МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 3276 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2008 ГОДИНА,
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
ВРП е внесла обвинителен акт
срещу П.С.И., с който е възвела обвинение по чл.131 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.129 ал.1 от НК за това че на 26.08.2007 г. в
гр.Варна, причинил средна телесна повреда на малолетния Н.М. К. – ЕГН **********,
изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, обусловило тройно
затруднение във функцията на говора и дъвченето във фазата на захапване.
В хода на съдебното
производство ВРП поддържа обвинението и по съществото на делото пледира за
осъдителна присъда поради съставомерност на деянието
и за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, както и да
бъде уважен гражданският иск.
Пострадалият от
престъплението се представлява от законния си представител бащата М.К. и от
упълномощения от него адв. Б. Предявява срещу извършителя граждански иск за
обезщетение на причинените му неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева. Гражданският
иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и е уважено искането
Н.К., действащ чрез законния си представител М.К., представляван от адв. Б. да бъде конституиран в качеството на частен
обвинител. В хода на съдебните прения адв. Б. пледира
да бъде признат за виновен подс. П.И. като му бъде
наложено наказание в разумен и справедлив размер и да уважен изцяло гражданския
иск.
Подс. И. не признава фактите, изложени в обстоятелствената
частна обвинителния акт и желае да се събират доказателства. Оспорва удара с
крак в областта на устата на детето. Твърди, че дочул разговор според който
този зъб се клател. В съдебно заседание се представлява от адв.
С.С, който по съществото на делото моли подзащитният
му да бъде оправдан, т.к. избитият зъб бил млечен и зъбът бил престанал да изпълнява функциите
си. Не било ясно дали зъбът не е отпаднал при падане на детето на земята.
Поради това, че зъбът се е клатил, не била налице средна телесна повреда. При
условията на евентуалност твърди, че квалификацията следва да е по чл.132 ал.1
т.1 от НК, т.к.доверителят му бил ядосан от неправомерното действие на детето.
Той сам извършвал ремонт, дунапрените били нови и били използвани в дома му,
изпрани и оставени да изсъхнат, поради което това посегателство върху
имуществото му го ядосало. Липсвало и безспорно доказателство, от което да се
направи извод имало ли е зародиш на ново зъбче или не, което да е избутало
отпадналото и поради това обвинението било недоказано. Квалификация по чл.132
ал.1 т.1 от НК била най-благоприятна както за подзащитния
му, така и за обществото.
Гражданският
иск не следвало да бъде уважаван, т.к.
преследвал користни цели.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 26.08.2007
г. малолетните Н.К., И.Я. и И.С. играели
на поляната в близост до блока където живеел подс. И..
Те намерили малки котета и решили да им направят къщичка. Подс.
И. ползвал за матраци дунапрени, които
бил изпрал и прострял да съхнат под терасата му, т.к. правел ремонт. Децата ги харесали и ги взели. Подс. И. видял това, ядосал се и отишъл при тях. Ударил по
един шамар на св.Я. и С.. Когато разбрал, че св. К. е взел дунапрените, той го
ударил с тях. Детето паднало на земята, а подс. И. го
ритнал в областта на устата. В резултат на това бил избит първи горен десен
млечен зъб, а устата му била окървавена. Н.К. получил оток и кръвонасядане по венеца на същия зъб, разкъсно
контузна рана по долната устна и кръвонасядане
в същата област. Към датата на травмата
описаният първи горен десен млечен зъб се клатил леко, но изпълнявал
функциите си. През м. декември 2007
г., около 4 месеца след описания инцидент, при
определяне зъбния статус на детето, стоматологът д-р Д. установил отпадане
на млечни зъби, сред които и зъб 51- ви, който отговаря на първи горен десен
млечен зъб. Към тази дата все още нямало постоянен зъб в пробив или напълно
поникнал. Около месец Н.К. се хранел трудно поради болката. Избиването на първи
горен млечен десен зъб обусловило трайно затруднение във функцията на говора и
дъвченето във фазата на захапване.
В резултат на посегателството, Н.К. се изплашил, прибрал се в
къщи разплакан. Нарушил се сънят му - стряскал се и скачал. Започнал да се
напикава както когато спи, така и в будно състояние. В училище бил неспокоен,
несъсредоточен. След като минали две
седмици, родителите му прибягнали до нетрадиционни методи – завели го на
“гледачка” , която му ляла куршум. След
още 40 дни започнало подобрение на състоянието му.
Подс.П.С.И. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Той е със средно образование, женен е, работи.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
реда на НПК доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Съдът
намира заключението на в.л. д-р М. като
обективно и компетентно дадено. В с.з. в.л. изчерпателно, подробно и
категорично обосновава становището си,
поради което съдът го кредитира изцяло.
Писмените
доказателства – справка за съдимост, амбулаторни листи от д-р П., копия от здравна
книжка, справка от д-р Д. и др. са събрани
по реда на НПК и не са налице съмнения
относно тяхната достоверност. Поради
това съдът ги кредитира изцяло. От амбулаторните листи на д-р П. е видно, че 51
– ви зъб / първи горен десен млечен/ е бил на мястото си при прегледа на
11.04.06 г. и му е била извършена обтурация. Видно от
писмената справка, изпратена от д-р Д.,
при прегледа на детето през м. Декември 2007 г. 51-ви зъб /първи
горен десен млечен/ е отбелязан като отпаднал.
Съдът кредитира обясненията на подс. И., но не и в частта им, в която твърди, че не е
ритал малолетния Н.К.. За разлика от останалите му твърдения, това, че не е
ритал детето не се потвърждава от останалите доказателства, напротив,
противоречи както на показанията на свидетелите, така и на заключението на СМЕ.
Като искрени, житейски логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви съдът кредитира
показанията на малолетните свидетели Н.К.,И.Я. и И.С., както и на техните родители св. Я.,***К.. Макар св.Н.К., И.С. и
И.Я. да са малолетни, съдът намира показанията им в тяхната цялост за
достоверни поради искреността на децата, в която лично се убеди. Техните
показания са конкретни и непротиворечиви, като децата споделят вкл. и
собствените си грешки. Съдът не кредитира техните показания само в частта им, в
която сочат величини като продължителност във времето, размерите на матраците и
т.н. /Напр. Св. С. сочи, че дунапрените били големи “около половин метър”, а
св. Я. “мисля, че след 20 дни му поникна зъбчето, не, не съм сигурен” .../ Св. С.
и Я. нямат какъвто и да било интерес от изхода на делото и са предупредени за
отговорността по чл.290 от НК. Св. К. и
Костова, родители и законни представители на пострадалия Н. К. имат интерес от изхода
на делото, но съдът намира, че това не е повлияло на техните показания. С малки изключения заявеното от тях се
подкрепя от другите доказателства – както от показанията на другите свидетели,
така и от писмените доказателства. От показанията на малолетните Н.К., И.Я. и
И.С. е видно, че подс. И. е ударил К. с дунапрена, в
резултат на което детето е паднало на земята. След това го ритнал с крак. От
устата му потекла кръв, а зъбчето след удара било паднало на земята. Изводът за
удар с крак се подкрепя от заключението на СМЕ. По вътрешната страна на
устната, на мястото съответстващо на отпадналия зъб се установило нараняване,
което сочи, че е имало удар и противодействие – било то от отпадналия зъб, било
то от съседните нему. За удар от ограничена повърхност сочили нараняванията в
тяхната съвкупност. За да е налице нараняване причинено в резултат на падане и
удар в подлежащата настилка, следвало да има ожулвания по други части от
външната страна на лицето, поради това, че тези части са разположени в различни
равнини. Такива наранявания обаче не били установени, поради което категоричен
е извода на в.л. че нараняването е причинено от удар с ограничена повърхност,
какъвто може да бъде именно соченият от свидетелите удар с крак. Показанията на св. Н.К. и К, че зъбчето се е клатило леко, но е
изпълнявало функциите си, се подкрепят и от заключението на СМЕ и от
писмените доказателства по делото.
Според становището на в.л. М., по венеца
в областта на избития зъб имало кръвонасядане. Кръвонасядането в дълбочина на алвеолата означавало, че
зъбчето е било стабилизирано с поддържащия апарат, т.е. че категорично е
изпълнявало функцията си. В същия смисъл са и показанията на детето, според
което макар зъбът да се клатил малко, спокойно отхапвал с него филия без да го
боли.
Предвид
изложеното, съдът кредитира като цяло показанията на свидетелите като логични и
непротиворечиви. Като искрени и добросъвестни съдът кредитира и показанията
на свидетеля М.К. – баща на пострадалия
Николай, с изключение на твърдението, че зъбът на детето не се е клатил.
Обратното и видно и от показанията на майката и от показанията на самия
пострадал. Това противоречие обаче, съдът по-скоро възприема като индиция за искреност на показанията и за неманипулирано
мнение. Това разминаване следва да се отдаде единствено на непълна
информираност от страна на бащата.
Разминаване има и в твърденията на родителите относно времето до поникване на
постоянния дъб, като бащата твърди 4-5 мес., а
майката – 6-7 месеца. Твърденията и на двамата свидетели са некатегорични,
като и двамата сочат голям колеблив диапазон от време – единият 4-5 месеца,
другият 6-7 мес. От друга страна тези различия могат
да намерят своето обяснение и в това, че под израстване на постоянен зъб се разбира периода от пробива
до окончателното му поникване поради което
може да бъде създадено различно впечатление за времето, в което е
поникнал новия зъб. Поради тяхната некатегоричност и
поради това, че не се подкрепят от останалите доказателства по делото, съдът не
кретирира показанията
на св.К. в тази им част. Видно от писмената справка на д-р Д. и от
копията на здравната книжка, по безспорен начин се установява липсата на зъб за
времето до прегледа на детето през м. декември 2007г. Поради това съдът приема
за безспорно установена сочената от бащата М.К. продължителност. Според
становището на в.л. периодът на поникване е индивидуален за всеки субект, но
във всички случаи по отношение на Н.К.
той бил повече от 4 седмици, затова затрудняването на дъвченето и говоренето
било определено като продължително. Съдът като цяло кредитира и обясненията на подс. И., с изключение на частта им, в която отрича удар с
крак. В тази им част единствено, обясненията противоречат на останалите доказателства
– гласни и писмени. Аргументите за наличието на ритане са изложени по-горе в
мотивите. Т.к. противоречи на доказателствата по делото, съдът приема това
твърдение на подс. И. единствено като защитна теза.
С оглед установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Подс. П.С.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.131 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.129 ал.1 от НК като на 26.08.2007г. в гр.Варна,
причинил средна телесна повреда на малолетния Н.М.К. – ЕГН **********,
изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, обусловило трайно
затруднение във функцията на говора и дъвченето във фазата на захапване.
Авторството на деянието е
безспорно установено. То се сочи от св. Н.К. , И. Я. и И.С.. Наличието на удар
с крак в областта на устата се потвърждава както от показанията на тези
свидетели, така и от заключението на СМЕ. Аргументите да последното са подробно
изложени по-горе в мотивите.
Безспорно е установено
причиняването на нараняване, обуславящо извода за средна телесна повреда. По
см. чл.129 ал.2 от НК, средна телесна повреда е всяко избиване на зъб, дори
когато е само един, стига да е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. Съгласно утвърдената
съдебна практика, средна е телесната повреда и когато избитият зъб е млечен,
стига да не е отпаднал естествено и към
момента на избиването да е изпълнявал функциите си / ППВС №3/27.09.79 г./ В
този смисъл съдът споделя изцяло становището на прокуратурата. Безспорно е
установено, че зъбът е изпълнявал функциите си, аргументите за което са
изложени по-горе в мотивите. Нараняванията по венеца и изпълването на зъбната
алвеола с кръв свидетелствали за това,
зъбчето е било стабилизирано с поддържащия апарат, т.е дори да се е
клатило, то не е било до степен на естествено отпадане и до степен в която
да не може да изпълнява функцията си.
Съгласно съдебната практика /Реш.№83/26.ІІ.87 на ВК
на ВС; Реш.1002/29.ХІІ.1981 на ІІІ н.о. на ВС/ без значение е колко продължително е
затруднението, като законът не поставя изискване , както при някои от другите
предложения на чл.129 ал.2 от НК, то да е трайно. Продължителността на затруднението във функцията на дъвченето и говоренето има
значение единствено за размера на гражданския иск.
Съдът не
споделя становището на защита за квалификация на престъплението по чл.132 от НК. Вярно е, че подс. И. е бил ядосан от поведението
на децата, които взели току що изпраните му дунапрени. Вярно е, че
посегателството върху чуждо имущество по принцип е противоправно
действие. За да се приложи привилегирования състав на закона обаче, следва това
посегателство да е “противозаконно”, а не само морално укоримо
и следва от него “да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или за негови близки”. Категорично в този случай не
са настъпили и обективно не биха могли да настъпят каквито и да било “тежки”
последици нито за подсъдимия, нито за неговите близки, нито за имуществото му.
Поради това съдът не споделя становището на защитата за квалификация на
деянието по чл.132 ал.1 т.1 от НК. Тук
сочената от защитата “целесъобразност” по отношение на подсъдимия и на
обществото не може да бъде каквото и да било съображение за определяне
квалификацията на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства отчете чистото съдебно минало, това че
за разлика от постоянните зъби, при
избиване на млечния зъб говорния и дъвкателния дефицит
се възстановява естествено, както и това че подс. И.
бил раздразнен от поведението на децата, които не оценили усилията му по време
на ремонт.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита механизмът на причиняване
на нараняването–с ритник в областта на лицето, без оглед на последиците.
Във
всички случаи деянието следва да се определи като инцидентна проява от страна
на подс. И. и предвид горните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства наказанието следва да бъде определено към
минималния, предвиден от закона размер. Съдът намира, че за да бъдат постигнати
превъзпитателната и възпираща цел по отношение на подс.
П.С.И., то наказанието ЛС е достатъчно да бъде за срок от една година и един
месец , поради което го наложи именно с
тази продължителност. Такова по вид и размер наказание би въздействало
предупредително и възпиращо и на останалите членове на обществото.
Подс. И. не е бил осъждан на ЛС. Наложеното му наказание
е с продължителност до три години и съдът намира, че за да бъдат постигнати
целите му, не е наложително неговото
изтърпяване. Изпитателен срок с продължителност от три години е достатъчен да
се прецени оказало ли е наказанието своето възпитателно въздействие и
наложително ли е то да бъде ефективно изтърпявано. Предвид горното, съдът отложи изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от три години.
След като призна подсъдимия за виновен в извършване на деяние по чл.131
ал.1 т.4 вр.чл.129 ал.1 от НК, съдът счете за
основателен приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск за претърпени неимуществени вреди. Последните са пряка и
непосредствена последица от престъплението - от виновно извършено деяние и като
такива следва да бъдат възмездени. Съдът намери, че справедливото им възмездяване
ще се постигне с уважаване на иска в размер на 1700 лева.
При
определяне размера на обезщетението,
съдът взе предвид както характера на нараняването, причинило на пострадалия
затрудняване функциите на дъвченето и говоренето за периода от 26.08.2007 г. до
м. декември с.г., така и последвалите за него неблагоприятни последици. Нарушил
се сънят на гр.ищец Н.К., като се стряскал и скачал. Започнал да се напикава
както когато спи, така и в будно състояние. В училище бил неспокоен, несъстредоточен.
След като минали две седмици, родителите му прибягнали до необичайни
методи за помощ, а подобрение на състоянието му започнало след още 40 дни.
Съдът намира, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е
деянието, а не само престъплението, в което се е изразило това деяние. Поради
това когато то е квалифицирано като
престъпление само с оглед на по-тежките последици, на обезщетяване подлежат и
причинените по-леки вреди. /В този смис.Реш. № 57/06.03.98 г. на ВКС/ Всичко това мотивира съда да приеме, че
възмездяването на претърпените от Н.М.К. неимуществени вреди в резултат на
причинената телесна повреда би било адекватно на причинените му затруднение на
функцията на говора и дъвченето, дискомфорт, болки и
страдания, ако бъде присъдено в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин
лева/.
Гореизложените аргументи мотивираха съда да уважи
гражданския иск в размер на 1 700 лева, а за горницата до 5 000 лева да го
отхвърли като недоказан по размер.
Като го призна за виновен, съдът възложи на подсъдимия П.И.
да заплати направените деловодни и съдебни разноски както и държавната такса
върху уважения размер на гражданския иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: