Р Е Ш Е
Н И
Е № 261305
гр. Пловдив, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.11.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5354 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба от Гаранционен фонд срещу Г.К.Ш., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 510.50 лева, платено от ищеца
обезщетение по щета № ****
от 03.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 20.05.2020 г. до окончателното плащане.
Излагат се твърдения, че на *** г. ответникът, управлявайки лек
автомобил „Пежо 106“ с рег. № ****
при движение по ****
причинил ПТП с имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № **** собственост на ****. Цената на иска е формирана от
стойността на новите части и труд за отстраняване на щетите по увредения лек
автомобил, описани подробно в молба от 04.06.2020 г. При настъпването на ПТП
ответникът нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания
от него лек автомобил, поради което ищецът заплатил сумата за отстраняване на
щетите по увредения автомобил в размер на 510.50 лв. на неговия собственик *****. С оглед изложеното и на основание
чл.288, ал.12 КЗ /отм/ предявяват регресен иск за платеното на пострадалия
обезщетение. Претендират се разноски
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.288, ал.12 ЗК /отм 2016 г./
В
тежест на ищeца е да установи, че в резултат на
виновно поведение на ответника е причинено ПТП на 27.08.2014 г. по ****, в резултат на което са настъпили вреди по лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ****, собственост на
****, вредите, стойността на вредите, че реално е
заплатил тази сума на увреденото лице. Ответникът носи
насрещно доказване, а при установяване на горното следва да докаже, че е платил
претендираната сума, че е имал валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност към датата на ПТП за процесния автомобил.
В проведено първо открито съдебно
заседание на 04.11.2020 г. ответникът се представлява чрез пълномощник адвокат,
с пълномощно с правата по чл.34, ал.3 ГПК, като заяви, че ответникът признава
предявения иск по основание и размер.
С оглед обстоятелствата, че по
делото изрично от ответника се признават фактите, разпределени в тежест на
ищеца, а именно че в резултат на
виновно поведение на ответника е причинено ПТП на ****.
по ****, в резултат на което са настъпили вреди по лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № **** собственост на ****, вредите, стойността на вредите, че реално е
заплатил тази сума на увреденото лице. С
признанието си ответникът потвърждава, че към датата на ПТП е управлявал лек автомобил
„Пежо 106“ с рег. № **** без сключена застраховка
„Гражданска отговорнос“.
Горното се
установява и от представените към исковата молба писмени доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.08.2014 г. /л.3/, Акт за
установяване на административно нарушение на ответника /л.4/ и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление /л.6/. Размерът на вредите се
установява и от приложената по делото заключителна техническа експертиза,
изготвена от Гаранционен фонд – 510 лева /л.12/, а плащането на обезщетението
за имуществени вреди на увредения се доказва с платежно нареждане от 02.09.2015
г. /л.14/.
С оглед
всичко изложено искът се доказа по основание и размер и следва да бъде уважен.
Като законна
последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2020 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата
молба.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право се пораждат за
ищеца, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, като не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК. Ищецът доказа следните разноски в исковото
производство – 50 лева – платена
държавна такса. Претендира се единствено,
платената държавна такса, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, която ще
се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
Гаранционен
фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, ет.4, представлявано от *****, сумата
в размер на 510.50 лева, платено от
ищеца обезщетение за имуществени вреди по щета № ****
от 03.07.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда –
20.05.2020 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.