Р Е Ш Е Н И Е
№ 348 27.02.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд ХХ-ти състав, в публично заседание на единадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина
Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело №
3371 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба от ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Сунгурларе, ул. „Възраждане“ № 11, представлявано от
управителя З.К.В.против Уведомително писмо № 01-6500/6176 от 09.07.2018г. за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ („АЕП“) от програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. за кампания 2017, с което е отказана финансова помощ на кандидата
ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ с УРН 247026, във връзка с подадено от него заявление за подпомагане с УИН 02/100717/22553 и
Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2017,
направление „Биологично растениевъдство“.
Иска се обявяване нищожността на
административния акт като недействителен и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият ЕТ
„ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ се представлява от адвокат Г. - Т., която поддържа жалбата и прави
алтернативно искане за отмяна на уведомителното писмо като неправилно и незаконосъобразно. Иска присъждане на направените по
делото разноски в размер на 350.00 лева за внесена държавна такса и
възнаграждение на адвокат. Представя писмена защита.
Ответната страна Изпълнителния
директор на ДФ”Земеделие” – Разплащателна агенция гр.София се представлява от
юрисконсулт Милена Лакова - Титова, която оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Представя
писмени бележки.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“,
с ЕИК ********* е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 247026
в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
Същият е подал първоначално заявление
за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 02/100717/22553/18.04.2017г./л.19-21
от делото/, заедно с Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за
кампания 2017г., направление „Биологично растениевъдство“.
На 12.05.2017г. ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“
е подал заявление за подпомагане 2017 с Приложение за кандидатстване по мярка
214 „Агроекологични плащания“ 2017г., направление „Биологично растениевъдство“.
С уведомително писмо изх.№ 01-6500/6176 от 18.09.2017г.
/л.54 от делото/ ДФЗ - РА уведомила бенефициента, че следва да предостави
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него
растителни или пчелни продукти с правилата на биологично производство, като му
е указала срок да направи това до 30.10.2017г. С писмото земеделският
производител бил предупреден, че при неспазване на изискванията по чл.37, ал.1,
т.3 и чл.58, т.1, бук.“д“ от Наредба № 11от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания“ или представи документ, който не отговаря на посочените в наредбата изисквания, ДФЗ -
РА ще прекрати поетия от него агроекологичния ангажимент, на основание чл.18,
ал.2, т.2 от Наредбата.
В отговор едноличният търговец
изпратило до ДФЗ - РА придружително писмо вх.№ 02-020-2600/2510 от 27.10.2018г.,
с което представило сертификат „В преход към биологично земеделие“ с № 19297 от
20.02.2014г., издаден от контролиращото лице „СЕRES (BG-ВІО-04)“ със срок на валидност
до 31.10.2014г.
В резултат на проведеното
административно производство било издадено оспореното Уведомително писмо №
01-6500/6176 от 09.07.2018г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2017, с което е отказана финансова
помощ на кандидата ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ с УРН 247026, във връзка с подадено от
него заявление за подпомагане с УИН
02/100717/22553 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за
кампания 2017, направление „Биологично растениевъдство“. Административният
орган се е мотивирал с това, че представеният от заявителя за подпомагане ЕТ
„ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ сертификат „В преход към биологично земеделие“ с № 19297
от 20.02.2014г., издаден от контролиращото лице „СЕRES (BG-ВІО-04)“ не е издаден във връзка
с чл.29, пар.1 от Регламент ЕО 834/2007 и не удостоверява наличие на биологична
продукция в стопанството на бенефициента и не отговаря на изискванията на
чл.37, ал.1, т.3 и чл.58, т.1, буква „д“. ДФЗ – РА е постановил отказа за предоставяне
на финансова помощ и за прекратяване на агроекологичния ангажимент бил направен
на основание чл.18, ал.2, т.2 от Наредба 11 от 06.04.2009г., във връзка с чл.21
от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27. Януари 2001 година за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005.
Уведомителното писмо било изпратено
на ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ с известие по пощата на посочения от търговеца адрес за кореспонденция
в заявлението му за подпомагане. Получено е на 29.08.2018г. от В.К., сестра на
Здравко Колев Василев. Като собственик и управител на ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“, с ЕИК
********* Колев оспорил Уведомителното писмо пред Административен съд – Бургас,
като подал жалбата чрез ДФЗ - РА с вх.№ 01-6500/6176/06.12.2018г., въз основа на
която е образувано настоящото съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима в
частта й, с която се иска обявяване нищожността на оспорения административен
акт, съобразно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, като подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Същевременно съдът намира, че жалбата
е недопустима по отношение на искането за отмяна на Уведомителното писмо, като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е подадена след изтичане на
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Уведомителното писмо е връчено редовно по реда на чл.61,
ал.2 от АПК на лице, което се е намирало на посочения от търговеца адрес за
кореспонденция и се е съгласило да го приеме.
Разгледана по същество в
допустимата й част същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Уведомително писмо № 01-6500/6176 от 09.07.2018г.
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ („АЕП“) от програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. за кампания 2017, с което е отказана финансова помощ на кандидата
ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ с УРН 247026, във връзка с подадено от него заявление за подпомагане с УИН 02/100717/22553 и
Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2017,
направление „Биологично растениевъдство“.
Държавен фонд “Земеделие” е
акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС съгласно чл.11а от
Закона за подпомагане на земеделските производители, а по силата на пар.1, т.13
от ДР на ЗПЗП “Разплащателната агенция” е специализирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските
земеделски фондове. Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е
и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност и я представлява.
В конкретния случай оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителният
директор на ДФ”Земеделие” П.С.в рамките на нейните правомощия, съгласно заповед
№ 03-РД/715 от 27.06.2017г., на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и
4 от ЗПЗП и чл.10, т.1 и 2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник
на ДФ”Земеделие”. Заповедта е издадена в
предписаната от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените
правила.
Жалбоподателят твърди, че
оспореният административен акт е нищожен, тъй като същият е поел петгодишен
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ гр.Сунгурларе, считано от кампания
2013г., който е приключил с кампания 2017г.
Според оспорващия след като поетият от него ангажимент е изтекъл към
момента на издаване на уведомителното писмо, то не би могло да породи целеното
с него правно действие.
Съгласно правната доктрина
незаконосъобразността на административния акт има две проявни форми - нищожност
и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното
волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана
с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в
административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се
позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на
един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания
за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване
на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това според правната
теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма
и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай съдът намира,
че оспореният административен акт не страда от нито един от пороците, които
биха обосновали неговата нищожност. Необосновано е твърдението на
жалбоподателя, че поетият от него петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка
214 „АЕП“ гр.Сунгурларе, считано от кампания 2013г. е приключил с кампания
2017г. Този негов извод не кореспондира с обстоятелството, че същият е подал
заявление за подпомагане с УИН 02/100717/22553 от 12.05.2017г. с Приложение за
кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“ 2017г., направление
„Биологично растениевъдство“ и оспореното от него уведомително писмо е издадено
именно във връзка с проведеното от ДФЗ- РА административно производство по
повод подаденото от него заявление.
Поради тези съображения съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган и не страда от пороци, които да обосноват неговата
нищожност, поради което жалбата против него е неоснователна и следва да оставена
без уважение.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът
на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.159,
т.5 и чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ
„ЛЪКИ-ЕС-З.В.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сунгурларе, ул. „Възраждане“ № 11, представлявано от управителя З.К.В.против
Уведомително писмо № 01-6500/6176 от 09.07.2018г. за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от
програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2017,
с което е отказана финансова помощ на кандидата ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ с УРН 247026,
във връзка с подадено от него заявление
за подпомагане с УИН 02/100717/22553 и Приложение за кандидатстване за
агроекологични плащания за кампания 2017, направление „Биологично растениевъдство“,
в частта й, с която се иска отмяната му като незаконосъобразна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Сунгурларе, ул. „Възраждане“ № 11, представлявано от управителя
З.К.В.против Уведомително писмо № 01-6500/6176 от 09.07.2018г. за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от
програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2017,
с което е отказана финансова помощ на кандидата ЕТ „ЛЪКИ-ЕС-З.В.“ с УРН 247026,
във връзка с подадено от него заявление
за подпомагане с УИН 02/100717/22553 и Приложение за кандидатстване за
агроекологични плащания за кампания 2017, направление „Биологично растениевъдство“,
в частта й, с която се иска обявяване на нищожността му.
ОСЪЖДА ЕТ
„ЛЪКИ-ЕС-З.В.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сунгурларе, ул. „Възраждане“ № 11, представлявано от управителя З.К.В.да
заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - РАЗПЛАЩАТЕЛНА АГЕНЦИЯ гр.СОФИЯ направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение общо в размер на 100.00 лева /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, в частта му, с която
се прекратява производството.
В останалата му част решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: