Решение по дело №479/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 96
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20182150100479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№96                                                          10.05.2019г.                                            гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                      ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на дванадесети февруари                                                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                   Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Красимира Любенова

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 479 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Р.Л., гражданин на Република Литва, родена на ***г., с персонален номер *********, с адрес в България: гр.Несебър, обл.Бургас, *********, ел.поща: *********, в качеството й на Председател на Управителния съвет на Етажната собственост на сграда с идентификатор *********по КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с „А.”, подадена чрез процесуалния й представител – адв.Н.Ч. ***, със съдебен адрес:***, тел.:*********, ел.адрес: ********* против О.В.К., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. в Беларус, с Булстат *******, с адрес в България: гр.Несебър, *******, с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответницата О.В.К. е собственик на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №******по КККР на гр. Несебър, представляващ Апартамент №****, с площ от 51,40 кв.м., ведно с 11,04 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 62,44 кв.м., състоящ се от: дневна стая, спалня, баня с тоалетна и балкон, с предназначение: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - **************, **************, под обекта -**************и над обекта - **************. Сочи се, че собственият на ответницата недвижим имот е описан съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №**, том XXIII, рег.№*****, дело №****/08.12.2009г. на Нотариус с рег.№***, с район на действие – РС-Несебър /Приложение №1/.

Твърди се, че на 28.11.2016г. и в последствие на 29.11.2016г., при условията на т.нар. "спадащ кворум", било проведено Общо събрание на Етажната собственост в к-с "А.", на което са били взети редица решения, между които и тези за приемане на бюджет на ЕС за сезон 2017г., ред за разпределяне на вноските във Фонд "Ремонт и обновяване", разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси за разходи от собствениците, ползвателите, и обитателите в ЕС. Сочи се, че по силата на решенията на ОС, ответницата К. - етажен собственик, дължи сумата в общ размер на 1066,24 лева.

Твърди се, че съгласно решението по т.7 от дневния ред, тези суми следвало да бъдат заплатени по банковата сметка на ЕС (открита в банка "ДСК" ЕАД, с IBAN; ***: ******) в срок до 01.03.2017г. В подкрепа на това представят Протокол от проведеното на 28.11.2016г. и 29.11.2016г. ОС на ЕС в к-с "А." /Приложение №2/. Сочи се, че в изпълнение на законовите задължения, на 28.12.2016г. Председателят на избрания на проведеното ОС УС, видно от Протокол за избор на Председател /Приложение №3/- Р.Л., е подала Уведомление по чл.46б от ЗУЕС пред Община Несебър с вх.№******/Приложение №4/.

Твърди се, че протоколът и обективираните в него решения на ОС на ЕС в к-с "А.", са влезли в законна сила и представляват валидно основание за претендиране на приетите с решения на ОС суми от неплатилите ги собственици /за справка се сочи, че Протоколът от ОС е бил обжалван пред РС-Несебър. По този повод е било образувано гр.д.№ 106/2017г. по описа на РС-Несебър. Производството е приключило с Решение (Определение) № 409 от 05.07.2017г. на РС-Несебър /Приложение №5/. Така постановения първоинстанционен съдебен акт е бил обжалван пред БОС. По този повод е било образувано в.гр.д.№1413/2017г. по описа на съда, приключило с Решение №1-98/24.11.2017г. /Приложение №6/, с което е било обезсилено Решение №409/05.07.2017г. на РС-Несебър и е било прекратено делото по предявените искове по чл.40 от ЗУЕС. Срещу решението, в частта, с която е било прекратено делото е била подадена частна жалба пред Апелативен съд Бургас. По този повод е било образувано ч.гр.д.№14 по описа за 2018г., приключило с Определение №30/29.01.2018г. /Приложение №7/, с което е било потвърдено Решение №1-98/ 24.11.2017г., постановено по в.гр.д.№1413/2017г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта за прекратяване на производството по делото/.

Сочи се, че Председателят на УС на ЕС е направил многобройни опити да проведе разговори с ответницата относно дължимите от нейна страна към ЕС суми, които са се оказали без положителен резултат. На входната врата на жилището й е било залепено и уведомление за дължими към ЕС суми, от което проличавало намерението на управляващия ЕС за извънсъдебно и доброволно уреждане на въпроса с недобросъвестните собственици. Въпреки това, плащане от страна на ответницата не последвало. Такова не е последвало и по - късно. Твърди се, че неизпълнението от страна на О.В.К. продължава и към настоящия момент.

На основание протокола от проведеното на 29.11.2016г. ОС, представляващия Етажната собственост, бил оправомощен да завежда съдебни дела срещу собственици, които не са изпълнили задължението си да плащат приети с решения на ОС суми към ЕС, което обуславя и активната й процесуална легитимация.

Неплащането на дължимата и изискуема от ответницата обща сума за притежавания от нея недвижим имот, в размер на 1 066,24 лева, било прието за неизпълнение на решенията на Общото събрание и основание за предприемане на законни действия против същата, а именно – за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Предвид обстоятелството, че ответницата е била задължена да заплати посочените суми в срок до 01.03.2017г., но не е сторила това, спрямо същата се претендират и лихва за забава върху главницата от 1 066,24 лева, в размер на 108,02 лева /сто и осем лева и две стотинки/ за периода от 02.03.2017г. (дата на изпадане в забава) до 28.02.2018г. (дата на подаване на заявлението пред съда), за което е приложена справка за изчисляване на законна лихва /Приложение №8/, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Със Заповед №86/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 194/2018г. по описа на РС-Несебър, съдът е разпоредил длъжникът О.В.К., гражданин на Р.Ф., с Булстат №*******, с адрес в РБългария: ******, ап.****, да заплати на Етажна собственост на к-с "А.", с Булстат ******, с адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, к-с "А.", представлявана от Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост - Р.Л., сумата от 1066,24 лева /хиляда и шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължима годишна такса за 2017г., образувана от вноски за поддръжка и управление на общи части, фонд "Ремонт и обновяване", фонд "Непредвидени разходи", фонд Резервен, разходи по чл.51 от ЗУЕС, разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, дължима до 01.03.2017г., приета с Решение по Протокол от 29.11.2016г. на Общото събрание на Етажната собственост на к-с "А.", гр.Несебър, съобразно притежавания от длъжника апартамент №****, с идентификатор №******по КККР на гр.Несебър в сградата в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.03.2018г. - датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното изплащане на задължението, сумата от 108,02 лева /сто и осем лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.03.2017г. до 28.02.2018г., както и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляващи сторените от заявителя съдебни разноски за заплащане на държавна такса.

Сочи се, че претендираната от ответника К. сума в общ размер на 1066,24 лева е образувана, както следва:

- сумата от 121,66 лева /сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща дължими вноски към ЕС на к-с "А." за Фонд "Ремонт и обновяване", гласувани по т.5.2.1. от протокола от ОС;

- сумата от 389,50 лева /триста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща други разходи, гласувани по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, по т.5.2.2 от протокола от Общото събрание;

- сумата от 386,64 лева /триста осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща разходи по чл.51 от ЗУЕС, гласувани по т.5.2.3 от протокола от Общото събрание;

- сумата от 109,49 лева /сто и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща вноска за Фонд "Непредвидени разходи", гласувани по т.5.2.4 от протокола от Общото събрание и

- сумата от 58,95 лева /петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща вноска за Фонд "Резервен", гласувана по т.5.2.5 от протокола от Общото събрание.

Сочи се, че издадената по ч.гр.д.№ 194/2018г. по описа на РС-Несебър Заповед №86/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.

Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищцата, в качеството й на представляваща процесната Етажна собственост, да предявяви иск за установяване вземането на ЕС от ответницата К. по Заповед за изпълнение №86/02.03.2018г., издадена по ч.гр.д.№194/2018г. по описа на РС-Несебър, с който се моли съда да ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Етажната собственост в к-с "А." срещу О.В.К., гражданин на Р.Ф., с Булстат №*******, с адрес в РБългария: ******, ап.****, съществува вземане общо в размер на 1 066,24 лева, включващи:

- сумата от 121,66лв. /сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки /, представляваща дължими вноски към ЕС на к-с "А." за Фонд "Ремонт и обновяване", гласувани по т.5.2.1. от протокола от ОС;

- сумата от 389,50лв. /триста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, по т.5.2.2 от протокола от общото събрание;

- сумата от 386,64лв. /триста осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща разходи по чл.51 от ЗУЕС, гласувани по т.5.2.3 от протокола от общото събрание;

- сумата от 109,49лв. /сто и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща вноска за Фонд "Непредвидени разходи", гласувани по т.5.2.4 от протокола от общото събрание и

- сумата от 58,95лв. /петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща вноска за Фонд "Резервен", гласувана по т.5.2.5 от протокола от общото събрание, сумата в размер на 108,02лв. /сто и осем лева и две стотинки/ - лихва за забава за периода 02.03.2017г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. до окончателното им изплащане. Представят писмени доказателства. Претендират заплащане на направените разноски в настоящото производство, както и на разноските в заповедното производство. Моли да бъде изискано и приложено към настоящото дело ч.гр.д.№194/2018г. по описа на РС-Несебър.

Предявени са искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.2 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от назначения на ответницата К. особен представител – адв.Д.К. ***, с който се изразява становище да допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи, че от представените писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че протоколът от 29.11.2016г. от ОС на ЕС и обективираните в него решения са влезли в сила спрямо ответницата К.. Твърди се, че ОС на ЕС е свикано в нарушение на чл.12 от ЗУЕС. Също така се сочи, че не е спазен и реда за неговото свикване, съгласно чл.13 и сл. от ЗУЕС. Твърди се, че липсвал Протокол по чл.13, ал.1, изр.2 от ЗУЕС за датата и часа на поставяне на поканата за свикване и поради това не можело да се разбере, спазен ли е срока по чл.13, ал.1 от ЗУЕС. Нарушен бил и чл.14 от ЗУЕС относно представителството в Общото събрание. Не били представени и пълномощните, съгласно чл.14 от ЗУЕС и поради това не можело да се прецени дали са спазени изискванията на ал.3 на чл.14 от ЗУЕС относно упълномощаването. Твърди се, че тези изисквания са нарушени и извършените упълномощавания не са валидни. Представен бил само Протокола от ОС, но не и пълномощните на упълномощените лица, което сочело на нарушение на чл.14, ал.5 от ЗУЕС. Нарушен бил и чл.14, ал.4 ЗУЕС, тъй като собственика А.Д.е представлявал вместо три лица, както било по закон, четирима, а именно: Т.С., Н.И.Ш., В.С.К.и Р.В.К.. Нямало представен пълен списък на собствениците в Етажната собственост, което пречело да се изчисли, както кворума, необходим за провеждане на събранието, така и необходимия кворум за взимане на решения, съответно за тяхната валидност.

Наред с горното се сочи, че към исковата молба не били представени доказателства за редовно свикване на ОС на 29.11.2016г., нито за редовно уведомяване на ответната страна за взетите решения. В тази връзка, особеният представител на ответницата оспорва факта, че съобщението за изготвяне на протокола от проведено на 29.11.2016г. ОС било поставено на 06.12.2016г. Оспорва също и подписите в него. Счита, че предвид факта, че ответницата е гражданин на Руската федерация, с постоянен адрес ***, дом 10, к.3, кв.27, видно от представения нотариален акт за покупко-продажба и същата не пребивава постоянно във ваканционния си имот в к-с "А.”, е следвало съобщенията до нея да се изпращат при условията на чл.13, ал.2 отЗУЕС. Също се сочи, че към исковата молба нямало представен и Протокол за поставяне на съобщение за изготвен протокол, съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В обобщение на гореизложеното се сочи, че ищецът не е представил доказателства за твърдяните от него факти, съобразно изискванията на закона./чл.127,ал.2 от ГПК/. От представените писмени доказателства не ставало ясно също, как са формирани дължимите суми от ответницата към Етажната собственост, поради което се оспорва техния размер. Относно представените с исковата молба писмени доказателства /съдебни решения/ се сочи, че същите са неотносими към спора, защото страните по делата не са идентични с тези по настоящото дело, поради което, решенията нямали сила на присъдено нещо и не били задължителни за настоящата съдебна инстанция. Не сочи доказателства.

В становище-отговор на исковата молба, подадено от процесуалния представител на ищеца се оспорват възраженията, изложени в отговора на исковата молба, като се сочи, че същите касаят процедура по свикването и провеждането на ОС на ЕС, която е била предмет на съдебен контрол по предявени искове с правно основание чл.40 от ЗУЕС. В тази връзка се сочи, че е недопустимо такива възражения да се правят в настоящото производство. Наред с това се сочи начина на формиране на претендираните от ответницата суми към ЕС за 2017г., а именно:

-         121,66 лева /вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“, получена от умножението на сумата от 29673 лева /гласувана обща сума за Фонд „Ремонт и обновяване“, посочена в протокола от ОС/ и 0,41% идеални части /приспадащи се на апартамента на ответницата/;

-         109,49 лева /вноска за Фонд „Непредвидени разходи“, получена от умножението на сумата от 26706 лева /гласувана обща сума за Фонд „Непредвидени разходи“, посочена в протокола от ОС/ и 0,41% идеални части /приспадащи се на апартамента на ответницата/;

-         58,95 лева /вноска за Фонд „Резервен“, получена от умножението на сумата от 14378 лева /гласувана обща сума за Фонд „Резервен“, посочена в протокола от ОС/ и 0,41% идеални части /приспадащи се на апартамента на ответницата/;

-         259,53 лева /разходи по чл.51 от ЗУЕС/, получена от умножението на сумата от 63300 лева /общ размер на разходите по чл.51 от ЗУЕС, посочена в протокола от ОС/ и 0,41% идеални части /приспадащи се на апартамента на ответницата/;

-         512,50 лева /разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС/, получена от умножението на сумата от 125000 лева /общ размер на разходите по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, посочена в протокола от ОС/ и 0,41% идеални части /приспадащи се на апартамента на ответницата/.

Предвид гореизложеното, процесуалният представител на ищеца на основание чл.214 от ГПК направи изменение на размера на иска по чл.38 от ЗУЕС, като вместо първоначално посоченият размер общо от 1066,24 лева, заявява, че претендират сумата общо от 1062,13 лева, съответно относно иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД вместо сумата в размер на 108,02 лева сочи, че претендират сумата в размер на 107,40 лева. Представя допълнителни писмени доказателства за уведомяване на ответницата за дължимите от нея суми към ЕС, за техния размер, основанието на което се дължат и крайния срок за заплащането им.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло заявените претенции против ответницата К.. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Особеният представител на ответницата К. оспорва ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани, и пледира за отхвърлянето им.

С протоколно определение от 12.02.2019г., съдът прие направеното от процесуалния представител на ищеца изменение на размера на предявените искове.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

 След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

По делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ХХIII, рег.№ *****, дело № **** от 08.12.2009г. на Нотариус Стоян Ангелов, № *** в регистъра на Нотариалната камара (л.6-7 вкл.), се установява, че ответницата К. е собственик на Жилище, апартамент № ****, находящ се в гр.Несебър, ********, на площ от 51,40 кв.м. и 11,04 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, или общо 62,44 кв.м.

На 28.11.2016г. и 29.11.2016г. при условията на т.нар. "спадащ кворум", било проведено Общо събрание на Етажната собственост в к-с "А.", на което са били взети редица решения, с които били определени реда за разпределяне на вноските във Фонд "Ремонт и обновяване", разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси за разходи от собствениците, ползвателите, и обитателите в ЕС /л.9-29 вкл./. Видно от представения протокол, ОС на ЕС е взело следните решения:

- размера на вноските за Фонд "Ремонт и обновяване" да е общо в размер на 29 673 лева годишно /гласувани по т.5.2.1. от протокола от ОС/;

- размера на разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС да е общо в размер на 95 000 лева /гласувани по т.5.2.2 от протокола от общото събрание/;

- размера на разходи по чл.51 от ЗУЕС да е общо в размер на 83 300 лева /гласувани по т.5.2.3 от протокола от общото събрание/;

- размера на вноските за Фонд "Непредвидени разходи" да е общо в размер на 26 706 лева /гласувани по т.5.2.4 от протокола от общото събрание/;

- размера на вноските за фонд „Резервен“ да е общо в размер на 14 378 лева /гласувани по т.5.2.5 от протокола от общото събрание/.

Във връзка с така приетите решения от етажната собственост, на ответницата К. била издадена фактура от 13.01.2017г. за такса обслужване, управление и поддръжка за 2017г. за сумата общо в размер на 1062,13 лева. Съгласно решението по т.7, прието на процесното ОС на ЕС, крайният срок на плащане  на дължимите от собствениците вноски бил до 01.03.2017г. /л.85/. Видно от приложения по делото протокол /л.86/, на 13.01.2017г., на входната врата на жилището, собственост на ответницата К. било поставено Уведомление/Фактура за дължими към ЕС суми за 2017г. на основание взетите решения на ОС на ЕС от 28.11.2016г. и 29.11.2016г.

Видно от представеното от ищеца писмо от Община Несебър от 28.12.2016г., считано от 29.11.2016г. до настоящият момент, управител на Етажната собственост на комплекс „А.“ – КК Слънчев бряг е Р.Л. /л.31/.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗДВ доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че с решения от 28.11.2016г. и 29.11.2017г., взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен размера на дължимите от собствениците вноски за таксата за поддържане на общите части, фонд „Ремонт и обновление“, фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“ на посочената ЕС. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗЗД е да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната лихва за забава. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение от 08.01.2019г. по чл.140 от ГПК.

По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата К. е собственик на самостоятелен обект в процесната сградата, която се намира в режим на етажна собственост.

В чл.38, ал.2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят на УС (управителят) да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В случая такова заявление е подадено, като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 194/2018г. по описа на Районен съд-Несебър. Срещу заповедта е подадено възражение, което е причина за предявяването на настоящите искове. За уважаването иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение, което е обвързало ответника в производството. В случая по делото са наведени твърдения, че решенията на проведено на 28.11.2016г. и 29.11.2016г. Общо събрание са били атакувани по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, но от представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение, производството по делото е било прекратено. С оглед на това, приетите на процесното ОС на ЕС решения са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Неотносими /и недоказани/ по делото са възраженията на особения представител на ответницата относно допуснати нарушения при свикване и провеждане на ОС на 29.11.2016г., както и за вземане на решенията и за уведомяване ответната страна за взетите решения. Всички тези възражения касаят процедурата за провеждане на общото събрание и могат да бъдат разгледани единствено в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС – за оспорване на решенията на конкретното общо събрание, каквото производство е имало и което е приключило с влязло в сила решение. Няма правна възможност в настоящото производство да се навеждат възражения срещу решенията на Общото събрание, проведено на 28.11.2016г. и 29.11.2016г., поради което съдът следва да се съобрази с тях.

В представеното становище по отговора на исковата молба се сочи, че приспадащите се на апартамента на ответницата идеални части от общите части на ЕС възлизат в размер на 0,41 %. Предвид гореизложеното, дължимите от ответницата вноски по пера възлизат, както следва:

- за Фонд "Ремонт и обновяване" - 0,41 % от общо 29 673 лева годишно /гласувани по т.5.2.1. от протокола от ОС/, възлизащи в размер на 121,66 лева /сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/.

- за разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС0,41 % от общо 95 000 лева /гласувани по т.5.2.2 от протокола от общото събрание/, възлизащи в размер на 389,50 лева /триста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/. Ищецът претендира сумата в размер на 512,50 лева. С оглед установения от съда размер претенцията за разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС следва да бъде уважена до размера на 389,50, като над този размер до претендирания от 512,50 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

- за разходи по чл.51 от ЗУЕС0,41% от общо 83 300 лева /гласувани по т.5.2.3 от протокола от общото събрание/, възлизащи в размер на 341,53 лева /триста четиридесет и един лева и петдесет и три стотинки/. Ищецът претендира сумата в размер на 259,53 лева, до която стойност претенцията за разходите по чл.51 от ЗУЕС следва да бъде уважена, поради липса на направено увеличение на нейния размер.

- за Фонд "Непредвидени разходи" – 0,41% от общо 26 706 лева /гласувани по т.5.2.4 от протокола от общото събрание/, възлизащи в размер на 109,49 лева /сто и девет лева и четиридесет и девет стотинки/;

- за фонд „Резервен“ -  0,41 % от общо 14 378 лева /гласувани по т.5.2.5 от протокола от общото събрание/, възлизащи в размер на 58,95 лева /петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/.

            Срокът за плащане на таксите е до 01.03.2017г., поради което съдът счита, че е налице изискуемост на дължимите от ответницата суми. При това положение по силата на приетите решения на проведеното на 28.11.2016г. и 29.11.2016г. Общо събрание на ЕС, за ответницата е възникнало задължение да заплати сумата общо в размер на 939,13 лева /деветстотин тридесет и девет лева и тринадесет стотинки/.

От всичко изложено до тук може да се направи извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл.422 ГПК вр.чл.38, ал.1 от ЗУЕС, поради което същият следва да бъде уважен до размера от 939,13 лева, като над този размер до претендирания такъв от 1062,13 лева иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Както вече се посочи от значение е, че са приети решения на Етажната собственост, които са обвързващи за собствениците на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС

По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за да се произнесе, съдът съобрази:

Както се установи по иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, налице е главен дълг. Съдът вече посочи, че по делото е доказано изпадане на длъжника в забава, считано от 28.02 за текущата година, за която ответницата дължи такса за поддържане на общите части в ЕС и такса за фонд „Ремонт и обновление“. Предвид уважения общ размер на ищцовата претенция, а именно – 939,13 лева, дължимата от ответницата К. лихва за забава за периода от 02.03.2017г. до 28.02.2018г. възлиза в размер на 94,96 лева /деветдесет и четири лева и деветдесет и шест лева/, до който следва да се уважи претенцията по 422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Над този размер до претендирания такъв от 107,40 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Ответницата К. дължи и законната лихва върху уважения размер на главницата от 939,13 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски общо в размер на 636,62 лева /шестстотин тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, включващи заплатени държавни такси по заповедното и по настоящото производство, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че О.В.К., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. в Беларус, с Булстат *******, с адрес в България: гр.Несебър, ******* дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор *********по КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с „А.”, представлявана от Р.Л., в качеството й на Председател на Управителния съвет, със съдебен адрес:***, тел.:*********, /чрез адв.Н.Ч. ***/, сумата общо в размер на 939,13 лева /деветстотин тридесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща незаплатени задължения за текущо поддържане на Етажната собственост за 2017г., от които: сумата от 121,66 лева /сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ за Фонд "Ремонт и обновяване"; сумата от 389,50 лева /триста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ за разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, сумата от 259,53 лева /двеста петдесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ за разходи по чл.51 от ЗУЕС; сумата от 109,49 лева /сто и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ за Фонд "Непредвидени разходи"; сумата от 58,95 лева /петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ за фонд „Резервен“ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ЧГД № 194/2018г. на РС-Несебър – 01.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 1062,13 лева /хиляда и шестдесет и два лева и тринадесет стотинки/.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че О.В.К., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. в Беларус, с Булстат *******, с адрес в България: гр.Несебър, ******* дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор *********по КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с „А.”, представлявано от Р.Л., в качеството й на Председател на Управителния съвет, със съдебен адрес:***, тел.:*********, /чрез адв.Н.Ч. ***/, сумата общо в размер на 94,96 лева /деветдесет и четири лева и деветдесет и шест лева/, представляваща лихва за забава върху главницата от 939,13 лева за периода от 02.03.2017г. до 28.02.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 107,40 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК О.В.К., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. в Беларус, с Булстат *******, с адрес в България: гр.Несебър, ******* да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор *********по КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с „А.”, представлявано от Р.Л., в качеството й на Председател на Управителния съвет, със съдебен адрес:***, тел.:*********, /чрез адв.Н.Ч. ***/, сумата общо в размер на 636,62 лева /шестстотин тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: