Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр.Варна,…………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито
съдебно заседание на осемнадесети февруари 2020г
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно
гражданско дело № 2084/2019г,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№
17771/4.11.2019 на С.Г.Ш. ЕГН ********** ***, срещу действията на ЧСИ Людмил
Станев с рег.№ 895 по изп.д.№ 20188950401190,
изразяващи се в проведената на 18.07.2019г публична продан на 1/4ид.ч. от ПИ с идентиф.№ 10135.4510.754 по КК и КР, одобрена със Заповед №
РД-18-30/19.06.2007г на ИД на АГКК, целият с площ 2414кв.м., начин на трайно
ползване-за друг вид производствен, складов обект, с трайно предназначение-урбанизирана
територия, находящ се в гр.Варна, м-ст „Налбанка“ в Западна промишлена зона, при граници:
идентификатори с №№ 10135.4510.847, 10135.4510.757, 10135.4510. 756,
10135.4510.755 и 10135.4510.753, на която ПП взискателят
Т.Б.Р. е била обявена за купувач.
Счита Постановлението за възлагане за незаконосъобразно и изготвено от
ЧСИ при допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди, че по силата на НА № 65/22.12.2017г е придобил правото на
собственост върху 1/2 ид.част от процесния
имот от Д.В.В.-длъжник в изп.производство,
и Стела Динева Великова, които заедно притежават ид.части
от имота в режим на СИО.
За изготвеното Постановление за възлагане на посочената ид.част от имота върху взискателката
Т. Б.Р. узнал на 30.10.2019г от връченото му от ЧСИ съобщение.
Твърдението му е, че не бил надлежно уведомен за провеждането на
принудителните действия на ЧСИ по делото, тъй като през периода от 25.05.-25.10.2019г
отсъствал от България, тъй като бил на работа в чужбина, за което представя
доказателства. Не бил упълномощил лице, което да го представлява и от негово
име да получава книжа и документи.
Затова обжалва всички действия на ЧСИ Людмил Станев с per.№ 895 по изп.д.№ 1190/2018г,
изразяващи се в извършването на ПП на подробно описания недвижим имот, негова собственост,
като се започне от неправилното първоначално оценяване на продадените ид.части от имота, неправилното определяне на началната
тръжна цена, неправилното провеждане на търга и възлагането на имота на взискателя Р.. С други думи, оплакванията му се свеждат до
това, че оценката на имота била силно занижена, търгът бил неправилно проведен
и неправилно имотът бил възложен на Т.Р..
Счита, че т.8 на TP № 2/2013 на ОСГТК на ВКС разширява предмета на
обжалване на постановлението за възлагане с възможността да бъдат обжалвани
извършването на опис, обявяването, разгласяването, провеждането на публичната
продан и условията на издаване на постановлението за възлагане. Затова моли
възраженията му да не бъдат възприемани като самостоятелни жалби против отделни
процесуални действия извън приложното поле на чл.435 ГПК, а като поредица от
процесуални нарушения, които счита, че водят в своята съвкупност до посочените
в двете хипотези на чл.435 ал.3 ГПК пороци на атакуваното постановление,
предпоставящи отмяната му.
Излага още, че от неправомерните действия на ЧСИ Людмил Станев за жалбоподателя
са настъпили вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
незаконосъобразното поведение на ЧСИ
В срока по чл.436 ГПК не е постъпил отговор от взискателя Т. Б. Р..
В срока по чл.436 ГПК е постъпил отговор
само от взискателя С.К.Р. със становище за
недопустимост, а в евентуалност – за неоснователността й и затова моли за оставянето
й без уважение. Излага следните доводи:
1/ жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не попада в хипотезата
на лицата по чл.435 ал.3 ГПК, имащи право да обжалват действията на ЧСИ
2/ жалбата е неоснователна, тъй като в нея се твърди, че С. Г.Ш. е
собственик на 1/2ид.част от ПИ с идентификатор J0135.4510.754, целият с площ от
2414 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност „Налбанка“
по силата на покупко-продажба с НА № 65/22.12.2017г; който имот е обявен за ПП по
изп.д.№ 1190/2018г на ЧСИ Людмил Станев.
С Определение № 2160/17.08.2017г и издадена обезпечителна заповед от
17.08.2017г по ч.гр.д.№ 1791/2017г на ВОС-IVс-в е
било допусната обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху гореописания имот с идентиф.№ 10135.4510.754, която възбрана е вписана на
21.08.2017г.
При това положение С.Ш. е придобил ид.части от
имота след вписването на обезпечителната заповед и налагането на възбраната
върху ПИ, т.е. закупил е имота, знаейки за съществуващата тежест и всички
произтичащи последствия от това.
3/ неоснователно е твърдението му, че за проведената на 18.07.2019 ПП не
бил надлежно уведомен поради отсъствието му в чужбина за периода 25.05.-22.12.2019.
Твърди се, че на жалбоподателя е било известно образуваното изп.дело
№ 1190/8.06.2018г за което е уведомен. Позовава се на разпоредбата на чл.40 ГПК
лицето има задължение да посочи лице в седалището на съда, на което да бъдат
връчвани съобщенията в случай на отсъствие от страната за повече от месец.
Поради изложеното моли да се приеме, че извършените от ЧСИ действия са
законосъобразни и да бъде оставена без уважение подадената жалба. Претендира
присъждането на разноските за настоящото производство.
На основание чл.436 ГПК по делото са приложени обясненията на ЧСИ Людмил Станев.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащо на
обжалване действие по см.на чл.435 ал.4 ГПК, следователно е допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
СЪДЪТ, предвид материалите по изп.дело, изложените в
жалбата оплаквания относно законосъобразността на обжалваното действие, намира
за установено от фактическа страна:
Изп.д.№
20188950401190/2018г по описа на ЧСИ е образувано на 8.06.2018г въз основа на
ИЛ, издаден от ВОС по гр.д.№ 1981/2017г, по което взискател
е Т. Б. Р. и длъжник Д.В.В..
Към изп.дело № 1190/2018г е присъединено изп.д.№ 2433/2018г, водено срещу същия длъжник с взискател С.К.Р.. Изп.дело е било образувано на
основание издаден ИЛ от 5.06.2018г. Взискатели по
него са ТД НАП Варна, Община Варна-ДМТ, Т.Б.Р. и С.К.Р..
Изпълнението е насочено срещу идеални части от два недвижими имота–собственост
на длъжника, единият които представлява 1/4ид.ч. от ПИ с идентиф.10135.4510.754
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007 на Изп.директор
на АГКК, с адм.адрес на ПИ - гр.Варна п.к.9000,
ЗАПАДНА ПРОМИШЛЕНА ЗОНА, площ 241Зкв.м. с трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов
обект, при съседи: 10135.4510.847, 10135.4510.757, 10135. 4510.756,
10135.4510.755 и 10135.4510.753.
След като е било установено по изп.дело, че
процесният имот е била прехвърлена след наложената възбрана, ЧСИ е предприел действия
за уведомяването на новия собственик С.Ш..
От данните по делото е видно, че Ш. е бил уведомен за всяко предприето
действие във връзка с горепосочения имот - насрочване на опис /на 20.07.2018г, редовно
връчено на осн.чл.44 ал.1 ГПК/. За последващите
действия /като напр.оценка, изнасяне на ПП; обявяване на ПП за нестанала;
насрочване на нова ПП; изготвяне на предварително разпределение, постановление
за възлагане/ е бил надлежно уведомен на дати 18.03.2019г, 8.08.2019,
26.09.2019гчрез съпругата му Мая Шопова,
живееща на адреса, на който е регистриран и Ш. /редовно връчени на осн.чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК/. Друга част от съобщенията са
били връчени при условията на чл.47 ал.5 ГПК, като връчител
на ЧСИ е посетил три пъти адреса и е залепил съобщения при първото и третото
посещение.
Имотът е описан и изнесен на публична продан, като на 18.07.2019г за
купувач е бил обявен взискателят Т. Б. Р..
Изготвено е било предварително разпределение, предявено на страните.
Срещу същото Ш. е депозирал жалба, оставена без движение, а впоследствие - върната
на осн.чл.262 ал.2 т.2 вр.чл.436
ал.4 от ГПК. Затова разпределението е влязло в законна сила.
Купувачът е внесъл продажната цена и е изготвено Постановление за
възлагане.
За изготвеното Постановление за възлагане С.Г.Ш. е бил уведомен на
30.10.2019.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
В разпоредбата на чл.435 ал.3 ГПК са изрично посочени субектите, имащи
право да обжалват постановлението за възлагане и това са :
1/ трето
лице – само такова, което е внесло задатък до последния ден на проданта;
2/
взискател – само този, който е участвал като наддавач,
без да дължи задатък;
3/
длъжникът – само в лимитативно изброените хипотези, които са :
а/ ако
наддаването не е било извършено надлежно или
б/ имотът
не е бил възложен на най-високата предложена цена.
В тази
връзка предмет на съдебната проверка са онези действия, които касаят
реализирането на самата ПП, т.е. действията на съда, респ. ЧСИ и наддавачите
във връзка с подадените тайни наддавателни предложения, вкл. и класирането на
предложенията на страните с право на изкупуване, както и действията при самото
провеждане на наддаването в хипотезата на чл.492 ал.2 ГПК. В този смисъл е и
задължителното разрешение, дадено в т.8 на ТР № 2/2013г на ОСГТК на ВКС.
На първо място следва да се отбележи, че действията на ЧСИ по
уведомяване на длъжника, извършването на описа, определяне на първоначалната
цена и разгласяването на проданта не подлежат на съдебна проверка. За
евентуални вреди, в резултат на допуснати нарушения при извършването на тези
действия съдебният изпълнител отговаря на основание чл.441 ГПК.
На следващо място.
Жалбоподателят се позовава на придобивно основание – правна сделка от
самия длъжник по изп.дело Д.В., обективирана
в НА № 65/22.12.2017г. Същата,
обаче, се е осъществила след
постановено на 17.08.2017 Определение
№ 2160 от същата дата по ч.гр.д.№ 1791/2017г на ВОС-IVс-в,
въз основа на което е била издадена обезпечителна заповед за наложена
обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху
гореописания имот с, която възбрана е била вписана на 21.08.2017г, което се установява от данните по изп.дело.
Налагането на възбраната бележи началото на действията по принудителното
изпълнение /така съобразно т.1 от ТР 2/26.06.2015 по тълк.д.№
2/2013 на ВКС/, насочено срещу вещта, придобита от жалбоподателя след
вписването на същата. Затова ЧСИ правилно е уведомявал лицето за предприетите
от него действия, без това да придава качеството на длъжник на лицето С.Ш. и
това да му дава основание да се ползва от правото на жалба на осн. чл.435 ал.3 ГПК. Така недопустимо би бил разширен кръгът
на субектите, имащи право на жалба, след като са изрично изброени в посочената
хипотеза. За жалбоподателя остава единствено рискът да понася последствията от
предприетите от ЧСИ действия по принудителното изпълнение, насочени срещу
имота, обременен с вещната тежест – вписаната възбрана.
Ето защо на сочените в жалбата основания С.Ш. не може да обжалва
Постановлението за възлагане на това основание.
На следващо място.
Въззивният съд намира, че подадената жалба следва да намери своето
основание в хипотезата на чл.435 ал.4 ГПК. В този случай същата се явява
допустима, но е неоснователна.
Както твърденията на жалбоподателя, така и данните по делото сочат, че
имотът, срещу който е било насочено принудителното изпълнение, е бил придобит
от жалбоподателя след вписването на възбраната. От това следа, че към момента
на налагането й имотът е бил собственост на длъжника, както правилно е преценил
ЧСИ /съгл.чл.483 ГПК/ и затова е предприел последващите действия по
принудителното изпълнение – опис и оценка на имота, изнасяне на публична продан
и възлагане на купувача от ПП. Това от своя страна обуславя неоснователността
на жалбата, съгласно чл.435 ал.4 ГПК.
Ето защо обжалваното Постановление за възлагане се явява законосъобразно,
а жалбата на С.Ш. следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на 200лв-заплатен адв.хонорар.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
17771/4.11.2019 на С.Г.Ш. ЕГН ********** ***, срещу действията на ЧСИ Людмил
Станев с рег.№ 895 по изп.д.№ 20188950401190,
изразяващи се в проведена на 18.07.2019г публична продан на 1/4ид.ч. от ПИ с идентиф.№ 10135.4510.754 по КК и КР, одобрена със Заповед №
РД-18-30/19.06.2007г на ИД на АГКК, целият с площ 2414кв.м., начин на трайно
ползване-за друг вид производствен, складов обект, с трайно
предназначение-урбанизирана територия, находящ се в гр.Варна, м-ст „Налбанка“ в Западна
промишлена зона, при граници: идентификатори с №№ 10135.4510.847, 10135.4510.757,
10135.4510. 756, 10135.4510.755 и 10135.4510.753, на която публична продан взискателят Т.Б.Р. е била обявена за купувач.
ОСЪЖДА
С.Г.Ш. ЕГН ********** *** да заплати
на С.К.Р. ЕГН ********** *** сумата от 200лв
/двеста лева/ - сторени по делото разноски, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на осн. чл.437 ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: