Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Варна, ...................................г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на
прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 2683/2020 г. на АдмС - Варна,
като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на С.П.П., ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез адв. Ж.К.,
срещу Решение № 260258 от 19.10.2020 г. по АНД № 2785/2020 г. на Районен съд - Варна
(ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 3516649, издаден от ОД
на МВР Варна, за налагане на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касатора на
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се настоява,
че решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
наказаното лице. Твърди се, че описаното в ЕФ нарушение не е извършено с
регистрирания на името на наказаното лице мотоциклет, тъй като този мотоциклет
е бил предаден за скрап през 2005 г. Изтъква се и че заснетият мотоциклет е пистов,
докато мотоциклетът на касатора е бил кросов. За установяване на тези си
твърдения наказаното лице е поискало от ВРС да допусне разпит на двама
свидетели, какъвто разпит ВРС не е допуснал. Излагат се доводи за допустимост
на свидетелските показания, независимо че въпросният факт подлежи на доказване
с документи за предаване на МПС за вторични суровини и тяхното унищожаване.
Поддържа се, че е ограничено правото на защита на наказаното лице и с
възпрепятствано правото му да докаже посредством съдебно инженерна техническа
експертиза, че заснетият мотоциклет не е регистрираният на негово име,
доколкото заснетият е пистов, а регистрираният на името на наказаното лице е
кросов. Изтъква се, че ВРС не е обсъдил възражението, че изображението на
регистрационния номер на заснетия мотоциклет е нечетливо и ограничава правото
на защита на санкционираното лице. Сочи се, че правото на защита е нарушено и с
отказа да се допуснат свидетели за установяване, че на датата, на която е
извършено нарушението, наказаното лице се е намирало в с. Коларци, обл. Добрич
и обективно не е могъл да извърши нарушението. Неправилно, според касатора, ВРС
приема, че наказаното лице е имало възможност да подаде декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, като посочи лицето, на което е предоставило за управление
посочения мотоциклет. Изтъква се, че доколкото процесният мотоциклет е предаден
за скрап 2005 г. няма как да се подаде въпросната декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се върне делото за
ново разглеждане от ВРС. В съдебно заседание процесуалният представител на
касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.
Ответникът – ОД на МВР
Варна, с писмени бележки чрез ст. юриск. К.Л.А., поддържа становище за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалвания
съдебен акт на ВРС. Искането е да се остави в сила решението на ВРС, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи се, че решението
на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, а фактите,
които се оспорват от касатора са установени в хода на въззивното производство.
Касационната жалба е
редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното
съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд,
съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища
на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства,
установява следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу ЕФ Серия К № 3516649,
издаден от ОД на МВР Варна, за налагане на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на С.П.П. на административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според ЕФ нарушението
се състои в следното: На 02.02.2020 г., около 12:12 ч. в обл. Варна, община
Аврен, по път първи клас № 9 (извън населено място) в посока от гр. Бургас към
гр. Варна, след кръстовището за к.к. Камчия, с мотоциклет Сузуки ДР600С с рег.
№ ****е извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо
средство № 003059047ВАА – при разрешена стойност на скоростта 80км/ч е
установена скорост 125км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 45км/ч. В
ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС е посочен С.П.П..
За да потвърди
процесния ЕФ, районният съд приема следното:
Предвид
приобщените по делото доказателства, оспорването на годността на техническото
средство, с което е установено нарушението, се явява неоснователно.
За
неоснователни са приети и твърденията на наказаното лице, че на датата, на
която е установено нарушението, през целия ден наказаното лице се е намирало в
друго населено място, доколкото не са представени доказателства за този факт и
доколкото наказаното лице не се е възползвало от правото си да подаде
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
И за
твърдението, че регистрираният на името на наказаното лице мотоциклет е бил
предаден за скрап през 2005 г. не са представени доказателства, а и ВРС
съобразява, че задължение на собственика на МПС е, ако същото е предадено за
скрап, да оформи документите за превозното средство в Сектор Пътна полиция
Варна, а и към момента П. се води като собственик на мотоциклет Сузуки ДР600С с
рег. № ****, като от снимката е видно, че нарушението е извършено от мотоциклет
с този регистрационен номер.
ВРС не
приема възражението на наказаното лице, че на снимката е заснет пистов, а регистрираният
на негово име мотоциклет е кросов, като съдът посочва, че това обстоятелство е
ирелевантно към факта на извършване на нарушението от мотоциклет, със заснет
регистрационен номер.
Въззивният
съд заключава, че нарушението е безспорно установено и правилно е определено
наказанието като вид и размер, а и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. С решението е осъдено наказаното лице да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за
неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила -
касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от
НПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН за отмяната му.
ВРС не е изпълнил задълженията
си по чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК за разкриване на обективната истина чрез
събиране и проверка на всички допустими, относими и необходими доказателства. Съгласно чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК съдът следва да събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой
почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина, като следва съдът да събира и проверява както
доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават
отговорността му.
В случая, твърдението на наказаното лице е, че през 2005 г. е предало за
скрап регистрирания на негово име мотоциклет. На това твърдение неправилно
въззивният съд противопоставя обстоятелството, че наказаното лице не е подало
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Въпросната декларация е релевантна в
случаите, когато собственикът на превозното средство го е предоставил за
управление на друго лице, а в случая се твърди, че мотоциклетът не е
предоставен за управление на трето лице, а е предаден за скрап.
Действително не са налице представени изискуемите писмени документи за
предаване на въпросния мотоциклет за скрап, както и за следващото от това
прекратяване на регистрацията му (по арг. от чл. 143, ал. 6 от ЗДвП) с
отбелязване в свидетелството за регистрация, че табелите с регистрационните
номера са върнати.
Обстоятелството обаче че наказаното лице не е представило документ,
удостоверяващ предаването на мотоциклета за скрап, респ. не е изпълнил
административното си задължение и да прекрати регистрацията му, не обосновава
извод, че в качеството му на собственик на мотоциклет Сузуки ДР600С с рег. № ****
следва непременно да носи отговорност за управлението на заснетия с
техническото средство мотоциклет на 02.02.2020 г. Това е така, доколкото от
една страна, съгласно чл. 117 от НПК със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина. В този смисъл, касационната инстанция не
споделя извода на въззивния съд за недопустимост на свидетелските показания за
установяване факта на предаване на процесния мотоциклет през 2005 г. за скрап.
От друга страна, касационната инстанция съобрази, че съгласно чл.
345, ал. 1 от НК, който си служи с табела с регистрационен номер,
издадена за друго моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода
до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева. В този смисъл, с оглед
твърдението на наказаното лице, че мотоциклет Сузуки ДР600С с рег. № ***** е
кросов, а заснетият с техническото средство мотоциклет е пистов, е следвало
съдът да събере доказателства дали действително регистрираният мотоциклет на
наказаното лице е кросов, както и дали заснетият с техническото средство е
пистов. Следва да се има предвид, че индивидуализацията на дадено превозно
средство не е само с регистрационния му номер, а и с конкретните марка, модел, номер
на рама, номер на двигател, а в случая дори при обикновена справка в Интернет
се установява, че мотоциклет Сузуки ДР600С е кросов, а не пистов мотоциклет,
какъвто пистов мотоциклет е заснет с техническото средство, че е управляван с
превишена скорост. Следвало е съдът да изясни тези обстоятелства с допустимите
доказателствени средства, включително със съдебна експертиза при необходимост
от специални знания.
Законосъобразността на оспорения пред ВРС електронен фиш по отношение определеното
в него за административнонаказателноотговорно лице следва да се прецени, след
изясняване на факта дали действително процесният мотоциклет Сузуки ДР600С с
рег. № **** е предаден за скрап, по какви причини не е била прекратена
регистрацията му по надлежния ред, какво е станало с регистрационните му
номера, дали мотоциклет Сузуки ДР600С с рег. № **** е кросов или пистов, както
и дали заснетият с техническото средство мотоциклет е пистов или кросов и дали
е възможно наказаното лице или друго лице да са поставили регистрационните
номера на процесния мотоциклет на друг
мотоциклет.
Възражението на касатора по отношение неяснотата на изображението на
регистрационния номер на заснетия мотоциклет, касационната инстанция намира за
неоснователно. Освен основното изображение е налице и увеличен размер на
изображението в частта на регистрационния номер, като се установява, че
регистрационният номер е именно ****.
Изложеното обосновава извод за наличие на основания за отмяна на решението
на ВРС и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци,
които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността
му.
По искането за
присъждане на разноски следва да се произнесе ВРС по реда на чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
На основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260258 от 19.10.2020 г. по АНД № 2785/2020 г.
на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
– Варна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.