№ 544
гр. гр. Добрич, 27.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500427 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес
на управление-гр.София,ул.“Панайот Волов“№29,ет.3,представлявано от
Я.Б.Я.,чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й.М. ,със съдебен
адрес гр.София ,ул.“Панайот Волов“№29,ет.3,насочена срещу Разпореждане
№409/05.05.2022 г. по ч.гр.д.№216/2022г.по описа на РС гр.Б.,с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение за сумите от:500лв.-главница,ведно със законна лихва,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението по
Договор за паричен заем №3954304 от 19.10.2020г. и сключен във връзка с
него Договор за поръчителство№3954304 от 19.10.2020 г.,с „ФАЙНЕНШЪЛ
***“ЕООД,за сумата от 33,28 лв.-договорна лихва за периода от 29.10.2020
г.до 11.02.2021г.,за сумата 202,72 лв.възнаграждение по гаранционна
сделка,за сумата от 60 лв.-разходи за събиране на вземането и за 66,76 лв.-
мораторна лихва за периода от 30.10.2020г.-26.04.2022г.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество ,тя е частично основателна по следните
съображения:
Жалбоподателят е представил Рамков договор за прехвърляне на парични
1
задължения,сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ ***“ЕООД на 02.03.2020г.,ведно с
извадка от Приложение №1 ,от който се установява,че вземането по
сключения договор за поръчителство №3954304 /19.10.2020 г.,сключен с
контрагента СВ. ИВ. ИВ. ,е прехвърлено на жалбоподателя по делото.
С Договор за паричен заем №3954304 от 19.10.2020г. ,сключен между „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД,ЕИК ********* и СВ. ИВ. ИВ. ЕГН **********
на заемателя е предоставена сумата от 500лв.,платима на 16 равни
погасителни вноски всяка с размер 33,33 лв.,при договорен фиксиран
годишен лихвен процент по заема 40 % и ГПР 46,17 %.С Договор за
предоставяне на поръчителство №3954304 от 19.10.2020 г.,сключен с
„ФАЙНЕНШЪЛ ***“ЕООД е установено между страните,че потребителят е
одобрен за получаването на паричен заем,като съгласно чл.1 от договора за
поръчителство поръчителят се задължава да отговаря солидарно със
заемополучателя за задълженията му по отпуснатата с договора за заем
главница,възнаградителна лихва и лихва за забава.За поемане на
задължението по чл.1 от договора потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 202,72 лв.
За да отхвърли изцяло подаденото заявление по чл.410 от ГПК
първоинстанционният съд е приел,че представения рамков договор за цесия
не установява активната легитимация на заявителя,а на следващо място –не
са представени доказателства,удостоверяващи суброгация на поръчителя в
правата на кредитора или не е установено качеството на кредитор на
„ФАЙНЕНШЪЛ ***“ЕООД.
Настоящата съдебна инстанция намира,че с представения договор за цесия
се установява прехвърлянето на конкретното вземане от поръчителя по
договора за поръчителство на жалбоподателя по делото,като не следва да се
изискват доказателства за заплащане на задължението от страна на
поръчителя ,тъй като това би следвало да бъде предмет на евентуално исково
производство и излиза извън рамките на проверката в заповедното
производство.
При решаване на делото заповедният съд следва да провери дали искането
не противоречи на закона и добрите нрави,а в контекста на потребителската
защита ,доколкото длъжникът е очевидно потребител и дали договорът
съответства на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.Още на фазата на
2
заповедното производство съдът дължи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения –потребителя,а чл.411 ал.2 т.2 от ГПК
предвижда възможността да се откаже издаване на заповед за
изпълнение,поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави ,като
по този начин в пълна степен гарантира правата на потребителя и прехвърли
на кредитора тежестта да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
Що се отнася до главницата и дължимата възнаградителна лихва и лихва
за забава ,съдът намира,че тези клаузи на договора не противоречат на
повелителни норми на ЗПК и ЗЗП ,поради което за тях следва да се издаде
заповед за изпълнение.
Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в тридневен срок
от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения:Две физически лица поръчители,всяко от които да
отговаря на следните изисквания:да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение,нетния размер на
осигурителния му доход да е над 1000лв.,да работи по безсрочен трудов
договор,да не е заемател или поръчител по друг договор,сключен с „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД,да няма неплатени осигуровки за последните две
години,да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има –кредитната му история да е със статус „период на просрочие от 0-30
дни“,или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя или одобрено от същия
дружество-поръчител,което предоставя гаранционни сделки.
Така се е стигнало до сключване на процесния договор за
поръчителство.Условията за обезпечаване на кредита са твърде усложнени и
следва да бъдат изпълнени в три дневен срок след сключване на
договора,което противоречи на практиката,че договорът следва да бъде
обезпечен преди или най-късно към момента на сключването му.
Това води съда до извода,че при сключването на акцесорния договор,като
част от договора за потребителски кредит,длъжникът практически не е имал
възможност за индивидуално договаряне,особено като се има предвид,че
едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателя по договора
за кредит.Следователно юридическото лице поръчител е предварително
одобрено от кредитора и се явява свързано с него лице,което води до
3
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца и не
отговаря на изискването за добросъвестност ,в частност не дава на длъжника
право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
По този начин се заобикаля и правилото на чл.19 ал.4 от ЗПК,като
включвайки възнаграждението на поръчителя ,свързано с кредитора
лице,заемодателят си гарантира допълнителен доход,който прибавен към
дължимата вноска по кредита,би надхвърлил размера на ГПР,определен
императивно от ЗПК,за което индиция е уговорката на чл.3 ал.3 от договора
за предоставяне на поръчителство,според която заемодателят е овластен
вместо поръчителя да приема изпълнение на задължението по договора за
поръчителство.Ето защо съдът намира,че договорът за поръчителство е
нищожен,на основание чл.19 ал.5 от ЗПК във вр.с чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД и не
поражда права за поръчителя.С тези мотиви заявлението за присъждане на
сумата от 202,72 лв.-възнаграждение по договора за поръчителство не следва
да бъде уважено.
Що се отнася до сумата от 60 лв.-разходи за събиране на вземането,те се
явяват такива,свързани с управление на кредита,а такси за това не могат да се
събират от длъжника,на основание чл.10а ал.2 от ЗПК или клаузата
,предвиждаща такива разходи е нищожна.Не е ясно и за какви точно
дейности,извършени от кредитора се претендират тези разходи и как е
определена цената им.
С оглед изложеното атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в
отхвърлителната си част ,досежно главницата, възнаградителната лихва и
законната лихва за забава,но следва да бъде потвърдено в отхвърлителната си
част относно претендираното възнаграждение по договора за поръчителство и
разходите за извънсъдебно събиране на вземането.
Следва да се присъдят разноски в заповедното
производство,пропорционално на уважената част от заявлението-сумата от
156,49лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №409/05.05.2022 г. по ч.гр.д.№216/2022г.по описа на
4
РС гр.Б.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение за сумите от:500лв.-главница,ведно със законна
лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението по Договор за паричен заем №3954304 от 19.10.2020г. и
сключен във връзка с него Договор за поръчителство№3954304 от 19.10.2020
г.,с „ФАЙНЕНШЪЛ ***“ЕООД,за сумата от 33,28 лв.-договорна лихва за
периода от 29.10.2020 г.до 11.02.2021г.,както и за сумата от 66,76 лв.-
мораторна лихва за периода от 30.10.2020г.-26.04.2022г.,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед по чл.410 от ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД,ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление-гр.София,ул.“Панайот
Волов“№29,ет.3,представлявано от Я.Б.Я. срещу СВ. ИВ. ИВ. от
с.К.,общ.Б.,обл.Добричка ,ул.“***“бл.52 за сумите: 500лв.-главница,ведно със
законна лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението по Договор за паричен заем №3954304 от
19.10.2020г. и сключен във връзка с него Договор за поръчителство№3954304
от 19.10.2020 г.,с „ФАЙНЕНШЪЛ ***“ЕООД,за сумата от 33,28 лв.-
договорна лихва за периода от 29.10.2020 г.до 11.02.2021г.,както и за сумата
от 66,76 лв.-мораторна лихва за периода от 30.10.2020г.-26.04.2022г. и за
сумата от 156,49 лв.-разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №409/05.05.2022 г. по ч.гр.д.
№216/2022г.по описа на РС гр.Б.,с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 202,72 лв.-
възнаграждение по договор за поръчителство и сумата 60 лв.-разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземанията.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5