РЕШЕНИЕ
Номер 15.01 Година 2021 Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение,
На 15.12. 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретар Даниела Калчева, като разгледа докладваното
от Съдията дело номер 157 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 и сл ГПК.
Предявени са осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗО и по чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „М.М.К.С.И.Р.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. П.**, представлявано от управителя Н.С.твърди, че е е
лечебно заведение за болнична помощ, което е регистрирано по ТЗ и по Закона за
лечебните заведения с регистрационен номер № ********** от регистъра в МЗ и
осъществява лечебна дейност съобразно Разрешение № МБ-335/10.04.2014г., издадено
от министъра на здравеопазването.
Посочено е, че Н.
(Н.) е създадена като юридическо лице със седалище С. и с предмет на дейност -
осъществяване на задължителното здравно осигуряване, съгласно чл.6, ал.1 от
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Р. (Р.) град С.З. е организационна
структура на Н. със седалище областния център на област С.З., съгласно чл.6,
ал.2 от ЗЗО, чл. 19, ал.1 и чл.36, ал.1 от Правилника за устройството и
дейността на Н. (ПУДН.) и чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и дейността
на Р. (ПУДР.) и второстепенен разпоредител с бюджетни средства на Н.. Р. град С.З.
е регионална структура на Н., която е създадена по силата на 330 с предмет на
дейност осъществяване на задължително здравно осигуряване и заплащане лечението
на здравносигурените граждани при условията на ЗЗО и Националния рамков договор
(НРД). Предметът на дейност на Р. е осъществяване на задължителното здравно
осигуряване с териториален обхват, съгласно приложение към чл. 6, ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване. Една от основните дейности и функции на Р.,
съгласно чл.6, т.3 и чл.7, т.2 от ПУДР., е да сключва индивидуалните договори с
изпълнителите на медицинска помощ на територията на съответната районна каса. Р.
се управлява от директор, който е второстепенен разпоредител с бюджетни
средства на Н.. Директорът на Р., съгласно чл.20, ал.1, т.4 и чл.59, ал.1 от
330, чл.39, т.5 и т.11 от ПУДН. и чл.4, ал.4, т.4 и т.5 от ПУДР., сключва
договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията на Р. и
осъществява плащанията на изпълнителите по реда и в сроковете, предвидени в НРД
и сключените индивидуални договори.
Сочи се, че между страните по делото е сключен договор
№ 241469 от 22.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със
срок срокът на действие на НРД за МД за 2017г. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗО, договорът
е сключен между директора на Р. град С.З., представляващ ответника, и ищеца,
чрез клона на дружеството, като изпълнител на медицинска помощ.
Между страните по делото е сключен договор № 241469 от
23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на
действие на НРД за МД за 2018г. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗО, договорът е сключен
между директора на Р. град С.З., представляващ ответника, и ищеца, чрез клона
на дружеството, като изпълнител на медицинска помощ.
Ищец по делото е „М.М.К.С.И.Р.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. П.**, ЕИК ***, представлявано от управителя Н.Н.С., тъй
като клона на дружеството не е ЮЛ и не притежава самостоятелна правосубектност.
Ответник по иска е Н., като юридическо лице,
представлявано по силата на закона от директора на Р. С.З. при сключване на
процесния договор, а местната подсъдност е определена съобразно разпоредбата на
чл.108, ал.1, изр. второ от ГПК според седалището на Р. град С.З., която е
неперсонифицирана организационна структура на Н. и е оправомощена с ПУДР. да
сключва индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ на
територията си, а директорът й - да сключва договорите и да извършва плащанията
на изпълнителите.
Изложено е, че в константната съдебна практика на ВКС
е прието, че сключването на договорите по чл., 59, ал.1, вр. чл. 20, ал.1, т.4
от ЗЗО е реализирано по административния ред, което и обуславя правното
естество на същите като административни по своя характер независимо от момента
на сключването им. Тъй като с разпоредбата на §149, ал.4 от ПЗР към ЗИД на АПК
/ДВ. бр.77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, съдебните производства по спорове
относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на
административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение
на тези по ЗУСЕСИФ се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища,
споровете за изпълнение на подписаните преди 01.01.2019 г. договори с Н.,
независимо, че притежават характеристиките на административни, следва да бъдат
разглеждани по общия исков ред от гражданските съдилища /Определение №
251/10.06.2019г. по ч.т.д. № 1253/2019г. на ВКС, ТК, I отд./.
Твърди се, че ответникът, като възложител по
договорите, има задължение да заплаща извършената и отчетена болнична
медицинска помощ, според чл.3, ал.1, т.3 от договорите.
Посочено е, че договореният с чл. 45 в договора от
22.05.2017г. срок за плащане е до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
Договореният с чл. 46 в договора от 23.05.2018г. срок
за плащане е до 25-то число на месеца, следващ отчетния.
Твърди се, че до настоящият момент ответникът не е
изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска
помощ, оказана през м. май 2017г., м. юли 2017г., м. август 2017г., м. януари
2018г., м. април 2018г. и м. май 2018г., както следва:
Същият не е заплатил на ищеца сума в размер на 5 695 лв..
представляваща дължимата сума по Дебитно известие № **********/09.06.2017г. към
Фактура № **********/09.06.2017г. за извършена болнична помощ по клинични
пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към нея за м. май 2017г.
Същият не е заплатил на ищеца сума в размер на 661
лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие №
**********/09.08.2017г. към Фактура № **********/09.08.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към
нея за м. юли 2017г.
Същият не е заплатил на ищеца сума в размер на 14 409
лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие №
**********/08.09.2017г. към Фактура № **********/08.09.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към
нея за м. август 2017г.
Същият не е заплатил на ищеца сума в размер на 604
лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие №
**********/08.02.2018г. към Фактура № **********/08.02.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към
нея за м. януари 2018г.
Същият не е заплатил на ищеца сума в размер на 16 350
лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие №
**********/23.05.2018г. към Фактура № **********/23.05.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към
нея за м. април 2018г.
Същият не е заплатил на ищеца сума в размер на 25 307
лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие №
**********/11.06.2018г. към Фактура № **********/11.06.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към
нея за м. май 2018г.
Общо дължимата сума за извършена дейност по клинични
пътеки за дейност м. май 2017г., м. юли 2017г., м. август 2017г., м. януари 2018г.,
м. април 2018г. и м. май 2018г. е в размер на 63 026 лв. /шестдесет и три хиляди
двадесет и шест лева/.
Заявено е, че на основание заповед № РД-18-726 от
03.08.2017г. на директора на Р. град С.З. от 04.08.2017г. до 25.08.2017г. е извършена
извънпланова, вторична, тематична проверка в ищцовото дружество по изпълнение
на договорения пакет болнична помощ. Резултатите от нея са отразени в Протокол
от 09.08.2017г. Нарушения не са констатирани. Установено е, че медицинската документация
е изрядна, извършени са диагностичните и лечебни процедури, включени в
алгоритъма на клиничните пътеки, изпълнена е договорената по вид и обем
медицинска помощ и са спазени критериите за дехоспитализация.
На основание заповед № РД-18-85 от 08.01.2018г. на
директора на Р. град С.З. от 09.01.2018г. до 31.01.2018г. е извършена планова,
вторична, тематична проверка в ищцовото дружество по изпълнение на договорения
пакет болнична помощ. Резултатите от нея са отразени в Протокол от 19.01.2018г.
Констатирано е, че е извършено едно нарушение ИЗ 6564, което не попада в
процесния период и в месечната спецификация за извършена дейност. Други
нарушения не са открити. Установено е, че медицинската документация е изрядна,
извършени са диагностичните и лечебни процедури, включени в алгоритъма на
клиничните пътеки, изпълнена е договорената по вид и обем медицинска помощ и са
спазени критериите за дехоспитализация.
На основание заповед № РД-18-507 от 14.06.2018г. на
директора на Р. град С.З. от 15.06.2018г. до 15.07.2018г. е извършена вторична,
тематична проверка в ищцовото дружество по изпълнение на договорения пакет
болнична помощ.
Резултатите от нея са отразени в Протокол от
03.07.2018г. Нарушения не са констатирани. Установено е, че медицинската
документация е изрядна, извършени са диагностичните и лечебни процедури,
включени в алгоритъма на клиничните пътеки, изпълнена е договорената по вид и
обем медицинска помощ и са спазени критериите за дехоспитализация.
След приключване на посочените по-горе проверки за извършената
от ищеца болнична дейност през м. май 2017г., същият е издал Дебитно известие №
**********/09.06.2017г. към Фактура № **********/09.06.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност 5 695 лв. и спесификация към
нея, които е представил в Р.-С.З. с писмо изх. № 172 от 09.06.2017г. Посочва,
че сумата в размер на 5 695 лв. представлява общата стойност на оказаната от
ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. май 2017г., която надвишава
утвърдената стойност на разходите за м. май 2017г. по Приложение № 2 на
Допълнително споразумение № 3 от 09.06.2017г. към гореописания индивидуален
договор. Към настоящия момент ищецът не е получил сумата в размер на 5 695 лв.
След приключване на посочените по-горе проверки за
извършената от ищеца болнична дейност през м. юли 2017г., същият е издал
Дебитно известие № **********/09.08.2017г. към Фактура №
**********/09.08.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на
стойност 661 лв. и спесификации към нея, които е представил в Р.-С.З. с писмо
вх. № 29-02-927 от 09.08.2017г. Сумата в размер на 661 лв. представлява общата
стойност на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. юли
2017г., която надвишава утвърдената стойност на разходите за м. юли 2017г. по
Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 8 от 28.08.2017г. към
гореописания индивидуален договор. Към настоящия момент ищецът не е получил
сумата в размер на 661 лв.
След приключване на посочените по-горе проверки за
извършената от ищеца болнична дейност през м. август 2017г., същият е издал
Дебитно известие № **********/08.09.2017г. към Фактура №
**********/08.09.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на
стойност 14 409 лв. и спесификация към нея, които е представил в Р.-С.З. с
писмо вх. № 29-02-1013 от 08.09.2017г. Сумата в размер на 14 409 лв.
представлява стойност на оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за
м. август 2017г., която надвишава утвърдената стойност на разходите за м.
август 2017г. по Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 9 от
28.09.2017г. към гореописания индивидуален договор. Към настоящия момент ищецът
не е получил сумата в размер на 14 409 лв.
След приключване на посочените по-горе проверки за
извършената от ищеца болнична дейност през м. януари 2018г., същият е издал
Дебитно известие № **********/08.02.2018г. към Фактура № **********/
08.02.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност
604 лв. и спесификация към нея, които е представил в Р.-С.З. с писмо вх. №
29-02-202 от 07.02.2018г. Сумата в размер на 604 лв. представлява стойност на
оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. януари 2018г., която
надвишава утвърдената стойност на разходите за м. януари 2018г. по Приложение №
2 на Допълнително споразумение № 20 от 27.02.2018г. към гореописания
индивидуален договор. Към настоящия момент ищецът не е получил сумата в размер
на 604 лв.
След приключване на посочените по-горе проверки за
извършената от ищеца болнична дейност през м. април 2018г., същият е издал
Дебитно известие № **********/23.05.2018г. към Фактура №
**********/23.05.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на
стойност 16 350 лв. и спесификация към нея, които е представил в Р.-С.З. с
писмо вх. № 29-02-529 от 23.05.2018г.
Сумата в размер на 16 350 лв. представлява стойност на
оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. април 2018г., която надвишава
утвърдената стойност на разходите за м. април 2018г. по Приложение № 2 на
Допълнително споразумение № 1 от 31.05.2018г. към гореописания индивидуален
договор. Към настоящия момент ищецът не е получил сумата в размер на 16 350 лв.
След приключване на посочените по-горе проверки за
извършената от ищеца болнична дейност през м. май 2018г., същият е издал
Дебитно известие № **********/11.06.2018г. към Фактура №
**********/11.06.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на
стойност 25 307 лв. и спесификация към нея, които е представил в Р.-С.З. с
писмо вх. № 29-02-611 от 11.06.2018г. Сумата в размер на 25 307 лв.
представлява стойност на оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за
м. май 2018г., която надвишава утвърдената стойност на разходите за м. май
2018г. по Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 2 от 02.07.2018г. към
гореописания индивидуален договор. Към настоящия момент ищецът не е получил
сумата в размер на 25 307 лв.
Ищецът твърди, че е изправна страна по процесните
договори, тъй като в изпълнение на задълженията си по чл. 1 и чл. 5 от договорите,
е оказал болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки,
подробно посочени в спецификациите, които са включени в пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на Н.. Договорите са в полза на трети лица и
целят да обезпечат своевременно, ефективно и в пълен обем оказване на БМП на
задължително здравноосигурените лица. Болничната медицинска помощ е извършена
от лечебното заведение и е отчетена пред Н. правилно и в съответствие със
закона. Ищецът е бил задължен и е оказвал без прекъсване болнична медицинска
помощ, като не е имал основание да отказва такава на здравноосигурените лица
въпреки надвишаването на определен финансов лимит.
Ищецът сочи, че е представил документите, които са
необходими за заплащане на договорената и извършена дейност по КП, съгласно
договорите. Липсват уредените в тях основания за отхвърляне на заплащане. Налице
са всички условия за заплащане на дейността. В нарушение на сключените между
страните по делото договори на изпълнителя не е платена дължимата сума по
процесните фактури за извършена болнична помощ по клинични пътеки в общ размер
на 63 026 лева.
Изложени са подробни аргументи съгласно чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България и е посочена практика.
Посочва се, че с оглед положението на Н. като
единственият орган на здравното осигуряване, който има монополно положение в
неговото осъществяване с произтичащите от това положителни и отрицателни последици
(така решение № 8 от 4 юли 2012 г. по к. дело № 16 от 2011 г.), на този орган е
възложено да организира управлението и разпределението на средствата в рамките
на бюджета за здравно осигуряване, с цел правилното разходване на ограничения
финансов ресурс. Тези действия обаче, следва да се осъществяват в обхвата на
посочената по-горе конституционна и законодателна рамка.
Счита, че разпоредбата на чл. 51 от ЗЗО във връзка с
чл. 45 от ЗЗО, следва да се тълкува като налагаща ограничения за разходване на
средствата от бюджета на Н. за осъществяване на медицинската помощ извън
обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, която медицинска дейност е дейността,
попадаща в обхвата на конституционната закрила по чл. 52, ал.1 от КРБ -
аргумент от чл. 45, ал.2 от 330 (ред. в сила към процесния период — след
обявяване на част от текста за противоконституционен с решение № 3 от 8 март
2016 г. по конституционно дело № 6 от 2015 г., обн. ДВ, бр. 20/2016 г.).
Според ищеца, в конкретния случай, предмет на спора е
заплащането, т.е „закупуването“ по терминологията на закона, НРД и процесиите договори
в съответната редакция, в сила към процесния период медицинска дейност, която
безспорно попада в приложното поле на чл. 45, ал.2 от 330, тъй като е част от
пакета медицински дейности, финансирани от Н. за 2017 и 2018 години. Счита, че
за тази дейност е неприложимо ограничението на чл. 51 от ЗЗО.
Отбелязано е, че съгласно договора, сключен между
страните, едно от условията за заплащане от страна на ответника за извършената
медицинска дейност, е тя да е в рамките на стойностите, предвидени в приложение
№ 2 към договора. Съгласно чл. 47 от ЗЗО закупуването на оказаната на
осигуреното лице медицинска помощ се извършва от Н. като средствата се
превеждат на предоставилия я изпълнител.
Заявено е,
че освен подробно описаните по-горе суми, представляващи стойност на оказаната
от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. май 2017г., м. юли 2017г., м.
август 2017г., м. януари 2018г.. м. април 2018г. и м. май 2018г., ответникът
дължи и лихва върху незаплатената главница /в размер на законната лихва/ по
процесните фактури както следва:
По
Дебитно известие № **********/09.06.2017г. към Фактура №
**********/09.06.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на
стойност 5 695 лв. – дължима лихва за периода 01.07.2017г. до25.06.2020г. в
размер на 1 725 лв.
По
Дебитно известие № **********/09.08.2017г. към Фактура №
**********/09.08.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на
стойност 661 лв.– дължима лихва за периода 01.09.2017г. до 25.06.2020г. в
размер на 188 лв.
По Дебитно
известие № **********/08.09.2017г. към Фактура № **********/08.09.2017г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност 14 409 лв. -
дължима лихва за периода 01.10.2017г. до 25.06.2020г. в размер на 3 998 лв.
По Дебитно
известие № **********/08.02.2018г. към Фактура № **********/08.02.2018г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност 604 лв. - дължима
лихва за периода 01.03.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 142 лв.
По Дебитно
известие № **********/23.05.2018г. към Фактура № **********/23.05.2018г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност 16 350 лв. -
дължима лихва за периода 01.06.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 3 433 лв.
По Дебитно
известие № **********/11.06.2018г. към Фактура № **********/11.06.2018г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност 25 307 лв. дължима
лихва за периода 01.07.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 5 103 лв.
Посочено е,
че общо дължимата сума за лихви, считано от датата на падеж по всяка една от
процесиите фактури до 25.06.2020г. /датата на подаване на исковата молба/ е в
размер на 14 589 лв. /четиринадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева/.
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца суми, както следва:
Главница в размер на 5 695 лева по Дебитно известие №
**********/09.06.2017г. към Фактура № **********/09.06.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.07.2017г. до 25.06.2020г. в размер на 1 725 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
Главница в размер на 661 лв. по Дебитно известие №
**********/09.08.2017г. към Фактура № **********/09.08.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.09.2017г. до 25.06.2020г. в размер на 188 лв., заедно със законната
лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
Главница в размер на 14 409 лева по Дебитно известие №
**********/08.09.2017г. към Фактура № **********/08.09.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.10.2017г. до 25.06.2020г. в размер на 3 998 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
Главница в размер на 604 лева по Дебитно известие №
**********/08.02.2018г. към Фактура № **********/08.02.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.03.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 142 лв., заедно със законната
лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
Главница в размер на 16 350 лева по Дебитно известие №
**********/23.05.2018г. към Фактура № **********/23.05.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.06.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 3 433 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
Главница в размер на 25 307 лева по Дебитно известие №
**********/11.06.2018г. към Фактура № **********/11.06.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01,07.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 5 103 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва изцяло като неоснователни предявените искове, като излага следните
съображения:
Посочва, че през 2017г., между „М.М.К.С.И.Р.“ЕООД,
клон С.З. и Н. има сключен договор № 241469/22.05.2017г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки със срок на действие от 01.04.2017г. до 01.04.2018г. Сочи,
че разпоредбата на чл.33, ал.1 от същия гласи следното:
„Чл. 33. (1) ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ определя стойности на
дейностите за болнична медицинска помощ съобразно „Правила за условията и реда
за прилагане на чл. 4. ал. 1, ал. 2 и ал.3 от ЗБН. за 2017 г.“ (Правилата),
приети на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБН. за 2017 г. от Надзорния съвет на Н..
В чл. 34, ал.1 от същия е уредено следното:
Чл. 34.
(1) ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ закупува от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ дейности, съгласно този договор, в
рамките на стойностите, определени по чл. 36.
В чл.37, ал.1 от ИД е посочено, че Изпълнителят може
да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената
месечна стойност за първите два месеца от отчетните периоди по чл.34, ал.З с до
3% спрямо определените стойности за съответния месец по чл.36. ал.1, т.2. В
същата норма и в чл.39. ал.2 от ИД е посочено, че при наличие на такова
надвишение лечебното заведение (ЛЗ) следва да подаде в сроковете за отчитане на
текущия месец мотивирано писмено заявление за увеличение на месечните
стойности. Заявлението се разглежда от Възложителя, който след анализ на
отчетите на всички изпълнители на БМП има право да вземе решение за закупуване
на заявените надлимитни дейности. В случай на такова решение съответните
месечни стойности по Приложение № 2 към ИД се увеличават със заплатените
стойности като тази промяна се извършва в рамките на отчетния период за
заплащане на отчитания месец( чл.39, ал.4 и ал.5 от ИД). В случай че след това
увеличение на стойностите в Приложение № 2 към ИД се установи наличие на извършени
дейности на стойност надвишаваща определената месечна стойност се извършва
проверка от страна на Възложителя на цялата отчетена месечна дейности. След
проверката Възложителя може да се внесе мотивирано предложение за коригиране на
стойностите в Приложение №2 към ИД пред управителя на Н., който да го внесе за
разглеждане от Надзорния съвет (НС) на Н.. (чл.39. ал.7 от ИД) . В чл.40. ал.1
и ал.2 от ИД е посочено, че НС на Н. утвърждава корекции на стойностите по разходите
за БМП на Р. в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на Н. за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, като при достигане или
надвишаване на тези средства дейностите не се отчитат за заплащане.
Отбелязва, че от гореизложеното е видно, че месечните
стойности в Приложение № 2 биха могли да се увеличат с извършената надлимитна
дейност при подадено заявление от страна на ЛЗ и последващо решение на Р. или
по решение на НС на Н., но дейностите над посочените в Приложение № 2 към ИД
стойности не подлежат на отчитане и заплащане.
Сочи, че нормата на чл.13, ал.1 от Правилата също
изрично регламентира, че ,.Всеки изпълнител на БМП отчита с финансово-отчетни документи
дейности по Приложение 2 и 3 на стойност, в рамките или под равнището на
месечната стойност за този вид дейности, определена в Приложение 2 към
сключените от него договори.”
Обръща внимание, че в Приложение № 2 към ИД №
241469/22.05.2017г. са посочени стойностите, които следва да се заплатят на
лечебното заведение за извършените през месец май, юли и август 2017г. и януари
2018г. дейности. С анекси към договора са определени, съответно коригирани в
съответствие с относимата нормативна уредба стойностите на дейностите в
болничната медицинска помощ и за останалите месеци от 2017г. и за месеци на
плащане януари -април 2018г.
Претендираната с процесната искова молба сума за
дейности, извършени през месец май. юли и август 2017г. и януари 2018г. не е
заплатена на ищеца, тъй като със същата са надвишени стойностите за съответните
месеци, посочени в Приложение № 2, част Б към договор № 241469/22.05.2017г.
Съгл. чл. 34, ал.1 от договор 241469/22.05.2017г.
възложителят закупува от изпълнителя дейности, съгласно този договор, в рамките
на стойностите и обемите, определени по чл.33, като изпълнителя не може да отчита
с финансово - отчетни документи, дейности на стойност, надвишаваща стойностите
по чл. 36. ал. 2.
Сочи се, че е идентична уредбата и в действащия през
периода на действие на ИД 241469/22.05.2017г. Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2017г. (НРД за МД за 2017г.), като цитира чл.355, ал.11 от НРД за
МД за 2017г.
През 2018г. между „М.М.К.С.И.Р.“ЕООД, клон С.З. и Н.
има сключен договор № 241469/23.05.2017г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от същия гласи следното:
„Чл. 33. (1) ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ определя стойности на дейностите
за болнична медицинска помощ, медицински изделия, прилагани в БМП и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които Н.
заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, съгласно (Правилата),
приети на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБН. за 2018 г. от Надзорния съвет на Н..
В чл. 34,ал.1 от същия е уредено следното:
„Чл. 34. (1) ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ закупува от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ
дейности, съгласно този договор, в рамките на стойностите, определени по чл.
36. Съгласно нормата на чл.38, ал.1 от договора „Изпълнителя отчита с финансово-
отчетни документи дейности по чл.ЗЗ, ал.З, т.2 на стойност, в рамките или под
равнището на месечната стойност за този вид дейности, по чл.36, ал.1.т.2.“
Посочено е, че в случай, че Изпълнителя отчете
дейности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение №2 към
договора, същите се отбелязват в месечните известия по чл.31, ал.10 от ИД като
отхвърлени от заплащане поради надвишение стойностите по Приложение №2.
В чл.38, ал.7 от ИД изрично е регламентирано, че
Изпълнителят не може да предявява за закупуване дейности и медицински изделия,
отхвърлени от заплащане поради надвишение на стойностите за съответния месец в
Приложение № 2 към договора.
В Приложение № 2 към ИД № 241469/23.05.2018г. са
посочени стойностите, които следва да се заплатят на лечебното заведение за
извършените през месец април и май 2018г. дейности. С анекси към договора са
определени, съответно коригирани в съответствие с относимата нормативна уредба
стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ и за останалите месеци
от 2018г.
Претендираната с процесната искова молба сума за
дейности, извършени през месец април и май 2018г. не е заплатена на ищеца, тъй
като със същата са надвишени стойностите за съответните месеци, посочени в
Приложение № 2, част Б към договор № 241469/23.05.2018г.
Заявено е, че съгл.чл. 34, ал.1, чл.38, ал.1 и ал.7 от
договор 241469/23.05.2018г. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ закупува от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ дейности,
съгласно този договор, в рамките на стойностите и обемите, определени по чл.
36, като ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ не може да отчита с финансово- отчетни документи,
дейности на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец по Приложение
№ 2 към договора.
Отбелязано е, че идентична е уредбата и в действащия
през периода на действие на ИД 241469/23.05.2018г. Национален рамков договор за
медицинските дейности за 2018г. (НРД за МД за 2018г.), като се цитира чл.357, ал.4 от НРД за МД за 2018г.
Сочи се, че в ал.16 на същата разпоредба е уредено, че
Изпълнителите на БМП не могат да предявяват за закупуване от Н. на дейности и
медицински изделия, отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите
за съответния месец в приложения № 2 към сключените от изпълнителите на БМП
договори.
Тези договорни клаузи са в съответствие с приложимите
през този период нормативни актове.
Определянето и коригирането на стойностите по
приложение № 2 към договорите на ИБМП с Н. се регламентира в чл.4 от Закона за
бюджета на Н. за 2017г./ЗБН. за 2017г./, като се цитира чл.4 от този закон.
Изложени са аргументи за функциите на Н. и подробни
съображения. Отбелязано е, че в нормативни актове с ранг на закон е предвидено
закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на обемите и
стойностите договорени в НРД и в съответствие с бюджета на Н. за съответната
година. Сочи се, че това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените
лица на достъп до медицинска помощ, а тъкмо обратното-осигурява и обезпечава
това право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването
по начин заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната
година, с оглед ефикасно и ефективно използване на средствата.
Твърди се, че не са налице договорни и нормативни
основания да бъдат уважени исковете на ищеца, поради което ответникът моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете, като неоснователни,
ведно с всички законови последици от това, както и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен от съда.
По делото е
постъпила допълнителна искова молба,
с която ищецът прави следните допълнения и уточнения:
Сочи, че предявеният иск е с правно основание чл. 79
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗО е процесуално допустим.
Заявено е, че договорът между Н. и болницата не е
средство за обезпечаване на бюджета на Н., а е средство за осигуряване на
достъп на болните до лечение, както и че се сключва в полза на трети лица - пациентите.
Този договор не съдържа клауза, която да задължава болницата след изчерпване на
лимита да поеме за своя сметка лечението на останалите пациенти. Основанието на
болницата да получи заплащане, не е определеният й лимит, а качествено
извършената медицинска помощ. Посочва се, че всяко здравноосигурено лице има
право на достъп до медицинска помощ и всички такива лица са равнопоставени в
ползването й. Счита, че ситуация, в която първите пациенти получават безплатна
медицинска помощ, а следващите не, поради изчерпване на лимита е недопустима от
Конституционна гледна точка. Разходната част на бюджета на Н. не може да
определя лимит на отговорността на Н. към здравноосигурените лица.
Според ищеца, от представените с исковата молба
доказателства се установява, че всички извършени дейности са по клинични
пътеки, който факт не се оспорва от ответника. Посочено е, че в индивидуалния
договор не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените
стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по
договора дейности. Напротив ищецът смята, че на основание чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО
изпълнителят е длъжен да осигурява договорената БМП на ЗОЛ, да разполага по
всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти, да поддържа
функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, да не изисква
заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност предмет на договорите, освен в
изрично предвидени случаи. Сочи се, че следователно, от посочените основни
задължения на ЛЗ се установява, че Н. му е възложила изпълнението на
дейностите, предмет на договора, като не е поставено ограничение на приема на
ЗОЛ съобразно лимита на договорените средства, поради което считаме, че
задължение на Н. е да заплати стойността на тези лечения по силата на здравното
осигуряване.
Постъпил е допълнителен
отговор по делото, с който ответникът взема становище, че допълнителната
искова молба е неоснователна. Счита, че са неоснователни твърденията на ищеца
за нищожност на клаузите от договора. Изложени са подробни съображения и е
посочена относима съдебна практика.
Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на
страните, приема за установено следното:
По делото са предявени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗО и по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С изготвения по делото доклад,
неоспорен от страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните по делото са сключени договор № 241469 от 22.05.2017г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки със срок срокът на действие на НРД за МД за
2017г. и договор № 241469 от 23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки със срок на действие на НРД за МД за 2018г. Договорите са
сключени между директора на Р. град С.З., представляващ ответника, и ищеца,
чрез клона на дружеството, като изпълнител на медицинска помощ.
По тези договори, ищецът е извършил дейности по клинични
пътеки за м. май 2017г., м. юли 2017г., м. август 2017г., м. януари 2018г., м.
април 2018г. и м. май 2018г., за които са издадени посочените в Им фактури, в
общ размер на 63 026 лв. /шестдесет и три хиляди двадесет и шест лева/, които
не са заплатени от ответника с аргумент, че са надвишени стойностите (лимитите)
за съответните месеци, посочени в приложение №2, част Б към Договор № 241469 от
22.05.2017г. и сключените към договора анекси. Договореният с чл. 45 в договора
от 22.05.2017г. срок за плащане на извършените от изпълнителя дейности е до
30-то число на месеца, следващ отчетния, а в чл. 46 в договора от 23.05.2018г.,
срокът за плащане е до 25-то число на месеца, следващ отчетния.
Към датата на завеждане на
делото в съда, ищецът не е получил от ответника претендираните суми за м. май 2017г., м. юли
2017г., м. август 2017г., м. януари 2018г., м. април 2018г. и м. май 2018г., за
които са издадени посочените в Им фак-тури, в общ размер на 63 026 лв.
С оглед посоченото спорът
между страните е правен, а именно: Следва ли да се финансира от Н. надлимитната
дейност на лечебното заведение за процесния период?
В отговор
на този въпрос, следва да се посочи, че съгласно чл. 52 от Конституцията на
Република България, гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че здравеопазването
на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и
колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени
със закон. Законът, който регламентира въпросите, отнасящи се до здравното
осигуряване в държавата и свързаните с него обществени и правни отношения, е
Законът за здравното осигуряване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от посочения закон,
здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и
премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на
здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните
рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори. Съгласно чл. 2 от ЗЗО,
задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на
средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни
дейности, което се осъществява от Н. (Н.) и от нейните териториални поделения -
районни здравноосигурителни каси (Р.). Задължителното здравно осигуряване,
според законодателя предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на Н..
На следващо място,
в чл. 24 от ЗЗО е предвидено за какво следва да се разходват средствата от
бюджета на Н., а в чл. 25 изрично е предвидено, че в същият задължително се
предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи. Съгласно
чл. 26, ал. 2 от ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания.
Съгласно чл. 4 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна
здравноосигурителна каса. На тази база, в чл. 35 от ЗЗО са определени и правата
на задължително осигурените лица, а пакетът от здравни дейности гарантирано от
задължителното здравно осигуряване е посочен в чл. 45 от ЗЗО. В чл. 46 от ЗЗО е
предвидено, че редът
за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска
помощ по чл. 45 се определят в Националния рамков
договор (НРД) и в договорите между Р. и изпълнителите.
Националният рамков договор от
своя страна според чл. 4а от ЗЗО е нормативен административен акт, който има
действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за Н.,
Р., изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Той,
видно от чл. 53 от ЗЗО се приема за срок от една година за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, като
относно медицинските такива приемането става
между Н. и Българският лекарски съюз. Самият договор, с оглед чл. 55,
ал. 2 от ЗЗО, определя:
1. условията, на
които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за
сключване на договори с тях;
2. отделните видове
медицинска помощ по чл. 45;
3. условията и реда
за оказване на помощта по т. 2;
4. критерии за
качество и достъпност на помощта по т. 2;
5. документацията и
документооборота;
6. задълженията на
страните по информационното осигуряване и обмена на информация;
7. други въпроси от
значение за здравното осигуряване.
Видно от чл. 55д
от ЗЗД обемите и цените на медицинската помощ, предвидена в НРД не са част от
същия, а са предмет на самостоятелно ежегодно договаряне. Същите, според
законодателя се определят в съответствие с бюджета на Н. за съответната година
и следва да бъдат приети в срок до 14 дни от обнародването на закона за бюджета
на Н. за следващата календарна година. Приетите
цени от своя страна според чл. 55д, ал. 8 от ЗЗО се обнародват в ДВ и са
задължителни за Н., Р. и за изпълнителите на медицинска помощ.
От съпоставката на изложените
до тук нормативни разпоредби, следва извод, че претендираните от ищеца
субективни права са част от възникналото
между ищеца и ответника правоотношение въз основа на разпоредбата на чл. 59 и
сл. от ЗЗО, което е обусловено от предвиденото в чл. 52 от КРБ право на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ. Именно за осъществяване на същото са приети и разпоредбите на
ЗЗО, където на първо место е дадено определение за задължително здравно
осигуряване в чл. 2, а с чл. 4 е
предвидено, че същото гарантира на осигурените лица свободен достъп до
медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител. Съобразени с така дадената
гаранция са и правата на лицата, осигуряващи се задължително/ЗЗЛ/ в чл. 35 от ЗЗО.
За осигуряването
на този достъп, а и за гарантиране спазването на правата на ЗЗЛ с разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗО, Н. е задължена да заплаща определени видове медицинска помощ.
Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че плащането на предоставената на
ЗЗЛ помощ от типа, описан в чл. 45 от ЗЗО
е задължително, т.е. тази
разпоредба има императивен характер. В подкрепа на това е и съдържанието на чл.
46 от ЗЗО, според който редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите
на отделните видове медицинска помощ по чл. 45
се определят в НРД и в договорите между Р. и изпълнителите, и че качеството на
оказваната медицинска помощ, заплащана от Н., трябва да отговаря на националните
медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Посоченото означава,
че с НРД и индивидуалните договори не може да се игнорира задължението за
плащане, а единствено на определяне подлежи реда за нейното предоставяне и
момента, в който това следва да стане.
Видно от изложеното,
предоставянето на гарантирания пакет здравни
дейности на лицата, осигуряващи се задължително, е обусловено от сключването
на НРД за съответната година и от договорите, сключени между Н. и изпълнителите
на медицинска помощ по чл. 59 от ЗЗО. Част от индивидуалните договори, съгласно
споменатия чл. 24 от НРД са цените на медицинските
дейности, установени по реда на чл. 55д ЗЗО,
както и приложения за стойност на медицинските
дейности за болнична медицинска помощ, за медицински изделия, прилагани
в болничната медицинска помощ, и/или за лекарствена терапия при злокачествени
заболявания.
Тези две изисквания според съда
са продиктувани от съдържанието на чл. 4 от ЗБН. за 2015 г., изискващо Н. да определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а самите Р. да
определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци.
От така изложеното и от съдържанието на цитираните по- горе разпоредби на ЗЗО следва логичен извод, че предвиденото в чл. 52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджетът на Н. за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно, за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е предвидено и споменатото по-горе изискване на чл. 4 от ЗБН.. Това обаче не означава, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 от КРБ. По тази причина съдът счита, че по принцип при възникване на такава ситуация за касата възниква задължението да използва от споменатия по-горе бюджетен резерв. В подкрепа на това е и законодателното предвиждане на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, където се споменава, че
със средствата от резерва се плащат разходи
в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания, т.е. в случая водещото е осигуряване на
предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл. 52, а не съблюдаване на
фискалната дисциплина. Изискването за посочване на стойността на
дейностите в индивидуалните договори не следва при процесния тип правоотношения
да се приравнява на обем на възложената за съответното лечебно заведение
работа. Това е така, защото съгласно чл. 4 от ЗЗО на ЗЗЛ се гарантира не само свободен
достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от
здравни дейности, но и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна
здравноосигурителна каса, т.е. не касата, а имащият нужда от лечение гражданин
има правото да избира съответното лечебно заведение. Гражданинът от своя страна
не е страна по споменатите индивидуални договори между Н. и лечебното заведение
и по тази причина не може да се говори за възможност да се съобразява със
същите и определената в тях месечна стойност. Това е съобразено с правото на
свободен избор на ЛЗ и изключва възможността да се говори за константно
определяне на стойността на оказаната от болницата медицинска помощ по чл. 45
от ЗЗО. Това, още веднъж затвърждава казаното, че така определените стойности
са прогнозни и се включват като елемент
от договорите за създаване на определена бюджетна дисциплина. Същата обаче,
както вече се спомена не е водеща при даване отговор на въпроса дали за
престирана от страна на лечебното заведение медицинска услуга за дейности по
чл. 45 от ЗЗО последното има право на възнаграждение, ако е надвишен лимита по
съответното приложение към индивидуалния
договор.
Съдът намира, че
на общо основание, в случая приложимо е правилото на чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Този текст изключва ограничените финансови възможности като основание за
отпадане отговорността на длъжника в правоотношението да плати дължимото. След
като длъжникът в частноправното отношение отговаря, макар и да не разполага с
възможност да престира, няма причина ответникът да се счита освободен от
отговорност.
Освен горното, съдът намира, че клаузите на
чл.20, ал. 1, т.6, чл. 40, ал. 6 и чл.
53, ал.1, т.3 от Договора, допълнени с
Допълнително споразумение № 4/06.04.2015 г. към договора несъмнено въвеждат ограничения
при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ. Поради
това, същите противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болнична
медицинска помощ, въз основа на които този договор е сключен, а именно - чл. 52
от Конституцията на РБ, чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО. Това е така, тъй като оказването
на медицинска помощ на здравноосигурените лица се поставя в зависимост от
обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от
здравната каса стойностни лимити. Това води до неравнопоставеност при третирането
на лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни
стойности, поради което на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, предвиждащите
такива ограничения договорни клаузи са нищожни и като такива не произвеждат
действие. Горепосочените правни норми са от категорията на императивните,
поради което противоречащите им договорни клаузи се явяват нищожни, в хипотезата
на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и като такива не произвеждат действие. Такива
възражения са релевирани от ищеца, като съдът ги намира за основателни. Горепосочените
клаузи са в противоречие и с добрите
нрави, тъй като засягат свободното упражняване на правото на безплатно ползване
на медицинско обслужване от всички български граждани, както и на свободен
избор къде да се извърши лечението. Те не кореспондират и с духа на ЗЗО, тъй
като в самия закон не е предвидена възможност Н. да откаже да плати на това
основание, а индивидуално сключения договор между страните по делото не може да
съдържа клаузи, по-неизгодни от Националния рамков договор и ЗЗО.
С оглед
гореизложените съображения, съдът намира, че Н. следва да се извърши плащане и на
надлимитните дейности, тъй като в договора не е предвидена възможност, след
изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да
прекрати извършването на възложените му дейности или извършените дейности,
надвишаващи поставените лимити да остават за сметка на лечебното заведение.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за осъждане
на ответника Н. да заплати на „М.М.К.С.И.Р.“ ЕООД сумата от общо 63
026 лв за извършена дейност по клинични пътеки за дейност м. май 2017г., м. юли
2017г., м. август 2017г., м. януари 2018г., м. април 2018г. и м. май 2018г. се
явяват основателни.
С оглед това и предвид разпоредбата на чл. 45 в договора от 22.05.2017г.
относно срока за плащане на извършените от изпълнителя дейностия който е до
30-то число на месеца, следващ отчетния, както и текста на чл. 46 в договора от
23.05.2018г., според който срокът за плащане е до 25-то число на месеца,
следващ отчетния, основателни се явяват и предявените акцесорни искове по чл.86 ЗЗД за осъждане на Н. да заплати лихви за забава, считано от датата на падеж по
всяка една от процесните фактури до 25.06.2020г. /датата на подаване на исковата
молба/, в размер на общо 14 589 лв. /четиринадесет хиляди петстотин осемдесет и
девет лева/.
Ето защо, по предявените от „М.М.К.С.И.Р.“ ЕООД искове, ще се постанови
решение, с което Н. ще бъде осъдена да му заплати следните суми:
-Главница в размер на 5 695 лева по Дебитно известие №
**********/09.06.2017г. към Фактура № **********/09.06.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.07.2017г. до 25.06.2020г. в размер на 1 725 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
-Главница в размер на 661 лв. по Дебитно известие № **********/09.08.2017г.
към Фактура № **********/09.08.2017г. за извършена болнична помощ по клинични
пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.09.2017г. до
25.06.2020г. в размер на 188 лв., заедно със законната лихва върху неплатената
главница, считано от 26.06.2020г. до окончателното й изплащане.
-Главница в размер на 14 409 лева по Дебитно известие №
**********/08.09.2017г. към Фактура № **********/08.09.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.10.2017г. до 25.06.2020г. в размер на 3 998 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
-Главница в размер на 604 лева по Дебитно известие №
**********/08.02.2018г. към Фактура № **********/08.02.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.03.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 142 лв., заедно със законната
лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
-Главница в размер на 16 350 лева по Дебитно известие №
**********/23.05.2018г. към Фактура № **********/23.05.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.06.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 3 433 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
-Главница в размер на 25 307 лева по Дебитно известие №
**********/11.06.2018г. към Фактура № **********/11.06.2018г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01,07.2018г. до 25.06.2020г. в размер на 5 103 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане, са основателни и следва да бъдат уважени в пълния
предявен размер.
Предвид изхода от спора,
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 3104,60
лв. за държавна такса и 2800 лв. - заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н., с адрес
гр.С. ** да заплати на „М.М.К.С.И.Р.“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. П.**, представлявано от управителя Н.С., следните суми, дължими
по договор № 241469 от 22.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
със срок срокът на действие на НРД за МД за 2017г. и договор № 241469 от
23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на
действие на НРД за МД за 2018г, а именно:
-Главница в размер
на 5 695 лева по Дебитно известие № **********/09.06.2017г. към Фактура №
**********/09.06.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2017г. до 25.06.2020г. в размер
на 1 725 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
26.06.2020г. до окончателното й изплащане.
-Главница в размер
на 661 лв. по Дебитно известие № **********/09.08.2017г. към Фактура №
**********/09.08.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.09.2017г. до 25.06.2020г. в размер
на 188 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
26.06.2020г. до окончателното й изплащане.
-Главница в размер
на 14 409 лева по Дебитно известие № **********/08.09.2017г. към Фактура №
**********/08.09.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2017г. до 25.06.2020г. в размер
на 3 998 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
26.06.2020г. до окончателното й изплащане.
-Главница в размер
на 604 лева по Дебитно известие № **********/08.02.2018г. към Фактура №
**********/08.02.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.03.2018г. до 25.06.2020г. в размер
на 142 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
26.06.2020г. до окончателното й изплащане.
-Главница в размер
на 16 350 лева по Дебитно известие № **********/23.05.2018г. към Фактура №
**********/23.05.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2018г. до 25.06.2020г. в размер
на 3 433 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
26.06.2020г. до окончателното й изплащане.
-Главница в размер
на 25 307 лева по Дебитно известие № **********/11.06.2018г. към Фактура №
**********/11.06.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01,07.2018г. до 25.06.2020г. в размер
на 5 103 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
26.06.2020г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото в размер на 3104,60
лв. за държавна такса и 2800 лв. - заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: