Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.08.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI – 17 състав, председателстван от съдия Десислава Добрева, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година при участието на секретар А.Л., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1494 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 129 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.Д. твърди, че с ответницата е сключил договор за продажба на дружествени дялове в капитала на „С.“ ООД, но тя не е заплатила тяхната цена. Претендира заплащане на сума в размер на 70 000 лв. и лихва за забава върху главницата за периода 22.03.2011 г. до 20.03.2013 г. в размер на 13 819 лв. – част от общо дължимата сума в размер на 14 365, 14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и направените в производството по делото разноски.
Ответникът П.Й.П. оспорва иска с твърдения, че договорът е нищожен, тъй като е симулативен и прикрива сделка, сключена за по – висока цена и с лицето П.Д.. Претендира отхвърляне.
В допълнителната искова ищецът поддържа изложеното в исковата молба. Не е подаден допълнителен отговор.
В ход по същество ищецът претендира за уважаване на предявените искове с твърдения, че договорът и споразумението са подписани на различни дати, поради което следва да се има предвид уговореното в т. 3 от споразумението, че цената на прехвърлените дружествени дялове ще бъде платена по банков път. Не се доказва възражението за симулация на договора.
Ответницата моли за отхвърляне на исковете. Датата, на която е сключен процесният договор, е 11.03.2011 г. Цената на прехвърлените дружествени дялове е платена по банков път. Сделката е симулативна, тъй като реално продажбата е извършена в полза на П.Д..
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, установи следните факти, въз основа на които формира своите изводи :
Установява се по делото от представения и приет като доказателство договор за продажба на дружествени дялове, че И.Й. Д. е продал на П.Й.П. 25 дружествени дяла от капитала на „С.“ ООД всеки един с номинална стойност от 100 лв. за цена от 70 000 лв. В договора е вписано, че продавачът е получил дължимата сума по банков път и няма претенции. Договорът е изготвен на 10.03.2011 г., а нотариалната заверка на подписите е от 11.03.2011 г. и е извършена от нотариус Д.Г. № 371 по регистъра на НК.
По делото е прието и споразумение /лист 10 от делото/, което е подписано от И.Й. Д. в качеството му на продавач и П.Й.П. в качеството й на купувач. В текста му е посочено, че цената от 70 000 лева от подписания на 10.03.2011 г. между страните договор за продажба на дружествени дялове от „С.“ ООД пред нотариус Д.Г. № 371 по регистъра на НК е фиктивна и купувачът не я е плащал на продавача и същият не я е получавал. Реалната продажна цена е 178 000 лева, включваща дружествените дялове и земята, представляваща УПИ ХІІІ, находящ се в кв. 210 по плана на гр. Б., община Б., и ще бъде платена по банков път в момента, в който промените бъдат вписани в Търговския регистър. Посочено е още, че в деня на плащането И.Й.Д. ще прехвърли пред нотариус на П.Д. Петков недвижим имот, представляващ УПИ ХІІІ, находящ се в кв. 210 по плана на гр. Б.. Споразумението е подписано и от П.Д. Петков с отбелязване „за земята“.
В хода на производството пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.П. Й.. Същата е заявила, че е майка на ответницата и познава страните по делото. Бившият й зет П.П. е бил съдружник с И.Д. в „С.“ ООД. В началото на 2011 г. Д. предложил на П.Д. да му продаде дяловете си в „С.“ ООД. Дискутираната между тях сума била от порядъка на 100 – 200 хиляди лева и включвала дружествени дялове и земя. Двамата се уговорили дяловете да бъдат прехвърлени на П.П., за да не се променя статута на фирмата. След това П.П. принудил ответницата да подпише документите.
Установява се при преглед по партидата на „С.“ ООД, че на датата 23.03.2011 г. като съдружник е вписана П.Й.П. съответно е заличен като такъв И.Й.Д..
При направено правоизключващо възражение за нищожност на процесния договор поради симулация, съдът следва да го обсъди.
С определение от 11.11.2013 г. съдът е посочил, че възприема споразумение от 10.03.2011 г. като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Съдът счита, че в това споразумение е посочен именно процесния договор, макар да е вписано, че същият е подписан на 10.03.2011 г. пред нотариус Г., докато в действителност това е станало на 11.03.2011 г. При липса на доказателства за сключен друг договор между страните за продажба на дружествени дялове от капитала на „С.“ ООД следва да се приеме, че споразумението отразява действителната воля на страните по повод договора с нотариална заверка на нотариус Г. от 11.03.2011 г. рег. № 1012. Съдът счита, че страните не са имали предвид дружествените дялове да се прехвърлят отделно от описания в споразумението имот и общата им действителна цена е в размер на 178 000 лв. Съдът кредитира показанията на свидетелката Й. като непротиворечиви и необорени от други доказателства по делото и намира за установено, че ответницата е била подставено лице /сламен човек/ по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД като в действителност правата по договора за продажба на дружествени дялове е придобил П.Д.. Съдът има предвид и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и приема, че процесният договор е невалиден, нищожен, поради което не е породил целените от подписалите го лица правни последици. Правоизключващото възражение на ответника е основателно.
При липса на валидна облигационна връзка между ищеца и ответника по повод прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „С.“ ООД следва да бъде направен извод за недължимост на уговорената в договора за продажба цена от 70 000 лв. съответно недължимост и на лихва за забава, тъй като вземането за лихва е акцесорно и при липса на главно задължение възнаграждение за забава на плащането му не се дължи – по аргумент от чл. 119 ЗЗД. Исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника направените в производството по делото разноски. По делото не са представени доказателства за направени разноски от страна на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Й.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, срещу П.Й.П., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 129 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане съответно на сума в размер на 70 000 лв. главница и 13 819 лв. лихва за забава върху главницата за периода 22.03.2011 г. до 20.03.2013 г. /предявена в частичен размер от общо дължима в размер на 14 365, 14 лв./
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :