Номер 88406.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело №
20203100501666 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3924/02.07.2020г. от И. И. М. , ЕГН ********** и И. Г.
М. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, СО „Сълзица“, № 576, чрез адв. М.К., в
качеството им на длъжници по изп.д. № 20207170400244 на ЧСИ Р.Тодорова, против
постановление за разноските по изп.д. от 19.06.2020г., считайки, че като е разделил
задължението между двамата длъжници, ЧСИ е начислил върху общото задължение от
1800.00лв. два пъти посочените такси в общ размер на 160.50лв. Моли се да бъде отменено
обжалваното постановление в частта за разноските, както следва: за сумата от 108.00лв.,
съставляваща 6% такса за изпълнение върху сумата от 900.00лв., сумата от 7.50лв.,
съставляваща такса за издаване на изпълнителен лист и сумата от 45.00лв., представляваща
допълнителна такса в съдебното изпълнение върху сумата от 900.00лв. , или сумата от
общо 160.50лв. като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния
закон и при нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателите В. С. С. ЕГН
********** и Л. С. С. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, СО „Сълзица“, № 584 ,чрез
адв. Н.Т. оспорват жалбата, намирайки я за допустима, но неоснователна. Обжалваното
постановление е съобразено с разпоредбите на закона Липсва солидарност в задълженията
за разноски на двамата съпрузи-длъжници. Всеки от тях дължи само половината от сумата
по изпълнителния лист и таксите по изп.д. се определят върху половината от общо
присъдената сума. Постановлението за разноски на ЧСИ Р.Тодорова е прпавилно и
законосъобразно. Моли се за отхвърляне на жалбата и за присъждане на сторените по
делото разноски.
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК за неоснователност на жалбата.
ВОС съобрази следното:
Изп.д. № 20207170400244 на ЧСИ Р.Тодорова е образувано по молбата на В. С. С.
ЕГН ********** и Л. С. С. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, СО „Сълзица“, № 584
,чрез адв. Н.Т., с вх. № 3343/26.05.2020г. към която е приложен изпълнителен лист №
1955/13.05.2020г., издаден в тяхна полза, срещу И. И. М. , ЕГН ********** и И. Г. М. ЕГН
**********, двамата от гр. Варна, СО „Сълзица“, № 576,с оглед влязлото в сила на
10.04.2020г. решение № 2876/18.06.2018г., поправено с решение № 4905/30.11.2018г. по
гр.д. № 6607/2017г. на 39-ти състав на ВРС за сумата в общ размер на 1800.00лв. ,
представляваща съдебни разноски пред първата, въззивната и касационната инстанция по
воденото между тях дело. С молбата е поискано връчване на ПДИ, а в случай, че не
последва доброволно плащане, да бъде наложена възбрана върху собствен на длъжниците
имот.
На 02.06.2020г. са връчени редовно ПДИ на длъжниците с № 4490/01.06.2020г.,
адресирана до И. И. М. и № 4491/01.06.20290г., адресирана до И. Г. М. , на осн. чл. 44, ал. 1,
предл. последно от ГПК, при удостоверен от връчителя отказ. На 09.06.2020г. са им връчени
повторно, този път лично в кантората на ЧСИ ПДИ № 4692/09.06.2020г. /до И. И. М. / и №
4693/09.06.2020г. /до И. Г. М. /. Във всички тези ПДИ са посочени като дължими
неолихвяема сума от 900.00лв., 7.5лв. допълнителни разноски, 45.00лв. разноски по изп.д.,
каккто и такса по т. 26 от ТЗЧСИ с ДДС в размер на 108.00лв. ,както и адв.възнаграждение
от 175.00лв.
На 18.06.2020г. е постъпило възражение вх. № 3722 от длъжниците И. И. М. и И. Г.
М. , чрез процесуалния им представител адв. М.К., по изп.д., с което са поискали от ЧСИ да
преизчисли определенитее им с ПДИ разноски от 45.00лв., 7.5лв. и 108.00лв., в следствие на
неправомерното разделяне на общия им дълг от 1800.00лв. на две.
ЧСИ е постановил акта си от 19.06.2020г. в който е обяснил защо е разделил общото
задължение от 1800.00лв. поравно между двамата длъжници и е посочил подробно как е
формиран общия размер на разноските от 105.00лв.: по т. 1-24.00лв. с ДДС, т. 5-2бр.-
48.00лв. с ДДС, т. 10-18.00лв. с ДДС и т. 31-15.00лв. държавна такса към АВ или по 45.00лв.
и по 7.50лв. за всеки един от двамата И. И. М. и И. Г. М. . Приел е като разноски
заплатеното адвокатско възнаграждение от 350.00лв. или по 175.00лв. за двамата. Начислил
е и пропорционалната такса по т. 26 върху вземане от по 900.00лв. за всеки длъжник,
определено в размер на по 108.00лв. с ДДС за двамата по реда на чл. 26, б. „б“ от ТЗЧСИ
/90.00лв. + 18.00лв. ДДС/.
Това постановление за разноските е връчено на длъжниците, чрез адв. М.К. на
25.06.2020г.
Настоящият състав намира, че жалбата вх. . № 3924/02.07.2020г. от И. И. М. и И. Г.
М. , чрез адв. М.К. е допустима за разглеждане, като подадена срещу обжалваем в частта, на
осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт-постановление на ЧСИ за разноските от 19.06.2020г., с
което фактически е оставено без уважение възражението им № 3722/18.06.2020г. Изхожда
от надлежно легитимирани лица-длъжници по изпълнението и е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК, считано от датата на връчване на постановлението.
Следва произнасяне по съществото на спора.
Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното
производство, е уредена в общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от
ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда.
В конкретния казус не е налице някое от посочените изключения, освобождаващо
длъжника от заплащане на разноските по изпълнението. Като не е платил дължимата сума
преди образуване на изпълнителното производство, то длъжниците са станали причина за
образуване на изп.д., поради което не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Процесуалните действия на взискателите са започнали с подаване на молба за
образуване на изп.д., за което на 08.06.2020г. са платили дължимата за образуване на изп.д.
такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС. Изготвени и изпратени са били
2бр. ПДИ до двамата длъжници, за което е начислена от ЧСИ и платена от взискателите
таксата по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 х 24.00в. с ДДС или 48.00лв. Изпратена е
била от ЧСИ молба до съдията по вписванията при АВ за вписване на възбрана върху
собствения на длъжниците имот, за което ЧСИ е начислил такса по т. 10 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 18.00лв. с ДДС. Молбата е била удовлетворена, като възбраната е вписана с
дв.вх.регистър № 12359, вх.рег. № 12537/11.06.2020г., акт № 214, т. 5, за което е заплатена
д.т. от 15.00лв., видно от платежно нареждане от ЧСИ на 09.06.2020г. и удостоверено върху
положения печат от съдията по вписванията върху молбата за налагане на възбрана. За тази
заплатена от взискателите в полза на АВ такса, ЧСИ е начислил по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ
сумата в размер на 15.00лв., за която е издаден документ по ЗСчетоводството. За всички
горепосочени такси, включително последно посочената разноска от 15.00лв. ЧСИ е издал
фактура № 22260/08.06.2020г. и са представени доказателства за плащане от процесуалния
представител на взискателите адв. Н.Т., видно от преводно нареждане от 08.06.2020г. на д.т.
от 105.00лв., доколкото действително общо дължимите разноски, представляващи дължими
такси възлиза на сумата от 105.00лв. за двамата длъжници и за целия дълг.
Според изложеното по-горе, би следвало да се приеме, че разноските по
изпълнението в общ размер на 105.00лв. се дължат от длъжниците И. И. М. и И. Г. М. , или
по 52.50лв. /45.00лв. + 7.50лв./ от всеки един от тях.
На това място следва да бъде посочено, че правилно ЧСИ е разделил на две равни
части задължението от 1800.00лв. на всеки един от двамата длъжници или по 900.00лв.,
понеже те не са посочени в представения изпълнителен лист като солидарно задължени
лица. В този смисъл е и практиката на ВКС, за което ЧСИ е представил доказателства-
решение № 419/21.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 5900/2013г. на Четвърто ГО. Разноските по
изпълнението също следва да се поемат от двамата длъжници поравно, както е постъпил и
ЧСИ разделяйки ги между длъжниците наполовина.
Правилно ЧСИ е определил и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с ДДС. Дължимата
такава от всеки един от двамата длъжници върху задължението им от по 900.00лв. е в
размер на по 108.00лв. с ДДС, от които 90.00лв. е дължимата такса по реда на чл. 26, б „б“
от ТТР към ЗЧСИ, определена с израза 10.00лв. + 10% от разликата между 900.00лв.-
100.00лв., т.е. 800.00лв. и 18.00лв., представляваща начисленото върху 90.00лв. с ДДС.
Нито една от спорните суми не е начислена за събиране от ЧСИ повторно или в двоен
размер. Определените с постановлението за разноски от 19.06.2020г. размери са съобразени
с разпоредбата на чл. 27а от ТТР към ЗЧСИ, според която пропорционалните такси не могат
да надвишават 1/10 от вземането. 1/10 от 900.00лв. е точно 90.00лв., в какъвто размер е
определил ЧСИ задължението на всеки един от двамата длъжници за пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Определените с постановлението за разноски от
19.06.2020г. размери са съобразени и с разпоредбата на чл. 73а, т. 5 от ГПК, според която
сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително
производство не може да надвишава за задължение в размер от една до две минимални
работни заплати / в случая 900.00лв./-80% от минималната работна заплата. Минималната
работна заплата в момента е 610.00лв. 80% от 610.00лв. е 488.00лв. Таксите за плащане от
всеки един длъжник са в общ размер на 160.50лв., т.е. далеч под границата от 488.00лв.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че ЧСИ е начислил сумата от 108.00лв.
като 6% такса за ЧСИ, за всеки длъжник поотделно, докато тя е дължима в същия размер но
за общия размер на дълга от 1800.00лв. Няма определена такса от 6% в полза на ЧСИ по
изп.д. Таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е пропорционална и се изчислява по методиката в
същата разпоредба, както е постъпил и ЧСИ, върху която е начислено ДДС.
Няма повторно начисляване на сума от 7.50лв. за издаване на изпълнителен лист.
Сумата от 7.50лв., която ЧСИ е начислил в тежест на всеки един от двамата длъжници е ½
от заплатената от взискателите по сметка на АВ такса за вписване на възбрана, а според
нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и не
са налице изключенията, както беше посочено вече по-горе.
Сумата от 45.00лв. е ½ от дължимите такси по изпълнението в общ размер на
90.00лв. с ДДС, представляващи сбор от таксата по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ от 24.00лв. с ДДС,
таксата по т. 10 от ТТР към ЗЧСИ от 18.00лв. с ДДС и таксата по т. 5 от 48.00лв. с ДДС за
връчването на 2бр. ПДИ. Тези посочени такси в общ размер на 90.00лв. са дължими,
доколкото е образувано изп.д., наложена е възбрана и са връчени 2 бр.-на всеки един от
двамата длъжници ПДИ, а и са платени от взискателите. Всеки от двамата длъжници дължи
по ½ или 45.00лв., както е приел и ЧСИ.
Неоснователно е оплакването за двукратното начисляване на разноски в тежест на
всеки един длъжник от по 160.50лв., защото общият размер на разноските по изпълнението
е 321.00лв. и е разделен на две от ЧСИ за всеки длъжник.
Неоснователно е оплакването, че ЧСИ не е мотивирал постановлението си за
разноски. Направил го е, като е посочил ясно и подробно кои са таксите и разноските, които
се дължат по изпълнението от всеки един от двамата длъжници, както и какво е правното
основание за това.
Неоснователни са и оплакванията за нарушаване на нормите на КРБ, МПГПП,
ХОПЕС, КЗПЧОС, ДЕС и ДФЕС и незачитане на практиката на ЕС и тълкувателните
решения на ВКС. Самото образуване и водене на изпълнително дело срещу длъжник по
влязло в сила изпълнително основание не представлява нито нарушение на имуществените
му, нито на човешките му права и свободи. Да, той следва да търпи принудително
изпълнение и ограничаване на правата си на собственост с налагането на възбрана, щом не е
платил дълга си преди образуване на изп.д. и в срока за доброволно изпълнение, в негова
тежест следва да бъдат възложени и дължимите за изпълнението такси и разноски, ставайки
причина за образуването на изп.д. Не са нарушени основните принципи и начала в
гражданския процес, доколкото касаят и съдопроизводството и изпълнението на влезли в
сила съдебни актове. ЧСИ не правораздава, а единствено изпълнява. Тъкмо ако длъжниците
подчиняваха действията си на принципа на справедливостта, то те следваше да платят дълга
си. Спазени са принципите на законност, достъп до съд, право на защита. Израз на това е
упражненото право на жалба срещу акта на ЧСИ, с който изказва несъгласие и образуването
на настоящото производство.
Жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на спора, разноски не се следват в полза на жалбоподателите. Те
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата-взискателите по изп.д.
направените по делото разноски в размер на 200.00лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК на л. 22 и л. 23 по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Доколкото настоящото производство се развива по постъпилата жалба срещу
действията на ЧСИ по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е образувано гражданско дело, то
дължимата д.т. според чл. 16 от ТДТ по ГПК е в размер на 25.00лв. Доколкото е заплатена
д.т. от 15.00лв., като по частна жалба, то жалбоподателите са останали задължени за
заплащане на още 10.00лв., които следва да бъдат събрани от тях по реда на чл. 77 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 3924/02.07.2020г. от И. И. М. , ЕГН ********** и И. Г. М.
ЕГН **********, двамата от гр. Варна, СО „Сълзица“, № 576, чрез адв. М.К., в качеството
им на длъжници по изп.д. № 20207170400244 на ЧСИ Р.Тодорова, против постановление за
разноските от 19.06.2020г., в частта относно начислените в тежест на всеки един от тях
двамата такси по изпълнението в общ размер на сумата от 160.50лв., формирана като сбор
от 1/2 от дължимите такси в общ размер на 90.00лв. с ДДС, от които такса по т. 1 от ТТР
към ЗЧСИ от 24.00лв. с ДДС, такса по т. 10 от ТТР към ЗЧСИ от 18.00лв. с ДДС и такса по т.
5 от 48.00лв. с ДДС за връчването на 2бр. ПДИ или сумата от 45.00лв. с ДДС и 1/2 от
дължимата такса по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ от 15.00лв. или сумата от 7.50лв. и дължимата
такса по т. 26 от ТТРП към ЗЧСИ, в размер на сумата от 108.00лв. с ДДС, на осн. чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. М. , ЕГН ********** и И. Г. М. ЕГН **********, двамата от гр.
Варна, СО „Сълзица“, № 576, да заплатят на В. С. С. ЕГН ********** и Л. С. С. ЕГН
**********, двамата от гр. Варна, СО „Сълзица“, № 584 сумата от 200.00лв.,
представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. М. , ЕГН ********** и И. Г. М. ЕГН **********, двамата от гр.
Варна, СО „Сълзица“, № 576, да заплатят допълнитилно държавна такса в размер на още
10.00лв. по сметка на ВОС, на осн. чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________