№ 53
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000700 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК .
Същото е започнало по повод изходяща от „Е.” ЕАД, ЕИК ***, гр. П., ,
ул. Х. № 37 въззивна жалба против постановеното от Старозагорския окръжен
съд по т. дело № 1084 от 2021 г. решение № 129 от 27.05.2022 г., с което е
признато за установено по отношение на „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П., , ул. Х.
№ 37, че „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З., ул. „Г.С.”№ 66, ап. 3 не му дължи
сума в размер на 68 030, 32 лв., отразена във фактура № *** от 29.03.21 г.
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за времето от 180 дни, т.е. за периода от
13.08.2020 до 09.02.2021 г. и „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П. е осъдено да заплати
на „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З. 3 сумата от 2 721,30 лв. разноски за ДТ,
сумата от 350 лв. такива за експертиза и сумата от 4560 лв. с ДДС платено
адв. възнаграждение.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
решението, поискана е отмяната му и отхвърляне на исковата претенция.
От въззиваемата страна е изразено становище за неоснователност на
1
жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:
На 16.04.2021 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
„В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З. искова молба против „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр.
П..
В началото й се съобщава, че на 01.04.2021 г ищецът получил фактура
№ *** от 29.03.2021 г. В същата се сочело, че вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия от страна на ищеца му се начислявала за периода от 13.08.2020 до
09.02.2021 г. такава на стойност от 56 691, 93 лв. без ДДС или 68 030, 32 лв. с
ДДС. Към фактурата били приложени писмо с изх.№ 9151402/ 29.03.2021 г. и
констативен протокол № *** от 09.02.2021 г. От същите ставало ясно, че
фактурата е издадена на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ с оглед
установяването с протокола, че в обект „с.А.з.“ влизал кабел, който бил
прикачен към разпределително табло ниско напрежение /РТНН/.
Ищецът подал до електроразпределителното дружество възражение на
09.04.2021 г. В него се оспорвала дължимостта на отразената във фактурата
сума и се искало същата да се сторнира.
Сторниране не последвало, а в отговор от 16.04.2021 г. ответникът
правел принципно тълкувание на нормативната уредба във връзка с казуса,
без да вземе изрично становище по него. Това и предупреждението, че при
липсата на плащане ще последва спиране на захранването обуславяло
интереса на ищеца да предяви иск за установяване, че начислената с
фактурата сума е недължима.
Направено е и подробно изложение на обстоятелствата, които го
навеждат до подобно заключение.
Първо се сочи, че констативният протокол бил подписан от В.Р., който
нямал нужната представителна власт с оглед на това, че управител на
дружеството бил И.В.Р.. По този повод се споменава, че на основание чл. 301
ТЗ, веднага след узнаването, управителят се е противопоставил на действията
на лицето В.Р..
На второ место се сочи, че „В.Р.” ООД не притежава обект „с.А.з.“. В
2
стопанския двор, където е съставен протокола имало над десет различни
сгради с различни собственици, като от този протокол въобще не става ясно
за коя сграда става въпрос. В подкрепа на това е споменато, че съгласно ЗКИР
имотите се индивидуализирали с идентификатор, а в случая такъв липсвал.
По тази причина се прави извод, че нормата на чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ е
приложена неправилно с оглед на това, че преизчисляването се правело за
сметка на ползвателя на обекта, а ищецът не бил такъв. По този повод се
твърди, че от негова страна не са извършвани действия по присъединяване на
кабел към ел. мрежа и не е ползвана електроенергия от такъв кабел.
Твърди се също, че ищецът нямал договор за доставка на
електроенергия с „Е. ” ЕАД и по тази причина няма качеството на клиент или
ползвател по смисъла на ДР на ПИКЕЕ. В подкрепа на това се твърди, че от
08.09.2020 г., „В.Р.” ООД има сключен договор за доставка и продажба на
електрическа енергия с „Ч.“ АД и е клиент на това дружество. Това водело до
извод, че дружеството не е обвързано от Общите условия на „Е.”ЕАД,
неговите цени и договорни условия за доставка. Споменава се в тази връзка и
че за ответника не е налице нито една от хипотезите на чл. 123 от ЗЕ, която
му дава право да преустанови достъпа на “В.Р.” ООД до електропреносната
мрежа.
Изложени са и доводи, че ответното дружество може само да определи
точните количества потребена енергия, вследствие на неправомерното
присъединяване. Това следвало да стане чрез намаляване на отчетените
количества по показанията на двата балансиращи електромера преди точката
на неправомерното присъединяване и с количествата на отчетената от
останалите обекти ел.енергия по търговските уреди за измерване.
Във връзка с установеното неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа се споменава, че имало съставен протокол от МВР
Ч. за извършено престъпление по чл. 234в НК и е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител № 48/2021 год. по описа на
Районна Прокуратура гр. Ч.. По същото щяло да се установи извършителят,
датата, продължителността на деянието и нанесените материални щети. По
тази причина се твърди, че преди приключването му „Е.” ЕАД няма правно
основание да претендира електроенергия за период, който тепърва ще се
установява с влязъл в сила съдебен акт.
3
На тази база е отправено искане за постановяване на решение, с което
да се признае, че ищецът не дължи на ответника отразената във фактура №
*** от 29.03.2021 г. сума в размер на 68 030, 32 лв.
В отговора на исковата молба ответното дружество е изложило
съображения за неоснователност на исковата претенция с оглед на това, че са
налице всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа
енергия.
По отношение на съставения констативен протокол се сочи, че на
09.02.2021 г., служители на ответното дружество са извършили проверка на
обекта на ищеца. Потърсили са представител на клиента и като такъв се е
представил В. И. Р.. В негово присъствие била извършена констатацията, че е
прикачен кабел със сечение 4x95 кв.мм. към разпределително табло ниско
напрежение (РТНН) на Е.Ю., а краят му влиза в обекта на клиента. Същият
бил присъединен директно към електроразпределителната мрежа, без за него
да е провеждана процедура по реда на Наредба № 6 , а потребяваната
електрическа енергия не била нито отчитана, нито заплащана от клиента. В
рамките на проверката било извършено замерване с еталонен уред и
установено, че по кабела се потребява много голямо количество ел. енергия.
Всичко това било отразено в съставения протокол. Той бил подписан от
съставителите му и лицето присъствало на проверката в качеството си на
представител на клиента - ищец. На същото му бил връчен и преси от
документа.
По повод на възражението че В. И. Р. не е законния представител на
ищцовото дружество е посочено, че това лице е съдружник в дружеството.
Наред с това е споменато, че няма пречка то да присъства на проверката и
като свидетел в хипотезата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, ако клиентът или негов
представител не е открит в момента на извършване на проверката. Във връзка
с това се заявява, че ответното дружество е предприело и действия по чл. 49,
ал. 4 от ПИКИ като е изпратило констативния протокол с препоръчано писмо
с обратна разписка на клиента.
В отговора на ИМ се твърди, че обект „с.А.з.“ е присъединен към
електроразпределителната мрежа и ищецът е в договорни отношения с Е.Ю.
по силата на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от №***/31 08.2016 г. Съгласно същия една
4
от измервателните точки по договора е с № ИТН *** и по нея се отчита обект
– А. З. в гр. Ч.. За него са се заплащали и се заплащат мрежови такси, а до
преминаването му на доставчик на електрическа енергия на свободен пазар
той е бил снабдяван с ел. енергия от „Е.“.
По повод възраженията за обусловеност на настоящия спор от
започналото досъдебно производство е посочено, че предметът на
наказателното производство е евентуалното установяване на наличието на
престъпно деяние и субектът на това деяние. Такъв не може да бъде ищца
като ЮЛ, а в случая се оспорва съществуване на задължения в това му
качество.
Поради характера на наказателното производство, субект на такова
престъпно деяние не може да бъде юридическо лице, тоест наказателният съд
няма да отговори на въпроса дължи ли ищецът - юридическо лице процесната
сума на ответника.
Сочи се, че с оглед действащите разпоредби на ПИКЕ е без значение
кой точно е извършил присъединяването и че пораждане на задължението на
ищеца не било обусловено от установяването на виновно поведение.
В тази връзка се казва, че с оглед на същите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия мрежовият
оператор има право да извърши едностранно корекция за възстановяване на
настъпилото имуществено разместване.
В тази връзка е споменато, че допълнителното начислено количество
енергия е определено и изчислено по правилата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и е
в размер от 349 648 Кв/ч, а стойността на същата е изчислена съобразно
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи на Е.Ю. за период от 180 дни. В
подкрепа на това е посочено, че не може да се говори за неправомерно
определяне на същата с оглед на това, че реалното консумирано количество
енергия би могло да се определи на база данните от балансовите електромери.
На база изложеното след направен анализ на действаща за периода
нормативна уредба и практиката на ВКС е направено заключение за
неоснователност на исковата претенция.
В допълнителната искова молба е взето отношение по направените в
5
отговора защитни възражения.
По повод редовността на констативния протокол е посочено, че В.Р.
действително е съдружник в дружеството ищец и няма представителни
правомощия. Възразява се, че в случая не може да се говори за приложимост
на чл. 49, ал. 4 ПИКИИ, защото органният представител на ищеца не бил
търсен да присъства на проверката.
Пояснено е, че с исковата молба не се оспорва това, че ищецът е клиент
на ответното дружество, а се твърди, че той не притежава обект „с.А.з.“. Сочи
се също, че сградата, за която в отговора се твърди да е незаконно
присъединената с кабел към електроразпределителната мрежа не е
собственост на „В.Р.” ООД и поради това ищецът не е ползвател по смисъла
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Изразено е и мнение, че ответникът носи тежестта да
докаже твърдения от него положителен факт, че ищцовото дружество
притежава обект „с.А.з.“, който е незаконно присъединен и качеството
ползвател.
Споменава се, че за издаването на процесната фактура била използвана
законовата фикция на чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. С нея обаче се определял само
максималния срок, за който следва да се извърши допълнително начисляване,
но не и минималния, т.е. при установен по- малък такъв той следвало да се
вземе предвид. В случая установяването на срока било възможно само в
досъдебното производство, което правело същото преюдициално по
отношения на настоящия правен спор. Това пък сочело, че не било и налице
основание да се претендира електроенергия за период, който тепърва ще се
установява с влязъл в сила акт.
В ДИМ е преповторено и твърдението, че действителното количество
консумирана ел. енергия може да се определи на база показанията на двата
балансиращи електромера монтирани преди точката на неправомерно
присъединяване и се оспорва твърдението на ответника и че те били
манипулирани.
Ответникът е подал отговор на ДИМ, в който са преповторени
направените вече защитни възражения.
Преди провеждане на първото по делото заседание от страна на ищеца е
поискано да бъде привлечено като трето лице помагач лицето С. Р. Т.. Сочи,
че същата ползвала присъединената към мрежата на ответника сграда без
6
знанието на собственика й М. И.а Р.а и била лицето осъществило
неправомерното й присъединяване. С молбата са представяни удостоверение
от РП С.З. и протокол за претърсване и изземване.
С определение от 11.01.2022 г. искането е било уважено.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него след подробен анализ на събрания доказателсвен материал и
относимата към казуса нормативна уредба е прието, че по делото не било
установено, че посоченя в протокола и фактурата ИТН *** индивидуализира
обект на ищцовото дружество, вкл. такъв с наименование А. З., гр.Ч., кв.И.з..
В подкрепа на това е посочено, че за него по делото се установило, че има
друг ИТН - ***.
Прието е и че ответното дружество не е извършило надлежна
индивидуализация на обекта, за който се отнася проверката и че не е
извършило проверка чрез служителите си дали в действителност установения
в близост до трафопоста нерегламентиран кабел е присъединен към
електрическите съоръжения на ищеца.
По отношение протокола матерелиазириащ констатациите от
проверката освен горните доводи свързани със съдържанието му е посочено,
че не е подписан от лице, което има представителна власт по отношение на
ищцовото дружество.
На тази база е направено и заключение за изцяло опорочена
процедурата по преизчисления на количеството ел. енергия за ищцовото
дружество по реда на чл.51 ПИКЕЕ, което било пречка да се направи
несъмнен извод, че обектът на проверката е собственост на ищеца.
По отношение на собствеността е направено и позоваване на
показанията на разпитания по делото свидетел, а и на дадени по делото
обяснения от страна на привлеченото по делото трето лице помагач.
Обяснения на последното са кредитирани и при формиране на извода за това
кой е ползвал сградата, за която да се твърди неправомерно присъединяване
към проверката на 09.02.2021 г., на какво основание и за какъв преходен
период от време. Тези обяснения са кредитирани и по отношение на това за
какво е ползвана доставената по кабела ел. енергия – захранване на
7
конфигурации за „копаене“ на криптовалута. Последните според съда са били
и присъединените към обекта ел. съоръжения и не са били собственост на
ищеца.
Посоченият от третото лице помагач период на ползване пък е дало
основание на Сз ОС да направи извод за недобросъвестност на ответника и
при определяне на периода, за преизчисляване с оглед на факта, че той
безспорно бил по-къс от 180 дни и това му било известно.
Така изложеното като цяло е дало основание на Сз ОС да приеме, че не
са налице предпоставките по чл.51 ПИКЕЕ за извършване на корекция на
сметката на ищеца за консумирана ел. енергия за периода 13.08.2020 до
09.02.2021 г., т.е., че ищецът не дължи плащане на стойността на сумата от 68
030, 32 лв., за което е издадена фактура № ***/29.03. 2021 г. В подкрепа на
този извод е казано и че посоченото във фактурата количество и стойността
му се разминават с тези, което се определят при съотнасяне на данните по
балансовите електромери и тези за търговско измерване. Във връзка с този
извод пък съдът не е кредитирал становището на вещото лице за
манипулирането им.
По тази причина искът е бил уважен.
Недоволно от решението е останало ответното електроразпределително
дружество и е подало жалбата станал повод за образуване на настоящето
дело.
С нея са оспорени изводите на съда за идентифицирането на
неправомерно присъединения обект, за ползвателя му, за липсата на яснота
какво се захранва с кабела, за опорочаване на процедурата по съставяне на
протокола, за собствеността на процесната сграда, манипулацията на
елекромеретие и т.н.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
8
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая с исковата молба е предявен отрицателен установителен иск.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая с
иска се цели да се установи, че ответникът не е носител на правото да получи
определена сума пари от ищеца. Това и факта, че вземането е предявено за
плащане обуславя наличието на интерес от търсената с иска защита.
Съдът се е произнесъл в решението си по наведените в исковата молба
факти и обстоятелства. Това прави същото допустимо и налага с оглед чл. 271
от ГПК да се разгледа спорът за съществуване на вземането по същество и на
тази база да се формира извод за правилност или неправилност на
обжалваното решение на първоинстанционния съд.
По - горе се спомена, че е предявен отрицателен установителен иск. С
него се иска да се признае за установено по отношение на „Е. ” ЕАД, ЕИК
***, гр. П., че „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З. не дължи, т.е. ответника не е
носител на правото да получи сумата от 68 030, 32 лв. предмет на фактура №
*** от 29.03.21 г., възникнало в патримониума му вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за периода от 13.08.2020 до 09.02.2021 г., т.е. за 180 дни.
9
Във връзка с преценката за основателност на иска е нужно да се посочи,
че с действащата за исковия период разпоредба на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ, вр. с
чл. 83, ал.2 законодателят, респ. законът делегира права на председателя на
КЕВР за приемане на Правила за измерване на количествата електро енергия
/ПИКЕЕ/. Очертано е и съдържанието им - регламентиране на принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни.
В изпълнение на тази законова делегация такива правила са приети и
обнародвани в бр. 35 на ДВ от 30.04.2019 г. В чл. 1, ал.1 от същите е
посочено, че с тях се определят условията и редът за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия
и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър
на средството за търговско измерване и редът и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване.
Съпоставката между чл. 38, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 1, ал.1 от ПИКЕЕ води
до извод, че този правилник е съобразен с рамките на дадената от закона
делегация, което изключва извод за противоречието му с по- горен по степен
акт.
Условията и редът за установяване неточно измерена електрическа
енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване , респ. редът и начините на
преизчисляване на това количеството енергия са уредени в раздел ІХ от
ПИКЕЕ.
От разпоредбата на чл. 49, ал.1 от същите следва извод, че за
установяването на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измелена ел.
енергия се извършва проверка и се съставя протокол от оператора на
съответната мрежа.
10
В чл. 49, ал.2 от ПИКЕЕ е предвидено, че той се подписва от
представител на оператора на мрежата и от ползвателя или негов
представител.
Според §1, т.4 от ДР на ПИКЕЕ ползвател е клиент и/или производител
на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ. От дадените в § 1 на ДР на ЗЕ
легални дефиниции може да се обобщи, че клиент по смисъла на този закон е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел
препродажба или за собствени нужди. Тук за яснота по повод на това
определение следва да се посочи, че всяко лице, което купува ел. енергия се
явява и ползвател на мрежата, по която същата му се доставя с оглед
разпоредбите на чл. 82- 124 от ЗЕ, а и тези на Правилата за търговия с ел.
енергия и е в договорни правоотношения с операторите на съответните
мрежи.
Анализът на изложеното сочи, че разпоредбите на ПИКЕЕ са
приложими по отношение на лица, които се явяват страни по сделки с ел.
енергия.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че ищецът по
настоящия спор е лице което купува електрическа енергия. Безспорно е и че
лицензираното електроразпределително дружество на територията, на която
му се доставя тази енергия е „Е. ” ЕАД, т.е. той се явява и ползвател на
електроразпределителната мрежа на това дружество. Това следва и от
представения по делото Договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа при Общи условия от 31.08.2016 г. Видно
от представеното по делото и издаденото с оглед сключването му
уведомление на ищеца от страна на ответника е предоставен достъп за три
обекта индивидуализирани с ИТН ***, *** и ***. В това уведомление липсва
конкретизация за вида и местонахождението на тези три обекта, но тя е
възможна от съдържанието на изходящото от ищеца Заявление -декларация
на стр. 78 от делото на Сз ОС. От същото става ясно, че обект с ИТН *** е
офис и се намира в гр. С.З., ул. „Г.С.“ № 66, обект с ИТН *** се намира също
в С.З., представлява учебно тренировъчен терен и е на ул. „К.“ № 40, обект с
ИТН *** се намира в гр. Ч., кв. И.з. и е описан като „с.А. - З..
Това от своя страна сочи, че между ищеца и ответника безспорно има
възникнали правоотношения във връзка с присъединяването към ЕРМ на
11
обект в гр. Ч. с наименование - с.А.з., т.е за него са приложими разпоредите
на ПИКЕЕ.
Именно във връзка с този обект са и споровете за това е или не е налице
неправомерно присъединяване, респ. налице ли е основание във връзка със
същото да се извърши преизчисляване на количеството консумирана енергия.
По - горе се спомена, че според чл. 49 от ПИКЕЕ установяването на
случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия се
извършва проверка и се съставя протокол. В случая такава е извършена и тя е
завършила със съставянето на констативен протокол № *** от 09.02.2021 г.
Той е подписан от двете лица извършили проверката от името на ответното
дружество, т.е. това изискване на ПИКЕЕ, за което стана реч по- горе е
спазено. Той е подписан и от лицето В. И. Р., за което е посочено, че е
представител на клиента.
С исковата молба се твърди, че с подписване на протокола от това лице
не са спазени изискванията на чл. 49, ал.1 от ПИКЕЕ по причина, че то не
представлява дружеството според вписванията в ТРРЮЛНЦ. В тази връзка
следва да се посочи, че действително В.Р. не е лицето вписано като управител
на дружеството към 09.02.2021 г. Това обстоятелство обаче би било от
значение ако в протокола бе посочено, че подписа е положен от клиента, т.е.
от лицето волеобразуващо от негово име в случаите , когато той е ЮЛ. В
разпоредбата на чл. 49, ал.1 от ПИКЕЕ обаче е предвидена възможност
подписа да е положен не лично от клиента, а от негов представител. Това не
следва да се приема като буквално изискване за подписването му от лице
имащо представителна власт с оглед разпоредбите на чл. 36 и сл. от ЗЗД, а от
такова, което може да се приеме за безспорно свързано с клиента по аналогия
с разпоредбите на чл. 46 и 50 ГПК. В случая протокола е подписан от лице
явяващо се съдружника в дружеството клиент, което сочи, че изискванията на
чл. 49, ал.1 от ПИКЕЕ са спазени.
Това сочи, че протоколът е съставен при спазване изискванията на
ПИКЕЕ.
В него от страна на лицата извършили проверката е установено, че има
прикачен кабел от алуминий към разпределително табло ниско напрежение/
РТНН/ без електромер, който минава под земя има сечение 4 х 95 и влиза в
обект на клиента. В протокола е удостоверено извършване на измерване по
12
отношение на подаването на ел. енергия по този кабел, както и
индивидуализация на обекта, клиентския номер и изписан номер на
измервателната точка /ИТН //- ***. Посоченият клиентски номер е идентичен
с този а дружеството ищец определен с уведомлението към договора от
31.08.2016 г. Не е налице съвпадение досежно номера на измервателната
точка за обекта на ищеца в гр. Ч.. Причина за това според свидетелските
показания на едно от лицата съставили протокола е обстоятелството, че
неправомерното присъединяване се характеризира с липса на електромер за
измерване, за който се отнасят измерватиените точки, което налага
допълнително генериране на нов ИТН в такива случаи. Това разминаване е
без значение по отношение на извода за приложимостта на чл. 51 от ПИКЕЕ.
Водещо за същото е установяването по несъмнен начин на неправомерно
присъединяване на обект на клиент, а разминаванията в ИТН при наличие на
достатъчно други доказателства не е основание за достигане до извод за
липса на такова.
Наред с това следва да се посочи, че съгласно §1, т.14 от ДР на ПИКЕЕ
място на измерване е точката от присъединителните съоръжения за
захранване на обекта, в която е мястото на монтаж на измервателни
трансформатори при индиректно измерване или мястото на монтаж на
средството за измерване при директно измерване. Според чл. 4, ал.1 от
ПИКЕЕ всяко място на измерване трябва да има постоянен буквено-цифров
идентификационен код. Това води до извод, че при неправомерно
присъединяване на обект на клиент е налице втора присъединителна точка,
т.е. логично е генериране на второ място на измерване във връзка със същата.
Относно консатациите в протокола следва да се посочи, че съгласно чл.
51, ал.1, изр. 1 от ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на
обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от
датата на констатиране на присъединяването. В изр. 2 на чл. 51, ал.1 е
определен начина за изчисляване на количеството електрическа енергия - по
една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при
24-часово натоварване. Съответно в чл. 51, ал.2 от ПИКЕЕ е предвидено, че
самото преизчисляване става възоснова на протокола по чл. 49.
13
От анализа на казаното следва извод, че от страна на законодателя е
предвидена възможност за ЕР дружество при настъпване на определен
факт/неправомерно присъединяване/ да определи количеството ел. енергия
потребно от клиента за период не по- дълъг от 180 дни. В случая за ПАС при
липсата на изрично изискване за установяване от страна на ЕРП на
действителния период на неправомерно присъединяване следва да се приеме,
че ЕРП има право да преизчисли енергията като презюмира, че той е 180 дни,
а за ползвателя клиент е тежестта да установи, че същият е по-кратък.
По повод констатациите в споменатия по- горе протокол от страна на
ищеца се твърди, че той не притежавал обект „с.А.з.“ и че в стопанския двор
имало десет различни сгради с десет различни собственици и в протокола
нямало индивидуализация на точната сграда предмет на присъединяване.
По този повод е нужно да се посочи, че правоотношенията между
ищеца и ответното дружество видно от изложеното по- горе са именно за
обект „с.А.з.“ и наименуването му по този начин е направено именно от
ищеца със споменатото по- горе заявление.
В случая от същото не става ясно дали се касае за една или множество
сгради при условие, че съгласно § 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи обект на клиент
е съвкупност от терен, сгради, технологично оборудване, електрически
съоръжения и приемници на електрическа енергия
Казаното не е основание за извод, че не може да се индивидуализира
същия при условие, че това е възможно с установяване на сградата или
сградите включени към съоръженията за присъединяване на ищеца, които са
свързани към електроразпределителната мрежа на мястото за
присъединяване.
В тази връзка следва да се посочи, че от назначената по делото СТЕ е
видно, че част от намиращи се в стопанския двор на А. З. сгради са свързани
помежду си със стара въздушна ел.мрежа. Тя посредством кабел се свързва с
присъединителното съоръжение на ищеца към ЕРМ и с електромера отчитащ
консумираната енергия от ищеца като клиент за обект „с.А.з.“. Според
вещото лице свързана към тази въздушна ел. мрежа е и сградата, за която с
протокола от 09.02.2021 г. е установено неправомерно присъединяване с
14
подземен кабел . Данни в тази насока са изложени и в показанията св. В.Р.,
който към онзи момент е бил съдружник в ищцовото дружество, а и в приетия
по делото протокол за претърсване и изземване от 10.02.2021 г.
Всичко това води до извод, че за правоотношенията между ищеца и
ответника във връзка с ползването на ел. енергия от значение е
обстоятелството, че тази сграда е част от обекта по смисъла на §1, т.8 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. присъединен към ЕРМ. Последващи
разпоредителни действия със сгради , които са част от този обект за тези
правоотношения или отдаването им под наем са неотносими при условие, че
по отношение на тях няма доказателства за предприети действия по
самостоятелно им присъединяване по реда на същата тази Наредба № 6.
Така изложеното съобразено с липсата на събрани в настоящето
производство доказателства, че неправомерното присъединяване е извършено
за сграда, която не е част от присъединения към ЕРМ обект на ищеца води до
извод, че разпоредбите на чл. 51 от ПИКЕЕ са приложими.
С оглед констатираното в протокола неправомерно присъединяване,
което не само, че не се опровергава, а се потвърждава от събрания по делото
доказателствен материал следва извод, че за ответното дружество са налице
основанията за преизчисляване на количеството ел. енергия по реда
определен в разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ.
Видно от заключението на приетата СТЕ количеството ел. енергия за
период от 180 дни определено по този ред е 349 647 Кв/Ч, а стойността му е
68 030, 28 лв. с ДДС. За такова количество и на такава стойност е издадената
фактура вземането по която се оспорва от ищеца.
В тази връзка по- горе се спомена, че негова е тежестта да докаже, че
периодът за допълнително начисляване може и да е по - кратък от 180 дни.
Той допустими по ГПК доказателства за установяване на такъв по- къс
период на неправомерно присъединяване не е ангажирал. За установяването
му е поискано даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК от привлеченото
от него трето лице помагач. В тази правна норма обаче, се говори за
обяснения на страните по делото, а не за такива на подпомагащата страна.
Това е логично по причина, че обясненията имат доказателствена стойност
при признание на неизгодни за страната факти от значение за спорното право
или правоотношение. Това води до извод, че обясненията на подпомагащата
15
страна няма как да бъдат използвани като доказателствено средство в процеса
и нямат доказателствена сила. По тази причина за ПАС са без значение
изложените от третото лице факти и обстоятелства във връзка със спорното
при условие, че те не се пресъздадени в качеството й на свидетел.
От страна на ищеца се излагат и доводи, че действителният размер на
ел. енергия за доначисляване може да бъде определен на база отчетеното
количество ел. енергия от балансовите електромери на ответното дружество,
които се намирали преди мястото на неправомерно присъединяване към
мрежата на ответника.
В тази връзка е поставена и задача на СТЕ за съотнасяне на отчетеното
количество ел. енергия през тези електромери и количествата енергия според
търговските електромери, които били „заобиколени“ от кабела, с който е
осъществено неправомерното присъединяване.
Вещото лице е направило нужните изчисления, като в заключението си
е изложило доводи за вероятно манипулиране на балансиращи електромери,
които ищецът нарича контролни.
В тази връзка следва да се посочи според ПИКЕЕ и по – точно според
дадените в ДР разпореди на същия определения балансиращия електромер е
средство за техническо измерване на електрическа енергия, различно от
средствата за търговско и контролно измерване, което служи за целите на
баланса на електрическа енергия или други нетърговски цели.
Нетърговското му предназначение изключва възможността данните от
същия да се използват за нуждите на преизчисляването на електрическата
енергия. Това следва и от факта, че в раздел ІХ от ПИКЕЕ редът за
преизчисляване е изрично регламентиран и в същия използването на
информацията от тези електромери не е предвидено.
С оглед на изложеното до тук за ПАС в патримонима на ответника е
възникнало правото да преизчисли консумираната от ищеца ел. енергия
поради наличие на предвидените в чл. 51 от ПИКЕЕ предпоставки, а в този на
ищеца съответно задължението за заплащането й . Размерът и стойността на
същата съотвестват на тези посочени във фактурата вземането, по която се
оспорва, което прави искът неоснователен.
Не в този смисъл е решението на Сз ОС. Това налага то да се отмени и
16
вместо това да се постанови друго отхвърлящо иска, с което ищецът ще бъде
осъден и да заплати направените от насрещната страна разноски пред двете
инстанции в размер на 2840, 61 лв., от които по 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение за инстанция, 880 лв. разноски за вещо лице пред Сз ОС и
1360, 61 лв. ДТ за въззивно обжалване..
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното от Старозагорския окръжен съд по т. дело №
1084 от 2021 г. решение № 129 от 27.05.2022 г., с което е признато за
установено по отношение на „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П., , ул. Х. № 37, че
„В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З., ул. „Г.С.”№ 66, ап. 3 не му дължи сума в
размер на 68 030, 32 лв., отразена във фактура № *** от 29.03.21 г. вследствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за времето от 180 дни, т.е. за периода от 13.08.2020 до
09.02.2021 г. и „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П. е осъдено да заплати на „В.Р.”
ООД, ЕИК ***, гр. С.З. 3 сумата от 2 721,30 лв. разноски за ДТ, сумата от 350
лв. такива за експертиза и сумата от 4560 лв. с ДДС платено адв.
възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З., ул. „Г.С.”№
66, ап. 3 против „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П., , ул. Х. № 37 да се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника, т.е., че последният няма
правото да получи сума в размер на 68 030, 32 лв., отразена във фактура №
*** от 29.03.21 г. вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето от 180
дни, т.е. за периода от 13.08.2020 до 09.02.2021 г.
ОСЪЖДА „В.Р.” ООД, ЕИК ***, гр. С.З., ул. „Г.С.”№ 66, ап. 3 да
заплати на „Е. ” ЕАД, ЕИК ***, гр. П., , ул. Х. № 37 сумата от 2840, 61 лв.
направени разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18