Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 203 от 23.10.2023 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 169 по описа за
2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от С.Е.А., с ЕГН **********,
чрез адвокат В.С.,***, срещу Решение № 212/08.06.2023 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 232/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с
което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 23-5310-000072/10.02.2023 г., издадено от началника
на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”
(КПДГПА) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) –
Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на А. са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС) за срок от шест месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното
постановление.
В съдебното заседание по делото адвокат В.С. поддържа жалбата.
Началникът
на група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 3687/25.09.2023 г. процесуалният
му представител по пълномощие – юрисконсулт Гергана Бучева, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на С.А. е ангажирана за това, че на 16.12.2022 г. около 13:15 часа в гр. Дупница, по ул. „Саморанска”, в посока с. Самораново, на кръстовището с ул. „Орлинска”, е управлявал лек автомобил марка и модел „Волво V 50”, с временни регистрационни табели № 453М137, със срок на валидност до 17.09.2022 г., т.е. МПС, нерегистрирано по надлежния ред. Нарушението е констатирано при проверка, извършена от полицейски служители при ОДМВР – Кюстендил. За деянието срещу А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 111594/16.12.2022 г. С постановление от 20.01.2023 г. прокурор при Районна прокуратура (РП) – Кюстендил е приел, че обществената опасност на деянието и дееца не е голяма, поради което е отказал да образува досъдебно производство, прекратил е преписката и е изпратил препис от постановлението, ведно с преписката, на началника на Районно управление – Дупница за налагане на административно наказание на нарушителя. На 10.02.2023 г. началникът на група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил е издал процесното НП. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените
в жалбата касационни основания настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено
за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната
отговорност на С.А. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на производството. Спазени са правилата за
издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Процесуалното нарушение, изразяващо
се в непрекратяване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН
на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
съставения АУАН нарушение, не е съществено, доколкото липсва
висящо наказателно производство. Даденото фактическо описание на нарушението е
достатъчно ясно и конкретно, и позволява индивидуализацията му като
административно нарушение именно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Правилен
е и изводът на районния съд за доказано нарушение от обективна и субективна
страна. Съгласно изречение първо от посочената в процесното НП за нарушена
норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Санкционната разпоредба
на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда
налагане на административни наказания лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Анализът
на цитираните нормативни разрешения сочи, че законодателят е вменил в
задължение на водачите да управляват моторни превозни средства, регистрирани по
законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е скрепено с
ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушителите.
Следователно, за осъществяване на фактическия състав на процесното
административно нарушение е необходимо да се установи, че водачът е управлявал
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Този ред е регламентиран в ЗДвП
и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредба № I-45/24.03.2000 г.). В случая управляваното от А. МПС е
имало издадени по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000
г. транзитни табели с регистрационен
номер за срок до 30 дни, като срокът им на
валидност е изтекъл на 17.09.2022
г., видно от разрешението за временно движение, издадено на 18.08.2022 г. В чл.
27, ал. 4 от същата наредба е предвидено, че след изтичане
срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика
може да бъдат издадени нови по реда на чл. 14 – 17.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от посочената
наредба след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите
не могат да се използват. По делото е
категорично установено, че на посочените в наказателното постановление дата,
място и час С.А. е управлявал процесния автомобил без последният да е
регистриран по надлежния ред. В
случая е налице непредпазлива форма на виновно поведение на А.. Наложените наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
са в
съответния минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Не
е налице маловажен случай на административно нарушение предвид чл. 189з от ЗДвП във
вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият касационен състав приема,
че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил,
районният съд е постановил правилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 212/08.06.2023 г., постановено по АНД №
232/2023 г. по описа на Районен
съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.