РЕШЕНИЕ
№ ………, 11 юни 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета
година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Енчев т.д. 1131 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове по чл.213 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
ЗАД „А.“ твърди, че по силата на договор за абонаментна застраховка на товари
по време на превоз е заплатил в полза на „К.Б.“ ООД застрахователно обезщетение
за повреден от пожар товар, включващо
стойността на опожарения товар, 10% увеличение за Т.портни
разходи, такса за издаване на Лойдов авариен протокол
и такса за издаване на авариен протокол при връщане на оцелелия товар в
България. Като основание за изплащане на това обезщетение ищецът сочи, че „Т.–Х“ ООД е приело да извърши превоз на товар от 380 автомобилни гуми с
товарен автомобил и ремарке от Русия за България с получател на това „К.Б.“
ООД. Поддържа, че на 21.11.2010г. в Русия в товарната композиция е възникнал
пожар, в резултат на който товарното превозно средство и 321 от гумите са изгорели.
Твърди, че след плащане на дължимото застрахователно обезщетение е поканил
застрахователя на превозвача „Т.–Х“ ООД по застраховка „отговорност на
превозвача“ – „ДЗИ О.З.“ АД да
възстанови заплатеното обезщетение, което не е сторено. Предявява искове за
осъждане на ответника „ДЗИ О.З.“ АД да
заплати сумите 25 500лв.
застрахователно обезщетение и 7 770лв. лихва за забава върху горната сума за времето от 10.02.2013г.
до датата на предявяване на иска
15.02.2016г. Претендира освен това законна лихва и разноски.
Ответникът
„ДЗИ О.З.“ АД оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и получателя на товара, като твърди, че застрахователният договор не е
сключен в изискуемата от закона форма и не е платена застрахователната премия.
Оспорва също настъпването на застрахователно събитие и размера на вредите,
както и извършването на плащане на застрахователно обезщетение от ищеца. В
допълнение, ответникът оспорва и пасивната си материална легитимация да
отговаря по исковете, като твърди, че повреждането на това се дължи на
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да преодолее. Поддържа, че не се
дължат претендираните суми за Т.портни
разходи и за аварийни комисари и че е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие след законоустановения срок.
Твърди, че неговата отговорност е ограничена до размерите в чл.71 от Закона за
автомобилните превози. Прави и възражение
за изтекла погасителна давност спрямо двете предявени вземания.
Третото
лице-помагач на страната на ответника „Т.–Х“ ООД не заявява становище по
исковете.
Софийски
градски съд намира за установена следната фактическа обстановка:
С писмена заявка
от 2.11.2010г. „К.Б.“ ООД е поискал предоставяне на автомобил с номера ***** и *****за
товарене на 17.11.2010г. на автомобилни гуми от адрес в Русия и с място на
разтоварване – склад в гр.Горна Оряховица. Договорено е навло
от 3600лв. Впоследствие, на 16.12.2010г. „Т.“ ООД е издало фактура срещу „К.Б.“
ООД за договореното навло за Т.порт, извършен с
посочените превозни средства.
Отговорността на
превозвача „Т.“ ООД е била застрахована при ответника по застрахователна полица
от 12.10.2010г. за територията на Европа и
Азия до 12.10.2011г. съгласно Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари. Сред застрахованите превозни средства са включени
камион с регистрационен номер ***** и
превозно средство с номер *****.
С международна
товарителница СМР от 19.11.2010г. превозвачът „Т.“ ООД е приел да извърши
превоз на общо 380 броя автомобилни гуми, описани в товарителницата от ООО „Торговый дом „Кама“ – Русия
за „К.Б.“ ООД с превозно средство с номера *****/*****. Товаренето на
стоките е следвало да стане в гр.****, Русия, а разтоварният
пункт е бил в гр.Горна Оряховица. За превозваните автомобилни гуми са издадени
два броя фактури от 19.11.2010г. с номера съответно 88997 и 88998 на
стойности 1 257 118 рубли
и 111 990 рубли. Производителят ООО
„Торговый дом „Кама“ – Русия е издал в полза на получателя „К.Б.“ ООД сертификати за качество
и за произход на стоките, както и митническа декларация. За извършвания превоз
на гумите превозвачът е издал и ТИР
карнет № Х64867207.
На основание
предложение от „К.Б.“ ООД до ЗАД „А.“ за
застраховка на товари по време на превоз „Карго“ е
сключена застрахователна полиза № *********/********** от 19.11.2010г. по
силата на която ищецът е застраховал товар автомобилни гуми на „К.Б.“ ООД по
фактура от същата дата, който е следвало да се превозва с камион с
регистрационен номер *****/*****от Нижнекамкс-Русия
до гр.Горна Оряховица. В полицата е договорена застрахователна сума
69 484,70лв. и премия от 104,23лв. Полицата носи подпис и печат от
застрахователя, а освен това с подпис и печат на „К.Б.“ ООД е удостоверено получаването й на 19.11.2010г. На същата дата
от застрахованото дружество е заплатена застрахователната премия от 104,23лв.
брой, за което е издадена сметка № 378556.
С писмо от
24.11.2010г. от министерство на
извънредните ситуации на Русия, главно управление на извънредните ситуации за Нижегородска
област е удостоверено, че на 21.11.2010г. на федерален автомобилен път № М-7,
на завоя за с.Кадница е възникнал пожар в товарен
автомобил Рено с регистрационен номер ***** и с номер на ремаркето *****,
принадлежащ на „Т.- Х“ ООД с водач П.П.. В резултат
на пожара е изгорял автомобилът и стоката, намираща се в кабината, а частично
се е разтопила горната част на тентата на ремаркето. Посочените обстоятелства
са потвърдени и в акт за авария или действие на непреодолима сила, издаден от Татарстанска митница, без дата. В същия акт е посочена
липса или унищожаване на общо 321бр. гуми. Идентична информация се съдържа и в
издаден от Татарстанска митница констативен протокол
от 10.12.2010г. на основание чл.25 от Конвенцията ТИР съгласно посочените два
документа, стоките са били претоварени и
запечатани на други превозни средства. С друго писмо от 24.11.2010г. от
старши дознател в отдел „Държавен пожарен надзор“ за
гр. Кстово и района към министерство на извънредните
ситуации на Русия са установени посочените обстоятелства, отразени са подробности
по товаренето на камиона и пътуването му до мястото на инцидента и като
предварителна причина за пожара е посочено
невнимателно манипулиране с огън от неустановени лица.
В доклад от
оглед от 20.12.2010г. на агенция Lloyds авариен комисар
е установил, че на 24.11.2010г. камионът
и ремаркето все още се намират на мястото на инцидента, че камионът и изгорял
напълно, че ремаркето е практически
невредимо с изключение на малка щета по предната част на брезента и че
причината за пожара е неясна. Установено е също така, че от пожара са засегнати
321 броя гуми на стойност 808 918 рубли, които са тотална щета, а са
останали незасегнати 59 броя. Горната информация е отразена на базата на извършено на 10.12.2010г. от митницата
преброяване на незасегнатите от пожара стоки, като е направена забележка за
неточно преброяване. На основание дебитна нота, на 4.01.2011г. „К.Б.“ ООД е
заплатило 1 662 евро в полза на агенцията на Lloyds
в Москва.
Според авариен
протокол на „Б.“ ООД относно контрола, извършена на 20.12.2010г. в митнически
склад в гр.Горна Оряховица е извършено разпломбиране
на ремарке с регистрационен номер *****и е установено наличие на 20бр. ленти и
и общо 118 броя гуми. Установено е освен това и разлика от общо 10броя по-малко
от обявените количества гуми.
С авариен
протокол от 3.01.2011г. на „Българска сървейорска
компания“ ООД е установено, че от
обявени 380бр. гуми са доставени 138 броя. Протоколът е създаден на база
извършен контрол на 21.12.2010г. при разтоварване на стоката в склад в Горна
Оряховица. В него се съдържа и констатация за липса на 212бр. гуми с общо тегло
9 180,50кг. Стойността на липсващите гуми е определена на 808 918
рубли или 37 302,85лв. по валутния курс на рублата към 21.11.2010г. –
4,61145RUB/100 BGN. За извършената
проверка „К.Б.“ ООД и заплатило сума от
200лв.
С писмо от
22.11.2010г. управителят на „К.Б.“ ООД е уведомил ищеца за настъпилото
застрахователно събитие. С друго писмо,
получено на 30.11.2010г. управителят на „К.Б.“ ООД е уведомил „Т.“ ООД за
настъпили пожар в камиона и е поискал пълно възстановяване на стойността на
погубената стока и всички допълнителни
разходи.
На
27.12.2010г. „К.Б.“ ООД е предявило претенция пред ЗАД „А.“ за изплащане на застрахователно обезщетение за изгорелите 321
броя гуми. На 12.01.2011г. представител на ЗАД „А.“ е изготвил калкулация по
образуваната щета и е определил обща стойност на застрахователното обезщетение
44 434,87лв., включващи стойността
на липсващите гуми 37 258,44лв., 10%-но увеличение от 3 725,84лв.,
такса за издаване на Лойдов авариен протокол
3 250,59лв и такса за издаване на
авариен протокол 200лв. Сумата 44 434,87лв. е платена от застрахователя на
„К.Б.“ ООД с платежно нареждане от 15.02.2011г.
На
7.11.2011г. ЗАД „А.“ е отправило регресна покана до
„ДЗИ О.З.“ АД и до „Т.–Х“ ООД, с която е поискало възстановяване на сумата
40 509,03лв. от платеното обезщетение, включваща платеното обезщетение за
липсващите гуми и сумите, платени на авариен комисар. Поканата е получена при
ответника в същия ден, а от „Т.–Х“ ООД на 11.11.2011г.
Със следваща покана от 4.01.2016г. ищецът отново е поискал от ответника
заплащане на посочената сума. В отговор, с писмо, получено от ищеца на
18.012016г. ответникът е заявил, че не бил уведомен своевременно за настъпилото
събитие, че липсват доказателства по случая, че не са ясни причините за пожара
и че липсват доказателства за виновно поведение на застрахования при него.
Според
заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, премията по застраховката „Карго“ в размер
104,23лв. е платена в брой на 19.11.2010г., а застрахователното обезщетение от
44 434,87лв. е постъпило по сметка на застрахованото дружество на
15.02.2011г. Стойността на щетите според официалния фиксинг на БНБ в деня на
пожара е 37 258,44лв., а по средни пазарни цени към същата дата –
49 625лв., като се има предвид, че гумите са били нови. Обезщетението,
изчислено според чл.23, §3 от Конвенцията СМР и чл.71 от ЗАвтП е 204 898,77лв.
и не съответства на реалната стойност на погиналата стока.
Според
заключението на съдебно-пожаро-техническата
експертиза пожарът е възникнал в камиона, в средната част на каросерията. От
пожара е засегнат камиона, който е напълно унищожен, както и горната част на чергилото в предната част на
ремаркето. Товарът, намиращ се в каросерията на камиона е унищожен напълно от огъня. Според вещото
лице, има няколко вероятни причини за пожара, но без достатъчно надеждна
информация, каквато по делото не се съдържа, не може да се даде заключение коя
от тях е истинската.
Свидетелят
Д.Д. дава показания, че от 2007г. се занимава с внос
на гуми от Русия в качеството си на управител на „К.Б.“ ООД и единствената
щета, която са имали е била през 2010г., когато е изгорял половината камион.
Всеки карго-товар на дружеството е бил застрахован
при ЗАД „А.“ и свидетелят лично е подписвал застрахователните полици.
Застрахователните премии през 2010г. били плащани в брой. Свидетелят
потвърждава наличието на негов подпис на застрахователната полица №
*********/********** от 19.11.2010г. и под предложението за застраховане. Той
лично, като управител е предявил и претенцията за плащане на застрахователното
обезщетение. Изгорелият това се е състоял от тежкотоварни комбинирани гуми,
основно с размери 11 на 20 инча. Товарът е бил заплатен на завода-доставчик.
Свидетелят е бил уведомен от шофьора за станалия пожар.
Свидетелят
П.П. дава показания, че е бил шофьор на камиона по
време на пожара, който е възникнал близо до град Кстово
в Русия. Свидетелят е присъствал на товаренето и е видял как гумите са товарени
от завода още топли, а от тях на пода на камиона са падали малки стружки.
Свидетелят е видял също така, че работниците, които са товарели камиона, са се
топлели вътре, пиели са водка и са пушели вътре, защото им е било забранено да
пушат в завода. Фасовете от цигарите са хвърляни на пода в камиона и са били угасяни там. Свидетелят лично е видял това и се е опитвал
да ги изхвърли навън След като е потеглил към България, свидетелят е спрял
първо в магазин, а малко по-късно на бензиностанция, където е забелязал, че
камиона пуши. Огънят е избил от двете страни, по средата на камиона, брезентът
се е скъсал, започнал е да излиза пламък. Свидетелят е успял да откачи
ремаркето и да изтегли камиона извън бензиностанцията, но камионът е изгорял.
След пожара е дошла пожарна кола, но не са успели да изгасят огъня и всичко от
него е изгоряло, а ремаркето е минало
отново през митници и е пристигнало в България. Разследването след пожара от
руска полиция и пожарна е установило неизвестен извършител. Мнението на
свидетеля е, че пожарът е причинен от работници в завода.
При
така установените обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Когато
застраховател по договор за имуществено застраховане заплати на увреденото застраховано при него лице обезщетение за претърпяните вреди, на основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.)
той се суброгира
в неговите права. Увреденото лице има право на основание чл.45 или чл.79 от ЗЗД
да търси обезщетение за пълния размер на вредите от прекия причинител. Същото
обезщетение увреденото лице може да търси от направо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност” на прекия причинител, съгласно чл.213,
ал.1, изр.ІІ от КЗ (отм.). По силата на законови норми увреденото лице, което
има право да получи обезщетение за
вреди, се ползва и с допълнителни правни възможности в сравнение с общите
случаи на обезщетения по чл.45 или 79 от ЗЗД – това лице има и друг длъжник,
към когото може да насочи претенцията си, защото последният отговаря за
вредите, които прекият причинител е нанесъл. Затова когато застраховател се суброгира
в правата на увреденото лице по повод обезщетението за вреди по реда на чл.213,
ал.1 от КЗ (отм.), той притежава същите правни възможности за събиране на
своето вземане. Именно такъв е смисълът на суброгацията
като правен институт – третото лице, което е изпълнило чуждо задължение при
наличие на правен интерес за това, да
може да се ползва от всички предимства, привилегии, обезпечения и т.н. на кредиторовото вземане и да може да го реализира по същия
начин, както би го реализирал и самият кредитор.
Следователно,
застрахователят по имуществена застраховка след суброгацията
в правата на увреденото лице може да търси възстановяване на платените суми
директно от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Последният,
като застраховател на виновното лице по тази застраховка, отговаря за всички
вреди, за които застрахованият отговаря
съгласно българското законодателство и
по-конкретно – за всички вреди, изразяващи се в претърпяни
загуби. При липса на друго правило в КЗ (отм.), който се явява приложимия
нормативен акт към настоящия казус, тази отговорност е ограничена единствено
относно размерите и хипотезите, в които възниква, съгласно чл.213 от КЗ (отм.),
но не и по отношение на субектите.
За да може
ищецът да има вземане срещу ответника по повод вредите за „К.Б.“ ООД от настъпилия
на 21.11.2010г. пожар, необходимо е на първо място той, в качеството си на
застраховател по валиден застрахователен договор, да е платил застрахователно
обезщетение на застраховано при него лице, претърпяло вреди при извършване на
превоз и така да се е суброгирал в правата на
пострадалото лице срещу прекия причинител на вредите и срещу застрахователя по
застраховка на отговорността на превозвача. На второ място, необходимо е да се
установи, че пожарът и причинените от него вреди на товара се дължат на
действия, за които превозвачът „Т.“ ООД отговаря и по този начин ангажира и
отговорността на своя застраховател.
В разглеждания
казус ищецът е застраховател по валиден договор за имуществено застраховане
на товари
по време на превоз „Карго“, сключен с „К.Б.“ ООД.
Този договор е сключен в предвидената от закона писмена форма и отразява
постигнатото между двете страни съгласие. Договорената застрахователна премия е
платена в деня на сключването му и договорът е породил своето действие.
Сключеният от
ответника договор за застраховане отговорността на превозвача „Т.“ ООД е вид
застраховка „гражданска отговорност“ по смисъла на чл.223, ал.1 от КЗ (отм.).
Въпросният договор изцяло отговаря на вида и предназначението на договора за
застраховка „гражданска отговорност“, а в този смисъл е и тълкуването, дадено с
решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014 г., т. к., ІІ Т. О. на ВКС.
Пасивната легитимация на ответника по предявените искове произтича от
сключването на този застрахователен договор, в сила към момента на настъпване
на пожара.
Възникналият на
21.11.2010г. пожар в камиона, изпълняващ сключения между „К.Б.“ ООД и „Т.“ ООД
договор за превод, представлява застрахователно събитие по смисъла на договора за имуществено застраховане на товари
по време на превоз „Карго“, защото не е посочен сред
изричните хипотези, в които отговорността на застрахователя ЗАД „А.“ е
изключена. Това застрахователно събитие е установено по несъмнен начин от
доказателствата по делото и е породило задължението за ищеца да изплати
договореното застрахователно обезщетение. Изплащането на обезщетението също се
доказва по категоричен начин, а като последица от него ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото при него и увредено
от пожара дружество срещу лицата, причинители на пожара, а и срещу техните застрахователи
по застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото има такива.
При липсата на
данни за причините за пожара застрахованото при ищеца дружество „К.Б.“ ООД би
могло да има вземане за обезщетения както за непозволено увреждане срещу лица,
с които не се намира в договорни правоотношения и които евентуално са причинили
пожара, така и на основание договорна отговорност срещу лица, с които има
сключени договори и които, в нарушение на задълженията си по тези договори, са
причинили вредите. Сред втората категория лица попада превозвачът „Т.“ ООД.
Наличието на договор за превоз между двете дружества се установява по несъмнен
начин, също както и обстоятелството, че пожарът е настъпил по време на
изпълнение на този договор и в превозното средство, с което договорът бил
изпълняван. Безспорно е, че настъпването на пожара и унищожаването на
по-голямата част от превозвания товар представлява неизпълнение на превозния
договор от страна на „Т.“ ООД. Съгласно общото правило на чл.81, ал.1 от ЗЗД
длъжникът следва да докаже, че неизпълнението му се дължи на причини, които не
могат да му се вменят във вина. В разглеждания казус това правило означава
ответникът и третото лице-помагач „Т.“ ООД да докажат при условията на пълно и
главно доказване, че пожарът се е дължал за причини, за които превозвачът не
отговаря. При липсата на конкретни и убедителни доказателства за причините за
пожара не може да се приеме, че такова доказване е проведено успешно.
Следователно, пожарът е настъпил по причини, за които превозвачът носи
отговорност. Този извод означава, че „К.Б.“ ООД е имало вземане за обезщетение
за вреди по превозвания товар срещу превозвача „Т.“ ООД и срещу неговия
застраховател „ДЗИ – О.З.“ АД. В тези права на „К.Б.“ ООД се е суброгирал и ищецът след заплащане на застрахователното
обезщетение.
Макар
и ищецът да е придобил вземане срещу ответника чрез суброгацията
в правата на застрахованото при него лице, това вземане е погасено по давност.
Направеното в този смисъл възражение на ответника е основателно. Правилото на
чл.197 от КЗ (отм.) посочва като начален момент на петгодишния давностен срок датата на настъпването на застрахователното
събитие. Това правило намира приложение и в случаите на суброгация
по чл.213 от КЗ (отм.), защото липсват
норми, които да предвиждат нещо друго. Датата
на застрахователното събитие е
21.11.2010г. и от нея до предявяване на иска на 15.02.2016г. е изминал период,
по-дълъг от 5 години. Не се твърди и не се доказва спиране или прекъсване на
давността при условията на чл.115 или 116 от ЗЗД. Тъй като искът е предявен
след изтичане на давностния срок, той е погасен по
давност и следва да бъде отхвърлен. Като
последица от правилото на чл.119 от ЗЗД погасяването на главното вземане води и
до погасяване на акцесорното
вземане за лихва за забава. Затова и този иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правна квалификация чл.213 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, предявени от
ЗАД „А.“, ЕИК ********, гр.********, срещу „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ********, гр.********,
за присъждане на сумите 25 500лв. застрахователно обезщетение за вреди
настъпили от възникнал на 21.11.2010г. в Русия, близо до с.Кадница,
Нижегородска област, пожар в товарен автомобил „Рено“
с рег. № *****, собственост на „Т.“ ООД, както и 7 770лв. лихва за забава върху
горната сума за времето от 10.02.2013г. до
15.02.2016г.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“, ЕИК ********, гр.********, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ********,
гр.********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1 828лв. разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника „Т.–Х“
ООД, ЕИК ********, гр.********.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Съдия: