Определение по дело №694/2018 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Лом, 14.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ломският районен съд, трети граждански състав, в открито заседание на 2.12.2020 г. в състав:

 

Председател: Боряна Александрова

 

при секретаря Р.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 694 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 и чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът- "УниКредит Булбанк" АД, чрез пълномощник- адв.И.А. е предявил искове против Р.Е.И. за положително установяване съществуване на вземания на дружеството в размер на следните СУМИ:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    12 566,55 евро - главница; 686,28 евро - лихва, начислена за периода от 5.11.2014 г. до 29.11.2015 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда  до окончателното й изплащане, както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски , за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 1833/ 2015 г. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В исковата молба се твърди, че

ищеца *****е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на 30.11.2015 г. е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. Като с оглед постъпилото заявление и приложените към него доказателства било образувано ч.гр.д. № 1833 по описа на ЛРС за 2015 г. В резултат на което, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу *****и ответника в настоящото производство - Р.Е.И., като ги е осъдил да заплати на кредитора следните суми: 12 566.55 ЕВРО - главница; 686.28 ЕВРО - дължими лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 05.11.2014 г. до 29.11.2015 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото в общ размер на 1 620.97 лв.

Навеждат се и твърдения, че въз основа на постановените съдебни актове било образувано изпълнително дело № 86 по описа на ЧСИ Мая И. за 2016 г., с per. № 748. В рамките на прекпузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника Р.Е.И., било подадено възражение срещу издаденото изпълнително основание.

Предвид неизпълнението на изискуемото и ликвидно парично вземане, удостоверено с издадения от банката документ по чл. 417, т. 2 ГПК и постъпилото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, ищцовото дружество, в качеството си на заявител се поражда правен интерес и основание от предявяването на настоящият установителен иск.

Твърди се , че по отношение основателността на вземането на *****, удостоверено с Извлечение от счетоводни книги от 30.11.2015 г., въз основа на което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, следното:

На 02.04.2012 г. между *****- кредитор, от една страна, и *****- кредитополучател, и Р.Е.И. - поръчител, от друга, бил подписан Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 . Страните били постигнали споразумение относно това, че ищцовото дружество е предоставило кредит в размер на 15 000.00 ЕВРО (петнадесет хиляди евро). От своя страна, кредитополучателят, респективно поръчителят, са поели задължение да погасяват отпуснатата сума на месечни погасителни вноски (главница, ведно с договорната/възнаградителна лихва) по посочената в чл. 7.1 от договора банкова сметка. ***, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 4 от договора), както и таксите по обслужване на отпуснатия кредит (чл. 5 от договора). Определен бил и крайният срок за погасяване на кредита - 02.04.2022 г. Освен основните права и задължения на страните, банковата сделка регламентира и допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните задължения, в т.ч. в чл. 17 от договора са посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.

Навеждат и твърдение, че с оглад гореизложеното, договорът за банков кредит съдържал всички задължителни реквизити за действителност, установени в действащото законодателство. Смятат също така, че съглашението е породило валидно правоотношение, обвързващо страните с произтичащите от него облигационни последици.

   Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за банков кредит, ищецът е предоставил на кредитополучателя парична сума в уговорения размер, като същата била

 преведена по откритата за целта банкова сметка (***. 6 от договора). А пък видно от приложената към исковата молба  „Информация за сметка за периода от 21.03.2010 г. - 21.03.2018 г,” индикираща входящи и изходящи трансфери по сметка, кредитополучателят изцяло бил усвоил отпуснатия кредит на 03.04.2012 г. твърдят още, че друга страна, кридитополучателят, респ. поръчителят, не е изпълнил надлежно основното си задължение да заплаща изцяло и в срок месечните вноски. Неточното и ненавременно изпълнение било довело до забава от страна на длъжниците, а правените частични и ненавременни плащания са недостатъчни да компенсират възникналите просрочия, поради което за периода от 05.11.2014 г. до 05.01.2015г. са осчетоводени една частично непогасена и две изцяло непогасени месечни вноски по главница, както следва:

 

Твърдят, че поради неиздължаването в срок на дължимите суми (по главница), по кредита е начислена и лихва върху просрочена главница на основание чл. 4.2 от договора за периода от 05.11.2014 г. до 29.11.2015 г. в общ размер на 686.28 ЕВРО, както следва:

 

 Навеждат и твърдения, че с оглед неизпълнението, ищеца се е възползвал от правото си, съгласно чл. 17 от договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. да пристъпи към-незабавно събиране  на изискуемите суми - главница и лихви, включително такси и разноски. Датата, на която кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем - 07.01.2015г., е посочена в документа по чл. 417 ГПК  по ч.гр.д. 1883/2015 г. на ЛРС. Към тази дата размерът на предсрочно изискуемата главница е 12288.77 евро. Т.е. според ищеца, същият е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на настоящия иск/т.е. заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, за което е уведомил кредитополучателя, респективно поръчителя, чрез нарочни нотариални покани, които са приложени като доказателство към ИМ.

Твърди се, че с оглед на изложеното шщеца се е възползвал от предоставеното му от закона право и подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1833 по описа на ЛРС за 2015 г. В резултат на производството, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, а на 10.03.2016 г.  ищецът бил подал молба за образуване на изпълнително дело. След започване на принудителното изпълнение по изп. Д. № 86 по описа и а ЧСИ М. И. за 2016 г., по инициатива на кредитополучателя е подадено и искане до ищцовото дружество за сключване на извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на задълженията на *****и ответника в настоящото производство - Р.Е.И.. В тази връзка на  10.08.2016 г. между *****, от една страна и от друга, *****и Р.Е.И. (в качеството си на длъжници) било сключено Споразумение за доброволно погасяване на задълженията им към банката, като същото е приложено като доказателство към ИМ . В чл.1.3 от Споразумението страните са се съгласили, че задължението на *****и Р.Е.И. към Банката към дата на споразумението (след като били съобразени направените до този момент плащания от страна на длъжниците) било в размер на:

•              главница -11 475,58 евро

•              лихва върху просрочена главница- 686,27 евро

•              законна лихва - 838,63 евро

•              такси - 36.00 лв

Ищеца твърди и, че от страна на длъжниците е направено признание на присъдените със заповедта за изпълнение задължения по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080, като същите са се задължили доброволно да погасят сумите по предварително уговорен погасителен план в чл. 2 от споразумението. В тази връзка и поради направеното признание на задълженията от страна на длъжниците, ищеца пък е поел задължение да спре принудителните действия по образуваното изпълнително дело, като на 30.08.2016 г. е подадена молба за спиране на изпълнението. Тъй като двемета длъжника не са изпълнили поетите задължения за доброволно изпълнение, на 22.11.2017 г. била подадена молба за възобновяване на изпълнението, поради което ЧСИ е изпратил Покана за доброволно изпълнение до длъжника Р.Е.И..  Според ищеца, макар и да е налице редовно подадено възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника Р.И., същото се явява напълно неоснователно, тъй като с подписване на споразумението от 10.08.2016 г., длъжникът е направил валидно признание на тези задължения, съгласил се бил доброволно да ги погаси, а в случай на неизпълнение да бъдат продължени принудителните действия. Освен това,  ответникът се бил съгласил, че в случай на депозирано възражение от негова страна срещу ЗНИ и ИЛ, задълженията му по споразумението ще се считат за предсрочно изискуеми.

В исковата молба е заявен следният петитум: съдът да  признае за установено, че Р.Е.И. дължи на ищеца*****следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 1833/2015 г. на PC Лом:

1.       12 566.55 ЕВРО (дванадесет хиляди петстотин шестдесет и шест евро и петдесет и пет евро цента) - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 от 02.04.2012 г.;

2.       686.28 ЕВРО (шестстотин осемдесет и шест евро и двадесет и осем евроцента) - дължими лихви по кредита, начислени за периода от 05.11.2014 г. до 29.11.2015 г.;

3.       Законна лихва върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл 417 ГПК от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претенция и за направените  разноски по исковото и заповедното производства…

 На следващо място при условия на евентуалност, в случай, че отхвърлите исковете по т. I., се иска при условията на евентуалност, в случай че съдът счете за неоснователен предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, поради липса на осъществена предпоставка, обуславяща настъпването и действието на обявената от банката предсрочна изискуемост на задълженията на длъжника Р.Е.И., по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 от 02.04.2012 г., да се счита , че настоящата искова молба е валидно волеизявление на ищеца, че считано от 07.01.2015 г. (поради липсата на погасени и изискуеми месечни вноски към тази дата, довели до наличие на обективния факт на неплащането) задълженията по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 от 02.04.2012 г. и Споразумение от 10.08.2016 г. за доброволно погасяване на задълженията по договора, са изцяло и предсрочно изискуеми в заявения размер, а с факта на получаването на настоящата искова молба от длъжника Р.Е.И. да се счита за удостоверено наличието на необходимата предпоставка за пораждане на действието на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка и във връзка с установените по делото фактически обстоятелства и релевантни правни изводи, се иска от съда да осъди ответницата, да заплати на ищеца претенираните искови суми:

-          12 566.55 евро - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 от 02.04.2012 г.;

-          686.28 евро - дължими лихви по кредита, начислени за периода от 05.11.2014 г. до 29.11.2015 г.;

-          Законна лихва върху главницата от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

От ответника е подаден писмен отговор на исковата молба в рамките на указания едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК. Оспорва исковете , подробно аргументирайки се за това.

Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобрази изискванията чл. 235 от ГПК приема следното: 

 

Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че на 30.11.2015 г. ищеца е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на Извлечение от счетоводните книги на Банката за размера на дълга на И. Иванов като кредитополучател и ответницата като поръчител по сключен между тях Договор за кредит от 2.04.2012 г. , който е усвоен на 3.4.2012г. Безспорно е , че вследствие на факта, на нередовно погасяване на вноските по кредите, същият е станал предстрочно изискуем. Не се спори също така, че банката е подала заявление по реда на чл.417 ГПК до съда, където е образуваното ч.гр.д. № 1833/ 2015 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с Разпореждане за незабавно изпълнение на осн. чл. 418 ГПК и изпълнителен лист. С последните два акта е разпоредено длъжниците по заявлението да заплатят солидарно на кредитора / ищеца сумите :  от общо 13 252.83 евро /тринадесет хиляди двеста петдесет и два евро и 83 евроцента, както следва – главница от 12 566.55 евро /дванадесет хиляди петстотин шестдесет и шест евро и петдесет и пет евроцента/ и лихва от 686,28 евро /шестстотин осемдесет и шест евро и двадесет и осем евроцента/, за периода от 05.11.2014 до 29.11.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 30.11.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1620.97 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева и 97 ст.) разноски по делото, представляващи държавна такса от 518.41 лева и адвокатско възнаграждение 1102.56 лева.

На 02.04.2012 г. между *****- кредитор, от една страна, и *****- кредитополучател, и Р.Е.И. - поръчител, от друга, е подписан Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 (по-долу за краткост и само договора). Страните са постигнали споразумение доверителят ми да предостави кредит в размер на 15 000.00 ЕВРО (петнадесет хиляди евро). От своя страна, кредитополучателят, респективно поръчителят, са поели задължение да погасяват отпуснатата сума на месечни погасителни вноски (главница, ведно с договорната/възнаградителна лихва) по посочената в чл. 7.1 от договора банкова сметка. ***, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 4 от договора), както и таксите по обслужване на отпуснатия кредит (чл. 5 от договора). Определен е и крайният срок за погасяване на кредита - 02.04.2022 г. Освен основните права и задължения на страните, банковата сделка регламентира и допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните задължения, в т.ч. в чл. 17 от договора са посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.

Въз основа на процесния договор ищеца е предоставил , а отв. Респ. кредитополучателя усвоил отпуснатия кредит на 3.4.2012г.

              Предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 7.01.2015 г., банката е приела, че кредитът е станал  предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. Банката е предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като  е депозирала Заявление с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителя, в която връзка е образувана приложеното ч.гр.д. № 1833/2015 г. на ЛРС, по което е издадена на 30.11.2015 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2- ГПК и изпълнителен лист в полза на банката..

На 10.8.2016 г. е сключено Споразумение между банката и *****и ответницата Р. |И. за доброволно погасяване на задълженията към банката, в размер на 11475,58 евро гланвица, 686,27 евро лихва върху просрочената главница, законна лихва – 838,63 евро, такси – 36 лв.

Дружеството-ищец въз основа на подаденото възражение от страна на Р.И. по ч.гр.д.1833/15г. ЛРС в законовия срок. Което е предпоставка за предявяване на настоящият иск против ответницата.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на назначената икономическа експертиза от в.л. И.А., което съдът приема за обективно и безпристрастно.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Отделно от горното както се твърди в исковата молба кредитът е станал  предсрочно изискуем на 7.1.2015 г., с неплащане в срок на дължимите погасителни вноски. От подаденото със Заявлението по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводните книги на Банката- кредитор и др. приложени книжа по приложеното ч. гр. дело, А. и в исковото производство има доказателство за упражнено от кредитора право да обяви предсрочна изискуемост на остатъка по кредита, което му волеизявление не е достигнало до длъжника / т.е. представените нотариални покани не са достигнали до длъжниците/. От друга страна с подписване на споразумението от 10.08.2016г. ответницата е признала за присъдените със заповедта по чл.417 ГПК по процесния договор, тъй като страните доброволно са предоговорили отношенията си по повод дължимите суми по кредита. Главният длъжник е погасявал предоговореното, като последната вноска е от 11.10.16г. в размер на 500 лв. , което е основание да се приложи клаузата на  чл.5 от споразумението. Ицецът не е предприел  навременни действия по принудително събиране на вземанията си в контекста на процесното споразумение, а е предприел такива чак в края на 2017г., което е основание за приложението на чл.147,ал.1 ЗЗД, т.е. ответницата е предстанала да е задължена като поръчител, тъй като от датата на падежа-10.09.2016г. по споразумението са изминали повече от 6 месеца.

Предявените евентуални искове за осъждане на ответницата да заплати исковите суми/предмет на установителните искове/ съдът намира за недопустими и производството по отношение на тези искове следва да бъде прекратено. Това е така защото не е въведено от ищеца друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение . В случая исковата молба по евентуалната претенция не съдържа факти, различни от тези относими към главния иск т.е. не е налице ново и различно основание за вземането, което да не е било предмет на заповедта за изпълнение. В тази връзка е и практиката на съдилищата.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 694 по описа за 2018 г. на РС- Лом, образувано по предявени от "Уни Кредит Булбанк" АД, ЕИК ********** искове с пр. осн. 422, ал.1 ГПК против Р.Е.И. с ЕГН **********  за положително установяване съществуване на вземания на дружеството в размер на СУМИТЕ:

-          12 566.55 евро - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 от 02.04.2012 г.;

-          686.28 евро - дължими лихви по кредита, начислени за периода от 05.11.2014 г. до 29.11.2015 г.;

-          Законна лихва върху главницата от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски , представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение- 1620,97 лв. по ч.гр.д. № 1833/ 2015 г. на ЛРС, както и по и предявените при условия на евентуалност искове, с петитум: " ДА ОСЪДИТЕ Р.Е.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА *****ДЪЛЖИМИТЕ ПОРАДИ ВИНОВНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР ЗА БАНКОВ  потребителски кредит на физическо лице № 14028080/2.4.2012г. и споразумение от 10.08.2016г., суми в размер на : 12 566.55 евро - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 14028080 от 02.04.2012 г.;

-          686.28 евро - дължими лихви по кредита, начислени за периода от 05.11.2014 г. до 29.11.2015 г.;

Законна лихва върху главницата от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.

 

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: