№ 3052
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513015 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Ш. срещу Решение № 20091539/22.05.2023
г. по гр.д. № 15204/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, с което
е отхвърлена исковата й претенция по чл.23, ал.1 СК като неоснователна. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, при
постановяване на който се твърди да са допуснати нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се твърдения за
неправилно определена от първоинстанционния съд правна квалификация, респ. неправилно
разпределена доказателствена тежест.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. С. Щ. е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа доводи за
недопустимост на иска, а при условията на евентуалност – за неговата неоснователност.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК, валиден
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
1
Първоинстанционният съд е сезиран с искане от въззивника за признаването й за
едноличен собственик на недвижим имот с административен адрес гр.София, ж.к. „*******
- *******, поради липса на принос на въззиваемия при придобиването му, при твърдения, че
същият е придобит по време на брака й с А. С. Щ. със средства, получени въз основа на
изтеглен от тях кредит, задълженията по който са погасявани единствено от нея,
включително след развода на страните. Поддържани са твърдения, че въззиваемият не е
влагал средства в семейния бюджет, а грижите за домакинството и семейството били поети
преди развода на страните единствено от въззивника.
С уточнителна молба от 16.04.2021 г., по реда на отстраняване на нередовностите в
исковата молба, въззивникът е поддържала твърдения, че бракът между странните е
прекратен с решение от 16.06.2006 г., липсва съвместен принос на страните за закупуване на
имота, като за покупката му са вложени лични средства на въззивника. При тези твърдения е
претендирана трансформация на лични парични средства в имот съпружеска имуществена
общност.
С уточнителна молба от 20.09.2021 г., по реда на чл.129, ал.2 ГПК, въззивникът е
поддържала придобиване на имота със средства от отпуснат от „Банка ДСК“ кредит,
погасяван с дарени от баща й средства.
По реда на отстраняване на нередовности в исковата молба, на 20.01.2022 г.
въззивникът е конкретизирала, че покупната цена за имота е 10 500 лева, заплатени с
получен през 2004 г. кредит от „Банка ДСК“, съпрузите са разделени същата година, а
средствата за погасяване на кредита са осигурени от въззивника, която единствено е
погасявала същия преди и след влизане в сила на бракоразводното решение през 2007 г.
Средствата за погасяване на кредита поддържа да са осигурени от дарена през месец 01.2008
г. от бащата й сума в размер на 6 000 лева, а остатъкът от кредита е погасяван с дарение от
месец 06.2021 г. от бащата й в размер на 4 000 лева. Допълнила е, че към датата на
депозиране на молбата по кредита остава една незаплатена вноска от 125 лева.
В първото по делото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд
въззивникът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, е направил
поредно уточнение, че претендира пълна трансформация на лично имущество, доколкото
кредитът за покупката на имота е погасен с нейни средства.
С Решение № 20091539/22.05.2023 г. по гр.д. № 15204/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 149-ти състав, е отхвърлен предявеният от М. Д. Ш. иск по чл.23, ал.1
СК срещу А. С. Щ. за признаване за установено пълна трансформация на лично имущество в
придобиването на апартамент № 7, находящ се в гр.София, ж.к. „******* - *******.
Едва пред въззивния съд М. Д. Ш. въвежда твърдения, че за заплащане на покупната
цена за имота са послужили дарените от баща й средства – 6 000 лева, предоставени два
месеца преди покупко-продажбата, и 4 000 лева, получени на 15.06.2021 г., като сумите от
отпуснатия от „Банка ДСК“ кредит са използвани за ремонт на апартамента. Самият кредит
е погасяван също с лични средства на въззивника от други кредити след прекратяване на
2
брака.
Пред въззивния съд е въведено следващото се уточнено е, че фактическата раздяла на
страните е настъпила преди придобиването на имота и кредитът е изтеглен по време на тази
раздяла.
Пред въззивния съд е поддържана липса на принос на въззиваемия в придобиване на
имота след фактическата раздяла на страните, поради липса на участие с труд, пари и грижи
за семейството.
В исковата молба надлежно са въведени твърдения за липса на формите на съвместен
принос, формулирани в чл.19, ал.2 СК /отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г./, приложима в
отношенията между страните, тъй като бракът на същите не е заварен от новия СК от 2009 г.
(пар.4 от ПЗР на СК от 2009 г.), като е формулиран петитум на установителен иск за
собственост, поради липса на съвместен принос. С уточнителна молба от 16.04.2021 г. е
поддържана липсата на принос на бившия съпруг, а уточнението за характера на средствата
следва да се разглежда във връзка с твърденията в исковата молба и тези в молба от
20.09.2021 г. и молба от 20.01.2022 г. в смисъл, че кредитът за закупуването е погасяван,
преди и след прекратяване на брака, с лични средства на въззивника, придобити от два броя
договора за дарение на парични средства от нейния баща. В същия смисъл следва да се
разглежда изявлението в открито съдебно заседание за пълна трансформация на лично
имущество, доколкото е заявено в контекста на представени писмени доказателства за
погасяване на кредита със суми от дарения, предоставени на Ш..
При горните правопораждащи фактически твърдения и формулиран петитум
решаващият първоинстанционен състав се е произнесъл по непредявен иск за пълна
трансформация на лично имущество, с посочена правна квалификация чл.23, ал.1 СК (обн.,
ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.), като не е разгледал заявените с исковата и уточнителни молби
твърдения за липса на съвместен принос на въззиваемия в придобиването на имота и не е
обсъдил правнорелевантните факти в тази връзка. В случая не се касае за неточна правна
квалификация, при която въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и
петитум, следва да даде правилната квалификация на иска и да разгледа по същество
правилността му в тази част. Исковата претенция е била отхвърлена не поради необорване
на презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.2 СК от 1985 г. (отм.), а поради
неустановяване придобиване на имота чрез преобразуване на лично имущество - дарени
парични средства на основание по чл.21, ал.1 СК от 1985 г. (отм.).
При твърдение за пълна трансформация, основателността на иска е обусловена от
установяване на извънбрачния произход на вложените средства при закупуване на
недвижимо имущество по време на брака и еквивалентност между придобивната цена и
вложените средства с извънбрачен произход. В тази насока следва да са изложените
фактически твърдения на ищеца. По този спор е ирелевантен приносът, тъй като
трансформацията се основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди
брака, или получени по дарение, или наследство, респ. от продажбата на имущество, което е
било лично на това основание. Трансформацията изключва приноса по определение. В
3
настоящия случай ищецът излага твърдения за липса на принос на другия съпруг в
придобиване на собствеността върху апартамент № 7, покупката на който е финансирана с
кредит от „Банка ДСК“ (в която насока са ангажирани доказателства) и личен характер, но
на средствата за погасяване на този кредит.
Вън от горното, с оглед позоваването в исковата молба и представеното с нея
Решение № 143/16.06.2006 г. по гр.д. № 4739/2005 г. по описа на СРС, 84-ти състав, с което
е прекратен брака и утвърдено споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) между
страните в настоящото производство, в което е изразена волята им придобитият по време на
брака им недвижим имот да остане съсобствен между тях, без посочване на квотите на
бившите съпрузи в съсобствеността, в която част споразумението има договорен характер,
то искът, по който се е произнесъл първоинстанционният съд е недопустим.
С Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГК на
ВКС са дадени задължителни разяснения, че ако в утвърдено от бракоразводния съд
споразумение по чл.99, ал.3 или чл.101, ал.1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл.49, ал.4 или
чл.51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите уговорят, че придобитият през време на брака имот
остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в
съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на
единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21,
ал.2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл.23, ал.2 СК от 2009 г. В мотивите на тълкувателния
акт е изяснено, че в частта относно имуществените отношения между съпрузите
споразумението цели доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел
избягване на възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през
време на брака имущество. Посочено е, че в рамките на свободата на договаряне съпрузите
имат правото да уредят материално правните последици във връзка с придобитите по време
на брака вещи и права върху вещи, като е възможно да уговорят нещо различно от
следващото се по закон, доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер
на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително
действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППВС № 5/15.03.1978
г.).
От изложените в тълкувателния акт мотиви следва извод, че при постигнато между
съпрузите споразумение, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен искът
по чл.21, ал.1 СК от 1985 г. (отм.), респ. по чл.23, ал.1 СК от 2009 г., за признаване на
изключителна собственост на придобит по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност имот не може да бъде проведен и е недопустим, тъй като не подлежи
на пререшаване въпросът за наличие на съсобственост между страните-бивши съпрузи,
уреден със споразумението, имащо характера на договор за спогодба с
вещнопрехвърлително действие. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД уговорките
между страните по договора имат силата на закон за тях и следва да бъдат спазвани.
Изключение от така изложеното представляват хипотезите на чл.20 СК (отм.), респ. чл.22 от
действащия СК.
4
При наличието на споразумение по чл.99, ал.3 СК от 1985 г. (отм.), чиято валидност
не е оборена по делото, в което страните са посочили, че придобитите по време на брака
имоти остават в обикновена съсобственост, без да е определен размерът на дяловете, е
допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на
основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21, ал.2 СК от 1985 г.
(отм.), но е недопустим иск по чл.21, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) за установяване на пълна
трансформация на лично имущество (Решение № 74 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/2015 г.
на І г. о., Решение № 50111 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 378/2022 г., II г. о., ГК,
Решение № 116 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК, Определение №
215 от 17.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1973/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 220 от
20.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 523/2018 г., II г. о.).
Изложеното обуславя обезсилване на първоинстанционно решение на основание
чл.270, ал.3, изр.3 ГПК и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд, който да се произнесе въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата и уточнителни молби фактически твърдения и при заявеното искане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20091539/22.05.2023 г. по гр.д. № 15204/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от уведомяването пред Върховния
касационен съд при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5