Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 15.01.2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело № 436 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по предявен от К.Г.В. срещу Върховен административен съд, иск с пр. кв. чл.
2б от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от забавеното разглеждане на адм. д. №
11734/2018 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Релевират
се доводи, че ищецът е обжалвал административен акт, издаден от началника на
затвора в гр. София, а именно заповед №Р-18/14,08,2017год. и заповед от
30,08,2017год. или страни в цитираното производство са жалбоподател Г.К. и ГД
Изпълнение на наказанията. На 09,01,2019 г. получил съобщение от съда, с което
е бил уведомен, че делото е насрочено за 09,03,2020 г. Поддържа се, че
насрочване на заседание по делото в такъв отдалечен момент от подаване на
жалбата, съставлява нарушение на правото му на справедлив процес по чл. 6 от
ЕКПЧ, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди подлежащи на
обезщетение.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Върховен
административен съд в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище
за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Поддържа, че
производството по адм. д. № 11734/2018 г. по описа на
ВАС не е приключило и поради това не може да се иска обезщетение за вреди от
забавянето му. Твърди, че искът е недопустим, доколкото не е проведена
процедурата по чл. 60а от ЗСВ. Навеждат се доводи, че не е възникнал
фактическият състав на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ. Излагат се
съображения, че насрочването на делата за отдалечени дати е продиктувано от
обективни обстоятелства и натовареност на съда. Твърди, че делото не разкрива
особена значимост, която да обоснове насрочване на заседание по него преди
по-рано образувани дела. Оспорва настъпване на неимуществени вреди за ищеца.
Счита размера на заявената претенция за прекомерен.
Съобразно изложеното
е заявено становище за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Контролираща
страна-Прокуратурата на Република България не излага становище по исковата
претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
При извършена служебна справка на страницата на ВАС
по адм. Дело №11734/2018год. по описа на ВАС, 3 отд.,/служебна справка по адм.д.№10495/2017год.
по описа на Адм. Съд София-град/ се установява да е
налице висящо производство по касационна жалба на К.Г.В. срещу решение
№4583/05,07,2018год., постановено по а.д.№10495/2017год. по описа на АССГ, 3 отд., 45 състав, образувано по жалба срещу заповед
№Р-18/24,08,2017год. и заповед от 30,08,2017год.на началника на затвора
гр.София, касаещи график на престой на ищеца в затвора на открито. Делото е
насрочено за 29,03,2021год.
Други относими към
релевантните факти доказателства не са ангажирани по делото.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Релевантните факти, обуславящи
основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на
правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на
правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото,
съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
По делото не се спори, че ищецът е инициирал
производство по адм.дело №11734/2018год. по описа на
ВАС, 3 отделение, образувано на 19,09,2018год., което не е приключило към
датата на приключване на съдебното дирене, поради което се обосновава извод за
продължителност на делото до момента от 2год., 6 месеца и 10дни /до дата на
насрочено открито с.з./. В редакцията на АПК към датата на образуване на адм. дело
-19,09,2018год. не съществува процесуално изискване делото да бъде насрочено в
определен срок от постъпване на жалбата в съда, както предвижда последваща редакция на АПК/ДВ, бр.77/в сила от 01,01,2019год., респективно не е налице изрично предвиденото
условие по §149 от ПЗР на ЗИДАПК, тъй като жалбата е постъпила преди 01,01,2019год./. Въпреки това съдът намира да е налице
забавяне на производството предвид
отдалечения период от време от постъпване на жалбата-19,09,2018год. до
насрочване на първо съдебно заседание 09,03,2020год. Ответникът не ангажира
доказателства сочещи на нередовност
на жалбата, с оглед на което и
отстраняването им от жалбоподателя да е било основание за забавяне.
Съдът намира
административното производство да не се отличава със съществена фактическа и
правна сложност, с оглед характера на производството и предмет на проверката
съобразно чл.218 от АПК.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника
ВАС относно разумния срок за насрочване на делото, в светлината на
натовареността на този съд и липсата на съдебни зали. Съгласно решение от
10,05,2011 г. на ЕСПЧ по жалба №. 37346/05 Фингър
срещу България, § 94 и § 95, държавите са длъжни да организират съдебните си
системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на
изискванията на Член 6, ал. 1 от Конвенцията, включително задължението да
разглеждат делата в разумен срок (виж, наред с много други, Bottazzi,
пар. 22, и Scordino (№ 1), пар. 183, и двете цитирани по-горе). Те са отговорни за
закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи (виж, като
пример, Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, §§ 38‑39, 22 октомври 2002). Те
също са отговорни за забавяния в представянето на становищата на назначените от
съда експерти (виж Capuano v. Italy,
25 юни 1988, пар. 32, Серия A № 119 и Nibbio v. Italy, 26 февруари 1992
г., пар. 18, Серия A № 228 A). Държавата може по този
начин да носи отговорност не само за закъснение при разглеждането на определен
случай, но и при отказ да увеличи ресурсите в отговор на натрупването на дела
или за структурни недостатъци в съдебната си система, които предизвикват
закъснения (виж Zimmermann and Steiner
v. Switzerland, 13 юли 1983, §§ 29‑32, Серия A № 66; Guincho, цитирано по-горе, §§ 39‑41; и Pammel
v. Germany, 1 юли 1997, §§ 69‑72, Доклади за съдебни
решения 1997‑IV). Справянето с
проблема на неоснователно отлагане на съдебното производство може по този начин
да изиска от държавата да предприеме редица законодателни, организационни,
бюджетни и други мерки. В това отношение следва да се подчертае, че
неразглеждането на конкретно дело в разумен срок не е непременно резултат на
пропуски от страна на отделни съдии, прокурори или следователи. Така например,
в някои случаи закъснения могат да настъпят от липсата на старание от страна на
следователя, прокурора или съдията, отговарящ за конкретен случай (виж, като
пример, B. v. Austria, цитирано по-горе, §§ 52‑54 и Reinhardt
and Slimane-Kaïd v. France, 31 март 1998, пар. 100,
Доклади 1998‑II), при други
забавянията могат да бъдат резултат от неспособността на държавата да отпусне
достатъчно средства на разположение на съдебната си система (виж, като пример,
Zimmermann and Steiner,
цитирано по-горе, §§ 30‑32)
или неспособността да разпределя делата по ефикасен начин (виж, като пример, Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99,
пар. 46, 14 май 2002).
Следва да се отбележи, че в периода от
09,03,2020год. забавянето на производството е по причина на ищеца. Видно от протокол от с.з.същият е имал
недопустимо процесуално поведение, поради което е изведен от съдебна зала. В
следващо съдебно заседание от 02,11,2020год. делото е отложена поради неявяване
на ищеца и процесуалния му
представител.
По този начин, по делото се установява забавяне от
образуването до 09,03,2020год., поради което е нарушено правото на ищеца за
разглеждане и решаване на адм. производство в разумен
срок. Въпреки това не се установяват настъпили за ищеца неимуществени вреди,
нито причинна връзка на същите със забавеното правосъдие, поради което исковата претенция като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, ищецът следва да заплати на ответника сума в размер на 100,00лв. - разноски
за юрисконсулт.
На осн.чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати разноски за производството-100,00лв.-съдебен
преводач.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.В., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** срещу Върховен административен съд, с адрес гр.София, бул.*** иск, с
пр.кв. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати сума
в размер на 27000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди възникнали вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване
в разумен срок на административно производство с №11734/2018год., по описа на
ВАС, 3 отд., ведно със законна лихва от
11,01,2019год. до окончателното изплащане вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Г.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати на Върховен административен съд, с адрес гр.София, бул****
на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, сума в размер на 100,00 лв. –
разноски.
ОСЪЖДА К.Г.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати по бюджетна сметка на СГС на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,
сума в размер на 100,00 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Прокуратурата на
Република България на осн.чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: