№ 3330
гр. София, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПK.
Образувано е по молба с вх.номер 18137/15.10.2021 г. от въззивницата К. Н. /чрез адв. С. от
САК/, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 970/17.08.2021 г. в
частта за разноските, както следва – да се отмени решението, в частта, в която Н. е осъдена
да заплати на въззиваемата Д. А. адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС, а
алтернативно – да се намали със сумата от 684 лв, представляваща разликата между 1716 лв.
и присъденото от САС в размер на 2400 лв.
Насрещната страна – Д. А. /чрез адв. Н. от САК/ - е взела становище в указания й срок за
неоснователност на искането.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима и
подадена в срок, а по същество е неоснователна. Съображения:
Първият довод в молбата по чл. 248 ГПК е, че не били представени доказателства за реално
заплатен адвокатски хонорар съгласно указанията, дадени в ТР 6/06.11.13 г. по ТД 6/12 г. на
ОСГТК на ВКС. Твърди се, че от представените по делото фактура и платежно нареждане не
можело да се направи извод, че този хонорар е реално заплатен. Било посочено в
платежното нареждане „гражданско дело 1658/2017 г.“, който номер не съответствал на
номера на въззивното дело, нито на номера на първоинстанционното производство. Освен
това, фактурата трябвало да се издаде, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката, а това не било така видно от датите на настъпване на
данъчното събитие и на издаване на фактурата /чл. 113, ал. 4 ЗДДС/.
Доводите не може да се споделят. При проверката за реално извършване на съответния
претендиран разход /в случая – заплатено адвокатско възнаграждение по банков път/, за да
бъде присъден по реда на чл. 78 ГПК, съдът се ограничава до това, дали от представените по
1
делото писмени доказателства следва извод от формална /външна/ гледна точка, че
разноската е сторена и следва да се присъди в съответствие с изхода в производството.
В случая, както и при спазване указанията на ВКС в ТР 6/06.11.13 г. по ТД 6/12 г. на
ОСГТК, както и при твърдения, че възнаграждението е платено по банков път, страната е
представила: договор за правна защита и съдействие /л. 58 и 59/, фактура /л. 60/ и копие от
платежно нареждане от 11.01.2021 г. /л. 59/ с наредител въззиваемата Д. А., съответстващо
на уговорената сума в договора за правна защита и съдействие. Досежно аргумента, че в
платежното нареждане било посочено „гражданско дело 1658/2017 г.“, то е очевидно, че се
касае за техническа грешка, допусната от наредителя Д. А. в съответната графа. Това е така,
защото първоинстанционното дело в СГС е било с номер 16158/2017 г., т.е. попълнен е в
графа „основание за превода“ номерът на делото в първоинстанционния съд /с една
изпусната цифра/, а не номера на въззивното дело.
Следва обаче да се посочи, че в кориците на първоинстанционното дело се съдържа друг
платежен документ за хонорара за първата инстанция /вж. на л. 381/ и той е с дата 16.01.2018
г., както и с друго посочване на основание за превода, различаващо се от това на
платежното нареждане от 11.01.2021 г. При сравнение на двете платежни нареждания, лесно
може да се констатира, че те са различни /не само заради датите/ и касаят две отделни
плащания. Следователно, действително се касае за техническа грешка при изписването на
номера на делото като основание за превода, която грешка обаче не следва да рефлектира
върху дължимостта на разноската, след като тя е направена действително - съобразно
посочените по-горе документи.
Що се отнася до аргумента за различаващите се дати на възникване на данъчното събитие и
датата на издаването на фактурата /чл. 113, ал. 4 ЗДДС/, този довод може да има някакво
значение от гледна точка на данъчното право и взаимотношенията с НАП и други държавни
органи, но от гледна точка на правилата за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК от съда и
правилата в гражданския процес, това обстоятелство се явява правно ирелевантно.
Досежно алтернативно направеното искане – да се намали със сумата от 684 лв,
представляваща разликата между 1716 лв. и присъденото от САС в размер на 2400 лв., то
същото е неоснователно. Във въззивното решение, съдът е посочил, че направеното
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не трябва да се уважава. Заплатеният
хонорар е 2000 лв. /без ДДС/, обжалваемият материален интерес е 30 000 лв., а съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС минималното
възнаграждение е 1430 лв. /без ДДС/. Разликата от 570 лв. /без ДДС/ не е прекомерна. Няма
как, насрещната страна по делото да договаря качествена и адекватна правна помощ по
минимумите, въведени от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС, а загубилата делото страна
да очаква реално заплатеното възнаграждение винаги да се намалява до минимума, което
противоречи на принципите на свободно договаряне на цената на положения адвокатски
труд. Ако винаги заплатените хонорари се намаляват произволно от съда до минимумите им
по цитираната наредба, то конкретната разлика от 684 лв., ще остане за сметка на лицето,
претенциите срещу което са отхвърлени като неоснователни. Не е приемливо, в случаите на
2
цялостно отхвърляне на исковите претенции, част от сторените разноски да остават за
сметка на страната, въвлечена в правния спор, не по собствено желание. Настоящата
инстанция би уважила направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в
хипотези на заплатени суми в размер повече от двойния на съответния минимален размер,
т.е. повече от 2860 лв. /без ДДС/ в конкретната хипотеза, но тук това не е така.
По изложените съображения, Апелативен съд - София,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх.номер 18137/15.10.2021 г. от К. Н. /чрез адв. С. от САК/, с
която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 970/17.08.2021 г. в частта
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3