Р Е Ш Е Н И Е
Номер 392 21.03.2022 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на девети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 164 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от Ж.И.Д. и
М.Д.Д., с постоянен адрес:***, против Заповед за налагане на ПАМ №
22-0320-000008 от 13.01.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД на
МВР-Бургас, РУ- Поморие, постановена на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП-
„прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 185 дни“, по отношение на л.а. „Ауди А 3“, с рег.№ А 7479 КА.
Според
жалбоподателите, неправилно била издадена процесната заповед за прекратяване
регистрацията на автомобила, тъй като автомобилът е съпружеска имуществена общност.
Заповедта не съдържала описание на фактическите обстоятелства, съгласно чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, тъй като на водача Д. е била взета кръвна проба за анализ, но
издателят на заповедта не изчакал резултата от този анализ, като били описани
само констатациите на дрегера. Видно от резултатите на извършеният анализ,
концентрацията на алкохол в кръвта е по-малко от стойността, установена от
техническото средство, а това е важно за решаване отговорността на водача, дали
е извършено административно нарушение или престъпление, както и за
индивидуализацията на наказанието.
С тази заповед се нарушава правата и на другия
съсобственик- съпругата на нарушителя, която използвала МПС за пътуване до
работа извън населеното място, където живее семейството, а освен това полагала
грижи и за свой родител. Според жалбоподателите, тази мярка е приложима
единствено в случаите, когато превозното средство е еднолична собственост, т.е.
притежание само на едно лице. Иска се отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание, жалбоподателите, се явяват лично
и поддържат жалбата, респективно искането за отмяна на заповедта, по изложените
съображения. Представя се и Протокол от открито заседание на 17.02.2022г. на
РС-гр.Поморие по НОХД № 35 от 2022г., в който е описано постигнатото
споразумение за решаване на наказателното дело, по силата на което Ж.Д. е
признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, съответно са му
наложени предвидените в закона наказания.
Ответникът- полицейски инспектор в ОД МВР–Бургас, РУ Поморие, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо за изпращане на преписката се изразява становище за
неоснователност на оспорването.
По делото
е представена административната преписка в цялост, включително изисканото
доказателство относно компетентността на ответника. Допълнително са приложени
материали, свързани с установе-ната концентрация на алкохол в кръвта на водача
от проведеното лабораторно изследване, както и за приключване на наказателното
дело.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.9), същата била връчена на жалбоподателя
Ж.Д. лично, срещу подпис, на 13.01.2022г. Заповедта е оспорена в
законоустановения преклузивен срок за обжалване на административния акт /14
дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лицето, което е адресат на този
неблагоприятен за него акт, както и от неговата съпруга /съсобственик/
съответно и двамата оспорващи имат правен интерес от оспорването, по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК. Актът е неблагоприятен и за двамата съпрузи, които се
легитимират като съсобственици, с оглед обявеното за безспорно по делото
обстоятелство, че процесният автомобил съставлява съпружеска имуществена
общност. За двамата съсобственици е налице правен интерес от оспорването на
постановения административен акт, който действително засяга правната сфера и на
двамата жалбоподатели. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО и
следва да бъде разгледано по същество.
От представените материали по преписката и събраните
по делото доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 13.01.2022г.,
в гр.Каблешково, по ул.“Македония“ до дом № 15, Ж.Д. управлявал собствения и на
съпругата му лек автомобил, с рег.№ А 7479 КА. Управлението на превозното
средство е извършено след употреба на алкохол, а именно с концентрация на
алкохол 1.70 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер 7510+ARBB, с фабричен
номер 0080. В
описателната част на заповедта се сочи, че бил издаден талон за медицинско
изследване на кръвта и е взета проба за химичен анализ. За извършеното
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е съставен акт за установяване на
нарушение. С процесната заповед са отнети два броя регистрационни табели и
свидетелството за регистрация на МПС.
Съставеният акт удостоверява, че на
13.01.2022г. в гр.Каблешково е извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата, с квалификация по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираният законов текст, „На водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози;“
Видно от приложеното по делото
писмено доказателство- Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 16 от 14.01.2022г. /л.46 от делото/, в
изследваната кръвна проба на водача Ж.И.Д. чрез газхроматографския метод се е
доказало съдържанието на етилов алкохол в количество 1.56 на хиляда.
На 17.02.2022г. в Районен съд-Поморие
е постановено определение по НОХД № 35 от 2022г. по описа на този съд, с което е
одобрено споразумението постигнато между страните в цитираното наказателно
производство. Според съдържанието на съдебния акт /л.47-48 от делото/,
жалбоподателят Д. е наказан с „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца,
чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години, наложена
е глоба в размер на 190 лева, като е „лишен
и от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, считано от 13.01.2022г.
Сочи се, че на 13.01.2022г. в гр.Каблешково, Ж.Д. управлявал МПС, марка „Ауди А
3“, с рег.№ А 7479 КА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,
а именно 1.56 на хиляда, установено по надлежния ред, с извършена химическа
експертиза № 16 от 14.01.2022г. на сектор „БНТЛ“ при ОД МВР-гр.Бургас и е
осъществен състав на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с форма на
вината- „пряк умисъл“.
Въз основа на така установените факти, съдът съобрази от
правна страна следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски
инспектор към ОД на МВР- гр.Бургас, РУ-Поморие. Съгласно Заповед № 251з – 3805
от 26.08.2021г. г. (л.39 от делото) на Директора на ОД на МВР –гр.Бургас, полицейските
инспектори в РУ при ОД МВР –гр.Бургас са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП,
каквато е процесната.
Същата е издадена в предписаната от закона форма и
съдържа всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на
административния акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК, противно
на изложеното от жалбоподателите.
В хода на
административното производство по издаване на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. В заповедта се съдържат
коректно описание както на фактическите, така и на правните основания за
издаването й.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„Б“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, с
концентрация на
алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление – за срок от
6 месеца до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на
чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, конкретно за това, че водачът Ж.Д. е
управлявал съсобствен лек автомобил с посочената концентрация на алкохол- 1.70
на хиляда /установена с техническо
средство/. В заповедта е описано и обстоятелството, че водачът е изпълнил
указанието на издаденият талон за медицинско изследване, като е предоставил
кръвна проба за анализ. Действително, проведеното лабораторно изследване на
тази проба установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1.56
на хиляда, но и двете стойности на отчетената концентрация са в диапазона над
1.2 на хиляда, поради което в случаят несъмнено е налице състав на престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК, а не на административно нарушение.
Точната концентрация на алкохол в кръвта действително
има значение за индивидуализацията на деянието /административно нарушение или
престъпление/, но в настоящото производство това разграничение е ирелевантно.
Без значение, дали става въпрос за извършване на административно нарушение, при
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на
хиляда или за престъпление- със стойност над 1.2 на хиляда, законът е предвидил
издаването на ПАМ като процесната, във всички случаи, когато е налице
противоправно деяние, т.е. със стойност на алкохола над 0.5 на хиляда. Нормата
на чл.171, т.2А, б. „Б“ от ЗДвП, която е правното основание за издаване на
заповедта не съдържа други изисквания, нито е налице задължение на ответния
орган да посочва резултата от проведения химичен анализ. Другояче би било, ако
от проведеният анализ се установява концентрация на алкохол в кръвта „до 0.5 на хиляда“, при което няма да е
налице въобще нарушение и само в този случай издадената заповед би била
материално незаконосъобразна. При положение, че и след извършване на
експертизата изводът за наличие на деяние, по смисъла на чл.171, т.2А, б. „Б“
от ЗДвП остава непроменен, очевидно са били налице предпоставките за издаване
на заповедта и материалният закон не е нарушен, както считат жалбоподателите.
Процесната мярка се налага по отношение на автомобил,
управляван от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, независимо
чия собственост е превозното средство и без значение дали е съпружеска
имуществена собственост или някаква друга форма на съсобственост.
Съгласно
указаното от законодателя, издателят на заповедта действа в условието на
обвързана компетентност и при наличие на предпоставките за издаване на
заповедта следва да постанови такъв административен акт. Минималният срок, за
който следва да бъде прекратена регистрацията е определен в закона на 6 месеца
и при индивидуализирането му органът –издател се съобразил с това указание. Съгласно
нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки могат да се налагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
респективно на вредните последици от тях. Действително, актът следва да бъде
съобразен и с целите на закона и с основополагащият принцип в административното
производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други
думи, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Законът цели преустановяване нарушения на правилата за
движение, включително преустановяване управлението на превозните средства от
водачи, извършили такива нарушения, като наложеното ограничение не може да бъде
изключено по отношение на съпругата, дори при наличие на съпружеска имуществена
общност и без значение дали автомобилът се използва от другият съсобственик и
за какви цели. При това положение, не могат да се споделят доводите на
жалбоподателя за несъразмерно налагане на процесната ПАМ, при така описаните
обстоятелства. Постановената заповед за налагане на ПАМ за срок от 185 дни е
издадена при спазване изискванията на материалния закон и на производствените правила,
изцяло в съответствие с изискванията на закона, като е определена към
минималния възможен срок /6 месеца/.
Би могло да е
налице нарушение на процесуалните правила, ако е определен максимален срок на
възможната административна принуда / една
година /, без да е обосновано наличието на отегчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на такъв максимален срок, но в случаят не е налице такава хипотеза,
поради което мярката е съразмерна и обоснована.
За пълнота, следва да се отбележи, че в случаят самата
стойност на концентрацията съставлява твърде
отегчаващо обстоятелство, при
положение, че и установената от експертизата концентрация е 1.56 на хиляда, респективно осъществява
състав на най-тежкото деяние съгласно нормативната уредба, измежду възможните хипотези
на съставомерни деяния:
Нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП /над
0.5 и до 0.8 на хиляда алкохол/
Нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП /над
0.8 и до 1.2 на хиляда алкохол/ и
Престъпление по чл.343б, ал.1 от НК
/ над 1.2 на хиляда алкохол/.
При тези
констатации следва да се отбележи, че определеният срок за налагане на ПАМ /към
минимума/ дори е снизходителен.
Описани са всички факти относими към издаване на
индивидуалния административен акт, включително кога, къде, какво нарушение било
установено и кой е неговият автор. Ясно е, че ПАМ се прилага на собственик на
превозното средства, който в случаят е бил и водач, извършил процесното
нарушение. Наложената мярка е проявление на държавната принуда, но тя е
свързана с ограничаване възможността за извършване на последващи нарушения и в
случаят точно това се цели, с прекратяване на регистрацията за упоменатия срок.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата по
случая и съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи обуславят
извод за неоснователност на оспорването, от което произтича отхвърляне на
жалбата срещу оспорения административен акт.
Разноски не се претендират от ответната страна, поради
което съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от Ж.И.Д. и М.Д.Д., с постоянен
адрес:***, против Заповед за налагане на ПАМ № 22-0320-000008 от 13.01.2022г.
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ- Поморие, постановена
на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП- „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 185 дни“, по отношение на л.а. „Ауди А
3“, с рег.№ А 7479 КА , като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно дейст-ващата редакция на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: