ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
гр. Враца, 20.08.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
закрито заседание на 20.08.2021 г. /двадесети август две хиляди двадесет и
първа/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Раденкова
адм. дело № 414 по описа на АдмС – Враца
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Й.Т.Г. ***, действащ чрез пълномощника си
адв. Ч. против Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати ползи за периода от 31.01.2008 г. до 08.07.2021
г., в размер на 10 000,00 лева, претърпени от невъзможността да ползва имот от 11
дка гора, за която му е признато правото на собственост, но не му е
възстановена.
Претендира се присъждане на
законната лихва върху имущественото обезщетение, считано от датата на
предявяване на иска – 14.07.2021 г. до окончателното му изплащане.
Съдът, като прецени
исковата молба, счита, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:
С исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е предявен иск за обезщетение за имуществени
вреди, за които се твърди, че са причинени от незаконно бездействие на Общинска
служба „Земеделие“ – Враца да изпълни влязло в сила на 08.12.2007 г. решение №
110/14.11.2007 г., постановено по гр. дело № 842/2007 г. на РС – Враца, като
възстанови собствеността върху гора от 11 дка в местността „М.“ в землището на
с.Ч., общ.Враца на наследниците на М.П.П.
Ищецът
твърди и прилага доказателства в тази насока за кореспонденцията между него и
ОС „Земеделие“ – Враца, вкл. и писмо рег. Индекс № РД-12-04-7-1/05.02.2021 г.,
с което отново е поканен да внесе искане с идентифицирани от него имоти от ДГФ
за възстановяване на признатата му площ от 11 дка. В писмото е посочено, че
след внасяне на искането, ОС „Земеделие“ ще се произнесе с решение за
възстановяване, съгласно съдебно решение № 110/14.11.2007 г. на РС – Враца.
Съгласно
чл.
203 от АПК, исковете за обезщетение за вреди, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на Глава ХІ от същия кодекс. Искът може да се
предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.
В
случая се претендират вреди от незаконосъобразно бездействие, като това
бездействие, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, се установява от
съда. Претендират се имуществени вреди от бездействие след влизане в сила на
решението, с което е признато правото на собственост на наследниците на М.П.П. върху
гора от 11 дка.
Съдът
намира, че под незаконосъобразно бездействие на административен орган или
длъжностно лице при или по повод на изпълнение на административна дейност,
следва да се разбира неизвършването на фактическо действие, което органът или
длъжностното лице са задължени да извършват по силата на закон или бездействие
на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт.
В
случая тази хипотеза не е налице.
Неизпълнението
на съдебно решение не може да бъде приравнено към неизвършване на фактическо
действие. Освен това, незаконосъобразното бездействие на административния орган
да издаде съответния ненормативен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 и ал. 4 от АПК, е мълчалив отказ
или мълчаливо съгласие.
При
изпълнение на съдебното решение, административният орган е длъжен да издаде
административен акт. Неизпълнението на съдебното решение не е фактическо
действие, а юридически акт, който в случая не подлежи на обжалване. Правният
способ да бъде принуден един административен орган да изпълни съдебно решение е
посочен в чл. 304 и сл. от АПК, а също и по реда за
изпълнение на административни актове и съдебни решения, съгласно дял пети,
глава ХVІІ от АПК.
От
изложеното следва, че след като не е допустимо да се оспори бездействието или
неизвършването на фактически действия по общия ред на АПК, то е недопустимо и
производството по иска за обезщетение.
Не
е налице нито една от хипотезите на чл. 204 от АПК за допустимост на
иска. Следователно налице са предпоставките за оставяне без разглеждане на
исковата молба, с която е предявен искът.
При
тези обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде оставен без
разглеждане и настоящата искова молба следва да бъде върната, а образуваното
производство – прекратено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 158, ал. 3 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата
молба на Й.Т.Г.
*** против Областна дирекция „Земеделие“
гр.Враца, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 10 000,00 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 414/2021
г. по описа на АдмС-Враца.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
уведомяването.
На основание
чл. 138 от АПК препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: