№ 1497
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501685 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 42182/23.06.2022г. от М. М. Р., ЕГН **********, с
адрес в **** срещу решение №1567/21.05.2022г., постановено по гр.дело №
20203110115760/2021г. на Варненския районен съд в частта, в която е прието
за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 996,09 лв.,
представляваща главница, сумата от 46,70 лв., представляваща дължимата
договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до 06.04.2020г. и сумата от 103,20
лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.04.2020г. до
23.07.2021г. по Договор за кредит „А1 карта“ от 12.12.2019г., сключен между
М. М. Р. и „Аксес Файнанс“ ООД, които вземания са прехвърлени по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.08.2021г. до
1
окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение№4228/18.08.2021г., постановена по ч.гр.д.
номер 11965/2021г. по описа на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит, поради което се дължи чистата стойност на кредита.
Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит, тъй като ГПР е посочен като абсолютна стойност без да са
конкретизирани допусканията и начина на неговото формиране /клаузата не е
ясна и разбираема съгласно чл.10, ал.1 от закона/. Договорът не отговаря и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.11 и т.12 от цитирания закон. Липсва и
надлежен погасителен план, в който да е посочено каква част от
погасителната вноска е главницата и каква част е договорната лихва,
респективно начислените такси и застраховки.
Поддържа се, че договорът е нищожен и като противоречащ на добрите
нрави, поради нееквивалентност на престациите, като е изложена подробна
правна аргументация. Нищожна на това основание и клаузата за
възнаградителна лихва.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в
който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Договорът за
кредит е действителен при спазване на императивните изисквания на Закона
за потребителския кредит, като са изложени правни доводи и позоваване на
европейски директиви по отношение на допусканията.
Изложените са и подробни правни съображения за договорната лихва,
че нейният размер не противоречи на добрите нрави.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
2
подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД срещу М. М. Р. искове с правно основание чл. 415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от
996,09 лв., представляваща главница, сумата от 95.25 лв., представляваща
дължимата договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до 06.04.2020г. и
сумата от 103.20 лв., представляваща лихва за забава за периода от
07.04.2020г. до 23.07.2021г. по Договор за кредит „А1 карта“ от 12.12.2019г.,
сключен между М. М. Р. и „Аксес Файнанс“ ООД, които вземания са
прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
17.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение№4228/18.08.2021г.,
постановена по ч.гр.д. №11965/2021г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните
суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Срещу
издадената заповед е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от
длъжника, поради което за ищецът се е породил правния интерес да предяви
настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед
дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за кредит „Бяла карта“
№814061/12.12.2019г., по силата на който „Аксес Файнас“ ООД е
предоставило на М. М. Р. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит
в размер на 1000.00лв., който се усвоява чрез международна кредитна карта
Access Finanace/ iCard/ Visa. По силата на чл.4, ал.1, т.2 и чл.8 и чл.22, ал.2
върху усвоената главница се дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12
%.
Поради неизпълнение на договорните задължения на ответника
3
вземането му е станало предсрочно изискуемо на 06.04.2020г. Считано от
тази дата ответникът дължи обезщетение за забава до датата на подаване на
заявлението.
Вземанията на „Аксес Файнас“ ООД по договора за револвиращ кредит
били прехвърлени на ищеца с рамков договор за цесия от 11.11.2016г.
Уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите
по издадената заповед за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответника М. М. Р. в срока по чл.131
от ГПК. Възразява се, че исковете са недопустими, тъй като цесията не е била
съобщена на ответника. По същество оспорва предявените искове като
неоснователни. Въведени са възражения за недействителност на договора за
цесия, тъй като в него не е уговорена цена за прехвърляне на вземането.
Оспорва се обстоятелството, че е страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, като сключеният договор за револвиращ кредит е
недействителен. Твърди се, че ответникът не е получавал реално сумата от
1000.00лв. Наведени са твърдения, че ответникът не е бил информиран за
Общите условия на дружеството. Посочва се, че клаузите в договора не са
формулирани по ясен и разбираем начин, като елементите му не са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12
(чл.10, ал.1 ЗПК). Към договора липсва погасителен план, който да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска от погасителния план, което е в
противоречие с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, също така не се съдържа информация
за правото на отказ на потребителя от договора. В договора не е посочен
лихвения процент на ден. Договорът е в нарушение и на чл.11, ал.1, т.20, 23 и
24 от ЗПК. Ответникът релевира, че клаузата за договорна лихва в размер на
17.80 % е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, поради това, че
нахвърля законната лихва. Противоречаща на добрите нрави е клаузата на
чл.15, ал.1, вр.чл.20, ал.1 и ал.2, която предвижда да се дължи неустойка ако
потребителя не предостави банкова гаранция или поръчител и е в
противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК. Предвид изложеното настоява договорът
да бъде обявен за недействителен, при което съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
4
Решение №1567/21.05.2022г., постановено по гр.дело №
20203110115760/2021г. на Варненския районен съд в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240,
ал.2 от ЗЗД за разликата над 46,70 лв. до пълния предявен размер от 95.25лв.,
представляваща дължимата договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до
06.04.2020г. е влязло в законна сила, като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
Договор за кредит „А1 карта“ от 12.12.2019г., по силата на който „Аксес
Файнас“ ООД, в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на
М. М. Р., като кредитоискател револвиращ кредит в максимален размер от
1000.00лв. под формата на разрешен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта А1 при ГПР 18.95% и лихвен процент 17.8%.
Представен е Рамков договор за издаване и предоставяне на кредитна карта
А1, подписан от ответника М. М.. Кредитната карта е предоставена при
подписването на договора, обстоятелство изрично признато от ответника с
полагането на подпис върху същия, който в съдържанието на чл.2 има
характер на приемо – предавателен протокол.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че кредитът е усвоен чрез тегления и трансакции по кредитната карта, поради
което съдът приема, че е сключен процесния договор.
След извършен анализът на съдържанието договора за револвиращ
кредит и при вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната
инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна
ответникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1
от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
5
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от
Закона за потребителския кредит, редакцията ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г. Нe се установява при обикновен преглед, шрифтът да е по –
малък от законово предвиденото. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-
9 съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В
съответствие с чл.11, ал.1, т.10 е посочен годишния процент на разходите, с
описаните допускания. По отношение на револвиращия кредит няма
изискване за погасителен план.
Доколкото договорът касае ползването на кредитна карта следва да бъде
съобразено, че същата е вид платежна карта.
Материално правните разпоредби уреждащи издаването на платежни
инструменти към датата, на която е сключен договора е Закон за платежните
услуги и платежните системи ( обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от
6.03.2018г.
По смисъла на чл.4, т.5 от цитирания закон издаването на платежни
инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти е вид
платежна услуга.
Предоставянето на такъв вид платежна услуга се извършва на база
сключен рамков договор на основание чл.59 от цитирания закон. Процесният
рамков договор съдържа информацията по смисъла на чл.60 от Закона за
платежните услуги и платежните системи, която следва да бъде предоставена
на потребителя преди неговото сключване.
Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит е
действителен.
За определяне на размера на дължимите главница, договорни и законни
лихви съдът намира, че следва да се произнесе първо по направените
възражения за неравноправност, както и по въпросите за които следи
служебно. Основателността на тези възражения ще доведе до друг размер на
главници, лихви и др., който пък ще намери отражение при погасяване на
задълженията по реда на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД.
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
6
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да
се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В изпълнение на коментираните правомощия съдът констатира, че
уговорената компенсаторна неустойка в чл.20, ал.1 в размер на 4.8% от
усвоената главница за неизпълнение на задължение за представяне в
определен срок на обезпечение чрез поръчителство, когато
кредитополучателят не е изплатил общото си задължение на падежа е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
За този си извод съдът извърши анализ на вида на уговореното
договорно задължение. Същото е непарично, акцесорно и спомагателно
такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение за
връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Неговото неизпълнението обаче не влече някакви предполагаеми вреди, което
обуславя извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция и приоритетно е насочена само да санкционира
кредитополучателя.
Отделно от изложеното клаузата противоречи на императивната норма
на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит, която гласи, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
По отношение на клаузата на чл.21, ал.3 от договора съдът съобразно
формулираното съдържание на същата намира, че тя има характер на
компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора и
в определен размер от 15.00лв.цели да обезпечи изпълнението в срок на
задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за
извънсъдебно събиране на вземанията. По същество така начислената
неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл.33 от Закона за
потребителския кредит, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на
вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона.
7
Т.е налице е порок нищожност поради противоречие с императивна правна
норма на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно счетоводната
експертиза, кредитодателя се е възползвал от коментираните клаузи, като е
начислил неустойки.
По нищожни клаузи не се дължи, поради което внесената сума от
206.12лв. /посочена от вещото лице/ не следва да служи за погасяване на
начислената неустойка и разходи за събиране на вземания, както е сторил
кредитодателят „Аксес Файнанс“ ООД.
За неоснователно съдът намира въведеното възражение от страна на
въззивника за нищожност на клаузата за договорна лихва в размер на 17.8%.
Размерът й е съобразен с обичайния такъв при подобни кредити и не може да
се приеме, че е налице нееквиваленост на престациите, което да води до
противоречие с добрите нрави.
По отношение настъпването на предсрочната изискуемост съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.21, ал.1 от договора кредиторът може да обяви договора за
предсрочно изискуем ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на
което и да е парично задължение с повече от 10 дни или не е платил минимум
10% от общото задължение към последното число на предходния месец, ако
има усвоена главница.
Общото задължение по кредита /чл.3, ал.3 от договора/ включва усвоена
и непогасена главница, начислената и непогасена договорна лихва, неустойки
и лихви за забава. Същото е следвало да бъде заплащано до второ число на
текущия месец, съгласно чл.3, ал.2 от договора по представени ежемесечно
извлечение от кредитодателя и картоиздателя/чл.5.2 от Рамковия договор за
кредитната карта/.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се
установява, че кредитният лимит е усвоен в пълния му размер от 1000.00лв.
чрез 5 бр. операции към 21.12.2019г. От него момент са постъпили само две
плащания /на 07.01.2020г. и 13.02.2020г./, които не покриват общото
задължение включващо усвоена главница и договорна лихва, при изключване
на начислените два вида компенсаторни неустойки. Следователно към датата
на последното плащане въззивникът е бил в забава.
8
Доказателства за отправено изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което да е
връчено на длъжника няма. Следователно следва да се приеме, че
изявлението за обявяването на такава е направено с исковата молба, връчена
на ответника за отговор на 18.11.2021г. Този факт следва да бъде зачетен по
реда на чл.235 от ГПК.
Вещото лице е посочило, че дължимата главница се равнява на
996.09лв., а дължимата договорна лихва на 46.70лв. При посочване на тези
стойности вещото лице не е приспаднало сумата от 105.44лв./последното
извършено плащане/, с което са били погасени неустойки по чл.20, ал.1 и
чл.21, ал.3, обявени от съда за нищожни.
След приспадане на извършеното плащане с посочената сума по реда,
по който страните са избрали в чл.12, ал.2 от договора, съответстващ на чл.76,
ал.2 от ЗЗД се установява, че договорната лихва е изцяло погасена, а
главницата остава непогасена до размера на 937.35лв. При това положение
искът за главница е основателен в този размер, а за договорната лихва
подлежи на отхвърляне изцяло.
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал.1 от
Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Категорично от доказателствата може да се заключи, че ответникът е бил
забава за процесния период 07.04.2020г. до 20.10.2021г., като обезщетение за
забава се дължи върху главница от 937.35лв. в размер на 99.47лв., изчислен с
програмен продукт „Изчислителни системи Апис Финанси“.
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.33 от Закона за потребителския кредит е основателен в
размер от 99.47лв. и неоснователен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер.
В установените размери са прехвърлени вземанията на въззиваемата
страна чрез договор за цесия.
По изложените съображения и поради частично съвпадане на правните
изводи на двете инстанции първоинстанционния акт подлежи на частична
отмяна в посочените части.
По разноските:
9
С оглед изходът от спора на ищеца се следват разноски в размер на
390.89лв. за първа инстанция за заповедното и исково производство
съразмерно уважената част от исковете. За въззивна инстанция на
въззиваемата страна/ищец следва да бъде присъдена сумата от 86.00лв.,
съразмерно определено от съда в размер на 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, след преценка за фактическата и правна сложност на въведения
въззивен спор.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК доколкото на ответника/въззивник му е
била предоставена безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата насрещната страна следва да бъде осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение на адв. И. от 39.61лв., съразмерно от
определеното такова в размер на 300.00лв. на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
всяка инстанция при съобразяване на присъдените 14.63лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1567/21.05.2022г., постановено по гр.дело №
20203110115760/2021г. на Варненския районен съд в частта, в която е прието
за установено по отношение на М. М. Р., ЕГН **********, с адрес в ****, че
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3
разликата над 937.35лв. до пълния предявен размер от 996,09 лв. ,
представляваща главница, сумата от 46,70 лв., представляваща дължимата
договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до 06.04.2020г. и разликата над
99.47лв. от 103.20 лв., представляваща лихва за забава за периода от
07.04.2020г. до 23.07.2021г. по Договор за кредит „А1 карта“ от 12.12.2019г.,
сключен между М. М. Р. и „Аксес Файнанс“ ООД, които вземания са
прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
17.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има
10
издадена заповед за изпълнение на парично задължение№4228/18.08.2021г.,
постановена по ч.гр.д. номер 11965/2021г. по описа на ВРС
и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца за разликата над
390.89лв. до 431.72лв. за първа инстанция
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. „Панайот
Волов“ №29, ет.3 срещу М. М. Р., ЕГН **********, с адрес в **** искове с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи разликата над 937.35лв. до пълния предявен размер от
996,09 лв., представляваща главница, сумата от 46.70 лв., представляваща
дължимата договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до 06.04.2020г. и
разликата над 99.47лв. от 103.20 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 07.04.2020г. до 23.07.2021г. по Договор за кредит „А1 карта“ от
12.12.2019г., сключен между М. М. Р. и „Аксес Файнанс“ ООД, които
вземания са прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 17.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение№4228/18.08.2021г., постановена по ч.гр.д. номер 11965/2021г. по
описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1567/21.05.2022г., постановено по
гр.дело № 20203110115760/2021г. на Варненския районен съд в частта, в
която е прието за установено по отношение на М. М. Р., ЕГН **********, с
адрес в ****, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29,
ет.3 сумата от 937.35лв., представляваща главница и сумата от 99.47лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 07.04.2020г. до 23.07.2021г. по
Договор за кредит „А1 карта“ от 12.12.2019г., сключен между М. М. Р. и
„Аксес Файнанс“ ООД, които вземания са прехвърлени по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Аксес Файнанс“
11
ООД, ЕИК *********, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение№4228/18.08.2021г., постановена по ч.гр.д. номер
11965/2021г. по описа на ВРС,
както и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца в размер
390.89лв., за първа инстанция и за заповедно производство
и в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 14.63лв.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес ****** сумата от
39.61лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и
сумата от още 24.98лв., адвокатско възнаграждение за първа инстанция на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, с адрес в **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 сумата от 86.00лв.
/осемдесет и шест лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12