МОТИВИ към присъда № 55 / 08.06.2015г., постановена по НОХД N: 799/2015г.  по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

              Производството по делото е образувано по внесен спрямо Г.Ш. обвинителен акт, с който му е вменено във вина извършване на престъпление по чл. 354а ал.2 пр. предпоследно вр. с ал.1 пр.3 и пр.4 вр. с чл.26 ал.1 от НК – за това, че :

              - на 04.11.2014 г. около 13,30 часа в землището на с. Д., Община Н.З., обл. С. и гр. П., в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, е придобил от неизвестен извършител високорисково наркотично вещество в особено големи размери - хероин, с общо нето тегло 38 862.9 гр., на обща стойност 8 007 376 лв. по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, според постановление на МС № 23/29.01.1998 г., с цел разпространение;

     - през времето от 13.30 часа на 04.11.2014 г. в землището на с.Д., общ.Н.З., обл.С. до 16.00 часа на 04.11.2014г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество в особено големи размери - хероин с общо нето тегло 38 862.9 гр., на обща стойност 8 007 376 лв.  по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, според постановление на МС № 23/29.01.1998 г., с цел разпространение.

        

     Производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК – по направено от подс. Ш. и защитника му изрично искане, с признаване на изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

              Представителят на Окръжна Прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна, като изразява  становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на  вмененото му във вина престъпление. Предвид изложеното се прави искане подсъдимият Ш. да бъде признат за  ВИНОВЕН в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като му се наложи наказание при пълен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в предвидения в закона максимум от 15 години лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 100 000 лв.

 

 

              Пледира се да се определи първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.  По отношение на веществените доказателства се взема становище телефоните, собственост на подсъдимия и наркотичното вещество да се отнемат в полза на Държавата, а останалите вещи да се върнат на техните собственици. Прокурорът счита, че подсъдимият Ш. следва да заплати всички направени по делото разноски.

              Защитникът на подсъдимия Ш. – адв. М.  изразява становището, че независимо от направеното от подзащитния й признание на изложените в обвинителния акт факти, съдът следва да прецени в пълнота тези, относими към съставомерността на деянието и да отчете в полза на подсъдимия обстоятелството, че значителна част от тези факти са установени на базата на обясненията на подс. Ш.. Или, в негова полза, според защитата, следва да се отчете реално оказаното съдействие на разследването от момента на задържане на подсъдимия до настоящия момент, което, преценено в контекста на чистото съдебно минало на Ш., установения мотив и подбуди за извършване на престъплението, според адв. М., формират извод за наличие на предпоставките по чл.55 от НК  и налагане на наказание под предвидения в закона минимум. Алтернативно се изразява становище, че ако съдът приеме, че не са налице условията за приложение на чл.55 от НК да наложи наказание при условията на чл.54 от НК, в размер, близък до минималния, предвиден в санкционната част за извършеното престъпление. Изразява се и становище за неправилно квалифициране на престъпната дейност на подсъдимия като две отделни самостоятелни деяния, извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК, тъй като извършеното съставлява едно престъпление.   

              Подсъдимият Ш. признава всички изложени в обстоятелствената част на обвинителния факти, признава вината си, изразява съжаление за извършеното и моли за налагане на възможно най – леко наказание.

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      

     I.ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

     Подсъдимият Г.Ш. е роден на ***г. в Р., Т. гражданин, живущ в гр. И., разведен, грамотен - с основно образование, пенсионер, с Т.

международен паспорт ***.

 

     Според приложената по дознанието справка за съдимост на чужденец, издадена от Министерство на правосъдието, Централно бюро за съдимост / л.111, т.1 от дос. пр./ подс. Ш. не е осъждан до момента, а според приложената характеристична справка /л.36, т.2 от дос. пр./ за същия липсват данни за съдебни и криминалистични регистрации.

    През лятото на 2014 г. подсъдимият Ш. се запознал в гр.И., Р. с лице, представило му се като К. - и. гражданин, който му предложил да транспортира неназована конкретно стока на територията на Р.. Предложил му възнаграждение от 4 000 евро, за да отиде на 28.10.2014г. в Р., в гр. П., от където да се придвижи до определено място на ***, където ще се намира л.а. „Опел“. В случай, че колата не била на указаното място, подс. Ш. трябвало да отиде на същото място отново на 04.11.2014г. Ключовете за автомобила трябвало да се намират на предната лява гума. С посочения автомобил -  „Опел”, Ш. трябвало да отиде на паркинг на магистралата, находящ се между градовете Н.З. и С.,  където друго лице щяло да постави в багажника му куфар със стоката, като Ш. трябвало да  не излиза от колата. След това подсъдимият трябвало да се върне в гр. П. и да паркира лекия автомобил „Опел” пред хотел „***“, а ключа за автомобила да остави на същото място - на гумата на автомобила.     

     Подс. Ш. се досетил, че става въпрос за наркотици, защото определената за услугата сума предполагала именно такива неща, но се съгласил, тъй като имал нужда от финансови средства за образованието на дъщеря си и за лечение на болната му майка. Според приложената по делото официална справка  /л.70, т.1 от дос. пр./ за периода 01.01.2014 г. до 05.11.2014 г. подс. Ш. е влизал в Р. общо 24 пъти с цел „ туризъм”, за който „туризъм“ не дава обяснения.

     Лицето К. предоставило на подсъдимия Ш. мобилен телефон с карта на „***“ и му дал авансово 500 евро, като за остатъка от договорена сума - 3 500 евро, двамата се разбрали да се даде, когато подсъдимият Ш. изпълни задачата и се върне в гр. И..

     На 21.10.2014г. подсъдимият Ш. пристигнал с автобус от гр. И., Р. в Б., в гр. Х. и отседнал в хотел до автогарата. На 28.10.2014г. се придвижил до гр. П., от там до уречения паркинг на магистралата, находящ се между градовете Н.З. и С., но не намерил колата и за това се върнал обратно в гр. Х..

     На 03.11.2014 г. отново се придвижил до гр. П., където пренощувал в хотел. / регистър  чужденци - л.73, т.1 от дос. пр./.

     На 04.11.2014 г. около 13, 30 ч. наел такси, което го откарало

до паркинга на магистралата. Там действително намерил паркиран

 

 „Опел”, модел „Корса”,  жълт на цвят, с ДК № ***, намерил и ключа за автомобила на предната лява гума.

     Междувременно в Държавна Агенция „Национална Сигурност” - гр. София, Териториална агенция „Национална сигурност” – гр. П., Отдел „Наркотици“постъпила информация за организиране на трафик на голямо количество наркотично вещество — хероин от Р. за З..

     Във връзка със сигнала била създадена организация по наблюдението на района, където щял да стане трансфера на наркотичното вещество. На 04.11.2014г., около обед, служители на ДАНС, между които и св. Х.Д. забелязали „Опел“, управляван от подс. Ш., който автомобил влиза в гр. Н.З.. Колата влизала и излизала от града няколко пъти, след което се насочила към магистрала „***“. На свидетеля Д. впечатление направило дългото време на привидно безмислените маневри, както и присъединяването към „Опел” - а на друг автомобил -  „Фолксваген“ с per. № ***, сив на цвят. Двата автомобила пресекли надлеза над магистралата в посока с. Д., преминали го, след това обърнали посоката на движение и спрели на намиращо се там пътно оширение.

     Автомобилът „Опел“ бил спрял зад автомобила „Фолксваген“. Подсъдимият Ш. слезнал, отворил задния капак. Двамата водачи разговаряли. В това време към двете коли се приближил трети автомобил, марка „Пежо“ с варненска регистрация. Свидетелят Д. забелязал как от багажника на Пежото нещо се вади и се слага в багажника на  лекия автомобил „Опел”, модел „Корса“. Когато отново възобновил наблюдението си над ситуацията, св. Д. установил, че на мястото е само автомобила „Опел”, модел „Корса”, а другите два автомобила се били загубили в далечината.

     Били предприети спешни мерки по задържането на автомобила „Опел“,  като за целта служители на ТД ”НС” - гр. П. организирали КПП на километър *** на ***, по която се движил Ш. ***. Подсъдимият преминал през КПП, неподчинявайки се на подадения му знак „Стоп“, поради което било предприето преследване по бул. „***“ в гр.П. и на паркинга на магазин „***“, находящ се на същия булевард, където Ш. се опитал да се отърве от колата, бил задържан. За извършените нарушения на правилата за движение - неспирането на подаден сигнал за спиране от униформен служител на МВР със „Стоп палка“ и извършването на маневра - ляв завой при червен сигнал на светофара, с което Ш. се опитал да избяга от преследващите го полицаи, на подсъдимия било издадено наказателно постановление /  л.7, т.1 от дос. пр./.

     Било извършено претърсване в автомобила „Опел“, модел „Корса” с ДК № ***, при извършването на което процесуално действие подс. Ш. заявил, че в багажника на колата има куфар с

 

опияти, предадени му от и. гражданин. Действително, в намиращия се в багажника куфар били открити 78 бр. пакета, съдържащи кафяво прахообразно вещество / протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум  - л. 23- л. 34, т.1 от дос. пр./.

     Междувременно бил задържан и А.К.С., водач на посочения по-горе л.а „Фолксваген“, на когото в последствие било повдигнато обвинение за съучастническа дейност с подс. Ш. по придобиването от неизвестно лице на високорисковия наркотик, но поради недоказаност на престъпната дейност на този обвиняем по несъмнен начин, наказателното производство спрямо него в последствие било прекратено.

     Според експертна справка №978/06.11.2014г. / л.80, л.81, т.1 от дос. пр./ общото нето тегло на 78 бр. пакети е 38 862.9 грама.

     С протокол от 03.12.2014г. / л.171, т.1 от дос. пр./ на основание чл.111 ал.5 НПК вр. с Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях, от всеки от 78 бр. пакети са иззети представителни проби с общо тегло 19.50 грама.

            Същите проби били изследвани и според заключението на изготвената физико - химическа експертиза / л.21 – л.22, т.2 от дос. пр./, светлокафявото прахообразно вещество във всеки пакет е хероин,  с процентно съдържание на активно вещество диацетилморфин  и стойност, както следва:

ВД№ 1-78	Маса, тегло, грамове	Процентно съдържание на активен компонент	Стойност на наркотичното вещество /в лева/
1	498,74	70%	79 798,4
2	497,03	80%	114 316,9
3	500,48	73%	80 076,8
4	497,83	74%	79 652,8
5	500,21	85%	115 048,3
6	499,17	79%	114 809,1
7	496,76	81%	114 254,8
8	498,56	79%	114 668,8
9	498,99	86%	114 767,7
10	498,01	75%	79 681,6
11	498,71	73%	79 793,6
12	497,96	75%	79 673,6
13	493,71	70%	78 993,6
14	497,89	66%	79 662,4
15	497,63	67%	79 620,8

 

              Изследвани били и част от иззетите веществени доказателства – две парчета жълто – кафяво тиксо и влакно, като според заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства /л.7 – л.14, т.2 от дос. пр./ върху парчетата тиксо има човешка кръв, подходяща за изследване по метода на ДНК – профилирането на ядрена ДНК, а изследваното влакно е упаднал, умрял човешки косъм, който не може да се изследва по метода на ДНК - профилирането.

              Така приетите за установени факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване се установяват на базата на направеното от подс. Ш. по реда на чл.371 т.2 от НПК признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което признание се подкрепя:

              -  от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК - протокол за оглед на местопроизшествие / л.21 – л.22, т.2 от дос. пр./; протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум /л.23 – л.34, т.1 от дос. пр./, одобрен по реда на чл.161 от НПК от съдия при ПОС /л.38, т.2 от дос. пр./; Експертна справка № 978 /л.80, т.1 от дос. пр./; регистър чужденци и сметка – фактура / л.73, л.74, т.1 от дос. пр./; НП № 14 – 5295 – 000290 / 04.11.2014г. / л.7, т.1 от дос. пр./; протокол за вземане на представителна проба / л.171, т.1 от дос. пр./;  справка за съдимост и характеристична справка / л. 111, т.1 и л.36, т.2 от дос. пр./;   

              - от показанията на разпитаните в хода на разследването свидетели – Х.Й.Д. и М.К.К.;  

             - частично от депозираните пред разследващите органи, в присъствието на защитник и преводач, обяснения от подс. Г.Ш.;

            - от заключението на изготвената в хода на разследването физико - химическа експертиза.

            

             Съдът кредитира изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като  обстойни, задълбочени, изготвени от лица с необходимите професионални знания и опит в съответните области, съответстващи на приложените по делото писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства. За коректност следва да се отбележи, че резултатите от изготвената медицинска експертиза на веществени доказателства нямат пряко отношение към предмета на доказване, не спомагат и не допринасят за изясняване на правнорелевантните факти, поради което заключението на същата не се ползва от съда при формиране на вътрешното убеждение и на правните изводи.        

              Резултатите от проведените процесуално – следствени действия по оглед на местопроизшествието и претърсване и изземване в хипотезата на неотложен случай, обективирани в съответните приложени по делото протоколи, съдът ползва при постановяване на съдебния си акт. Извършените процесуално – следствени действия и съставянето на протоколите за тях е съобразено с предписанията на чл. 156, чл.162 и чл.163 от НПК – извършени са през деня, в присъствието на поемни лица, на подсъдимия, на когото е бил осигурен преводач, протоколите са подписани от участващите в действията лица. Реализираното от компетентния орган е обективирано в писмен документ в изискуемата се форма и съдържа нужните реквизити - дата и място на процесуално-следственото действие; имената, личните данни и подписите на участващите; подробно описание и заснемане на откритите вещи в управлявания от подс. Ш. автомобил „Опел“, модел „Корса” с ДК № ***, дадена е възможност на подсъдимия, с помощта на присъствалия на място преводач, да се запознае с протокола и да изрази становище за намерените вещи.  

              Извършеното претърсване и изземване е предоставено за одобрение в изискуемите срокове и е одобрено от съдия при ПОС.

              В съответствие с изискванията на чл.111 ал.5 от НПК вр. с Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях, са иззети с протокол от 03.12.2014г. / л.171, т.1 от дос. пр./ представителни проби от всеки един от намерените и иззети 78 бр. пакети. Действията са извършени от компетентен орган, с участието на експерт и в присъствието на поемни лица, спазена е процедурата, предвидена в чл.4 от Наредбата, протоколът е изготвен в изискуемата писмена форма с необходимото съдържание.

              Приложените по делото ВДС от използваните СРС са изготвени, съобразно законовите изисквания. Резултатът обаче от прилагания способ – подслушване, според съда, няма пряко отношение към предмета на доказване. Първият телефонен разговор, обективиран в съответния протокол, е проведен между подсъдимия с ползван от него мобилен телефон и СИМ – карта с неустановено лице, който разговор касае факти от личния живот на Ш.. Вторият телефонен разговор е проведен от телефонен номер, ползван от лице, за което е имало информация, че е съпричастно към престъплението, но не е привлечено към наказателна отговорност по делото, в който разговор също не се съдържа информация касаеща деянието и конкретно инкриминираното поведение на подсъдимия.

              Показанията на полицейските служители Х.Й.Д. и М.К.К. като обективни, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите  събрани и приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло. Между тях не съществуват противоречия относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, заявеното кореспондира и с получената информация по правнорелевантните факти от останалите доказателствени източници, поради което не се налага подробния им анализ и съпоставяне по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК.

              При постановяване на присъдата съдът кредитира обясненията на подсъдимия Ш. в по-голямата им част, като добросъвестни, последователни от образуване на досъдебното производство до приключване на съдебното следствие, логични и необорващи се от останалия доказателствен материал.  

              Преценявайки обясненията на подсъдимия, предвид двойствената природа на това доказателствено средство, съдът намери, че заявеното от подс. Ш. в обясненията му относно : марката и цвета на автомобила, с който се е предвижвало неизвестното лице, от което Ш. е придобил наркотичното вещество, отричането да е излизал от автомобила и да е провеждал разговор с това лице, твърдението, че за първи път е видял куфара, в който са били поставени 78 бр. пакети хероин на паркинга на магазин  ***” в гр. П. и не е знаел какво се съдържа в него, като оборващо се от останалия доказателствен материал, съдът не кредитира като достоверно. Обясненията в тази част са очевиден израз на възприетата от подсъдимия позиция в процеса по отношение на данните за самоличността на другите лица, имащи отношение към престъпната дейност и се опровергават от останалите доказателства.

              На първо място подс. Ш. призна всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, включително и отразеното в обстоятелствената част, че при придобиване на наркотичното вещество, на инкриминираното място са се намирали още два автомобила – „ Фолксваген” с рег. № *** и „ Пежо” с варненска регистрация, че той е слязъл от автомобила, отворил е багажника на колата и е провел разговор с водача на „Фолксваген” –а и че се е намирал непосредствено до „Опел” - а, когато неустановеното по делото лице е поставило нещо в неговия багажник. С искането за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият сам, доброволно се е лишил от възможността да оспорва и да събира доказателства за опровергаване на така признатите факти. Идентични факти се излагат от св. Д., който заявява, че непрекъснато е наблюдавал действията на подсъдимия и на останалите лица. Показанията на св. К. пък оборват заявеното в обясненията от Ш., че не е знаел какво има в багажника, тъй като, според този свидетел, при още при задържането му Ш. е заявил, че това, което търсят е в багажника и то е хероин.     

 

              II. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

           

              При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че събраните доказателства дават възможност да се направи единствения възможен и категоричен извод, че подсъдимия Г.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а ал.2 пр. предпоследно вр. с ал.1 пр.3 и пр.4 от НК, поради което с постановената присъда  беше признат за ВИНОВЕН в извършване на това престъпление.

              Обект на престъплението са обществените отношения, които защитават от посегателство живота и здравето на гражданите и като всички престъпления в глава ХІ на НК, обектът е свързан с поставяне в опасност на неограничен кръг граждани.

          Предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество – хероин.

              В НК след последните изменения няма легална дефиниция на това, кои вещества са наркотични. Ето защо намират приложение разпоредбите на ЗКВНВП. В §1, т.11 от същия закон е посочено, че наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в посочените приложения, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Хероинът е включен в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от посочения закон сред веществата с висока степен на риск за общественото здраве, забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина, поради вредния ефект от злоупотребата с тях. Същият има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под международен контрол : Списък 1 на конвенция на ООН за психотропните вещества , ратифицирана от  Р Б. и обнародвана в ДВ бр. 40 /1995г. и  Конвенция на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, ратифицирана от Р Б. и обнародвана в ДВ, бр. 89 /1993г. и под вътрешен контрол – Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ, бр. 30 /1999г.

              Иззетите представителни проби от всеки един от 78 бр. пакети, намерени в  управлявания от подс. Ш. „Опел“, модел „Корса” с ДК № ***, са изследвани и резултатите от изследването са отразени в извършената в хода на разследването физико - химическа експертиза. Експертизата е изготвена в съответствие с Наредбата за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори и от нея се установява, че във всеки един от 78 бр. пакети има високорисково наркотично вещество - хероин, установено е и процентното съдържание на активния компонент диацетилморфин, отразено подробно в таблицата по-горе. Съгласно чл.14 ал.2 от Наредбата, заключението за процентното съдържание на активния компонент в представителните проби се отнася за цялото количество  наркотично вещество, съдържащо се в отделните пакети. Или, налице е годен предмет на престъпление.

              Подсъдимият Ш. е наказателноотговорно лице и като такова е годен субект на престъплението. Според съда, по категоричен начин по делото е установено, че на инкриминираната дата и места подс. Ш. е осъществил престъплението в две от предвидените в състава форми на изпълнително деяние -  придобиване и държане на високорисково наркотично вещество – хероин.

              Установяването и осъществяването на фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество от подсъдимия Ш. -  придобиването и държането му, освен признато от подсъдимия като факт по реда на чл.371 т.2 от НПК и признато още в депозираните от него в хода на разследването обяснения, се установява по категоричен начин и от показанията на св. Д. и св. К. и от установеното при извършеното претърсване и изземване съхраняване на наркотичното вещество в управлявания и ползван единствено от подс. Ш. на инкриминираната дата автомобил. Заявеното от св. Д. подкрепя направеното от подсъдимия признание на отразените в обвинителния акт факти,  че на инкриминираната дата и места, в посочения отрязък от време автомобила  „Опел“, модел „Корса” с ДК № *** се е ползвал и управлявал единствено от подсъдимия Ш., който в пътен участък, находящ се в община гр. Н.З. е спрял автомобила и след среща с още две лица и проведен с тях разговор, от едното неустановено по делото лице в багажника на автомобила  „Опел“, модел „Корса” с ДК № *** са оставени вещи. Действително към този момент св. Д. не е имал пряка видимост и не е  установил какво точно е поставено в багажника на автомобила. Че това обаче са били 78 бр. пакети с наркотично вещество, поставени в куфар, се установява с категоричност, както от самопризнанието на подс. Ш., така и от показанията на св. Д.. Последният, предвид постъпилата оперативна информация е наблюдавал управлявания от подсъдимия автомобил по време на цялото му придвижване до гр. П. и  е категоричен, че последният, след тръгването му от с. Д.  не е спирал и не се е отклонявал до пристигането му в гр. П., където подс. Ш. е задържан и в автомобила е открито инкриминираното наркотичното вещество.  По описания начин подсъдимият Ш. е придобил, чрез поставянето му от неизвестно лице в багажника на управлявания от него автомобил, фактическата власт върху инкриминираното наркотично вещество, като за съставомерността на деянието няма никакво значение начина на придобиване - дали той е възмезден или не, дали съществува трето лице, от което се придобива или не.

              От придобиване на инкриминираното наркотично вещество до момента, в който Ш. е задържан от полицейските служители, той е държал същото, установявайки трайна фактическа власт върху предмета на престъплението. Признанието на подсъдимия на факта на държане на наркотика се подкрепя от показанията на св. К., от които се установява, че след спиране на автомобила, подс. Ш. е отворил багажника и намиращия се вътре куфар и е заявил, че в него се съхранява хероин и по този начин е демонстрирал фактическата си власт върху наркотичното вещество. Впрочем идентична информация за това, какво се съдържа в пакетите, а именно хероин, подс. Ш. е отразил с помощта на преводача в самия протокол за претърсване и изземване, преди още да бъде извършен полеви тест за установяване съдържанието на 78 бр. пакети. Достъпът до автомобила е бил осигурен посредством ключове, намиращи се в подсъдимия, което преценено в контекста на установеното, че към този момент той единствен е ползвал този автомобил, сочи на категоричния извод, че от придобиване на наркотика до задържането му само той е имал достъп до хероина, съответно възможността да се разпорежда с него, както намери за добре. За съставомерността на деянието няма значение какво е намерението на дееца, като той може да държи предмета за себе си или за трето лице.

              Не съществува спор по делото, че подс. Ш. няма надлежно разрешително за придобиване и държане  на наркотични вещества. В ЗКНВП е предвидена изрична забрана за производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на наркотични вещества, като единственото изключение е посочено в разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗКНВП, където е предвидена възможност да бъдат осъществявани такива дейности с цел съдаването на вещества, приложими в медицината. Режимът за извършване на тази дейност е лицензионен, поради което и при липсата на разрешение за осъществяването й, подс. Ш. е осъществил от обективна страна престъплението по чл.354а от НК.

              Съобразно  ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на цялото наркотично вещество - хероин е 8 007 376 лв. Тази стойност правилно е послужила на прокуратурата, за да приеме, че е налице квалифициращия белег на деянието по чл. 354а ал.2 пр. предпоследно вр. с ал.1 пр.3 и пр.4 вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно придобиване и държане на високорисково наркотично вещество в особено големи размери. Стойността на предмета на престъплението надвишава многократно критерия, залегнал в ТР № 1/1998 г. на ОСНК -  сто и четиридесет минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието, която към 04.11.2014г. е 340 лв.

              Неправилно извършеното от подс. Ш. е квалифицирано като продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК, тъй като не са извършени две отделни самостоятелни деяния, които да осъществяват състава на  едно и също престъпление, а е извършено едно престъпление,  в две от предвидените в състава форми на изпълнително деяние. Поради това с присъдата подс. Ш. бе признат за НЕВИНЕН  в това деянието да е осъществено при условията на продължавано престъпление и на основание чл.304 от НПК бе ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

              Престъплението е осъществено от подс. Ш. и от субективна страна – с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено-опасни последици. За субективната страна на престъплението – умисъл, намерение, цел, се съди не от обясненията на подсъдимия, а от установените по делото негови обективни действия преди и по време на извършване на деянието / в този смисъл : Решение № 837/93г., 1 н.о./. Данните за цялостното поведение на подс. Ш. води до извода, че той е съзнавал, че придобива и държи наркотично вещество, което е предназначено за разпространение, осъзнавал е, че тези действия са забранени от закона, че не притежава надлежно разрешително, но въпреки това е осъществил изпълнителните деяния на вмененото му във вина престъпление, с цел реализиране на облаги по престъпен начин за задоволяване на личните си нужди.

              Признат е от подсъдимия изложения в обвинителния акт факт, че още при водените в гр. И. разговори с лицето К., той е осъзнавал незаконността на действията, които се е съгласил да извърши  и че те са свързани с наркотици, предвид и обещаното солидно възнаграждение за иначе незначителната услуга. Осъзнавал е, че се е съгласил да придобие наркотично вещество, да го държи, докато го остави на място, от където да го вземе друго лице, т.е. осъзнавал е, че придобиването и държането е с цел последващо разпространение на това вещество на неустановено по делото лице. Последващите действия ясно обективират неговото знание и намерение. Установеното от показанията на св. Д., признато като факт от подсъдимия поведение на инкриминираната дата, впечатляващо с множество привидно безсмислени маневри с автомобила в района на гр. Н.З., намиране на място, достатъчно изолирано от присъствие на случайни лица, неспирането на подадения полицейски сигнал, сочи категорично  на формирано в подс. Ш. съзнание за общественоопасния характер на деянието и придвиждане на общоопасните последици от него.  Заявеното от подс. Ш. в обясненията, че не е знаел какво е придобил и държал на инкриминираната дата, се опровергава от показанията на св. К. и св. Д.. Последният е категоричен, че подсъдимият се е намирал до автомобила и е разговарял с лицето, което е поставило в „ Опел” - а куфара с наркотично вещество. В последствие пред св. К., подс. Ш. е заявил, че в куфара има хероин, това е отразил, с помощта на осигурения му преводач и като свое становище по намерените 78 бр. пакети в куфара, като това становище е направено от Ш., преди извършване на полеви тест за вида на наркотичното вещество. В този смисъл не се кредитира като достоверно заявеното от подсъдимия, че не е знаел какво точно превозва в автомобила. Характерът и обема на вещта, в която е бил поставен наркотика – куфар, е възприет от подсъдимия, поради което той е бил наясно и че наркотичното вещество е в значително количеството, като за съставомерността не е от значение да се установи, че е знаел конкретно това количество.

              Изложените мотиви относно субективната страна на деянието са относими и към извода за доказаност по категоричен начин и на специалната цел на придобиването и държането на наркотичните вещества – за последващото им разпространение на неустановено по делото лице. Освен посоченото до тук, целта безспорно се извлича и от количеството на наркотичното вещество – близо 39 кг., като липсват данни за наркотична зависимост на подс. Ш., поради което очевидно хероина не е придобит и държан за лично ползване. Специалната цел се установява и от самопризнанието на подсъдимия на изложените в обвинителния акт факти, че действията му на инкриминираната дата са били насочени към придобиване на наркотичното вещество от неустановено лице, с цел да бъде предоставено на друго,  също неустановено лице и по този начин да бъде разпространено на това лице. В обясненията си Ш. е заявил, че именно това е била и първоначалната уговорка с К. – да придобие наркотика, чрез поставянето му в автомобила, който автомобил след това да остави пред х-л „***” в гр. П., за да бъде взет от друго неназовано лице.

              Впрочем, предвид разглеждане на делото по реда на особената процедура по чл.371 т.2 от НПК, в съдебната практика е прието, че е недопустимо при направено признание на фактите, свързани с формата  на вината, да се правят доводи за липса на умисъл в извършване на деянието или за различна форма на вина.   

                         

 

         III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

              

         Въз основа на приетата правна квалификация на извършеното от подсъдимия Г.Ш. престъпление, при индивидуализация  на наказанието, съдът се съобрази с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като намери, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най – лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко с извършеното, с неговата обществена опасност и с обществената опасност на самия деец.

              Като смекчаващи отговорността на подс. Ш.  обстоятелства, съдът отчете чистото му съдебно минало, липсата на предишни криминалистични регистрации, процесуалното му поведение от образуване на досъдебното производство до приключване на съдебното следствие. Не може да се сподели становището на прокурора, че чистото съдебно минало и процесуалното поведение на Ш. не следва да се вземат в предвид от съда при определяне на справедливо наказание. Вярно е, че според ТР №1/2009г. признанието на фактите не следва да се третира допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство, но според същото решение като такова следва да се отчете цялостно обективно проявено на досъдебното производство поведение на подсъдимия, което е спомогнало за изясняване на релевантни факти  / виж в този смисъл и Решение № 1085/2005 год. на ІІІ н. о./  Подс. Ш. признава вината си и депозира подробни обяснения още при задържането си. Същите  в значителна степен спомагат за изясняване на релевантните за предмета на доказване факти, като основателен е довода на защитата, че част от изложените в обвинителния акт обстоятелства и конкретно тези, свързани с направените между подсъдимия и лицето К. уговорки, предхождащи извършване на престъплението, се базират именно на депозираните от Ш. обяснения. Не без значение е и заявения от подсъдимия мотив и подбуди за извършване на престъплението – неблагоприятна житейска ситуация, свързана с тежко заболяване на близък човек и липсата на средства  за издръжката на децата му,  наличие на които обстоятелства не се опровергава от доказателствата по делото. Очевидно е поради изложеното, че искането на прокуратурата за налагане на наказание в предвидения в закона максимум за извършеното престъпление противоречи на разпоредбата на чл.54 от НК.  

                     В противовес на положителните характеристики за личността на подс. Ш., съдът отчете обществената опасност на деянието и дееца в светлината на спецификата на конкретния казус. Принципно обществената опасност на престъплението е съобразена от законодателя и е намерила израз в предвидената за това посегателство санкция, поради което не следва да се абсолютизира като основен критерий за отговорността на виновния. От значение за вида и размера на наказанието е конкретната обществена опасност на конкретното деяние. В практиката на ВКС [1] е прието, че съображенията за генерална превенция не могат да имат доминиращо значение при определяне от съда на вида и размера на наказанието. За да въздейства положително върху подсъдимия и обществото, необходимо с наказанието да съответства на извършеното престъпление, респективно на степента на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец. В тази връзка няма спор, че настоящето деяние се отличава от други деяния с идентична правна квалификация с количеството, респективно стойността на наркотичното вещество. В съдебната практика, в частност в Решение № 422/86 год.,  ВС е изразил принципното си становище, че значителното надхвърляне на признака „големи размери” може да бъде третирано като отегчаващо обстоятелство, без това да съставлява нарушение на чл. 56 от НК. Поради това и тъй като стойността на предмета на престъплението, надвишава многократно необходимата за наличието на квалифициращия белег на деянието „ особено големи размери”, тази стойност бе отчетена от съда като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Такова обстоятелство е и проявената упоритост в намерението да се извърши  престъплението – посещение на две различни дати на посочено от лицето К. място, от където подсъдимия е следвало да се снабди с колата, с поставянето в която на наркотичното вещество, същото е придобито и държано от подс. Ш..     

              При така отчетеното, съдът намери, че наказанието следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на Г.Ш. обстоятелства, в рамките на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление, а именно ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 60 000 лв. Така определеното наказание лишаване от свобода в съответствие с императивните разпоредби на чл. 373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, предвид провеждане на производството по чл.371 т.2 от НПК, съдът редуцира с 1/3 и на подс. Ш. с постановената присъда бе наложено наказание  в размер на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.  Наказанието ГЛОБА не подлежи на редукция, поради което същото бе наложено с присъдата в определения размер от 60 000 лв., който е съобразен и с материалното състояние на подс. Ш..

         Според съда така наложените наказания са справедливи, съответстващи на конкретно извършеното предстъпление и личността на дееца в достатъчна степен ще допринесат за постигане на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.  

              В съответствие с чл.57 ал.1 вр. с чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС наложеното на подс. Ш. наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

      Подсъдимият Ш. е бил задържан, първоначално   по реда на ЗМвР, след което по реда на НПК, поради което и на основание чл.59 ал.1 от НК от  наложеното наказание лишаване от свобода  следва да се приспадне периода на задържане, считано от 04.11.2014г. до влизане на присъдата в законна сила.  

          

              IV. ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :

         

               - С Постановление на ОП – П. е разпоредено намереното и иззето наркотично вещество, с изключение на иззетите от него представителни проби, да бъде унищожено. Представителните проби от наркотичното вещество са предадени в Централно Митническо управление, Отдел „МРР-НОП“ гр. София /протокол, находящ се в том 2, л.27/. Тъй като същите са предмет на престъплението и в съответствие с чл.354а ал.6 от НК съдът постанови да се отмемат в полза на Държавата и да се унищожат, след влизане на присъдата в законна сила;

              - Мобилен телефон „Самсунг“ с батерия с ИМЕЙ № *** е бил предоставен на подсъдимия от лицето К. е бил предназначен за връзка между него и подс. Ш.. Поради това този телефон се явява предназначен за извършване на престъплението по смисъла на чл. 53 ал.1 б.”а” от НК и съдът с присъдата разпореди да се отнеме в полза на Държавата.       -    

              - вещите Мобилен телефон „BlackBerry“ с ИМЕЙ № ***; СИМ карта на „***“ с фабричен № ***;  СИМ карта на „Виваком“ с държач за СИМ карта с фабричен № ***, СИМ карта AVEA с фабричен № *** – са иззети или предадени доброволно от подсъдимия, като съдът постанови да му се върнат, след влизане на присъдата в законна сила. По делото липсват доказателства по отношение на тези вещи да са налице предвидените в чл.53 и чл.112 от НК предпоставки за отнемането им, притежаването на същите не е забранено от закона.

     - двете пластики от СИМ карти с номера *** на „***“ и *** на „AVEA“, 2 бр. опаковки от ваучери за по 5 евро на моб. оператор на „Vodafone“, СИМ карта ни „***“ с фабричен № ***  – са вещи без стойност, за това следва да се унищожат, след влизане на присъдата в законна сила.

     - вещите СИМ карта на Lebara с фабричен номер №***; държач за СИМ карта на „Виваком“ с фабричен номер ***, държач за СИМ карта на „Vodafone“ с фабричен номер ***; квитанция на стойност 20 евро; ваучер за Биканект - 10 лв. – запечатан; 3 бр. ваучери за по 5 паунда на моб. оператор на Lebara ; 1 бр. флаш памет, черна на цвят с надпис BOSCH; 1бр. флаш памет - 4 GB, лилава на цвят с надпис Kingston; 1 бр. флаш памет - 1 GB, червена на цвят с надпис SANDISK; 1 бр. мобилен телефон Блякбери с ИМЕЙ *** със СИМ карта на М-тел с № *** с батерия; 1 бр. мобилен телефон Айфон с ИМЕЙ № *** със СИМ карта на Виваком с № *** – са вещи, собственост на свидетеля А.К.С., предадени са доброволно от него или са иззети. Доколкото не е доказана съпричастност на това лице и тези вещи към инкриминираното деяние, съдът постанови същите да му се върнат, след влизане на присъдата в законна сила.

     - 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕЙ № *** без сим карта с батерия; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“ _с ИМЕЙ № *** със СИМ карта на Виваком с № *** с батерия следва да се върнат на свидетеля П.Д.Д., който ги е предал доброволно за нуждите на производството, след влизане на присъдата в законна  сила. И за това лице и за тези вещи  не е установена съпричастност и относимост към инкриминираното деяние, държането на такива вещи не е забранено от закона.

     - приложените към делото ВДС по използваните СРС съдът разпореди да се върнат на органа, който ги е издал за унищожаването им, след влизане на присъдата в законна сила, а екземпляра от ВДС по използваните СРС, изпратени в съответствие с чл.29 ал.1 от ЗСРС - да се съхранява в ПОС до изтичане на предвидените срокове в ЗЗКИ, след което да се върне на органа, който ги е изготвил, за унищожаване.              

              На последно място, предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.Ш. да заплати заплати по сметка на ОД на МВР – П. сумата от 2 168 / две хиляди сто шейсет и осем / лева, направени по делото разноски, като неправилно в обвинителния акт в размера на дължимите разноски е посочено и възнаграждението за преводач, които разноски по принцип следва да останат за сметка на Държавата.

              Причините за извършване на престъплението са желанието на подсъдимия Ш. да задоволи собствените си финансови потребности по забранен от закона начин, резултат на слаби  морално-волеви задръжки и незачитане на установеният правов ред

        Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

                                                                     

                                                         

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :