планираха да правят сватба. Една сега направиха сватба – през
2022 г..
Тъй като малката ми дъщеря беше абитуриентка тази година и около
абитуриентската си много плака и каза: „Мамо, знаеш ли колко планове
имахме с маминка за абитуриентската? Как ще ме изпрати!“. Всъщност денят,
в който трябваше да тръгне за студентстването си, решихме да поканим
свекърът ми и моите родители, за да си кажем едно довиждане, символично
да изпратим студентския живот. Всъщност аз закъснях с обяда и
подготовката, защото тя каза: „Първо ще отида да кажа довиждане на
маминка, на гробищата, защото тя искаше да ме изпати като студентка, а не
можа!“. Тя в момента е студентка в Холандия.
Докато голямата ми дъщеря беше студентка в Германия, комуникацията
между тях въобще не се прекъсна, тъй като моята свекърва веднага си
направи Facebook. Също така си направи и Skype. Те се чуваха непрекъснато.
Спомням си, че приятелите на голямата ми дъщеря са били много впечатлени,
как може баба , в България / за тях България не е еквивалент на силно
17
развита страна, въпреки че смея да твърдя, че точно в тази сфера на
комуникациите се напред/ да има Facebook и Skype. Не само се чуваха. Тя
продължаваше да помага. Свекърва ми е завършила „Математика“ в
Софийския университет и те винаги и непрекъснато са си комуникирали на
тема математика. Спомням си, че особено много я мъчеше „статистиката“.
Маминка определено много помагаше и заедно учиха по икономическите
дисциплини. Тя учи „Икономика“. По някой път от свекърва ми разбирах, че
ще се прибира. Трудно ми е да кажа на какъв интервал се прибираше в
България , но благодарение на това, че има ниско тарифни компании, тя
гледаше при всяка възможност да се идва. Винаги сме се виждали.
Ваканциите си ги изкарвала тук. Тя имаше периоди, в които работи, след като
завърши бакалавър. След това направи пауза и сега си предаде
магистратурата, но я отложи. Предвид тези обстоятелства си отложи малко
следването, с един семестър. След цялата ситуация не успя да се събере.
Във Варна нямат други баби и дядовци. Моите родители живеят на
около 40 км от Варна.
Моят свекър е много възрастен. Той е на 88 г. и когато искат да отидат
да го видят, първоначално те се опитват да се настроят за срещата /особена
като беше по – скоро, след погребението и загубата/ и как се опитваха да се
мобилизират и да си кажат: „Трябва да не ни личи колко сме притеснени, за
да не го травмираме и нето, да не го разстройваме допълнително“. Колко
пъти, след като се върнат от там са казвали: „Колко е трудно!“ и как всяко
нещо им напомня за времето, което са били в този дом, където са израснали,
за всяка вещ, за всяка чинийка, за всяка чашка, в която са се хранили и пили.
Общо взето няма да се отърсиш от нещо такова, за толкова кратко време.
На въпросите на адв. П.:
Свидетелката С.: От месец март 1993 г., след годежа се преместихме
да живеем при свекърва ми и около 2000 г. – 2001 г. се нанесохме на новия
адрес. Купихме жилище в строеж, което Слава Богу не беше сред
„Пирамидите“, но след това имаше проблем с Акт 16. Окончателно след 2001
г. се пренесохме в новото жилище. Малката дъщеря е родена в новото
жилище – 2003 г. През това време голямата ни дъщеря – Д. учеше в Руското
училище, което е до моята свекърва и тя беше целодневно там. Предвид
нашето отсъствие, ние с децата основно бяхме през уикендите. И дамата със
18
съпруга ми имахме много командировки, много обучения. Аз съм отсъствала
по цял месец, била съм обучение, включително и в чужбина. През това време
Д. и С. живееха при свекърва ми. Когато се преместихме и се роди малката,
ние цялото домакинство се преместихме. Децата изкарваха по цели седмици
при свекърва ми. Т.е. уикендите идваха при нас, когато бяхме в другото
жилище. Всъщност два или три месеца, след като родих С. мъжът ми си
смени работата и всъщност се смени и животът му. Със С. бях три години в
майчинство, поради непрекъснатите отсъствия на мъжа ми и нямаше как.
През това време за голямата ми дъщеря се грижеше свекърва ми. Просто
Руското училище е на 7м от свекърва ми. Тя учеше с децата /казвам с децата,
защото впоследствие беше и със С./. Ако е била втора смяна и е била при нас,
сутрин я водим на училище. В повечето случаи, когато не е била при нас, тя
директно от маминка си отива. За съжаление тогава нямаше занималня.
Другото, за което съм благодарна е, че тя можеше да продължи да работи,
имаше хубава работа, но в момента, в който Д. стана първи клас каза, че ще се
пенсионира, за да ѝ посвети време и да може да се грижи за детето.
Сивия също учи в Руското училище. Тя също не е посещавала
занимални. С. биваше вземана, водена, съответно от нея /от свекърва ми,
защото тя е доста по – млада от свекъра ми и в много по – добра физическа
кондиция беше/. Изцяло им готвеше. Тя им приготвяше храната. Закуските за
училище. За извънкласните форми отново тя имаше ангажимента да прави
нещата. Ако можехме да ги вземем, ги вземахме вечер.
И двете ми дъщери са посещавали детска градина. След детската
градина свекърва ми я вземаше, защото след 16:30 часа обикновено вече няма
деца в детската градина.
Имат и други внуци, но внуците им са в Канада, там са родени. Така, че
те бяха изцяло на тези две дечица. Посещавали са ги в Канада, може би два
пъти. Мисля, че второто внуче се роди след смъртта на свекърва ми или
няколко месеца преди това. Реално единият внук беше роден и с него имаха
визуално комуникация. Те не можеха да си позволят някакви големи
отсъствия, защото имаха езикова бариера със снахата, която не говори друго
освен английски и китайски и нямаше как да отидат на гости в дом, в който
не могат да комуникират, не могат да помагат.
Никога не ми се налагало да оценявам дали Б. е деляла децата. Тя е
19
достатъчно интелигентен човек, никога да не покаже ако има различно
отношение. Пред мен не го е показвала и съм убедена, че не го е показвала
пред никого. Но няма как, ти да си вземеш едно детенце от 3 кг месо, то да ти
е в къщата, всяка вечер да го къпеш и да не го чувстваш толкова близко, като
едно друго дете, което знае, че ти е внук, но си го видял за десет дена в
годината. Никога не съм чувала тя да изрази отношение, че този ми е по –
скъп от другия. Тя никога не би го направила.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободен и напусна залата.
Адв. Б.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.
Адв. П.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Б.: Моля, да уважите предявените искове. От влязлата в сила
присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския,
разглеждащ гражданско – правните последици на деянието, се установява, че
вина за настъпване на ПТП, при което е починала пешеходката е на водача на
лекия автомобил и към момента на това процесно произшествие съществува
валидно облигационно правоотношение по договор „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключен със собственика на автомобила Лиляна
Симеонова и ответното дружество.
От събраните доказателства се установи, че между ищците и
починалата е била установена трайна и дълбока емоционална връзка и те са
претърпели сериозен като интензитет и продължителност морални болки и
страдания, поради което считам, че са налице предпоставките определени в
ТР № 1/2018г. Налице е предвиденото изключение за присъждане на
обезщетение за лица от разширения семеен кръг. В подкрепа на това бяха
показанията на двете свидетелки, които аз моля да кредитирате. Моля, да
кредитирате и показанията на свидетелката С., която макар и майка на двете
ищци, показанията са преки и непосредствени, също така логични и
последователни в синхрон с останалата доказателствена съвкупност.
20
Претендираме и сторените разноски.
Адв. П.: Моля, в законоустановения срок да се произнесе със съдебно
решение, по силата на което да оставите без уважение предявените от двете
ищци искови претенции. Считаме, че от приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, противно на изложеното от колегата, не се установи по
категоричен и безспорен начин наличието на толкава близка връзка между
ищците и починалата им тяхна баба по бащина линия, която да надхвърля
обичайната за този вид родствени отношения. Моля, да присъдите разноски,
които е сторил представлявания от мен ответник – застраховател. Моля, да ми
бъде даден срок да представя писмена защита, след изготвянето на протокола
от днешно съдебно заседание.
Адв. Б.: Моля и на мен да ми бъде даден срок да представя писмена
защита.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, да представят писмена защита, в
десетдневен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:49часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
21